ASCII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13: Ред 13:


==Въведение==
==Въведение==
ASCII определя еднозначно съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и ''семантичната'' стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове са тези които определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A - нейният двоичен код е 0100 0001 или 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код - 65. Но за да се изобрази на екрана е нужен шрифт който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните шрифтове, но смисълът който то предава остава същия - главна латинска буква A.
ASCII определя еднозначнoo съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и ''семантичната'' стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове са тези които определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A - нейният двоичен код е 0100 0001 или 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код - 65. Но за да се изобрази на екрана е нужен шрифт който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните шрифтове, но смисълът който то предава остава същия - главна латинска буква A.


ASCII е 7-битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Често той е допълван до 8 бита добавяйки една или повече допълнителни азбуки (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства затова в ASCII се съдържат и контролни кодове уточняващи начина по който да се изпечатат символите.
ASCII е 7-битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Често той е допълван до 8 бита добавяйки една или повече допълнителни азбуки (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства затова в ASCII се съдържат и контролни кодове уточняващи начина по който да се изпечатат символите.

Версия от 15:23, 28 май 2009

ASCII (American Standard Code for Information Interchange - Американски стандартен код за обмяна на информация) е символно множество и символно кодиране базирано на латинската азбука. ASCII кодовете представят текст в компютрите и други комуникационни и управляващи устройства работещи с текст.

ASCII дефинира кодове за 33 неизобразими контролни символа (предимно определящи обработката на текста) плюс следните 95 изобразими символа (започвайки със символа интервал):

 !"#$%&'()*+,-./
0123456789:;<=>?
@ABCDEFGHIJKLMNO
PQRSTUVWXYZ[\]^_
`abcdefghijklmno
pqrstuvwxyz{|}~

Въведение

ASCII определя еднозначнoo съответствие между двоични кодове и писмени знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и семантичната стойност на глифа, а не негова конкретна реализация. Компютърните шрифтове са тези които определят реализациите на глифите. Да вземем за пример главната латинска буква A - нейният двоичен код е 0100 0001 или 65 в десетичен код. В един обикновен текстов файл в ASCII код тя ще бъде представена именно с този код - 65. Но за да се изобрази на екрана е нужен шрифт който от своя страна съпоставя на този код някакво изображение. Това изображение е различно при отделните шрифтове, но смисълът който то предава остава същия - главна латинска буква A.

ASCII е 7-битов код, което означава, че може да представи 128 символа. Често той е допълван до 8 бита добавяйки една или повече допълнителни азбуки (освен латинската). По времето на своето създаване за изход на текст са се използвали предимно печатащи устройства затова в ASCII се съдържат и контролни кодове уточняващи начина по който да се изпечатат символите.

ASCII контролни символи

Binary Oct Dec Hex Съкр. ИП[1] КК[2] Описание
0000 0000 000 0 00 NUL ^@ Null character
0000 0001 001 1 01 SOH ^A Start of Header
0000 0010 002 2 02 STX ^B Start of Text
0000 0011 003 3 03 ETX ^C End of Text
0000 0100 004 4 04 EOT ^D End-of-transmission character
0000 0101 005 5 05 ENQ ^E Enquiry
0000 0110 006 6 06 ACK ^F Acknowledgement
0000 0111 007 7 07 BEL ^G Bell
0000 1000 010 8 08 BS ^H Backspace[3][4]
0000 1001 011 9 09 HT ^I Horizontal Tab
0000 1010 012 10 0A LF ^J Line feed
0000 1011 013 11 0B VT ^K Vertical Tab
0000 1100 014 12 0C FF ^L Form feed
0000 1101 015 13 0D CR ^M Carriage return[3]
0000 1110 016 14 0E SO ^N Shift Out
0000 1111 017 15 0F SI ^O Shift In
0001 0000 020 16 10 DLE ^P Data Link Escape
0001 0001 021 17 11 DC1 ^Q Device Control 1 (или XON)
0001 0010 022 18 12 DC2 ^R Device Control 2
0001 0011 023 19 13 DC3 ^S Device Control 3 (или XOFF)
0001 0100 024 20 14 DC4 ^T Device Control 4
0001 0101 025 21 15 NAK ^U Negative Acknowledgement
0001 0110 026 22 16 SYN ^V Synchronous Idle
0001 0111 027 23 17 ETB ^W End of Trans. Block
0001 1000 030 24 18 CAN ^X Cancel
0001 1001 031 25 19 EM ^Y End of Medium
0001 1010 032 26 1A SUB ^Z Substitute
0001 1011 033 27 1B ESC ^[ Escape[3]
0001 1100 034 28 1C FS ^\ File Separator
0001 1101 035 29 1D GS ^] Group Separator
0001 1110 036 30 1E RS ^^ Record Separator
0001 1111 037 31 1F US ^_ Unit Separator
0111 1111 177 127 7F DEL ^? Delete[3][4]
  1. Изобразимо Представяне, Unicode глифите представящи контролните символи когато е необходимо те да се изпечатат или изобразят вместо да се използват по предназначение. Понякога вместо това се използва представянето с каретка съответстващо на начина на въвеждане[2]
  2. Клавишна Комбинация, стандартната клавишна комбинация използвана за въвеждане на контролните символи. Каретката (^) представя клавиша Control (Ctrl) който трябва да се задържи докато се натиска следващия клавиш от комбинацията.
  3. Символите Backspace, Delete, Escape и Carriage Return могат да бъдат въведени и чрез натискане на съответните клавиши - Backspace (или Bksp, ←), Delete (Del), Escape (или Esc), Carriage Return (или Return, Ret, Enter, ↵)
  4. Някои системи превеждат символът Delete в Backspace. В тези случаи Delete може да се въведе и чрез клавишът или клавишните комбинации за Backspace.

Външни препратки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA