Изключителна икономическа зона

Концепцията за изключителна икономическа зона по същество е разширяване на общоприетите 12-милни териториални води до 200 мили. Първият акт на подобно разширяване е предприет през 1952 г., когато Чили, Перу и Еквадор подписват декларация за 200 милна морска зона на изключителен икономически интерес. Причината за това разширяване на териториалните води са огромните рибни богатства на широкото до 300 мили Перуанско течение, минаващо покрай западните брегове на Южна Америка. Много скоро заразителният пример е последван от Аржентина, Бразилия, Панама, Салвадор и Уругвай. Решението на исландското правителство от 1972 г. да разшири териториалните си води до 200 мили предизвиква остри протестни реакции от страна на Великобритания и ФРГ, които отказват да признаят подобен акт. Започва т.нар. “трескова война”. Конфликтът продължава 3 години и в крайна сметка завършва с признаване правото на Исландия да експлоатира морските богатства в 200 милната зона край бреговете си.

Основната причина, обусловила появата на концепцията за изключителната икономическа зона е, че в границите на 200 мили от брега са съсредоточени основните запаси от риба, както и 87% от откритите и предполагаемите залежи на нефт и природен газ.