Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

Обсада на Белградската крепост
	Обсада на Белградската крепост
Османско-унгарски войни
	обсада, артилерийски обстрел и щурмуване на крепостта
Информация
Период	юли-28/29 август 1521
Място	Белград
Резултат	превземане на Белградската крепост
Територия	Кралство Унгария
Страни в конфликта
Османска империя	Кралство Унгария, българи
Командири и лидери
Сюлейман I ; Пири паша ; Ахмед паша ; Мустафа паша	Михаил Мору ; Йован Бат ; Владислав Барди ; Ян Моргай
Сили
от 30 до 100 000 еничари ; топове	около 1000 души гарнизон и гражданска отбрана ; малко топове
Жертви и загуби
над 1000 убити или ранени	неголеми
	Координати: 44°48′59.99″ с. ш. 20°27′59.99″ и. д. / 44.816667° с. ш. 20.466667° и. д.
	Превземане на Белград в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:19, 25 май 2009

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Стратегия

Османската обсада на Белград през лятото на 1521 година е третият опит, след 1440 и 1456, за превземане на стратегическата Белградска крепост, която отваря пътя на османците към Централна Европа през Панонската низина. За разлика от предходните два неуспешни опита, сега Османската империя е значително по-добре подготвена за атаката на крепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да го защитават, като вътрешнополитическото положение на кралството е нестабилно, а маджарската държава разкъсвана от противоречия. За разлика от предходните два опита за завояване на крепостта, този път османците я обграждат отвсякъде с цел прекъсване продоволствието и комуникациите на защитниците ѝ. За изпълнение на стратегическата османска цел предходно е завоюван Срем.

Прелюдия

Сюлейман Великолепни, следвайки пътя на завоеванията на своя прадядо Мехмед II Завоевателя, си поставя за цел да завоюва и последните две християнски укрепления на Балканите - Ордена на йоанитите на остров Родос /които се прехвърлят след завоюването му през декември 1522 на остров Малта/ и Белградската крепост.

В годините след смъртта на Ян Хуниади, Унгарското кралство постепенно разкъсвано от вътрешни противоборства занемарява укрепленителната система по южната си граница откъм Османската империя. След възкачването на престола, Сюлейман Великолепни решава, че е ударил часа за завоюване на Белград и Унгарското кралство. Той не се лъже в прогнозата си, защото след битката при Мохач през 1526 година, Кралство Унгария de jure престава да съществува поделено на три между Австрийските Хабсбурги, трансилванския войвода Ян Заполски и владенията на Османската империя помежду им.

Номинално преди предприемане на похода към Белград, Сюлейман Великолепни изпраща дипломатическа мисия в Буда с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му Селим I през 1519 година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като casus belli на Сюлейман I.

Разбирайки за организиращия се поход, през пролетта на 1521 унгарският държавен съвет предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от Свещената Римска империя, Кралство Полша, папа Лъв X, даже и от Англия и Португалия). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а Ватиканът е твърде зает в борба с лутеранството. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на полския крал не се оправдават, т.к. той е ангажиран във война с Кримското ханство.

Състояние на Белградската крепост

Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с гарнизон с численост под 1000 души. Крепостната стена и фортификационните съоръжения са занемарени, като на унгарските наемни гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от топовете на крепостта са унищожени в битката на Ян Заполски с османците при Авала през 1515 година. Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.

Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от населението на града и околността, ведно с шайкашите водени от техния капитан Петър Овчаря, удържат крепостта.

Похода

През май 1521 османската армия напуска Истанбул и се насочва към Белград по суша по Виа Милитарис, и по море и река по Дунава през Дунавската делта. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в историографията за преувеличени сведения, а според венециански източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой еничари. При похода си към Белград османската армия става жертва на епидемия.

Подготовката

Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от Ниш през Крушевац към Мачва, където превзема Шабац. На 10 юли 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от Срем и заповядва изграждането на понтонен мост над река Сава срещу Белград от страната на Земун. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на юли 1521 година османците отпочват артилерийски обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие - извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците (вилазка), но то е безрезултатно. На 29 юли османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - Сланкамен.

Обсадата

Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на 28 август 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват Венеция, че не само не подпомага кралството, но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите християнски съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и Моравия) събират общо към 12 000 пехота и 1000 души кавалерия с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.

Хронологията на обсадата и превземането на Белградската крепост са известни и подробно описани в дневника на военния поход на султан Сюлейман I. За разлика от предходните два пъти, при този защитниците на укреплението са стегнати отвсякъде в примка. От сремската страна /откъм река Сава/ крепостната стена е единична, а не двойна както от другите страни. Османската бомбардировка на Белградската крепост започва през юли и продължава с ненамаляващ интензитет до август 1521. В началото на август крепостните стени започват да се рушат, което дава повод за първата османска атака срещу крепостта на 2 август 1521. Атаката е отблъсната, като цената която заплащат нападателите е висока - оставят труповете на 500-600 убити на бойното поле. На следващия ден - 3 август, османците предприемат нова фронтална атака срещу крепостта в най-слабата точка на защитата в т.нар. Долен град. И тази атака е отблъсната, което принуждава Сюлейман I да промени тактиката и да прегрупира силите си. Султанът заповядва да се стовари войска на т.нар. Голям военен остров на Дунава срещу крепостта, като същевременно нарежда изграждането на понтонен мост за атака на укреплението от най-слабо защитената му страна - откъм Дунавския остров. Подготовката за окончателния щурм на крепостта започва на 7 август, а на 8 август османците успяват да проникнат във вътрешността на крепостта, въпреки храбростта на защитниците ѝ, които са малобройни и не могат да покрият огромния периметър на крепостната стена. В крайна сметка еничарите овладяват Долния град, след което вкарват в току-що превзетия Долен град артилерия за обстрел на цитаделата. Подложена на жесток артилерийски обстрел, вътрешността на крепостта се подпалва, а защитниците ѝ са ангажирани в гасене на пожари.

На 16 август започва атаката на Вътрешния град. След неуспеха на начинанието, османците започват подкопаване стените на цитаделата. На 17 август завършва изграждането на понтонния мост срещу крепостта, с което безнадеждността у защитниците ѝ започва да взима връх, и на 24 август се отбелязва първото бягство сред бранителите ѝ. На 25 август стартират първите преговори между защитници и нападатели за условията за предаване на крепостта, но те завършват безрезултатно, и на 26 и 27 август започва новата втора и последна атака срещу цитаделата. Осъзнавайки, че не могат да получат бърза помощ от унгарския крал, защитниците договарят на 28 август 1521 година условията за предаване на Белградската крепост.

Предаване на крепостта

След предаването на крепостта, унгарският крал обвинява командващите защитата бан Франьо Хадервария и Щефан Шульока в издайничество. От своя страна Франьо Хадервария хвърля вината за падането на Белградската крепост върху Михаил Мору. Унгарските власти държат в тайна падането на крепостта в ръцете на османците, а на командващите отбраната ѝ белградски банове Франьо Хадервария и Валентин Терек е наложено сурово наказание - конфискация на цялото имущество.

Условията по предаването на крепостта са договорени с османците от унгарските командири, като единственото твърдо условие е запазване живота на защитниците ѝ, чрез свободно напускане на укреплението. След сдаването ѝ, унгарските защитници са пуснати да си ходят към Кралство Унгария, а българите от крепостта и околността ^[1] депортирани и изселени по Виа Милитарис в Източна Тракия и Цариград - отведени от еничарите (османската армия) на връщане към столицата на империята.

Относно точния ден и дата на предаване на Белградската крепост на османците има разминаване между унгарските и османските източници. Унгарските сочат датата 28 август 1521, а османските - 29 август с.г. В действителност предаването на крепостта трае два дни - на първия ден е подписан протокола за предаване на крепостта, а на втория в нея влизат първо еничарите, а след тях на 30 август и султан Сюлейман I. По някои сведения част от оттеглящите се през Дунава унгарски защитници на крепостта са избити при последвали самоволни действия от страна на османски командири и войници. На българските защитници на крепостта е възбранено заселването и оставането им в нея, поради което султан Сюлейман Великолепни нарежда на 9 септември 1521 година изселването им от, и заедно, с войската към Цариград. След откупуване от Цариградския патриарх на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си християнските реликви от Белград - мощите на Света Петка Българска и на императрица Теофано, както и иконата на Света Богородица, и на 10 септември с.г. започва преселението им. Няма точни сведения за броя на депортираните българи, но във всички случаи те не са били малко. Една порта на Теодосиевата стена в Константинопол е наречена по тяхно име Белградска, както и една градска капия станала известна като Белградска. Тъй като българите били прочути дюлгери в Османската империя, една цариградска легенда говори, че султан Сюлейман Великолепни посредством Синан, използвал белградчани за изправата на занемарената столична водоснабдителна мрежа за питейна вода по подобие тази на превзетия Белград.

След превземането на Белградската крепост, градът и околността са включени административно в Смедеревския санджак, а християнските църкви обърнати в джамии. В Белградската крепост, преименована на Калемегдан, е поставен 3000-ен османски гарнизон.

Последици

С превземането на стратегическата Белградска крепост, пред османците се отваря пътя за завоюване на Централна Европа. На следващата година след превземането на крепостта - 1522 ^[2], българското население е окончателно изселено и от околността на Белград, с което се слага началото на подготовката за завоюване от османците на Унгарското кралство. След битката при Мохач след 4 години - през 1526 година, кралството de jure престава да съществува, Виена е обсадена през 1529 година, а османската агресия към сърцето на Европа е възпряна чак след век и половина - през 1683 с победата в битката при Виена.

Превземането на Белградската крепост бележи символичното начало на периода на разцвет и най-голямо териториално разширение на Османската империя - 16 - 17 век. Първата християнска победа срещу османлиите след превземането на стратегическата крепост е чак след половин век - в битката при Лепанто, която е последвана от поредната Австро-турска война и Първото търновско въстание, като първи организиран български акт на съпротива срещу османското робство, след окончателното завоюване на българските земи с превземането на Белград. Интересна подробност е, че турския Калемегдан е отвоюван от Втората българска легия, който символичен акт бележи възраждането на българската бойна слава в похода за освобождението на България, извоювано най-вече с героизма на бранителите в Шипченската битка.

Източници

↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пад Београда (1521)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

oldid е грешен номер на версия.

[1] Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

[2] Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.

[1]

[2]

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 == Последици ==
-С превземането на [[стратегия|стратегическата]] Белградска крепост, пред османците се отваря пътя за завоюване на Централна Европа. На следващата година след превземането на крепостта - [[1522]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>, българското население е окончателно изселено и от околността на Белград, с което се слага началото на подготовката за завоюване от османците на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]]. След [[битка при Мохач|битката при Мохач]] след 4 години - през [[1526]] година, кралството [[de jure]] престава да съществува, [[Обсада на Виена|Виена е обсадена]] през [[1529]] година, а османската агресия към ''сърцето на [[Европа]]'' е възпряна чак след [[век]] и половина - през [[1683]] след [[битка при Виена|битката при Виена]].
+С превземането на [[стратегия|стратегическата]] Белградска крепост, пред османците се отваря пътя за завоюване на Централна Европа. На следващата година след превземането на крепостта - [[1522]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>, българското население е окончателно изселено и от околността на Белград, с което се слага началото на подготовката за завоюване от османците на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]]. След [[битка при Мохач|битката при Мохач]] след 4 години - през [[1526]] година, кралството [[de jure]] престава да съществува, [[Обсада на Виена|Виена е обсадена]] през [[1529]] година, а османската агресия към ''сърцето на [[Европа]]'' е възпряна чак след [[век]] и половина - през [[1683]] с победата в [[битка при Виена|битката при Виена]].
 Превземането на Белградската крепост бележи [[символ]]ичното начало на [[период]]а на разцвет и най-голямо [[територия|териториално]] разширение на Османската империя - [[16 век|16]] - [[17 век]]. Първата християнска победа срещу османлиите след превземането на стратегическата крепост е чак след половин век - в [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], която е последвана от поредната [[Австро-турска война (1592-1606)|Австро-турска война]] и [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]], като първи организиран български ''[[акт]] на съпротива'' срещу [[османско робство|османското робство]], след окончателното завоюване на българските земи с превземането на Белград. Интересна подробност е, че турския [[Калемегдан]] е отвоюван от [[Втора българска легия|Втората българска легия]], който символичен акт бележи [[възраждане]]то на българската бойна слава в похода за [[освобождението]] на [[България]], извоювано най-вече с героизма на бранителите в [[Шипченска битка|Шипченската битка]].