Шестоднев (Йоан Екзарх)

Шестоднев

"Книга за вечните въпроси" - израз на желанието на средновековния българин за знание

Жанрови особености

Философскотълкователен жанр; философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.

Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението. Принципа при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (кръгът около княз Симеон и новосъзадаващото се българско духовенство.

Източници

Творбата е компилация от различни автори, но Йоан Екзарх прави свои оригинални допълнения.

• Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
• Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
• Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
• Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.

Композиция

Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които отразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)

Пролог - Представен е собственият творчески процес и има обръщение към княз Симеон.

Първото слово е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята.

Второто - на водата и твърдта.

Третото - на растенията.

Четвъртото - на небесните светила.

Петото - на сътворяването на животните.

Шестото - на човека (tvarite).

Специфика на естественото научно познание

- Различава се много от съвременните ни представи. - То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението. - Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му. - Различните науки не са разделени според темата на изследване. - Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според Йоан Екзарх човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух. - Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.

Обща характеристика

Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване.

Външни препратки

• Шестоднев: Слово за Шестия Ден

[ ПРОЛОГ

Какво по-красиво, какво по-сладко за любящите Бога, които наистина жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, славни княже, Христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаваш неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш. Така постъпваме и ние. И когато добрият и верният раб види, че неговият господар е извършил нещо добро, няма да иска само той да знае, да се радва и да се гордее, но ще пожелае, ако е възможно, и целият свят да научи за това. [1] И ако онези, които се насищат с пиене и ядене, биват румени, и сияещи [от радост], и весели, то колко повече [онзи], който се храни с мислите за божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях, би желал и други да ги видят и да ги обикнат. На тях, както казва Писанието, „ще им израснат пера, като на орли; ще тичат и няма да се изморят” [2]. Защото радостта не познава мъката; тя дава крила. И как няма да се радват, след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето, и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е бил приготвен раят и царството [небесно]. И след като са разбрали, че [всичко това е създадено] не за някой друг, а за самите тях, как няма да се радват и веселят [и как няма] да го славословят? [Те] трябва да помислят и [върху следното]: по чий образ са създадени какво е тяхното място; за какво са призвани. И ако и вие приятели, сте премислили всичко това, как няма да ликува те и да се радвате? Тук аз, припомняйки всичките шест слова, ще ви [ги] предам накратко. Защото е добре да побеседваме пак за тези добри творения.

Защото Бог [ги] сътвори не както човеците, които зидат [домове] или строят кораби [не както] медникарите или златарите, или тъкачите, или обущарите, или другите занаятчии. [Човеците] взимат готов материал и от него правят [предмети] по готови образци. При това [необходимите] съдове и сечива заемат един от друг. А Бог [щом] само помисли, и веднага създаде [това, което] дотогава не бе съществувало. Защото Бог не се нуждае от нищо, а при човеците знанията на един са необходими на другите. Кормчията се нуждае от корабостроителя, а онзи, който строи кораба — от дърводелеца, от ковача и от катранджията. Този пък, който сади нещо, се нуждае от земя, от напояване, от разсад, от семе и от ковач, [т. е. от този], който изработва необходимия материал. Също и козачът се нуждае от зидария и от съответни сечива. Всеки се нуждае от това, което му е необходимо за неговата работа. А великият творец не се нуждае нито от сечива, нито от материал. Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето и работата, и умението и усърдието — за Бога тоза е волята. Всичко, каквото поиска Господ, той създаде в моретата и във всички бездни,както [за това] се казва в „чистите думи” [3]. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-Бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо [посредством сетивата], а друго разбираемо посредством разума. [4] Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, [Бог] създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той [даде] небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда [да обитават] въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската

40

закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже [Бог] раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. [Това те правят], защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни [същества], за да се извлече от това,което те правят, поука — колко лошо е да се възгордява [човек] [5] и без страх да прекрачва [установените] граници. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници. Разбунтуваното и надигащото се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено отначало. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца.

Макар че земята толкова столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове, и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слънцето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което облаците непрекъснато черпят вода, [за да дават] дъжд, който пада върху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало от безбройните реки, които се вливат в него. Ще кажа и това: откъде прочее изтичат изворите на реките? — да размишлявам за това е безполезно за мене. А как може слънцето да изсушава влагата? — Това е много лесно за разбиране за този, който иска да разбере. То суши блатата, изпарява водните басейни и топли нашите тела. Може да се види как, когато слънцето напуска южните страни и преминава на север, реките намаляват и настъпва лято. [6] Затова се смята, че и Нил се изпълва с вода не по същото време, когато

41

[правят това] другите реки, които се вливат в него, а по средата на лятото напоява Египет, защото по това време слънцето преминава на север. Тогава то възпира другите реки, а от [Нил] е твърде отдалечено. Ако пък някои смятат, че съществуват и други причини, поради които Нил излиза извън коритото си, то едно [ново] обяснение в случая няма да допринесе полза. Чудя се аз, как не се свършва въздухът, след като го дишат непрекъснато толкова човеци и толкова безсловесни същества. През него преминават толкова слънчеви лъчи и те преминават през него толкова нагрети. Същото правят [и лъчите на] луната и звездите. Чудо на чудесата! Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим. Защото за него е лесно да създава всичко, каквото пожелае. В тези творения [той] е вложил толкова сила, колкото е необходимата да съществуват толкова години, колкото [им] е отредил. Затова и земята е останала такава, каквато е била създадена отначало. И морето не намалява и не се увеличава. И въздухът е запазил своето естество до днес, което той е приел от самото начало. И слънцето не може да разтопи небесната твърд; и твърдта не се разлива, макар преди това да е била във вид на вода, но си остава твърд, каквото свойство ѝ е дал творецът. Творецът е съединил в единство и съгласие противоположните същности — мокрото и сухото и още студеното и топлото. И когато ние разглеждаме всичките тези неща поотделно, и слънцето, което веднъж се движи над северните страни, а друг път над южните или пък по средата на небето; как луната расте и намалява, как в определено време звездите изгряват и залязват и показват времето на жетвата [7] и на сеитбата, как те показват на пътуващите по морета буря и затишие, когато виждаме всичко това, господарю мой, искаме да възхвалим твореца, който е създал толкова добрини. Чрез тези видими неща ние навлизаме в невидимото. [8] За това ние не се нуждаем от пътуване, а от вяра; чрез нея ние ще можем да го видим [9]. И когато виждаме [как] времената се редуват, [как] дъждът пада на земята и тя ражда плодове и се покрива с трева, как се люлеят нивята и се зеленеят дъбравите, обраслите планини и натежалите от плодове овощни дървета, нека да [дадем свобода] на езика си за похвала и да кажем ведно с блажения Давид и да запеем с него, казвайки: „Колко са велики делата ти,

42

Господи! Всичко си направил премъдро.” [10] Когато слушаме пойните птички с различни гласове да пеят чудни песни; като слушаме песните на славеите, на косаците и на сойките, на качулатите чучулиги и на кълвачите, на щурците и на цикадите, на лястовиците и [пак] на чучулигите и на безбройните останали птици, нека да се позамислим и да възхвалим твореца. Защото [той не е] като останалите творци, които създават от готов материал. Той всичко е извел от небитие в битие и е дал битие на това, което преди не е имало битие. Защото лесно е било за него да създава и от несъществуващото, и от съществуващото. Така е постъпил той някога и, казано накратко, така твори и досега. Защото не от готови тела той е създал живите тела и от несъществуващото създава душите, но не на всички живи същества, а само на човеците. На птиците е дадено да раждат пак птици, на плаващите — отново плаващи. И на останалите родове е дадено да се размножават според рода си. И плодовете на земята, посявани и посаждани, той дарява на човеците. По-рано земята, без да е била орана и сеяна, давала всякакви растения и семена. Тя родила също и пълзящите и четириногите, според рода им, както и рода на водните животни според това, както ѝ бе заповядано от него. Също и животните, които живеят във водата, и тези, които хвъркат във въздуха. Той не заповядал земята, и небето, и въздухът, и водата, и огънят, и светлината да бъдат направени от нещо, а сам той изведе от небитие в битие това, което преди никога не е съществувало. [11] Той, бидейки сам творец на този велик кораб, сиреч на това творение, сам го и премъдро направлява. Това ни разказва неговият върховен пророк Мойсей: това той е приел от премъдрия творец Господ Бог и господар на Синайската планина. [12]

Тези шест слова, господарю мой, не сме ние сами съставили, но [приехме] същите думи от Шестоднева на св. Василий. [13] От него сме приели идеите. Също така и от Йоана, [14] а останалото от други, което всеки от нас някога е прочел. Така ние съставихме това [произведение]. [Ние постъпихме] както ако някой, покрай когото минава владетелят, и когато той минава, този [някой] поиска да му издигне дворец, но като няма от какво да го направи, отива при богатите, за да измоли от тях [необходимото за строежа] — от едни мрамор, от други тухли. И той с измоленото от богатите и стените ще издигне,и пода с мрамор ще покрие.

43

А когато поиска да постави покрива и като няма нищо достойно за покрив, което да съответствува на стените и на мраморния под, той ще изплете плет и ще постави прегради на двореца и накрая ще го покрие със слама. От пръти той ще изплете и врати и по същия начин ще направи и ключалките. Така става с онзи, който не намира нищо в собствения си дом. Така беден е и нашият ум, та нямайки нищо в своя дом, от чуждото състави тези слова. От своя собствен беден дом аз прибавих думи, които са подобни на слама и пръти. Ако господарят е благосклонен към него, ще приеме всичко това като негова работа. На него пък, на владетеля, нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да му даде живот богоугоден, за да заслужи рая [и влезе в него] заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава през всички векове — Амин.

СЛОВО ПЪРВО

„В начало Бог сътвори [3] небето и земята.” [4] За цялото божие дело тези книги са основа, [5] и извор, и сила за познаване на това творение. Но съществува и друго, както казва светият апостол, невидимо творение: „невидимото у него е познаваемо от създаването на света чрез видимото в това творение” [6]. Но великият Мойсей, като искал да обясни на живеещите в Египет люде [7], че този видим свят не е Бог, както мислят египтяните, а от Бога създаден, казва: „в начало Бог сътвори небето и земята”. Стези думи той затваря устата и на другите, на еретиците, които казват, че небето и земята са без начало и съвечни на Бога. [8] Тези книги за творението, имам пред вид Закона [9] и пророците [10], както казах, са начало и извор, и основа, и сила за всички древни [11]. Както храмът не може да бъде издигнат, преди да му бъдат положени основите, така и тези добри неща не могат да засияят с добротата си, ако тази сграда не сияе отначало. Аз зная, че много от светите отци са говорили за тези създадени неща, като са използували умни, красиви и славни думи, каквито им вдъхвала благодатта на св. Дух. Но и на нас, които се молим,нито ни забравя, нито ни възпира да се трудим и да говорим според своята възможност. Защото Бог в своята благост иска онези, които

45

тук са били притеснени, да наследят вечния живот. [12] Ние тук нищо от себе си не можем да прибавим, защото не сме достойни, но каквото сме чули от светите мъже, това съобщаваме. И когато видим,че се строи дом, и че ъгловите камъни са поставени, но не прилягат добре и се люлеят, тогава ще вземем камъче и според силите си и ума си ще го подложим за опора, за да не се люлее сградата.

„В начало Бог сътвори небето и земята.” Като размишлявам за това велико дело, дивя се и не зная как да започна. Трябва ли най-напред да изоблича празните думи на езичниците [13], или да възхваля църквата и истината? Елинските философи са говорили много за природата [14], но нито една тяхна дума не може да се сметне за непоколебима. Казаното от тях в края (отхвърля [казаното] в началото, така че за нас не е трудно да ги изобличим. Достатъчно е и това, че те сами се изобличават помежду си. Те, които не са познали Бога, който е творец на всичко съществуващо, обрекоха на окончателна погибел и [всичко] останало. Едни [от тях] казват), че съществуващото макар че е получило своето битие не посредством самосъздаване, а от този, който е творец и причина на всичко, сиреч от Бога, има едно изначално битие с безначалното божие естество. [15] [Те казват, че това е станало] не по волята на Бога, нито поради неговата доброта и сила, а както сянка на тялото против волята е свързана с тялото, и както лъчите [излизат] от слънцето, [без сами да желаят това], така се е появил и светът от безначалното му естество. Според други пък небето и земята и всички неща по тях са възникнали от само себе си [16], като в своето безумие разказват като че басня, че не съществува никаква причина за съществуващото, която да го е създала,че не съществува никакъв несравнимо по-велик [творец], но че всичко от само себе си чрез самосъздаване е било изведено от небитие в битие. Трети пък съвсем погрешно изхмислиха разделянето и съединяването. На небето те приписват творческа сила и го смятат за добро начало. На земята пък в своите зли мисли приписват зло начало. [17] Някои приемат топлината и студенината (за начало на всичко съществуващо, като ги наричат огън и земя, рядкост и плътност. И много други празнословия изрекоха. Разказвайки ги като смешна история, се оплитат като в паяжина.) [18] Защото те не умеят да кажат: „В начало Бог сътвори небето и земята”. И затова според тях всичко е създадено в безпорядък. Към това ги подтиква вселилото

46

се в тях безбожие. За да не изпаднем и ние в същото [заблуждение], Мойсей, като говори за това творение, най-напред споменава името на Бога и, за да просвети нашия ум, казва: „В начало сътвори Бог”. Колко сполучлив е този ред! Първо той сътвори небето, за да не помисли някой, че то е без начало. Тогава той рече: „създадено е”, за да стане ясна, че [то] е малка част от всичко сътворено. Както някой, който прави стомни или гърнета, може да прави много и различни съдове, без да изгубва или да изчерпва своето умение, така и творецът на всичките тези създания не изчерпва силата си с тяхното създаване, защото тя е неизмерима. Всичко, което виждаме, той е извел в битие само чрез мисълта си. И ако всичко това има начало, т. е. е сътворено, то размисли, кой му е дал началото, кой му е творецът. Мойсей, предпазвайки ни от размисли по човешки и от отклонение от истината, и от това да не изпаднем в някакви заблуди, ни постави като закрила и печат името божие, казвайки: „В начало сътвори Бог.” Това преславно и преблажено естество, тази извънмерна доброта, [това] скъпо име, е начало на всичко съществуващо. Изворът на живота, светлината на разума, безкрайната премъдрост, несравнимо благият творец, той е сътворил небето и земята. Не мисли ти, о, човече, че всичко видимо е без начало. Всичко, което виждаш, се движи в кръг. На очертания кръг не може да види [края] този, който не го е очертал, нито да разбере откъде е започнат и къде е завършен. Но който го е очертал, не може да каже, че е без начало и без край. Макар и да не вижда началото и края му, той знае наистина, че началото му е и [неговият] край. Така и ти не трябва да мислиш, че творението е без начало и без край, понеже всичко се движи в кръг и не виждаш откъде започва и къде свършва. [19] В Писанието се казва: „преходен е образът [20] на този свят”. [21] „И небето, и земята ще преминат.” [22] Това, макар и да е казано по-рано, се отнася за края.

