Руско влияние върху българския език

Благодарение на близостта между български и руски език, през вековете двата езика са си оказвали взаимно виляние. Първоначално старобългарският оказва влияние върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.

Руският език и българската книжовна лексика

През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-подходящ източник в този случай се оказва руският език, поради голямата му близост с българския.

По този начин в български се установяват думи от следните категории:

• глаголи, например: наблюдавам, старая си, уважавам, заявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа и т.н.;
• съществителни, например: разписка , дописка, сказка, доклад, данни, задача, покупка, обстановка, випуск, хазяин и т.н.
• прилагателни, например: усърден, сложен, способен, опасен, бивш, необходим, необятен, необозрим, преждевременен и т.н.
• наречия, например: непременно, даже, вероятно и т.н.

Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден).

Руското влияние върху българския език в областта лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (напри ер хазяин от хозяин).

В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив) и т.н.

За справка:

• Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 126-128

Морфологичната категория сегашно действително причастие

Сегашното действително причастие (знаещ, виждащ) е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори старобългарска форма. За възраждането му първоначално оказва влияние църковнославянският, а по-късно и руският език, като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ведущ, но не ведуч, понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско щ, вместо източнославянско ч, за справка вижте тук). По-късно, към края на 19 век заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от относително местоимение + глагол (например: вм. намиращ се - който се намира и т.н.).

За справка:

• Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 89

Думи, вероятно възприети от руски език

• "оборот" - чисто руска дума (пълногласна)с девет значения; означава на български "измерение на въртене в двигателя" и известната финансова операция.
• "осторожност" - в по-ограничено значение.
• "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
• "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање"
• граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там.
• "поряд-"
• "вонящ"
• "възмутен", "възмутителен", "възмущавам", "възмущение"
• редица думи за публицистически цели. Най-вече от тези думи не са неуместни в българската фонетика, защото те са най-просто нови образувания на църковнославянската основа:
  • "заведение"
  • "предприятие"
  • "учреждение" - рускославянско новообразуване: виж българското "жд"
  • завещание - старобълг. "заветъ"; но ср. старобълг. глагол "завештати"
• самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен.
• "ядро" - ср. българско "едър" с правилен рефлекс на носовката.
• "смущение" и подобни (вм. "смъщение")
• "част" (дял), макар че етимологически правилно е "чест"; ср. "често".
• "щастие", пол. "szczęscie"; възприета когато още се пишеше с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярна руска форма е, очевидно, "счастие". Сръбската дума е "срећа".
• "щадя" и нейните производни. "щедя" е по-правилно.
• производни от "жизн-"; българската форма винаги е била "живот-".
• възможно, "забвение", макар че в руски език притежава много по-широко значение.
• "блуд" и производни; полски корен "bląd-"; след това, българската форма е "блъд-".
• думата "влияние" произлиза в руски език от френското "influence" във връзка със глагола "вливать".
• предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение.
• производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-".
• "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza)