Гриша Островски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат+1 // мюзик-лите
Ред 48: Ред 48:
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]]

Версия от 16:08, 4 юни 2009

Гриша Островски
български актьори и режисьор

Роден
Починал
[[]], [[]]
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Активен периодот 1967 г.
Семейство

Уебсайт

Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.

Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър "Иван Вазов". Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.

Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).

Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.

Театралните му постановки са:

Режисьор е и на мюзиклите:

Режисьор е на филмите „Отклонение“ (1967); „Мъже в командировка“, (1969); Петимата от „Моби Дик“ (1970); „Герловска история“, 1971; „Нона“ (1973), „Като белязани атоми“ (1979) и др.