„В начало Бог сътвори небето и земята.” Нека да помислим: защо и двамата [евангелист] Йоан и Мойсей започват по един и същ начин [своя разказ]. Единият казва: „в начало сътвори”, а другият: „в начало бе” [23]. Йоан правилно говори, [защото] се придържа към истината. Когато Мойсей говори за творението, казва: „сътвори Бог”. Когато пък говори за самия творец, евангелистът казва: „беше”. Съществува голяма разлика и разграничение, ко-

47

гато се каже „сътвори” и когато се каже „беше”. Едното се е появило, без да е съществувало преди това, а другото е съществувало винаги. Казано е: „в начало сътвори” и „в начало беше”. За Бога е естествено да съществува винаги, а за създанието — да става. Така казва и Йоан за Спасителя: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото.” [24] Така беше в началото., Животът беше, и живеенето беше. [25] Шест пъти казва той „беше”, защото иска да обясни неговото съществуване. И след като по този начин разкри [истината]за съществуващия, т. е. [за Бога], преминавайки към роба, пожела да говори и за него. Той казва: „стана човек” [26], имайки пред вид Йоан Кръстител, а говорейки за Бога, казва: „беше”, а за човека казва „стана”. Еретиците дръзват да казват и за Христа, че и той е „станал” [27]. Забележи това: ако еретикът каже, че Христос е „станал” и че той не е съществувал преди битието, с какво [Христос стои] по-високо от земята? Защото и за земята Мойсей казва: „земята беше”. [28] Ако прочее се каже: „в начало беше”, под това се разбира сътвореното, а не вечното божие естество, то [тогава] Спасителят [с нищо не е] по-горе от земята. И словото божие беше, и земята беше. Но те не мислят, че като се каже „в начало беше”, [се означава] не станалото, а вечно съществуващото, а земята не е била преди това, а бе сътворена и едва тогава тя „беше”. Мойсей не казва: „земята беше”, преди да каже: „в начало сътвори Бог небето и земята”. Най-напред рече: „сътвори”, и тогава „беше”. „В началото” и „в началото” казват двамата, за да се изяви общият корен на доброчестната вяра, която е ръководела и оногова, проповядващия Закона — Мойсея, и осветила и тогова, Йоана богословесния.

Братя са двата завета; от един баща са те създадени. Затова те в мислите си са единни. Във всичко и при двата съществува един образ и едно подобие. И както двама братя, родени от един баща и от една майка, си приличат твърде много помежду си, така и двата завета, създадени от един баща, си приличат помежду си. Затова и в Стария завет първо е създаден законът, а след това пророците. И в Новия завет [т. е. във времето на благодатта], първо е съобщено Евангелието и след това [посланията] на апостолите. [29] Там са дванадесет [малки] пророци, кръгът на които започва с Осия, и четирима велики пророци, начело с Исайя. [30] В Новия завет това са дванадесетте апостоли и

48

четиримата евангелисти. И там началото бе поставено с призоваването на двамата братя — той взе Мойсей и Аарон за първи свои проповедници, и в Евангелието той най-напред повика Петра и Андрея. [32] Там [имаше] благодат, а тук тя е удвоена; там бяха взети двама братя, Мойсей и Аарон, а тук две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан. [33] И нашият Спасител дойде и всади у нас духовна любов и ни направи свои братя, като вкорени у нас и корана на св. Дух. И на тази основа той изгради [своята] църква.

Първото знамение в Стария завет е превърнатата в кръв река. [34] Първото знамение в Новия завет [35] е превърнатата във вино вода. [36] Но тук не е, възможно да се изреди последователно цялата прилика, затова нека да се върнем към това, за което в начало започнахме да беседваме. Обърнете внимание на факта: Бог е създал всичко за шест дни. Но първият ден е по-различен от другите, които идват след него. Защото всичко това, което Бог създаде през първия ден, не бе съществувало [дотогава]. През втория ден той не създаде нищо от нещо несъществуващо, а от това, което бе сътворил през първия ден — от него [взе и] претвори през втория ден, както му беше угодно. Помисли сам, за да видиш дали не е така. През първия ден Бог сътвори необходимото за цялото здание, а през останалите дни — формите и украсата на сградата. И затова ще кажа: той сътвори не съществуващото небе, не това небе, а горното. Защото това небе [той] създаде през втория ден. Бог създаде горното небе, за което говори и Давид: „небето е небе на Господа” [37] — то е по-горе. И както в двореца съществува преграда, така и Господ, като да е създал храм, е сътворил между земята и горното небе второ небе, като преграда. И над него [е поставил] водите. За това говори и Давид: „той разстила над водите своите горни чертози” [38].

Бог сътвори небето, което преди това не е съществувало; сътвори и земята, която също не бе съществувала, и водните бездни, които не съществуваха [преди това], и вятъра, и въздуха, и огъня, и водата, [39] и всичко, на което той даде битие. Материята той сътвори през първия ден. Но някой ще ми каже: писано е, че Бог е сътворил небето и земята, но нищо не е писано за водата, за огъня и за въздуха. На това отговарям: като казва, че първо [е създадено] небето и земята, по този начин той [т. е. Мойсей], чрез по-широкото [понятие] разкрива и по-тясното, както и като казва:

49

„създаде Бог човека от земна пръст” [40] [с това] се известява за създаването на тялото, без да се изброяват отделните му членове, казвайки: „Бог създаде очите и ушите, и носа”, но като казва: „създаде човека”, той включва и всички негови членове, защото всички те се намират в тялото. Така е и с казаното: „сътвори Бог небето и земята”, се обхваща всичко — и тъмнината, и бездната. Казано е: „тъмнина имаше над бездната” [41]. Бездна пък се нарича водната шир. Но че и бездните не са съществували, свидетелствува Писанието, като казва: „преди създаването на бездната” [42]. Следователно създадена е била и водната шир.

Чуй кога е бил създаден и въздухът. [в Писанието е казано]: „и дух божий се носеше над водите” [43]. Тук [Мойсей] няма пред вид св. Дух. Той не причислява несъздадения дух към творението, но „дух” тук нарича ветровидното движение на този въздух. Когато той пише за пророк Илия, казва: „и небето се помрачи от облаци и от дух,” [44] сиреч от вятър. Така и тук под „дух” той разбира природата на вятъра.

Необходимо е също да се поясни къде е създаден огънят. „Рече Бог да бъде светлина” [45] и се появи естеството на огъня. Но това не е единственият огън, защото и небесните [46] сили са огън. И небесният [огън] е сроден с този огън, който е у нас. Но ти не казвай, че този огън угасва, а оня, горният, не угасва. Ако Бог е създал ангелите като духове, [тогава] и нашите души са били създадени като духове, но нашите души са в тяло, а ангелите са безтелесни. [47] [Това, което важи] за душите и за ангелите, същото е и за огъня. Горният огън е нематериален, а долният е материален. Горният огън е сроден с този [тук], както и нашите души са сродни с ангелите — както те са духове, така и душите са духове, както и онези трима отроци говорят, казвайки: „благославяйте и духове, и души на праведните” [48]. И още: „[Той] прави ветровете свои ангели.” [49] И [както няма] душа без тяло, така не може да се запали и огън без кълчища или дърва [или друг] материал. Но за да стане ясно, че огънят не е нещо съществуващо извън света, показва самото творение. Мнозина често пъти взимат и запалват огън от слънцето. Ако [този огън] е чужд [на онзи] и няма нищо общо с него, то как би могло да се вземе от него [нещо] чуждо? Но и така да е, пак под небето съществува голям нематериален огън и затова на Синайската планина е могъл да се яви огън, неподклаж-

50

дан с дърва. [50] От този нематериален огън Бог взе, за да направи това знамение. И както ако някой кажеше: този огън е малък [в сравнение] с онзи големия, така и Мойсей говори, казвайки: „От небето Господ направи да се чуе неговият глас. И твоят Бог ти показа своя огън.” [51] С това той иска да покаже, че този огън тук е малък. Затова той говори така. Всичко впрочем е огън: и мълнията, и звездите, и слънцето, и луната, и оня огън, който е в нас и ни е известен. (И виж какво родство в името има между мълнията и звездите. Сродна е тя, [както е казано] в Евангелието и с други неща. „Светлината на тялото е окото. И ако твоето око бъде светло, тогава и цялото ти тяло ще бъде светло.” [52] Такива [са думите на] Спасителя. И по-нататък продължава: „и ако. . . светлината и мълнията, казва той, разкриват блясъка на просветлението”) [53]. Всичко [започна] да съществува: и огънят, и бездната, и ветровете, и четирите съставки: земята, огънят, водата и въздухът. Това, което [Бог] не е създал, за него [Мойсей] по най-чуден начин съобщава, казвайки: „в шест дни създаде Бог небето и земята и всичко, което е в нея”. Както и при тялото не са споменати поотделно всички членове, така и при тези творения не е изброено всичко [поотделно], макар той да е сътворил всичко едновременно с небето и земята. И ако на земята нямаше огън, то ти не би могъл чрез огнивото да го извлечеш от камъка или от дървото. Чрез триене на дървото се получава огън. Но ако то в своята природа не съдържаше огън, то той откъде би се взел?

Помисли отново върху това: Казано е: „тъмнина бе над бездната” [54]. Беше ли създал Бог тъмнината, ще кажеш ти. Зная, че мнозина с удоволствие обичат да слушат [за това], а други пък искат да спорят. Затова е необходимо да се изследва тази мисъл.

Е, ще речеш ти: откъде [се е появила] тъмнината? Бог не е създал нито тъмнината, нито мрака. Откъде е тогава тъмнината? Мнозина от нашите предци казват, че тя е сянка на небето. Когато бе създадено горното небе, казват те, [55] светлината влезе там и земята се лиши [от светлината] и настана тъмнина. Но горното небе е светло, а не тъмно. Ако не съществуваше нито слънцето, нито луната, нито звездите,и тогава то би светило поради самото си естество. Щом като небето е горе, а земята е простряна долу, светещото е горе, а осветяваното долу, то откъде тогава идва тъмнината? На мене ми се струва, че когато вода покрива-

51

ла земята, тъмнина и мъгла се носели над водите — както и сега се наблюдава да става над реките — тогава от мъглата се издигала пара и образувала облаците. Като направили сянка, облаците създали и тъмнината.

Че облакът е тъмнина, за това се говори и в Писанието, което казва: и „небето се помрачи от облаци” [56]. Ние трябва да познаваме и еретическите извращения. Еретиците дръзват да казват, че тъмнината е дявол, а бездните — бесове. [57] Когато Бог казва: „да бъде светлина” [58], все едно, [че е казал]: „да бъде синът”. Те не се срамуват да казват, че дяволът е по-стар от Сина. Ако наистина бездните са бесове, а дяволът тъмнина, Бог, като казва: „да бъде светлина”, сиреч да бъде синът, тогава не означава ли, че [дяволът] е равен с него по достойнство и по старшинство? Но за това безчестие сега не е необходимо да си спомняме, но само толкова, колкото да се запознаете с тези заблуди.

Тъмнината тогава е била предизвикана от облаците. И в Египет бе настанала тъмнина — не действителна нощ, а мрак. Такава беше тъмнината и на Синайската планина — тя не беше нощ, а облак хвърляше тъмна сянка. Такава тъмнина настана и когато Христос бе на кръста — нощта не бе настъпила, но слънцето бе затулено от месеца и настана мрак. [59]

„И духът божий се носеше над водите.” [60] Дух [тук той, т. е. Мойсей] нарича вятъра, както и на друго място говори, казвайки: „с бурен вятър съкруши корабите тарсийски” [61]. Дух нарича той въздушното течение. Не мисли [ти], че въздухът е едно, а вятърът — друго. Същият този въздух, както показва опитът, като се движи, създава вятър. Често пъти, махайки или с ветрило, или с кърпа, ние привеждаме в движение спокойния дотогава въздух и чрез махането, размествайки [пластовете на въздуха], създаваме вятър. Но да разбереш, че от движението на въздуха се появява вятър, той казва: носеше се, сиреч, повяваше. Свойството на вятъра е да вее, носейки се над творението. И рече Бог: „да бъде светлина” [62]. А защо Мойсей не е казал, че Бог е рекъл да бъде небе, да бъде морв, но там той казва „сътвори”, а тук — „рече Бог”. Дали защочго при нас словото предхожда делото? Първо ние казваме, а [след това] действуваме. Той иска да ни покаже, че Бог най-напред действува, а след това говори. И [още] иска да каже, че делото божие е по-бързо от всяка дума. Когато [Бог] със своята сила създава материята, [Мойсей] казва: „сътвори”.

52

Когато пък [Бог] поиска да създаде всичко, [а] начало на творението беше светлината, [тогава Мойсей] използува подходяща дума. Първото [божие] дело бе светлината, а последното — [създаването] на човека. Първо чрез слово Бог създаде светлината, а накрая чрез дело — човека. [63] Бог започва творението със светлината и завършва със светлината.

А какво са светлината и човекът? Слушай! Светлината показва всичко съществуващо, а човекът е светлина на този свят. Влизайки [в него], той показва светлината на изкусността и светлината на сръчността; светлината показва пшеницата, а разумът открива как да се прави хляб. Естествената светлина показва гроздето, а светлината на мисълта — как да се приготви виното, което се съдържа в гроздето; [физическата] светлина показва вълната, а светлината на човешкия [разум] по какъв начин от нея може да се направи дреха; [физическата] светлина показва планината, а светлината на разума показва как от нея да се ломят камъни. Затова и Спасителят нарича апостолите светлина, казвайки: „вие сте светлината на света” [64]. Защо той ги нарича светлина? Не само за да им окаже чест, а за да им разкрие надеждата на възкресението. Както и светлината, като залязва вечер, не загива, а само се скрива, сиреч залязва, и след като е залязла, на сутринта отново се появява, така и човекът като че ли залязва, когато бъде поставен в гроб, откъдето ще възкръсне [оттам], дочаквайки деня на възкресението.

„Да бъде светлина.” Той съобщава за станалото, но не казва как е то станало. Защо ли казвам: „не казва”, когато и сам Мойсей не е разбрал как [е станало], но казва: „зная, че е станало, но не разбирам как е станало това.” Затова и нашият Спасител казва на апостолите: „на вас не е дадено да знаете времето и часа, [65] които Отец е запазил в своя власт” [66]. Това означава, че ние не можем да знаем времето и часа, но за господаря на [живота], който е сътворил времето и човека, искаме да узнаем откъде води той своето начало. Това аз казвам за арианите [67] и за несторианите и за другите еретици, които, макар и да не знаят как са станали [човеци], искат да разберат [тайната на] Христовото раждане.

„Рече Бог: да бъде светлина, и стана светлина.” О, свята и пречудна и велика сила и дивни чудеса! „Стана светлина. И нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ.” [68]

53

Но [те] бяха толкова суетни в своите помисли, че се помрачи неразумното им сърце, и говорейки, че са мъдри, оглупяха. Едни мислят, че небето е съвечно на Бога, [69] а други — че небето е самият Бог, който е без начало и без край, и който всичко е създал. [70] И колкото по-изострено бе зрението на суетата, [толкова] по-доброволно те ослепяваха за разума на истината. Други [пък] измерват разстоянията между звездите и [на тези от тях], които се появяват винаги на север, а освен това описват и онези, които са видими на южната страна, но за нас са непознати. Те разделят на много степени и полунощната небесна шир, и зодиакалния кръг. Те внимателно наблюдават издигането на звездите, задържането [им на едно място] и най-вече движението им по небосклона. [71] [Те наблюдават] за колко време всяка от планетите извършва една обиколка. [Но] те не можаха да овладеят единственото от всички изкуства — да познаят Бога, твореца на всичко и справедливия съдия, който за всяко нещо отдава заслуженото. Целият свят по необходимост ще се измени, [ще премине] от временния към вечния живот. И както животът на всяко същество минава бързо, така и човешкият живот е кратък, но той преминава към вечния живот.

Но тъй като началото по необходимост е споменато по-напред, то [онова], което естествено идва след него, започва своето битие във времето. [Мойсей], говорейки за това, казва: „В начало сътвори.” Трябва да се знае, че преди тези създания е имало нещо друго, което е разбираемо за ума, но остана невидимо за нас поради непосветеност и младенческо знание. Но те [т. е. еретиците] не можаха да разберат, нито да издигнат ума си до [такава степен], че това да им стане по-ясно и да познаят [Бога], нито съществуващият преди това видимо творение друг свят — небесните сили и служителите божии, които съществуват преди всички векове и са вечни. Бог, който е творец на всичко, създаде [едно] творение, една духовна светлина, която е красива за тези, които го обичат — имам пред вид безплътните, мислените и невидимите същества, целия разумен свят, който нашият ум не може да разбере ясно, нито пък да му изобрети име. С всички тях е изпълнен невидимият свят, както ни учи великият Павел, казвайки: „Понеже в това творение е създадено всичко— и видимото, и невидимото, и престолите, и господствата, и началата, и властите, и силите, и ангелските и архангелските началства.” [72] Когато пък

54

трябвало да се присъедини и този свят към съществуващия [вече], то той изпърво е като място за поучаване и възпитаване на човешките души, и след това, казано накратко, служи и за жилище на човека, в което се ражда и умира. [73] Началото на това създание във времето е [еднакво] с това на животните и растенията, които са в него, и които напредват, без някога да се спират. Не е ли така и с времето? Миналото вече не е ли изчезнало, а онова, което ще настъпи, все едно, в него ние не сме, а това, в което сме, не го усещаме как отлита. [74] Така също е и сприродата на възникващите [неща] — или растат, или западат и изсъхват, но да останат винаги едни и същи е невъзможно. Същото [се отнася] и до телата на животните и на растенията, които, като че са обвити в един течащ поток, са тласкани към раждане и тление; подчинени на [своята] телесна природа, те притежават особено свойство, което е сродно на притворяващите се неща.Затова и този премъдър автор, поучавайки ни, казва: „в начало сътвори”, сиреч това е начало на времето. Той няма пред вид преди създаденото, т. е. онова, което бе в началото, но говори за началото на видимото и познаваемото, [създадено] след невидимите и духовните твари.

Философите на този свят говорят твърде много за небето. Едни от тях казват, че небесното естество е съставено от четири елемента, тъй като [то], както и земята, има видим и познаваем образ. То [има] огън, защото е видимо, а останалите [елементи] са в смесено състояние. Други философи пък не приемат тези обяснения. Според тях съществува едно пето тяло, от друго естество, [което те наричат] ефир и което не е нито огън, нито въздух, нито земя, нито вода, нито една от простите съставки, нито вещ. Те смятат така, защото простите елементи се движат в права посока. Лекото се издига нагоре, а тежкото [пада] надолу, а което е и горе, и долу, притежава кръгово движение. Всяко просто [естество] при кръгово движение допуска отклонение. Неговото движение по естество е различно. Затова е необходимо, казват те, нещата да се различават и по същност. Но не е възможно небето да е съставено от първичните тела, които ние наричаме стихия, сиреч вещества, защото то се различава от тях и не може да има гладко и несмущавано движение; защото, който и да е от простите елементи, извън съставните, по своето естество има различно движение. Затова отначало съставното трудно може да се задър-

55

жи. Накъдето и да се движи, то не може да се задържи, ако бъде подчинено на едно и също движение, тъй като всяко от съставящите го неща се стреми [да се движи] според естеството си. Когато [ние искаме да] се изкачим постепенно [нависоко], чувствуваме се натоварени от земната тежест. Когато пък се спускаме надолу, се задържаме със сила, защото, обратното на нашата природа, се чувствуваме теглени надолу.

Враждебното отблъскване на елементите е началото на гибелта. Защото което се появява поради нужда и противно на естеството, то не е трайно и накрая всяко се връща, откъдето е дошло. Затова онези, които размишляват върху [тези неща], т. е. върху общото движение на елементите в едно цяло, казват, че не може да бъде така, и отхвърляйки мнението на първите фолософи, налагат своите измислици. Те приемат за небесно и звездно битие едно пето телесно естество. [75] А друг [философ], като отхвърля всичко, [започва] да поддържа [нещо] ново. Но ние нека ги оставим всички тях взаимно да оборват [своите] възгледи, и като се придържаме към Мойсеевото слово, да славим твореца Бога, който е сътворил небето и земята.

„В начало сътвори Бог небето и земята.” Защо ти, Пармениде [76], и ти, Талесе [77], говорите празни неща и ти, Демокрите [78], и ти, Диогене [79] говорите лъжи, като казвате, че въздухът и водата, и огънят [били първите елементи]. И като ги виждате съединени, натрупани и преплетени в злите и безчестните тела, защо вие приписвате на тези видими неща, противоречейки сами на себе си, творческа сила и продължавате да говорите много за това? И не ти ли е ясно, о, човече, и не е ли близо до тебе [това], което ти търсиш? Кажи и ти с великия Мойсей: „в начало сътвори Бог небето и земята”, и за всяко нещо ти ще откриеш подходящ завършек. И прослави единия Бог, владетеля на цялото битие, непричинената причина на всичко, [който е] едно безначално начало, безкрайна същност на цялото могъщество, творяща същност, стоящо над всяка същност и вечно съществуващо битие, безмерно блаженство и неописуема широта. Затова творецът на всяка същност е невидим, неописуем, неизследваем, светлина неизмерима и доброта непонятна. Той, беседвайки с Мойсей на планината, казва: „Аз съм вечно съществуващият.” [80] По този начин [той] даде име, което е по-достойно и по-подходящо от всички имена за неговата безначална и вечна същност.

56

Защо ти, о, човече, умуваш напразно и постъпваш неправилно? Ти твърдиш, че първопричина на всяко битие е водата, друг пък казва, че е огънят, трети пък — въздухът, след това земята, а друг път казваш, без да мислиш, че те всички заедно [са първопричината]. И не виждаш, че нито едно от тези неща няма разум, нито мисъл, нито душа, нито чувство. Как ти [можеш] да влагаш душа в бездушното, на което не са причастни нито ум, нито мисъл, нито слово. Ако това не можеш да разбереш, то за да славиш [тези неща], с какви ли не заблуди не си изпълнен. Как ти, Аристотеле, [81] [можеш] небесното тяло, което е видимо и за най-малките живи същества и за нашите слаби очи и което е разделимо и измеримо, да поставиш наравно с невидимия, недоведомия и неописуемия Бог [82] и да говориш, че то е без начало и без край и че е вечно. Още повече, че ти, като казваш това, го провъзгласяваш за единствен Бог и за причина, и за господар. Такъв е смисълът на твоите лъжливи думи, с които ти издигаш небето до безначалие и вечност, без да се замисляш до какво зло ще достигнеш, мислейки се за по-умен от другите. И как не си се усъмнил в своите думи, говорейки за [съществуването] на пето небесно тяло освен съществуващите четири стихии? Тези думи противоречат на [учението] на твоя учител Платон [83] и на първите философи и физиолози, [84] които приемат, че небето се състои от четири прости стихии, понеже то е видимо и неговата същност е [разбираема] за разума и е докосваема с мисълта. Няма нищо, казват те, което да е видимо без огън, нито [нещо], което би било разбираемо без земя. Но ако ти мислиш, че съществува пето тяло освен четирите, което има [и] различно естество, как ти не се въздържаш от плътското мъдруване, защото колкото и тънко да смяташ, че е то, и колкото да искаш, не можеш да го направиш по-тънко от безплътните и разумните души. Душите са като мисълта безплътни, невидими и недокосваеми, а небето е видимо и докосваемо и неговата същност е разбираема чрез мисълта. Колко по-малко може да се сравнява несравнимата, истинната първопричина и божествена същност, която е извън и над всяка същност, и да се каже, че Бог и небето са едно и също. Но небето е видимо и докосваемо. Ако човешките души, които са безплътни и разумни, са по-горе от небесното величество, което според твоито думи има телесна същност, то колко повече, безкрайна повече за нас е божествената красота, която е несравнима

57

и извънредно по-горе и която ничий разум не може да достигне. Ще рече, че небесното тяло и величество не е нито без край, нито без начало. То има както начало, така и край, както казва и твоят учител Платон: времето започна съществуването си с небето, заедно се появиха те, заедно и ще изчезнат. [85]

Да видим не е ли така: слънцето и звездите и месецът са ограничени по големина и размери, което и виждаме всеки месец, когато луната намалява и изчезва и светлината ѝ я напуска, както душата напуска [тялото], и тя като че ли се превръща в мъртво тяло. И слънцето често пъти понася загуби, както и луната, когато потъмнява. То, когато бива закривано, като че се задушава, понеже не може да дава светлина на света. Неговите страни са ограничени и имат край. То като че ли многократно умира и по необходимост само трябва да се стреми да стигне този край. За това говори и пророк Давид, който, обръщайки се към Бога, казва: „в начало ти, Господи, си основал земята и небесата са дело на твоите ръце. Те ще загинат, а ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят и като наметало ти ще ги промениш и ще се изменят. Но ти си все същият и твоите години няма да се свършат.” [86] Само на невидимия Бог той приписва безсмъртие и слава. Защото само той единствен е безначален и неведом и вечен по своето естество.

Наистина, Аристотеле, твоите премъдри думи са подобни на морската пяна, която още преди да е придобила форма, се разпръсва. Празни са те, защото на тези неща ти приписваш вечност, друг път пък сам отричаш това. Но истината бързо може да разпръсне твоята мъдрост. [87] Защото ти не искаш да кажеш заедно с Мойсей: „В начало Бог сътвори небето и земята.” И пак в [книгата] Изход Мойсей казва: „Имаше гръмове и светкавици и гъст облак на планината Синайска и силен тръбен глас.” [88] Тръбният глас ставаше все по-силен. И отново: „И целият народ чуваше гласа и [тръбите] и [виждаше] пламъка.” [89] [Мойсей] говори за глас, огън и тръби според обичая, защото това не са били истински гласове, пламъци и тръби, както той ги нарича, но някакъв нематериален звук, без форма. Но по божие желание [той трябвало] да изплаши сърцата на юдеите и извести и потвърди слизането на Бога на Синайската планина. Истинският глас е този, който изхожда от човешкия ум. Това означава дума, а на гръцки фони, т. е. фос ну, преведено на славянски, означава светлина на ума.

58

Но божественото Писание е нарекло гласовете и тътена, които тогава били чути, както е прието, звук. [90] Мойсей говори, че целият народ видял глас. Това той казва по навик, а не според истината. Защото не е възможно да се види гласът, а той може само да се чуе. Така е направил и пророк Давид, казвайки: „облаците издаваха глас” [91], като под глас разбира гърма. Както и на друго място говори, казвайки: „гласът на твоя гръм” [92] е като грохот, наричайки гърменето със същото име. Тътен-глас, както е прието, а не (според истината), както за това споменах и по-горе. И сега, когато премъдрият Мойсей казва: „и тъмнина беше върху бездната” [93], (пак) нарича мъгливата и мрачна гледка тъма по обикновеному, не строго, а по прилика. Предметите, макар по природа да не са тъждествени, обикновено стават тъждествени поради прилика в названията. Така е и при иконите, които са образи, изписани по стените, например човек, кон, лъв. Също и тези имена: човек, кон, лъв, са дадени по навик, а не че наистина е-точно така. Никой от [тези образи] не е наистина човек или кон или лъв, но само ги наричаме така, защото са подобни на истинските [същества]. И Мойсей нарича така не истинската тъмнина, а подобната на нея, възникнала чрез отнимане на светлината. Онази тъмнина, която по своята същност получава битие случайно, а не от само себе си, тя по-скоро е лишение от имане на светлина; тя е една слепота на зрението; тя е една дълбока бездна. Откъм горната страна имало мъглевини и мрачини и затова над нея царяла тъмнина. А въздухът, който е лек и се издига нагоре, се носи над водите от горния край, т. е. от небето, та дори до водната шир на земята.

Като птица се носи той, защото е лек. А когато св. Василий Велики говори, че Дух светии се носи над водите, това според него означава, че божият дух е свят. Това той подчертава. Други пък смятат, че това бил въздухът. Св. Василий споменава и за двете мнения. [94] Но ние смятаме, че Мойсей, когато казва: „Дух божий се носи над водите”, не говори за св. Дух, а за въздуха. Като казал това, все едно че е рекъл, че [духът] е от Бога създаден.Както е писано във втора книга на царете: „докато не се излее върху нея водата божия от небето” [95]. Под вода божия в Писанието се разбира [дъждът], който във вид на капки пада от облаците. Не бива да се мисли, че щом Мойсей казва: „и духът божий се носеше над водата” [96], че този божий дух е самият

59

Утешител и Господ. И пророк Давид, възхвалявайки величието на силата божия, казва: „той посипва мъглата като пепел, хвърля своя лед като трохи. Кой ще устои на неговия студ? Той изпраща словото си и всичко се разтапя; духне с вятъра си и води потекат.” [97] Като казва това, той не смята, че Син божий и Бог Слово не са едно и също, нито пък, че светият божий дух и самият Бог са едно и също, след като е казано: „подухне с вятъра си”. [Давид], като говори за словото Божие, има пред вид неговата воля, а като говори за „подухване на вятъра,” има пред вид южния [вятър], защото от тази посока идва топлината. Ние и сега виждаме, че където духа южният вятър, дните са топли. По същия начин, като казва: „Дух божий се носеше над водата,” той няма пред вид светия дух божий, а въздуха, защото той не е плътен по своята природа, а е прозрачен, лек и рядък и се разпръсва и движи във всички посоки.

„И рече Бог: да бъде светлина, и биде светлина.” [98] Кой е създал светлината, която осветява и краси цялото творение? Няма да приеме светлината на божествената любов (този, който не е познал) кой е създал светлината с такава природа, която е за всички нежна, приятна, радостотворна и полезна. Как можем да изкажем или да определим ползата от светлината. Светлината съдържа сама в себе си ползата и красотата на бездушната природа и блясъка на своето величие. Че светлината е била създадена проста и безтелесна, това става съвсем ясно, когато на четвъртия ден Бог създава светлинните тела като някакви два особени съда [99], казвайки: „да бъдат светилници на небесната твърд, (за да осветяват земята)” [100]. [Защото] те не притежаваха светлина и сега премъдрият устроител я създаде, тъй като тя бе необходима. Но той не е създал нещо, което вече го е имало, иначе не би казал: „да бъдат светила”, т. е. кръгли тела, показвайки [по този начин], че първосъздадената светлина е съществувала и без слънцето, т. е. както без кръгла форма и образ, така и без тяло; само и единствено чрез появяването и изчезването си по всемогъщата воля божия [тя] е създавала ден и нощ. Човешкият разум не може да проумее това! Най-после Господ и Бог и пречудният творец на всичко вложи мъдро в големите светила и в звездите светлина за голяма полза. И вложи я в големите тела, за да могат да даряват по равно светлина на всички човеци и никой да не [ги] смята и нарича Бог при вида на толкова преславни добрини. Затова

60

ги създаде съставени от светлина и кръг.Защото,макар често да виждаме как те намаляват и най-сетне напълно изчезват, [от тази гледка] мнозина могат да се полъжат да ги нарекат бог, да им се покланят и да ги почитат. [101] Следователно светлината отначало е била безплътна и едва по-късно ѝ бе дадена телесна форма, както и великият и богоносен Василий, проповядвайки, говори за светлината и за светилата. Аз смятам, че светлината е нематериална същност, [т. е.] че тя не притежава никакво тяло. Още поточно за това говори и св. Григорий Богослов [102] в Словото си за Нова Неделя, [103] в което той казва: подобаваше на великата светлина [т. е. на Бога] да започне творението със светлината, която прогонва тъмнината. Това той не показа в началото със съд или с кръг, както аз мисля, а без тяло и без кръг. Едва [по-късно] той я вмести в кръга, за да осветлява цялата вселена.

„И видя Бог, че светлината е добро [нещо].” [104] Не когато светлината бе създадена [Бог] видя, че нейното естество е [нещо] добро, но той знаеше съвсем точно какво ще бъде това, което иска да направи, преди още да го е създал. Ако тези от човеците, които притежават някакво умение, знаят предварително чрез мисълта си какво ще стане, макар с плътските си очи едва да догаждат [формата на изработвания предмет], колко повече е знаел каква ще бъде ползата от още несъздадената светлина господарят на всичко, който обхваща непознаваемото и държи и познава и предибитието. Той я създал, а нас ни учи да не се чудим, че е полезна, и да не се дивим на нейното сияние, но като преценим и като премислим, да кажем: ако тази светлина е създадена така добра от твореца, то добротата на [самия] творец е несравнима; тя е славна, и дивна, и чудна. Затова гледайки тази ясно видима светлина, ние не се удивяваме, защото мислим за другата светлина. Както обикновеният народ, който живее извън [стените на града], не е виждал облечения в дреха, пошита със златни нишки, княз, носещ на шията си златна огърлица, и препасан с пурпурен пояс, а раменете му обсипани с бисери и носещ златен меч, или ако би го видял изобразен на стената, украсен по същия начин, то колко би се удивили, мислейки [в себе си] и казвайки: колко хубав трябва да е той наистина, щом образът му е толкова прекрасен, [105] колко повече тези, които виждат красотата [106] на светлината, имат право [107] да се чудят и а мислите си да се издигат към създателя на светлината, да

61

му се покланят и да го славят, защото така хубаво е създал това творение. И ако съдим по тази светлина, с мисълта си познаваме и онази несравнима светлина.

Той рече: „и отдели Бог светлината от тъмнината и светлината нарече Бог ден, а тъмнината — нощ” [108]. Но когато [Мойсей] казва „раздели”, ти не [трябва] да мислиш, че те двете са били събрани в едно, нито пък да смяташ, че тъмнината като тъмнина е съществувала преди това, както и светлината. Не, при оттеглянето на светлината се появила тъмнината. Сиянието на светлината той е нарекъл ден. Когато [пък] тя изчезне, тогава въздухът остава без светлина и това [време] той е нарекъл нощ. В тези първи три дни чрез разпростиране и изчезване на първосъздадената светлина се появявали нощта и денят. Когато [Бог] вместил светлината в облите тела, тогава светлината на тези тела започнала да мери и нощта. Когато пак на Изток се появи слънцето, след като е преминало подземната половина на небето, тогава то, засиявайки с лъчите си, осветява цялата поднебесна земя и създава деня. Когато пък стигне отново на Запад, [109] то се спуска в подземната половина и скривайки своята светлина, създава нощта. Където няма светлина, настъпва тъмнина. Тогава целият въздух над земята става тъмен [и лишен] от светлина поради хвърлената от земята сянка. Прочее единствено светлината е причина за деня и нощта, защото на нея творецът е възложил да бъде граница [между тях]. Затова Мойсей казва: „И раздели Бог светлината от тъмнината.” [110] Тук той има пред вид разпростирането и изчезването на първосъздадената светлина. Затова той казва: „биде вечер, биде утро — ден един” [111]. Скриването на светлината, т. е. [нейното] залязване, той нарича вечер. Утро пък той нарича свършването на нощта.

Лишеният от светлина въздух е тъмен. Това негово [състояние] творецът е нарекъл нощ. Отхождането на сиянието на светлината назова вечер, а [времето] преди утрото — нощ. Тях двете той нарече „ден един”. Той ясно посочва, че дванадесет часа в нощта и [дванадесет часа] в деня са един ден. И рече: „биде вечер, биде утро — ден един” [112]. Наричайки деня и нощта „ден един”, той напълно премълчава названието нощ. Но тя не е създадена, а е сянка и липса на светлина. Затова тя се появява и отново изчезва; тя няма собствено битие, но потъва в небитие. При настъпването на светлината тя като сянка се оттегля без следа.

62

И отново настъпва, когато светлината се отдръпне. Ако някой каже, че тя е създадена от твореца [говоря за светлината], то той няма да е далече от истината. За потвърждение на казаното ще си послужа с [една] притча. Както ако някой княз, отивайки на война или някъде другаде извън царството си, [113] си оставя заместник [чрез когото] да съди и поддържа своята власт, [114] и когато той отново се върне, [заместникът му] няма повече никаква власт. И ако той прави това много пъти, т. е. да го поставя ида го отстранява, то винаги сам си е владетел и господар, и не загубва нищо от властта си поради [временното] си оттегляне. А наместникът му ще бъде винаги робски подчинен. Така и светлината със своето сияние владее целия въздух. И когато се оттегля при своето скриване и залязване, тя засиява пак на Изток. И така непрекъснато [115] като изгрява и залязва, става творец на тъмнината, [при изгрев] я разпръсва, а като се отдръпва, я образува. Тъй като това е така, някой с право може да каже, че съществуването на нощта е в зависимост от светлината, защото тя [т. е. нощта] настъпва чрез нея, и че не е, както учат еретиците, създадена от друг, от зъл творец, но от единствения добър творец, който е сътворил всичко, от Бога. Той е създал и дните, и нощите. Както при човек с две здрави очи, с чист и ясен поглед, в който няма и следи от тъмнина [116], когато спи, със затварянето на очите светлината като че се заключва в него, но тя в никакъв случай не изчезва, а само поради естеството [на съня] става невидима за спящия [117]. Но когато отново се събуди, тази тъмнина, в която е бил затворен [погледът му], изчезва без следа. И отново засиява същата светлина, като че не е и изчезвала. Така тя идва и така си отива. Следовател но от това може да се разбере [как става] оттеглянето и появяването на светлината [117a].

[Мойсей] казва: „земята беше невидима и неустроена” [118]. Но изопачаващите истината не искат да проумеят смисъла на написаното, [119] а го извъртват така, както на тях им е угодно, и смятат, че тази материя, от която Бог е взел и създал всичко, била невидима и неустроена. Има ли нещо по-лошо и по-нечестиво от това! Ако тя е съществувала вече, но е [останала] невидима под водите, [означава], че тя е съвечна на Бога. Няма по-голяма хула от това да се мисли така. Под водите е съществувала земна материя, но тя не е безначална, а е [била създадена] тогава,когато е било създадено и небето. Но тях ги прелъстява човешката нище-

63

та, защото у нас, човеците, всяко умение зависи от материята, [която обработваме]. Както занаятчията дърводелец се [нуждае от дърво], ковачът — от желязо, така е и в този случай. Но и в двата случая [това], от което творим, т. е. дървото, е едно, а различно е това, което създаваме от него, някакъв предмет, например стол или врата,или нещо друго. Следователно дървото е извън [занаятчията]. Сръчните [ръце], като получат материала, изработват от него такъв предмет, какъвто искат. Ще рече, че той [т. е. предметът] възниква от две неща — от дърво и от сръчност. Същото е и с желязото, което е извън [ковача], а сръчността — вътре в него. Той го взима и от него изработва съд, какъвто иска. Така си представят те и битието на божието творение. [Ние пък ще кажем], че формата на тези предмети Бог в своята премъдрост е създал според волята си, а материята е извикал на битие преди това. Това означава, че творецът е създал този свят сложен. Сложен пък означава, че материята е била вече готова, когато от Бога е била [създадена] формата. Каквото той пожелал, това и създал. Но [еретиците], като се придържат в тези си схващания, отричат и самия Бог. Те не му позволяват да създаде цялото това битие сам, а [казват, че това той е сторил] с готов материал. Но това е една малка част от всичкото [им учение]. Така те говорят, защото имат посредствен, твърде ограничен и объркан ум и не са в състояние да възвисят духа си, нито да познаят истината. У нас сега уменията и всички сръчности са придобити [120] след материята [в ред], както са били необходими на [човека] за този живот. Вълната на овцете е създадена тогава, когато и животното, а тъкането на сукното е станало по-късно за покриване на нашата голота. [Също] и дървото съществува от по-рано, а умението на дърводелеца го преобразява според това, за какво то е необходимо. [Това негово учение] е твърде полезно [за човеците]. То дава весла на гребците на корабите, на ратаите — рало и лопати, а на воините — копия. Но при Бога не е така. Още преди създаването на този свят той пожелал да го създаде. И когато пристъпил към извеждането му от небитие в битие, той е знаел какъв ще бъде този свят. И създаде той съответни на материята форми. На небето отреди природа, каквато му подобава да има. На земната форма даде съответна материя. Той преобрази според желанието си и огъня, и водата, и въздуха ѝ даде на всичко живот, какъвто беше необходим.

64

Битието на този свят е съставено от различни части. Той чрез неизменната си любов свърза всичко в едно цяло и го съчета в съзвучие. Така че, макар и по място да са отдалечени една от друга, те са единни, свързани от неговата любов. Затова [еретиците] трябва да млъкнат и да си затворят устата, защото говорят празни и кощунствени неща. Без да осъзнават своята немощ, те със собствената си слабост [се опитват] да измерят непознаваемата божия мисъл и неизречимата с човешки глас негова сила.

Бог е създал небето и земята, но не двете наполовина, а цялото небе и цялата земя. „А земята беше невидима и неустроена”, защото вода плаваше по нея. Земята бива устроена тогава, когато започне да получава предмети и дреха, когато по нейните тучни ниви добре израслите жита се разлюлеят като вълни, в градините пък цъфнат различни цветя, а полите на планините са обрасли с дъбрави и върховете им са украсени с бор. От всичко това земята не притежавала нито едно, но всичкото то кълняло в нея. Тази сила да произрасте от себе си всичко това, което днес човеците познават, ѝ бе дадена от твореца Бог. Тогава тя очакваше подходящо време, та в изпълнение на божието нареждане да покаже наяве своите плодове.

Но тъма, казват те, [се носеше] над бездната. Отново начало на други кощунства и на по-лоши софизми. Думите си те извъртват според това, как им допада. За тъмнината казват, че не е това, което е в действителност, т. е. въздух без светлина или покрито място, от което [покритие] се явява и сянката. Но те казват, че тя била зла сила, т. е. голямо зло, което има своето начало в самото себе си и е враждебно и противостоящо на божията благост. Така те обясняват [същността] на тъмнината, [което правят] за своя погибел [и за погибелта] на мнозина, без да съзнават какво говорят. Тъмнината нито е зла сила, нито се е сама породила, а въздухът и мъглите, [носещи се] над водите, създават тъмнината. Защото Бог е добър и не създава зло. И както животът не поражда смъртта, така и тъмнината не е начало на светлината, нито болестта поражда здравето. Ако мислите се променят от една противоположност в друга противоположност, [нещата] получават битието си не от противоположното, а всяко става и произлиза от своя род.

Но ако, казва [еретикът, злото] не е създадено, нито е произлязло от Бога, откъде произхожда то и какво е него-

65

вото естество? Всички ние знаем, както и тези, които понасят злото, знаят, че то съществува; него познават и тези, хоито изпадат в него. Какво да кажем срещу това? Не трябва ли да поясним, че злото няма същност, нито душа, а че то е нагласа на душата, която се противи на доброто дело. Такава [душа] е отпаднала от доброто. Не търси злото извън [себе си] и не мисли, че то е било създадено отначало от неприязнена същност. Нека всеки сам го потърси в себе си, защото то се корени в самия човек. Всичко станало или по природа става с нас, като например старостта, болестта, или пък [идва] само по себе си като неочаквани злини, които имат своето начало извън нас — душевната грохналост, и скърбите, пък и радостите. Така както някой намери злато, когато копае кладенец, или отивайки на пазар, се срещне със смъртта. Други пак [неща] зависят от нас, като: да се надвият желанията или да се отдадеш на страстите, да си обуздаеш гнева или да го оставиш той да се излее върху този, който те е разгневил; да говорим истината или да лъжем, да бъдем кротки и смирени по нрав, дръзки или обидливи и високомерни. Следователно, на което ти си господар, не търси причините за него извън себе си. [121] Но знай, че истинското зло води началото си от доброволното отпадане [от доброто]. Ако то не зависеше от собствената [ни] воля и ако не беше в нас, не би съществувал страх от закона и от съда, който да тегне на извършилите неправда. И мъката, и наказанието, отредени според извършеното зло, са неизбежни. Но това аз говоря за истинското зло. Недъгът, нищетата и безславието и каквото [друго] печално има у човеците [от този вид], ние смятаме, че те не са истински злини.Това ще рече, че и това, което е обратно на тях, е мнимо добро и не трябва да го причисляваме към истинското голямо добро. Едното възниква по природа, а другото е полезно за мнозина.

Но разумният човек иска да разбере: ако тъмнината е създадена [едновременно] с този свят или ако тъмнината се е появила преди светлината, защото злото е по-старо от доброто. На това ние отговаряме: тъмнината няма собствено битие, но е по-скоро състояние на въздуха, липса на светлина. Каква светлина впрочем липсваше на този свят, та тъмнина се разстилаше върху водите? Нека да помислим. Ако нещо е съществувало преди създаването на този видим и преходен свят, то е съществувало в свет-

66

лината. Това е очевидно. Нито ангелските степени, нито цялото небесно войнство, нито [някои от тези] духовни естества и служебни, [122] с име или без име, са се движили в тъмнина, а в светлина и се намирали в пълно духовно веселие, защото притежавали подобаваща за тях среда. Никой не може да каже, че това не е така, и дори [този], който очаква обещаната в Словото божие [123] небесна светлина. За нея Соломон казва: „светлината на праведниците е вечна” [124], и ап. Павел допълва: „нека благодарим на Отца, който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината” [125]. Защото, ако осъдените бъдат изпратени във външната тъмнина, то е ясно, че и [онези, които] вършат добри и достойни дела, ще намерят [вече] покой в светлината, която е над този видим свят. Когато изведнъж по заповед божия се появи небето, то, притежавайки плътно тяло, е могло да закрие външното чрез вътрешното. Трябваше по необходимост закритото [от небето] място да бъде тъмно. За тази сянка са необходими три неща: светлина, тяло и лишено от светлина място. Че тази тъмнина е възникнала от небесната сянка, можеш да разбереш от следния пример: направи си по обед колиба и я затвори от врички страни, и тогава ще видиш каква тъмнина ще се получи. По същия начин си представи същността и на тази тъмнина, която не съществува отвечност, а е резултат на небесната преграда и изпарението на водата.

„И рече Бог: да бъде светлина.” Бог най-напред поиска да създаде светлината, да премахне тъмнината, да освети този свят и на всичко отведнъж да придаде мил и прекрасен образ. Небето, закривано [дотогава] от тъмнината, стана видимо и неговата красота [126] била такава, каквато и сега се разкрива пред нашите очи. Светлината по него сияеше и лъчите си непрекъснато и: пращаше по цялата земя.Блясъкът на светлината се разпростираше неизмеримо бързо — нагоре той проникваше до ефира и небето, а на ширина — във всички посоки: на север и на юг, на изток и на запад; тя се [движеше] по-бързо от мълния и по-бързо от мига, осветявайки бързо [всичко. Светлината и блясъкът] имат такова тънко и чисто естество, каквото не притежава и най-фината вещ. Но както мисълта прониква навсякъде направо,така и нашият поглед безпрепятствено се простира върху видимите [неща]. Чрез светлината и ефирът става но-мил, и водите по-бистри, защото те не само приемат

67

светлината, но я и отразяват, [т. е.] те, като възприемат светлината, пречупват [лъчите ѝ] и отново препращат към всичко нейния блясък. Това може да се установи [по следния начин]: когато пиеш вода с чаша и слънцето свети върху нея, светлината се отразява в нейните стени. Всичка това Бог [127] създаде, [за да се открие неговата] слава и великолепие. И както плуващите по море, когато разлеят дървено масло над [морската] дълбочина, мястото става прозрачно и светло, така и творецът Бог, казвайки: „да бъде светлина”, отведнъж дари на света тази благодат.

[И] „биде светлина”. Тази заповед тутакси се превърна в дело и се появи природата [на светлината], едно естество, чиято красота ние не можем да проумеем с нашия човешки ум. Когато се каже, че това е глас божий или дума, или заповед, нямаме пред вид глас, произведен в гърло, изречен и доловен като шум, [защото] той не е подобен на човешкия глас, нито е въздух, който чрез езика придава образа на речта, за да могат да ни разбират какво казваме. Ние не смятаме, че Бог нещо е говорил, но казваме, че става дума за свободна изява на неговата воля за едно несравнимо кратко време. И за да разберат по-добре тези, които трябва да бъдат поучавани, затова казваме, че по този начин е разкрито то от Бога.

„И нарече Бог светлината ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един.” [128] Вечерта е обща граница между деня и нощта. Същото е и с утринта, която е преминаване от нощта към деня. Тъй като [Мойсей] искал да даде предимство на деня, първо говори за преминаването на деня [към нощта] и след това за настъпването на нощта, като че нощта идва след деня. Преди създаването на светлината над създадения свят владееше не нощ, а тъмнина. Но когато бе създадена светлината и отделена [и наречена ден, нейното залязване бе наречено нощ. Затова тя получи името си след деня. Следователно „биде вечер, биде утро”, това той нарече денонощие. По-нататък [Мойсей] не казва това е ден, а това нощ, а споменава името на онова, което е по-старо и по-важно. И така е в цялото Писание. [Затова], когато измерваме времето, това ще правим по-дните, а не по нощите и по дните. Същото говори и Давид, казвайки: „дните на моя живот,” [129] а на друго място Яков пък казва: „дните на моя живот са кратки и злочести” [130]. И отново [на друго] място се казва: „всички дни на моя

68

живот” [131]. И тъй, което сега е предадено под формата на разказ, по-късно се превръща в основа на закона.

„И биде вечер, и биде утро— ден един.” Защо той не каза: „ден първи”, а „ден един”? А и за този, който е искал да създаде втория, третия и четвъртия ден, би било по-лодходящо да нарече така и първия ден, който е преди другите. Но той не казва така, но рече: „биде ден един”. Той говори така, защото дните и нощите са определени за мярка, и затова обединява тяхното време. Денят и нощта като един ден имат 24 часа. И макар при (сезонните) движения на слънцето да нараства ту нощта, ту денят, тяхната обща продължителност е 24 часа.

Някой би могъл да каже, че 24-те часа са мярка за продължителността на деня и [затова] със същия този ден се измерва и годината. Годината започва да описва [своя] кръг от ден,[който се намира под определен] небесен знак, [132] и го завършва под същия [знак]. И колкото пъти на този свят настъпва вечер при залез и утро [при изгрев] на слънцето, толкова пъти то извършва своята обиколка, която е по-продължителна, отколкото продължителността на един ден.

Каква сила се крие в тази неразбираема мисъл! Бог, като е създал времето с една единствена природа, [т. е. просто], му е дал за мярка и знак дневната продължителност, сиреч продължителността на деня. То се измерва и със седмицата, на която е заповядал непрекъснато да се връща към самата себе си и по този начин да измерва движението на времето, т. е. на годината. [133] А седмицата със своите седем дни е като един ден, който, като се връща седем пъти, образува кръг, който започва от себе си и свършва в себе си. Такова е прочее свойството на вечността — да се връща сама в себе си, да няма край, а да се върти в кръг. Затова [Мойсей] не е нарекъл началото на времето „ден първи”, а [ден] един, та чрез това име да има той родство с вечността. И когато Писанието проповядва за много векове и често говори за вечност на вечността и за вечности на вечностите, и то не започва нито с първа, нито с втора, нито с трета вечност, а по-скоро със състоянието на различните неща и с промените на вечностите. Казано е: „денят Господен е велик и блестящ” [134]. И на друго място: „защо вие търсите деня Господен? той е тъмнина, а не светлина” [135]. Тъмнина е, разбира се, за тези, които заслужват тъмнина. Ние знаем, че Господният ден е без вечер, т. е.

69

без тъмнина, единствен и безкраен. Този ден Давид нарича осми ден, защото той е извън [останалите] седем. [136] Следователно дали ще бъде наречен ден или вечност, се изрича една и съща мисъл. Ако това състояние бъде наречено произволно ден, той е един, а не много, или ако бъде наречен вечност, тя е една, а не много. За да насочим нашата мисъл към вечния живот, нека [го] наречем един, образ на вечността, начало на дните, който е връстник на светлината, света неделя, ден Господен, който чрез Господнета възкресение стана достоен за уважение.

„Биде прочее вечер, биде утро — ден един”. Бащата на истинската светлина, който създаде деня и го украси и с небесна светлина, който освети нощта с огненото сияние, [даде] и на Сина да бъде истинска светлина, защото е [произлязъл] от истинската светлина [заедно] със св. Дух— казано накратко, Бог е една трилика и триипостасна светлина. [137] Той единствен е неизследваем в своята сила, несравним устроител и творец на целия свят. Нека той да освети твоето сърце, ,господарю и царю мой [138], велики Христолюбче Симеоне и с всичките твои мъже и поданици и нека [той] ти даде да разбереш и да познаеш, доколкото това е възможно за човека, мъдростта и порядъка на неговото творение и да следваш неговите заповеди, които освещават очите на разума, и да водиш живот добронравен, който е достоен за светлина, и да вършиш делата на деня, т. е. на светлината, за да бъдеш подготвен за очаквания ден, който няма в себе си тъмнина и който наистина е един, и по образ и по подобие е съвечен на първата светлина, или, както Мойсей го нарече, един и свят ден. Слава на единия и триблажен Бог, на Отца и Сина и св. Дух сега и винаги и през вековете — Амин.

СЛОВО ЗА ВТОРИЯ ДЕН

Разказвайки според силите си за чудното и дивно дело на първия ден, както [за това] сме чули от светите отци, ние се изпълнихме с радост и заедно с Давид възкликнахме към Бога: „колко са сладки на гърлото ми твоите думи! По сладки от мед на устата ми.” [1] Сега пристъпваме към разкриване [2] [на това], което е създадено през втория ден. Но ти, Господи [Иисусе], помазаниче на Бога Отца, премъдрост велика и сила, [ти], който изведе всяко създание и мисъл от небитие в битие [3], както и сам говориш в Притчите Соломонови, и като даваш премъдрост на нашир ум и разум, не отнимай словото на истината от нашите уста, но чрез вечната светлина на св. Дух дай на нашите мисли просветление, разсъдливост и разум, подобен на този, който се съдържа във всяко слово на светото Писание [4], та с негова подкрепа да не се отклоним от истинското разбиране [на нещата]. Като слънце освети и оживи нашата душа, прояви милост, та и мислите ни да се просветят и греховете ни да се очистят. [5] Твоята милост и твоето слово са като точило. Както то изостря желязото, така твоето слово и милост възвисяват [6] душата. [Точилото] не е полезно [самс] в едно на желязото. Най-напред то го очиства от ръждата, ако е дебело — го изтънява, а ако е изтъпено — го изостря, ако е потъмняло го прави да блести. Така и твоето слово и [твоята] милост отмахват от душата ръждата на греха и [ако] е загрубяла — я възвисяват, [7] безчувствената по природа — изострят, а мрачната правят светла. Твоята благодат, несравними Владико, нека да освети сега замъгления наш ум, та поне малко да разберем чуд-

71

ните божии дела, които ние виждаме сякаш през огледало. [8] [Защото] не е възможно за човешката мисъл да проумее наистина божествената благодат, [нито божиите] мисли, премъдрост и сила, чрез която, заради която и в която бе всичко. И приеха [хората този] добър ред да живеят в него и да го пазят. Както при познаваемото има познаваеми [неща], така и обратното — при непознаваемото има непознаваеми. Затова и Павел, великият апостол, казва така: „който дохожда при Бога, трябва да вярва, че съществува, и които го търсят, той ще възнагради” [9], а не казва: да се изследва [съществува ли той].

Какво да се изследва? Не е ли ясно, че [това], което е от него създадено и което е в мисълта, не е разбираемо за всички човеци. [10] За да направи известно [всичко] това и да поучи, великият Господ Бог е казал чрез пророк Исайя: „моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са мои пътища, казва Господ, владетелят на всичко. Но както небето е по-далече от земята, така и моите пътища са по-далече от вашите пътища и вашите мисли — от моите мисли.” [11] Кой човек може да посочи причината, поради която [Бог] е извел небето и земята от небитие и чрез мисълта си е създал второто небе, това, което и всички виждаме? Един посочва като причина едно, а друг — друго. В действителност нито един [от тях], колкото и да е усвоил човешката мъдрост, не се е добрал [до истината]. На нас не подобава да се опитваме да проумяваме причините за [божиите] мисли, пък и не можем, но нека това да възложим на твореца, който в своята велика премъдрост е създал всичко за полза [на човеците]. Всичко, каквото казва божественото писание, [трябва] да приемаме без колебание и да вярваме в него, без да се съмнавяме. За което пък не е споменато, за него да мълчим, защото не ни е дадено да го знаем. По същия начин ние трябва да мислим и за твърдта, която творецът е създал през втория ден и която нарекъл небе, а така също и за създадените от него невидими и духовни същества. [Това], което трябва да бъде посред водата и да разделя водата от водата, [за него Мойсей] по заповед на божествената мисъл говори, а не споменава нищо за времето на създаването и за самото създаване. Да се говори за тези [неща] пред новопристъпващите и още слаби във вярата юдеи не е било необходимо и полезно, [12] това би било нередно и не би имало успех. [Мойсей говорил] само за това видимо и сетивно възприе-

72

маемо творение, като искал да покаже и съобщи на своите слушатели, че нищо от тези неща не трябва да се смята за Бог, но че всичко е получило битие от един творец, а не се е от само себе си [появило]. Той не говори подробно и за твърдта, нито откъде и от каква материя [е тя], нито пък казва каква е природата на ангелите. За това той говори след създаването и след грехопадението на човека, когато. Бог определи [един] херувим с въртящо се огнено копие да бъде пазител на рая. [13] За тях той говори в разказа за Авраам и Лот, където ги нарича ангели. [14] За ангелите той говори и в [разказа] за Яков, когато той видял [небесната] стълбица, [15] и на други места. Чрез това той иска да ни поучи, че несъществуващите [някога] нематериални и духовни създания и чинове са били изведени в битие от премъдрия творец и Бог. Но не казва точно кога е станало [това] и каква е тяхната природа. Както великите върховни и славни учители църковни [16] известяват за техните велики дела, като проповядват по достойнство за тяхното по-раншно битие и за тяхната същност, така и ние искаме да ги следваме и така да вярваме, както са вярвали и тези мъдри [църковни] ръководители.

Бог, като поиска да даде закона на Мойсей, се показа първо като творец и след това като основоположник на закона и на съда. Как юдеите можеха да повярват, че Бог е създал небето и земята и всичко, което е в нея, [17] ако той не бе показал най-напред чудесата в Египет, които го изявиха като творец на този свят. Ние, човеците, поучаваме, за да го засвидетелствуваме, а Бог засвидетелствува, за да [ни] поучава. И тъй като Мойсей искаше да затвърди вярата, че Бог е създал небето и земята, и морето и всичко, което е в тях, затова [Бог] го предвари и извърши чудеса в Египет и [сам] показа, че той е създателят на цялото творение. Хората не биха повярвали, че Бог е сътворил небето и земята, ако Мойсей не бе прострял ръцете си към небето и не бе измолил град и огън, [18] та от това людете да разберат, [че той] е верен служител божий. Ако тази плътска и смъртна десница, простряна чрез словото божие, раздруса небето и ужаси творението, то колко повече [трябва да вярваме], че десницата на повелителя Бога е утвърдила небето и основала земята. Никой не може да раздвижи творението, ако не го е създал. Трябваше да стане явно, че Бог е създал земята и простирайки ръка, върху нея се появили люти насекоми. [19] Трябваше да стане

73

явно, че Бог е създал огъня. Мойсей взе пепел и като я разпръсна, изпълни [с огън] телата на египтяните. [По тях] се появили изпълнени с гной циреи, [20] които били като горящ огън. Трябваше да бъде показано също, че Бог е създал и водата. Затова той превърна водата в кръв. [21] Трябваше да се покаже, че Бог е творец и на морето, затова морето стана [твърдо] като камък и по него преминаха. людете. [22] Следователно той първо чрез делата си показа, че е господар на всичко, а след това с думи, че е творец. Така и Спасителят според Евангелието не учи първо, а прави чудеса. Първото знамение, [което той е извършил], е превръщането на водата във вино. Не е известно преди това знамение той да е поучавал. На делото подобаваше да бъде първо, та да има какво словото да следва. Затова говори и евангелист Лука: „Първата книга написах за всичко, което Иисус начена да върши и учи” [23]. [По този начин] Спасителят е искал да каже, че той е творецът на този свят. Ако той не бе отворил очите на слепия, те не биха. му повярвали, когато казва: „Аз съм светлината на този свят” [24], ако не бе възкресил Лазаря, те не биха му повярвали, когато казва: „Аз съм животът и възкресението” [25]; ако не беше плюл на земята и направил кал, [26] те не биха му повярвали, когато казва, че той е същият, който взе от земята пръст и създаде Адама. Ако не бе ходил по морето, той не би се изявил като господар на морето; [27] ако небе запретил на вятъра да духа, то той не би показал, че е господар на ветровете. [28] Затова той беше видим като човек, а чрез делата беше познат и прославен като Господ, та и учениците му се учудваха, казвайки: „какъв е тоя, та и морето, и ветровете му се покоряват” [29]. Той най-напред посочи, че стихиите, които са неодушевени, му се покоряват, и тогава чрез делата си показа, че той е създал всичко сам и че затова те му се покоряват. [30] Ако творението не се бе оказало послушно, то не биха повярвали на евангелиста Йоана, като казва: „всичко чрез него стана” [31]. Как иначе щяха да повярват на апостолите, на тези обикновени хора, които говореха за Словото божие, че то е творец и Спасител, и премъдър учител? Но езикът на апостолите бяха чудесата. Чрез устата на апостолите мъртвите възкръсваха, слепите проглеждаха и хромите прохождаха, а че след. чудесата вървеше вярата — за това свидетелствува Писанието, казвайки: чрез ръцете на апостолите ставаха големи знамения и чудеса между людете. Всички се учудваха и:

74

ежедневно все повече множество мъже и жени се присъединяваха към Господа. [32]

Напред хвърляха своята светлина чудесата, а след тях: вървяха делата. Така и според Стария Завет в Египет чудесата предварвали [делата], показвайки Бога като истински творец. Но Бог в своята доброта не пожела да запази само за себе си славата, а [поиска] да я раздели с Мойсей. Бог се показа чрез своите дела, които той извърши, а Мойсей се показа чрез сиянието на своето лице. Когато той слизал от Планината, държейки [в ръцете си] Закона, за да не се яви пред людете като гол мъж, лишен от всякакъв дар, Бог направи да просияе лицето му като слънце [33] и така чрез [едно] изобилие от благодат отстрани естествената липса, присъща на [човешката] немощ. [Людете] вярваха, че такова прославено лице освен Бог може да има [само] божият угодник. Така и Спасителят направи да просияе като слънце лицето на първомъченика Стефан.

За какво беше необходимо да прави така, че да засияе лицето на Стефан? Не затова ли, че щеше да бъде убит с камъни, като да бе изрекъл хула, когато казвал: „виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога” [34]. Затова Бог предвари и му възложи венец, давайки лицето му да засияе с ангелска светлина. И така извести на неверниците, че ако той е говорил хули, защо тогава е получил такава слава?

На втория ден Бог рече: „да има твърд посред водата и тя да дели вода от вода” [35]. Той създаде това видимо небе, притискайки го като лед. Искам да разкажа за [това] дело, макар да е по-лесно то да се види с очи, отколкото да се обясни с думи. Да кажем, че е така: водата над земята е [разлята] на тридесет лакти. [36] При това по средата тя себе втвърдила като лед и половината вода се бе издигнала нагоре, а другата половина останала долу, както е и писано: „да има твърд посред водата и тя да разделя вода от вода”. Но защо той я нарича твърд? Не затова ли, че тя бе втвърдена и уякчена от течните и несгъстени води? За нея и Давид казва: „хвалете го в крепостта на неговата сила” [37]. За пояснение на това мога да използувам и друга сравнение. Така както димът от дървата и от огъня се издига нагоре рядък и ефирен, и когато се издигне нависоко, се сгъстява и уголемява като облак, така и Бог, като издигна естеството на водата, го сгъсти и го превърна в твърд. [38]

75

Че това сравнение отговаря иа истината, свидетелствува Исайя, казвайки: „небето бе като дим утвърдено” [39]. Сгъстявайки следователно водите, той издигна половината вода горе, а половината остави долу. За какво са [необходими] горе водите? кого ще ползуват? кой ще пие от тях? кой ще плава по тях? А че горе има води, свидетелствува Давид, казвайки: „и водата, която е по-високо от небесата” [40].

Нека сега да видим в какво се изразява премъдростта на твореца.

Като лед бе небето от водите сгъстено. Но тъй като по-късно слънчевата топлина и огънят на луната и на всичките звезди под него цялото ще го изпълнят с огън, за да не изгори от тази топлина и да не се разлее, той разпростря по небесните плещи тази водна шир, за да го напоява и охлажда и да може да отстоява на пламъците.

Но и затова може да се намери сравнение. Ако вземем оловен котел, в който има вода, и го поставим над въглища, той се противопоставя на огъня и не се разтопява. Но ако в него няма [вода], той ще се разтопи. Така и Бог на огъня противопостави водата и така небето непрекъснато бива охлаждано от горните води. Други пък казват, че в съдния ден горната вода ще изчезне и небето, лишено от нея, ще се разпадне; ще изпадат и звездите [41], понеже няма да имат път, нито на какво да се задържат. Но това ние не казваме от себе си, а на [него] ни учи Писанието, казвайки: „небето ще се свие като свитък [42], т. е. ще изсъхне, което поради сухотата си ще стане чупливо, и свивайки се, казва той, звездите ще изпадат като листи от лозова пръчка. Моля те, обърни внимание [на това], че горните води, които са на небето, имат и друго предназначение. Те не само поддържат небето, но и светлината на слънцето и на луната и я отразяват и изпращат [43] долу [на земята]. Ако пък небето беше прозрачно и неплътно, то цялата светлина би отишла нагоре. Защото огънят винаги се стреми нагоре, и като излезе горе, [земята] би се превърнала в пустиня. Затова [творецът] е обвил небето отгоре с вода, та издигащата се нагоре светлина да не [може] да го пробие, но да се спуска надолу и да свети на цялата земя.

Обърни внимание ти на премъдростта на искусния творец: Ти в самия себе си имаш образа на тази премъдрост. Бог и в тебе създаде образа на тези четири елемента. Внимавай, да ти обясня [това]. Нека приемем, че главата е

76

горното небе, а което е над езика, е второто небе, т. е. преградата. Затова и елините го наричат небце. [44] Отгоре пък е мозъкът, който те наричат главен [мозък]. [45] Той е невидим, а в долното небе езикът е видим. Както горното небе се отнася към мисленото, така и този свят спада към изговоримото. И както при предметите ти ще откриеш, че земята е тежка, а водата — по-лека от земята, но по-тежка от огъня и пак: въздухът е по-лек от водата, а от огъня по-тежък, така и у нас сетивата, т.е. вкусът, обонянието, слухът [и] зрението, също не са равни. [За това] ти можеш да съдиш и от следното: ако искаш да вкусиш нещо, но не доближиш езика си до това, което искаш да вкусиш, ти нито ще го усетиш, нито ще разбереш [вкуса му]. Това сетиво е грубо и [затова] не може да възприема отдалече. Обонянието пък може да възприема отдалече. Ако се движиш по улицата, ти можеш да усетиш уханието на запален тамян или пък някаква неприятна миризма. Слухът пък е по-бърз от обонянието. Ти можеш да чуваш отдалече. Още по-бързо [46] от слуха пък е зрението. От [високата] планина [окото] вижда широки простори. Умът пък е по-бърз и по-ясен от погледа. Той обхваща небето и земята, и морето, и [всичко], което се намира в тях. Затова умът се нарича образ божий. Човекът само си помисли, и веднага си представя или планина, или поле, или тържище, или народи. Нека неверниците бъдат посрамени. След като умът [на човека] може да върши такива дела, нима творецът на ума, който е несравнимо по-бърз от всяко чувство, той ли няма най-бърза дейност или творчество, или непонятно естество, което никой не може да проумее!

Бих искал да ви кажа [нещо] учудващо, което е разбираемо от гледна точка на безчестието и е преплетено с вяра. [47] Колкото навлизаме в истината, толкова дяволът рие [48] [и търси кого да погълне], толкова [много] зло изобретява, толкоеа [много] отрова вмества у еретиците [или] по-добре е да се каже, че [еретиците] сами приемат всичко. Сега дойде някой [си] при нашите отци и като се приближи към мене, каза: разказвам това, защото да не би като го чуете преиначено, да ви причини вреда. Отец, казва той, Син и св. Дух са едно божество, една сила [и] едно царство. Необходимо е [вие], казва той, не говоря според требника, [49] да изхвърлите от своята душа това, което се говори в ангелската песен: свят, свят, свят е

77

Господ Саваот. [50] Ако пък това не отхвърлите, вие не сте християни.

Виждаш ли колко голяма е дяволската дързост и ярост; виждаш ли корените на противника божий; виждаш ли хулата, колто иска да прекъсне доброчестието и да изреже жилите на вярата, която иска да унищожи закона и из корен да изкопае основите [му]. Ти виждаш злобата сатанинска, намазаната с мед отрова. Лъжата постъпва винаги така, когато иска да ѝ вярват. Ако тя не пусне корени и не заприлича на истината, то никой няма да ѝ повярва. Макар [това, което ще разкажа], да не е подходящо, [т. е. да не съответствува] на току-що казаното, въпреки това аз ще го съобщя. Когато блудницата Раав прие при себе си съгледвачите, тогава я попитаха, казвайки; „идваха ли тук мъже. Тя отговори: идваха.” [51] Най-напред тя каза истината, а след това добави: „но пак си отидоха”. Вторият път тя излъга. Ако бе казала: „не са влизали”, те биха претърсили дома ѝ и биха ги намерили. Затова тя най-напред каза истината, за да не я безпокоят, а [след това] си послужи с лъжата, за да ги измами. Така постъпи и еретикът, когато го попитахме: защо ни заповядваш да отречем ангелската песен? Той отговори: Господ Саваот не е божие име, нито Христово, нито на Отца. Виждаш ли какво иска да ни втълпи тази хулна и скверна уста? Поради загрубялостта си той не знае, че Саваот не е божие име, а име на небесните войнства, [и означава] господар на силите.

Ще ви изясня поради какви причини се говори за Саваот. Но преди да завърша, ще ви съобщя радостната вест, като ви разкрия, че този човек се разкая и като коленичи, със сълзи на очи прокле тази ерес и молейки се на Бога, той бе приет [в църквата]. Но чуйте сега. Тъй като стана дума за това, нека да посоча причината, поради която блаженият Исайя е чул възхваляването на Бога с тази ангелска песен. Исайя бе мъж и пророк чуден, изпълнен с голяма [52] ревност, мъж смел, смел не в буйствуването, а в добрата ревност. По това време имаше цар, който се казваше Озия. Той искаше да има и царско, и свещеническо достойнство. Свещениците знаеха как трябва да бъде, но не искаха да се противопоставят на царя, страхувайки се от неговата власт, [53] а и престола почитаха. И самият Исайя мълчеше и не казваше нищо на царя. Когато Бог видя, че свещениците се бояха, а и про-

78

рокът не се осмеляваше, а при това царят бе дръзнал да си [присвои] свещеническата чест, прати на лицето му проказа, като да бе се осмелил да влезе в светилището и бе се докоснал до него. [54] Тогава той бе лишен не само от свещеническата чест, но и от царството. И продължи да живее той като прокажен. Бог, като направи своето, се разгневи на свещениците, но повече на пророка, понеже той не застана на страната на доброчестието, а го пренебрегна. Бог мълчеше и не говореше нищо на пророка, нито го даряваше с благодат през тези години, докато не умря този зъл и дързък беззаконник. Когато този нечестивец умря, тогава Бог се отвърна от гнева си и дари отново пророка със своята благодат. [55] Затова Исайя говори, казвайки: „в годината, когато умря цар Озия, видях Господа да седи на високо издигнат престол” [56]. Защо Бог се показа на престол висок и издигнат? Не затова ли, че той е невидим, а царят — видим и всява страх. Затова Бог показа на пророка небесната слава, за да види той чий престол са били пренебрегнали и кого са почитали, какви небесни ангелски войнства не са почели, нито пък са проумели какво са те, когато се бяха изплашили от човешките войнства. Той казва: „храмът бе изпълнен с неговата слава и около него стояха серафими и херувими” [57]. Серафимите са войнствата. Херувим пък означава изпълнен с премъдрост. [58] С очи били изпълнени и главата, и раменете, и крилата, и краката, и гърдите. Всичко било изпълнено с очи, [защото] премъдростта вижда навсякъде. Шест крила имал единият и шест — другият. С двете покривали лицата си, с двете — краката си и с двете летели, викайки един към друг: „свят, свят е Господ Саваот” [59], т. е. господарят на войните. Шест крила имал единият и шест крила имал другият. Те правят дванадесет. Осем [от тях] мълчат и четири викат. Писанието не ни ли учи на това да не се опитваме да узнаваме за Бога всичко, но едно да проповядваме чрез мълчание, друго да славим чрез вярата и прославата на Бога. [60]

Но защо те са закривали краката и главата си? Не затова ли, че у Бога няма нито начало, нито край. С две [крила] те си покривали главата, а с две — краката. От това става ясно, че те летели със средните си две крила, а не с горните или с долните. Ако трябва да говорим за това, което се намира по средата, трябва да кажем, че това е Бог, творецът, владиката, благодетелят. Всичко това е

79

средното. Ако ти попиташ как се е той родил, ти откриваш главата, която херувимите закриват. Ако попиташ къде е краят, то ти откриваш божиите нозе, които херувимите покриват. Те покриват главата и нозете, но не искат да [го] скрият [т. е. Бога], а искат да кажат, че неговото начало [61] и край са неизследваеми и непостижими от ума [на човека]. Той е безкраен. Вземи и това сравнение. [62] Шест и шест — дванадесет крила. Осем мълчат, а четири летят. Това е символ [63] на [дванадесетте] апостоли, но четирима [от тях] са евангелисти, които проповядват. Какво те проповядват? Не гласа ли [на този], когото сатаната искаше да погуби. Обърни внимание как стоят нещата. Те не казвали просто, както ние: свят, свят и свят, но предавали един на друг, както е писано: „и викаха един към друг” [64]. Единият казва „свят”, както бихме казали и ние, другият казва [второто] „свят”. Сега отново друг прибавя третото „свят”! Понеже сме го произнесли трикратно, ти не мисли, че съществуват три бога. Какво в същност [означава]: свят, свят, свят. Един Господ, една вяра, едно кръщение. Както при песнопенията певците се редуват, като си предават [един на друг] пението, [65] така и небесните сили, когато славословят, се сменят помежду си.

По-нататък той казва: „и храмът бе изпълнен с неговата слава. И надигна се горнището на вратите от гласа на викащите и храмът се изпълни с дим.” [66] Какво чудно нещо! След славословието подобава да последва славата, но изчезва и тази, която съществуваше. И навлезе дим. Димът пък е символ на запустяване. Какво следователно означава това? Светият дух знаеше отначало, че „свят”, „свят”, „свят” подхожда [67] на апостолската проповед и че църквата на евреите няма да го приеме. Той следователно казва, че след проповедта на Евангелието с пустота и дим ще се изпълни храмът на евреите. Изкъртена бе не [цялата] врата, а само горният праг. Обърни внимание, че всички врати имат долен праг и горен праг, който лежи върху [две] подпори. Но подпорите не могат да стоят, ако няма [долен] праг, нито да стоят здраво, без да се люлеят, ако те не бъдат крепени от горния праг. [Така и] храмът на евреите няма да остане цял, ако има врата, а няма горен праг. Горният праг е висшата сила, която крепи [всичко]. Ще рече, горният праг бе отмахнат, защото бе лишен от благодат. А след като се махне горният праг, не-

80

обходимо е [двете] подпори, т. е. тези на вратите, [да се подпрат, защото иначе] те могат да бъдат разклатени и от слабата ръка. Затова всяка юдейска ръка трепери и затова друг пророк казва: „аз ще превърна Ерусалим в люлееща се врата” [68]. И казано е: „храмът се изпълни с дим”. Къде отиде славата? Послушай, моля те, Исайя бе казал: „храмът се изпълни с неговата слава” [69], а след това казва: „изпълни се с дим”. Щом димът е влязъл, славата трябва да излезе. На къде тя трябваше да се отправи? Тя не се затвори в един храм, а изпълни църквите и целия този свят. Херувимите искаха да покажат къде отиде славата, която бе в храма. [И те] известиха, казвайки: „цялата земя бе изпълнена с неговата слава” [70]. Един народ [Бог] лиши [от благодат] и с нея озари цялата земя. Този свещен глас, [това] царско славословие, това свято божествено служение дяволската уста [ненавиждаше], казвайки: отклонете се от тайната служба [71]. А че тази хула е насочена към Христа, за това говори следното: Кого Исайя видя на престола, като казва: „чух глас, който казваше: кого да изпратя и кой ще отиде при тези люде” [72]. Той бе простил на роба, но все още си личаха следите от гнева. Така и ние, ако простим на роб, не го поглеждаме веднага със смекчен поглед, но известно време го наблюдаваме скрито. Също и Бог не искал да покаже на пророка цялото си лице, когато той стоял пред него, но казва: „кого да изпратя”. [Все едно], че роби са застанали пред своя господар, който, като иска да ги смъмри за тяхната леност, казва: „кого да изпратя на тази работа, като няма [за нея подходящ] човек. Той казва така не че [изобщо] няма човек, а защото липсва благонадежден [човек]. Така [е постъпил] и Бог. Кого да изпратя на мястото на този, който мълчи, който потъпка свещеническата чест. Как прочее [мислиш] ти, Исайе? Не постъпи ли и ти като роб, който е сгрешил и му е простено и който се старае да поправи най-напред грешката, та да бъде тя забравена. Не каза ли ти: „аз съм тук, изпрати мене” [73]. Аз разбрах, че не трябва повече да те пренебрегвам; разбрах, че от тебе няма по-свят. [74] Аз съм тук, „изпрати мене”. Как [мога] сега да обясня, че тук става дума за славата на Христа. Не говори ли и евангелист Йоан, казвайки: — макар да бе извършил толкова чудеса, евреите не вярваха в Иисуса — „за да се сбъдне казаното от [пророк] Исайя” [75], „с ушите си слушате и не разбирате” [76]. Това каза той, когато

81

видя неговата слава и когато говореше за него. Виждаш ли как изпъква образът на нашия Спасител и на ангелската песен! Ако не бе изречено това свято хваление, (нямаше да има и тайната на? пресъществяването) [77]. Ти имаш символа пред [себе си]. Херувимът само каза: „свят, свят, свят, Господ”, и жертвата бе осветена. Изпратен бе, казва той, при мене един от херувимите с разпален в ръката си въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, и го приближи до устата ми, казвайки: Защо към устата, [това] преддверие на тайните. Какво обяснение даваме на това ние, вярващите? Тази тайна прощава греховете. [Същото] казва и херувимът. [Ето], аз те очистих от греховете. [78] Виждаш ли символа на това, [което вече стана]; виждаш ли, че истината започва да проблясва. Този, който седи на високия и възвишен трон, него да не преставаме да светим и славим.

„И рече Бог: да бъде твърд посред водата и тя да раздели водата от водата. Тъй и стана. . . И раздели Бог водата, която беше под твърдта, от водата, която бе над твърдта. . . Твърдта Бог нарече небе.” [79] Така Бог изведе от небитие в битие най-напред небето и земята, въздуха, огъня и водата. За това се говори и в Притчите Соломонови. „Преди да бъде създадена земята и преди създаването на бездните, и преди избликването на изворните води.” [80] Става ясно, че той е създал изворите и водите. В своята доброта, величие и преславно всемогъщество той поиска да създаде и второто небе. Дали това [второ небе] е изведено, както и първото, от небитие или, както обясняват други отци думите на Мойсей и на върховния апостол Петър, води началото си от битието на редките и бързотечащи води, които той превърнал в по-гъсто състояние и така това толкова необикновено голямо тяло закачил на меката същност на въздуха и му определил непрекъснато и вечно кръгово движение и му заповядал да пази на своята заобленост редките води, а на разположеното отдолу водно естество [заповядал] да не изтича надолу. По какъвто и начин да е създадено това [небе], то е създадено прекрасно и за човеците, и за ангелите небесни. Как [може един] такъв обширен и наистина величествен свод да се върти непрекъснато в кръг, при това да движи върху горната си повърхност подвижното естество на толкова много води, без те да се разливат, и така по косвен начин да говори за необикновеното величие на

82

твореца, за [неговата] премъдрост, разум и сила. Затова и пророкът казва: „небесата проповядват славата на Бога п за делата на ръцете му възвестява твърдта” [81]. И [небето] запазили това си положение, което му бе дадено в начало — да се движи по определения му път. По този начин го разкрива, че този, който го е създал и съставил, е [ме само] творец, но го държи и промиеля [за него], запазва [го] и е неизследваем и иска да покаже какви мислещи същества има на земята и [какви] духовници на небето. Защото, каквото и да пожелаеше, [Бог] лесно можеше да създаде. Като на добър и послушен раб той му наредил, [т. е. на небето], каквото иска, по-добре е да се каже, възложил му това бреме, което му бе полезно. И след като го привел [напълно] в ред, той му наредил да носи и пази [това бреме] извън своята природа по горната си закръглена повърхност, която в себе си няма ни една вдлъбнатина, в която да се задържи то. Затова толкова повече се удивляваме на непознаваемата му сила и се възхищаваме на тази велика премъдрост. Някои неоснователно и напразно говорят, като казват: Как може на облото и закръглено тяло тази течна и стремяща се надолу природа на водата да не се разлее и да не протече, а да се задържи, без да е държана. Още повече, че тялото, върху което лежи, се люлее непрекъснато; то непрекъснато се върти и така я принуждава и тя [да се върти]. Но когато приемем, че Бог е творец на нещо, то [това нещо] не бива да се опитваме да разбираме по естествен път, като че да е извършено то от нас, а, обратното, извън естествения порядък и разпределение, за да изпъкне такова, каквото си е огромното и несравнимо различие между Бога и човека. Ако човекът и Бог можеха по творчески начин [82] да създават едно и също, тогава човекът щеше да бъде това, което е и Бог, което в същност не може никога да стане. Тъй като [отношението] между двамата не е такова, той създава несравнимо, необикновено и непостижимо, не става ли ясно, че Бог, който е дал битие на несъществуващото естество, не може да бъде подчинен на същия природен ред, на който и човекът, а каквото поиска, [понеже] е извън природата, само като помисли, сътворява и създава цялото битие и като го създаде, му даде име и му определи границите, както той поиска в своята премъдрост и всемогъщество. Кой, като види многообразните живи същества и най-вече необикновената

83

природа на човека, битието на която е съставено от четири противоположни елемента, кой ще каже, че то е съставено по естествен начин, а няма да се възхити повече, като види, че то е създадено извън [човешките] възможности за разбиране [на едно] естествено разпределение и порядък. Не може да се каже, че [елементите] са създадени по естествен начин, защото не може да се обедини водата с огъня или земята с въздуха, [83] понеже те притежават противоположни едно на друго действия и движения. Бог, премъдрият творец, по свръхестествен начин е съчетал и обединил едно с друго противоположните свойства. Наистина по най-мъдър начин [един] елемент пази другия и внимава да не разруши битието му, макар по своята природа те да са враждебни и противни един на друг и да се унищожават. От това може да се разбере колко глупави са гръцките философи, които виждат, че самите те са съставени от [елементи] с противоположни свойства и природа, като при това ни едно не погубва другото, а го запазва, макар че те по род и природа са враждебни и [взети отделно едно от друго, биха се] унищожили. Те, размишлявайки в себе си, не проумяха, нито разбраха защо [Бог], бидейки не само без причина, но и без начало и всемогъщ, е създал всичко. Но за това, което, за самите тях е видимо, макар и да е по-горе от целия естествен ред, а по произход [84] да е противоположно, но се съчетава само по себе си подходящо, за него те просто не помислиха, а искаха да обяснят само битието на небитието, [неговата] природа, кръгово движение [85] и форма, [86] а [също] каква е неговата природа и произход. Наистина нито един от тях не е чувал казаното: „поне сам себе си познай, о, човече” [87]. Понеже те просто не разбраха от какво вещество са създадени или съставени, каква е тяхната същност — проста ли е тя или сложна, те се насочиха към наднебесното и надземното естество и разпространявайки и други заблуди, преживяха своя живот. Тъй като на философията е присъщо да търси истината, да узнае какви са природата и произходът на всяко битие, необходимо е да изследват собствената си природа и битие и едва тогава да се опитат [да узнаят] същността на другите твари и да разберат какъв е техният произход. Така те биха могли, след като най-напред са познали себе си, да разберат природата и на другите [неща]. Те, които не познават самите себе си, как могат да разберат

84

небесното, (ако не са познали сами себе си), че се състоят от противоположни качества и [от] пагубни сили и движения. От тези неща те би трябвало да разберат, че има някакво безначално и всемогъщо начало и една всетворяща причина. Чрез нея, [т. е.] по волята на всемогъщия, е било извършено образуването на природата на човека и съединяването на противоположните сили и отричащите се качества и [образуването] на всички други живи същества, които са на небето и на земята. Затова всеки от тях би трябвало със силен глас да извика заедно с Давид, обръщайки се към своя творец и Бог и господар на всичко: „дивно е за мене твоето знание! то е високо, не мога да го стигна! [88], т. е. аз разбирам своята природа, която се състои от противоположни и унищожаващи се [едно другс] свойства.

И така, като размисля колко достойно за възхищение е твоето знание, аз се учудвам и умът ми отслабва от възхита и не мога да погледна към него, т. е. към твоето знание, или да направя някакво наблюдение, за да мога да го позная или пък да го разбера поне малко. Наблюдавайки своята природа, от опит се убеждавам колко чудно и преславно са съставени, преплетени и съчетани противоположните елементи, [89] което за мислещите по човешки е необяснимо. Удивен и ужасен, във възхита възкликнах: как няма твоето знание да бъде необикновено и несравнимо по-високо от това, което е от тебе създадено и неизследваемо за човешката мисъл! За това философите и не помисляха, а [разсъждаваха] за природата на небето, на звездите и на въздуха и в голямото си заслепение те с речите си натрупаха много неверни [неща]. Те не познаваха собствената си природа, нито разбраха колко над естествените закони е съставена тя, а как можеха [тогава] да разберат природата на небесното тяло или да го проумеят? Макар и да казват: „познаваме я”, защо тогава те не приемат това невъзможно [според законите] на природата битие, макар и да виждат в себе си, че то е възможно, и защо, като мислят за небесното тяло, [не взимат под внимание това], което за човешката мисъл е невъзможно. Следователно те не искат да приемат това, което смятат за невъзможно. Затова чрез изследване на природата искат да открият същността и формата, [90] и обхвата на небето. Така че те и видимото, и разбираемото, което в самите тях е разкрито като невъзмож-

85

но, т. е. съжителството на противоположните качества, които помежду си се взаимно унищожават, те дори и това приемат като възможно и дори смятат, [91] че и самите ние не съществуваме. [92] Но когато приемат и обявяват възможното за невъзможно, не трябва ли да се приеме, че което те смятат за невъзможно, за Бога е възможно и лесно? Но ако се погледне на съществуващите неща от нивото на човешките сили, желания и мисли, то нито в едно от тях, което има битие, нито [дори] у човека, може да се намери нещо възможно, както казах и по-горе. Ако пък [те бъдат разгледани] от равнището на неизследваемата сила и величието на божиите мисли и могъщество, то не може да се намери нищо, което е невъзможно за него, но всичко е твърде възможно и лесно. Но тъй като те не виждаха намиращото се в тях невъзможно, не искаха да погледнат към великата и безмерна сила божия, чрез която и видимото невъзможно става възможно, и то твърде лесно. Затова те се опитаха по природата [93] да проумеят същността на небето, неговото въртене и движение и форми и затънаха в много заблуди.

Всеки вярва в това, което е проумял. Едни казват, че небето е съставено от някакви прости елементи. Други пък казват, че е съставено от всякакви [т. е. от прости и сложни]. Трети не приемат нито едното, нито другото, а говорят за [съществуването] на пето тяло, освен съществуващите четири стихии, т. е. елемента, понеже [небето] се движи в кръг, движи се по друг начин, а не както четирите прости стихии. [94] [Защото] всяка от тях, смятат и казват те, по природа има само праволинейно движение, т. е. нагоре и надолу, а небесното тяло не се движи праволинейно, а в кръг. [95] Поради това те смятат, че то [има] друга природа, а не е [съставено] от четирите стихии, [тъй като], щом техните движения са различни, [казват те], трябва да има разлика и в съдържанието на същността.

Как ти прочее [искаш] да обясниш битието на небесната и на земната природа, без да познаваш своята? Ако ти, който притежаваш битие със същата природа [96], [искаш] да разбереш това, чийто състав не е подчинен на природните [закони], как ти искаш да откриеш реда и движението на природното тяло в небесните тела. Или как, ако ти никак не си опознал близкото, колко по-малко ще разбереш отдалеченото. Ти, който не познаваш своето

86

[тяло], което е явно в ръцете ти, колко по-малко ще можеш да проумееш и да разбереш отдалеченото и голямото. И [те] наистина не го познаха и не го разбраха, а продължиха да се движат в тъмнината на своето неразумие. Затова и единия Бог, творецът на всичко, в своите противоверни мисли те не познаха. Те се хвалеха и се смятаха за много мъдри, като да са познали природата на цялото битие.

Но нека сега се върнем към това, за което бяхме започнали да говорим в началото. На тези, които казват: как е възможно рядката и плъзгаща се природа на водата да се държи на небето, на тях ние отговаряме: ако те наистина изповядват единия Бог, който притежава безмерна сила, който е създал първото небе и земята и е [дал] битие на другите три прости стихии, също и на животните е дал различна същност посредством съчетаването и преплитането на четирите прости стихии, [който] е създал твърдта, т. е. второто небе, също и водата, която е върху него по божия повеля, те не трябва да се съмняват в това, а да. вярват, слушайки пророк Давид, който казва: „и водата, която е по-горе от небесата, да слави непонятната сила и разум божий”, [97] който не по естествен ред извежда [от небитие] или съединява, или променя към по-добро всяко от съществуващото и това, което ще бъде извикано на живот, [98] а по непонятен начин и по-горе от всякакъв естествен ред и разпределение. Ако това не е така, те трябва да заговорят, че не съществува никакво живо същество и че не е възможно да съществува и човекът. Ако противоположните качества и устройството на всички живи същества не са създадени от всемогъщия Бог, понеже елементите сами по себе си не са могли да стигнат до единомислие и съгласуваност, тъй катв в отделните си части не притежават съгласуваност, а по-скоро имат присъщи за тях черти, които в същността си са противоположни една на друга, те трябва да кажат, че не съществува нито човекът, нито някакво друго живо същество. Но тъй като човекът е възприемаем [чрез сетивата], както и всяко друго живо същество, във Еодата, във въздуха, четвероногите и пълзящите, следователно и водата съществува върху твърдта, както това знае само единият Бог, който така е наредил, създал и определил. От осезаемото и видимото ти, човече, трябва да повярваш и в невидимото, и в непознаваемото.

87

Това по необходимост ние трябваше да кажем, понеже и други предишни проповедници са искали да обяснят природния закон, според който природата на водата се намира върху твърдта, но те изпаднаха в заблуда и се насочиха към други обяснения, които нямат нищо общо с истината [99]. Един казва, че на водите, които са върху небесата, е присъща разумна, блага и велика същност; също и за бездните, които те смятат за пропасти, вярват, че са сили, но враждебни. Друг пък казва, че намиращото се върху твърдта вещество, наречено от Мойсей вода, не било истинска вода, но само го бил нарекъл със същото име, а това вещество било едно фино тяло, което се намирало между двете небеса, т. е. между първото и второто. Защото на това място подобава да има, казва той, или водно, или въздушно, или някакво друго фино по своята същност тяло. А богоносният и велик Василий, като проповядва, казва, че небесното тяло е обло и сводесто. Не може да се мисли, о, човече, че това което е видимо, е безначално. Тъй като небесните тела, които, като се движат в кръг, обикалят, и защото началото на кръга при нашето повърхностно чувство не може да се види, то затова ти не бива да смяташ, че природата на въртящите се в кръг [тела] е безначална. И по-нататък той продължава. Ако движещите се в кръг небесни тела сами влизат в своя път и движението им е равномерно и нищо не ги задържа и не ги отклонява, ти не бива да се заблуждаваш, че този свят е без начало и без край. След това, когато го попитаха за водата, която е над твърдта, той на това отговори така: какво да отговорим на това, не та&а ли, че което на нас ни изглежда закръглено по вътрешната му издутост, то трябва ли от външната си страна да бъде закръглено [100] и наистина цялото това да бъде изгладено, като да е струговано. Ние виждаме, че покривите на иззиданите от камък бани, които имат формата на пещери, отвътре са като полукръг, а от външната им страна повърхността им е равна и плоска. Затова те не трябва да създават затруднение нито на себе си, нито на нас, [като твърдят], че според нашето схващане водата не можела да се задържи върху твърдта. [101] Следователно според думите на Василий [велики] небето има кръгла форма.

В божиите творения никой да не търси природен порядък, защото Бог е създал цялото творение по [един]

88

свръхестествен и непонятен за човека начин и му е дал такива закони, които да го пазят и държат. Затова и пророк Давид, като възкликва към него, казва: „колко са велики делата Ти, Господи, всичко си направил премъдро” [102]. А на друго място пък казва: „всичко, каквото Господ пожела, създаде на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни” [103]. Казвайки това, той смята, [че Бог е създал] всичко не както е могъл, а както и каквото е пожелал. Той е можел да създаде безброй такива светове и по-добри, тъй като неизмерими са неговите възможности. Но той, както го бе замислил и искаше да бъде построен, такъв го и изведе [в битие] и създаде, но не е [създаден] според някакви природни закони. За това [може] лесно да се съди и по човеците, но преди всичко то се откроява в самите тези природни стихии. Тъй като една от тези стихии се движи в права посока нагоре, друга пък — обратно на първата, се стреми надолу, по този начин се изявяват на дело природните закони, които са вложени в тях от твореца. Но това е смайващото и преславното за пресветия Бог, че той по непонятен и свръхестествен [начин] създава и извежда от небитие [различните] видове [104] и родове [същества] и ги съединява едно с друго. И създава форми с противоположни качества [105]. Така се обяснява свързването и съставянето и на първите и лесно познаваеми стихии. Не смятай просто, че небето е безначално и вечно, а разбери, че то не се движи според [някакъв] естествен закон, какъвто ти приемаш и за движението на водата, която според св. Писание е на него, но приеми, че [върши това според] един нарочно установен закон, който му е даден от твореца, [действуващ! назависимо от природните закони в две посоки — да унищожава и да създава [106], както това умее единствено истинският творец на всичко и създател на законите. Същото това трябва да приемеш и да вярваш и за земята. [Защото] мнозина от по-новите природоизпитатели, [както] и от мнимите философи изговориха много приказки за положението на земята и за нейната форма [107]. Но те изпаднаха в противоречащи един на друг доводи и един друг унищожиха [своите] тези, но до самата истина не се добраха. Едните прославят лежащата в центъра на [творението] земя. Мнозина пък от тях смятат, че тя е неподвижна и положението ѝ като център е естествено”. [108] Другите, които говорят противното на тях [т. е. на пър-

89

вите] казват, че тя се върти непрекъснато и се движи около оста си. [109] Трети пък не приемат и двете [изказани мнения]. Те смятат, че в центъра има огън, който е по-почитан от земята, като казват, че на по-почтеното подобава да заема по-почтеното място.

Също и за нейната форма. При първите философи е имала много противоречия и спорове, [тъй като] те искали да открият нейния естествен произход. [110] Едни от тях смятат, че земята е обла и кръгла, а други — че е плоска и четвъртита. [Т. е.] както всеки в мисълта си си представя нейната форма, така я [и обяснява]. Но че е просто невъзможно по естествен път да се открие [същността] на сградата на божието творение, а по-скоро трябва да се разбере божието слово — това ни казва пророкът: „кой познавал ума на Господа или кой му е бил съветник, [111] или кой му е дал нещо предварително, та и той да му възвърне.” [112] Тези мисли напомнят за неизследваемата, творческата и промислителната причина на неизследваемота [т. е. на Бога] и за [целесъобразното] устройство на всичко.

Някъде на друго място великият апостол Павел казва: „о, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими неговите съдби и неизследваеми неговите пътища. Защото всичко е от него, чрез него и у него. Нему слава во веки веков.” [113] Който не е приел отгоре благодатен дар и премъдрост, та чрез тях да проумее този чуден и тайнствен ред, както и великият Мойсей е проумял причините и смисъла на това велика божие създание, [няма да постигне нищо]. Но те се отдадоха на изследване и наблюдаване на природните [неща] и така изпаднаха в безброй заблуди, без да се доберат до самата истина. Но необходимо е да се знае„ че някои църковни учители поддържат учението на някои по-стари философи за земята, които с възгледите си не са причинили вреда, [а принесли] полза. [114] Когато го питали, казвайки: дали земята не виси на нещо или пък не се опира на някакво по-твърдо тяло, върху което да стои, което пък отново да се опира на друго, и това друга [да се опира] на трето и така до безкрай да се върти към невидимото, те не могли да отговорят на какво се опира последното [тяло]. Поради тази причина те предпочели да кажат, че земята е окачена [115] на средата. Затова тя па природа не се клати в никаква посока, нито пък се навежда, нито се отклонява [116] [от това си положение], тъй

90

като лежи в средата. И ние приемаме [това мнение, защото] е по-известно и допринася повече за славата на твореца Бога. И затова ние още повече се учудваме на великата божия премъдрост и разум, и сила. Защото и това, което е свръхестествено, той може да създаде [117], както пожелае. Ние вярваме, че той, устройвайки естествения ред, наименува разположението и закона. [118] Той, който всичко обхваща [119], е непознаваем в силата си, [защото]; наистина е единствено могъщ. Понеже с могъществото си владее времето, затова тези, които се опитват да разберат чудната красота [на неговите дела], той дарява с голяма и преславна [награда]. Отговор на това дава и в същото време ни поучава пророк Давид, като казва: „защото в неговите ръце са краищата на земята” [120]. Тъй като никой от нейните краища няма на какво да се опре, защото всички земни краища са [в неговите] ръце, т. е. държат се от неговата всеобхватна воля, той ѝ е дал битие и я е създал, за да стане явно, че нито отгоре, нито отдолу, нито отстрани [има нещо], което да я държи или на което да се опре, но без да е държана отнякъде, тя лежи по средата, на всичко, крепена от всемогъщата воля на твореца, без да се наклонява на никоя страна, нито да се навежда, изобщо. На тази мисъл ни навеждат думите на същия този пророк, които гласят: „ти основаваш земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки” [121]. Това показва, че земята не лежи върху нищо, за което човеците биха помислили, че [служи] за основа или за опора, но просто да речат, казвайки: „ти основаваш земята на твърди основи.”

Той не каза „основал”, а „основава” и по този начин дава точно значение на тази дума, [именно] че Бог непрекъснато държи и обхваща земята и че не съществува никакво твърдо тяло, което да я поддържа и подпира, но [тя се крепи] само на всемогъщата божия воля и сила, чрез която е била създадена и която ѝ дава вечна неподвижност, като я държи от всички страни и не ѝ позволява да се движи в никоя посока и така я прави напълно неподвижна. И тя не отстъпва в нищо от първоначалното си установено от божията воля положение. Затова пророкът казва: „тя няма да се поклати навеки.”

Това, че той не казва: „няма да падне,” а „няма да се поклати,” показва добре, че средищното си положение тя е получила от твореца, затова по никакъв начин не може

91

да се отклони от своите граници, които пък от всички страни отстоят на еднакво разстояние от небето. Това потвърждава смисъла на казаните по-горе думи, които гласят: „защото в неговите ръце са краищата на земята.” Тя [следователно] не е закачена на никакво твърдо и подпиращо я тяло, но от всички страни е обгърната от меката и прозрачна и разливаща се природа на въздуха. Такъв е смисълът и на това, което казва творецът Бог: „аз закачих нейните стълбове” [122]. Той има пред вид обхващащите сили на своята божествена и промислителна воля и желание, чрез които той обгръща всичко, на което се опира земята. Същият смисъл има и в това място [на книгата] Йов, където той говори, като казва: „той е окачил земята на нищо” [123]. От тези думи става ясно, че тя, [т. е. земята], е окачена и виси, и не се опира с нито един от своите краища до някакво плътно тяло, но е крепена от божията заповед и мисълта на твореца. Същото означават и онези думи на великия Исайя, които гласят: „той обхваща земния кръг и тези, които живеят на нея, са като скакалци” [124]. Като нарича земята кръг, той явно има пред вид нейната обла и кръговата форма. Затова той сравнява тези, които живеят върху нея, със скакалци, което е преславно и всекиго ще удиви.

Когато [човек] със своя ум и разум достигне до такова размишление и разбере, че цялата земя не е окачена на никакво материално и твърдо тяло и със своите краища не се опира до нищо, но съществува само по заповед на този, който ѝ е дал битие, и пребъдва неподвижна и просто не се отклонява на никоя страна, като разбере това, в същия миг не може да не пламне у него любов към твореца и той ще пролее много сълзи и ще се диви на неговата необхватна премъдрост и сила и достойно за Бога величие. Затова не трябва да се приема [мнението] на тези, които смятат и проповядват, че краят на небето се допира с края на земята и по този начин тя била привързана със своята твърда основа към небето и че [гледана] отгоре, тя висела [закачена] само на краищата на двете си дълги страни, и че от твореца е получила формата на купа. [Те говорят така], защото Исайя е казал: „той е създал небето подобно на купа” [125]. Те не знаят, че това, което е видимо над земята, [т. е.] половината на кълбото, [Исайя] твърде хитро е нарекъл купа, понеже и двете половини са подобни на купа. Ако някой би съединил двете

92

купи в основата им, той би нарекъл нейната горна видима част полукълбо, а тази, която е отдолу, е невидима и тя би била другата половина. При съединяването на двете куповидни половини се получава [цяло] кълбо [126]. Така и великият Исайя видимата половина на небесното тяло, която външните, [т. е. езическите] философи са нароили полукълбо, мъдро е нарекъл купа. Ако някой раздели действително или в мисълта си образа на цялото кълбо на [две] равни части, то от разделянето на кълбото ще се получат две купи. Това показва [кръговото движение! на всичките видими звезди, които се движат и обикалят по небосклона, [както] и явлението на равноденствието.

Кълбото има две половини. Едната част на кълбото е [тази], която се движи над земята заедно с движението на [първите] шест [зодиални кръга], а другата част, [която е] под земята, се движи с останалата половина от [зодиалните кръгове]. Това не би било възможно, ако земята беше плоска или вдлъбната, или пък имаше форма на дол [127], както смятат някои, като казват: та нали върху нея стои водата; нито пък тя е четириъгълна. Звездите,, които виждаме, не позволяват земята да има такава форма. Ако тя би била плоска и равна, при всички би съществувал един [постоянен] хоризонт [128], понеже, притежавайки такава форма, тя не би могла да се промени, тъй като според този ред източният и западният предел биха били еднакви за всички и нощите биха били винаги равни на дните. Но нито едно от тези [неща] не е така. Персите, които живеят на Изток, мислят, че слънцето [при тях] се появява с четири часа по-рано. Това правилно са забелязали и иверийците [129], които живеят на Запад. Но тъй като веднъж дните [са по-дълги], а друг път — нощите, това показва, че земята не е плоска. Но ако [земята] би имала вдлъбната форма, би трябвало при иверийците на Запад денят да настъпва по-рано, понеже на тях слънцето би дало своята светлина по същото време, по което то би засияло и за персите, които са близо [до него] и по-напред. Ние постоянно наблюдаваме, че място, което е вдлъбнато по средата, слънцето [най-напред] огрява двете му страни — имам пред вид горния край, който е над вдлъбнатината, — а в [самата] вдлъбнатина то не свети дълго, дори и когато се издигне над горния край и застане [над него]. Следователно формата на земята не е вдлъбната и [не е като] долина, защото денят на Запад не на-

93

стъпва по-рано, отколкото на Изток, нито пък нощите са винаги по-дълги от дните. Това може да стане, ако формата на земята би била вдлъбната и слънцето осветява по-продължително двата края. Ако пък земята би била четвъртита, тогава денят би имал винаги шест часа, а нойта — осемнадесет.

Това са трите страни на тази форма, т. е. всяка страна се осветява от слънчевите лъчи в продължение на шест часа. Но и това [мнение] не е истинно. Никой не е видял нощите да са толкова по-дълги от дните. Тъй като всичко това в същност не е така, необходимо е да се приеме, че формата на земята е обла, тъй като [такова] устройство е подходящо и отговаря на действената природа на невидимите [същества] [130]. [Ето защо някои] поради неразумието си смятат великия Исайя за учител на собственото им погрешно мнение. По-правилно и по-добре е да се разбере, че една такава обла и подобна на кръг тежест не е закачена на нищо и от всички страни е еднакво отдалечена от небето. [Тези] две велики творения, [небето и земята], по заповед на всемогъщия творец пребъдват невредими. За преславно ти [трябва да] приемеш и това, че което е съществувало отначало, ще съществува вечно, държано от промислителната мощ на божията заповед. И затова сам господарят на всичко чрез гласа на пророк Осия казва: „Аз съм Господ Бог твой, който затвърждавам небето и създавам земята” [131]. Той не казва: „затвърдих и създадох”, като да е извършил това веднъж за винаги още в началото, а „затвърждавам и създавам”. Той има пред вид [своята] промиелителна и държаща сила, показва [как съществуват] небето и земята. Затова говори и пророк Давид, като казва: „ти създаваш земята на непоклатими основи” [132]. Сегашното време в този случай е употребено не само за да се посочи сегашно действие, но и за минало, и за бъдеще. На това тълкувание навежда “[самото] Писание. Затова в Евангелието Господ казва: „моят Отец до сега работи и аз работя” [133]. С тези думи той изразява едната и съща мисъл и действие на бащата и на сина.

„И биде вечер и биде утро — ден втори.” Като прие двоите знания за цялото битие, премъдрият Мойсей стана проповедник и учител на истината. Той утвърждава прочее, че причина за разликата между съществуването на цялото битие и отделния предмет, който има самостоя-

94

телно битие, е [тяхната поява] във времето. Но [Мойсей] не говори за тези, които ги няма, които не са получили битие, а за тези, които съществуват случайно и получават битие в резултат на [някаква] липса. На светлината, на която творецът бе дал битие и която бе нарекъл ден, той възложи да изразява цялото [понятие] денонощие, като отново каза: „и биде вечер, и биде утро — ден втори.” Както от първия, т. е. от единия ден той [започна да] създава [всичко] добре, така и на тъмнината [134], която не съществуваше сама по себе си, нито имаше битие, а бе получила битие поради оттеглянето и липсата на светлина, той не отреди никакво участие [в определянето на деня]. Следователно някои неправилно говорят за нощ и ден. Денонощие трябва да се нарича цялото продължение на деня и на нощта. Но те смятат нощта за начало и за същност на целия ден (и започват да мерят деня) от момента на залязване на слънцето и закриването му под земната половина на небосвода, а не от утрото, когато [слънцето се появи] на източния хоризонт и се издигне от подземната половина [135]. По този начин те се противопоставят на думите на великия Мойсей, който казва: „и биде вечер, и биде утро — ден втори”. Той не каза: „и биде утро, и биде вечер”. Ако бе казал така, той би поставил нощта за начало на деня, а деня за край. И тогава времето, което обхваща двете, с право би могло да се нарече нощоден. Но тъй като Мойсей не е казал така, а известява обратното на това, като казва: „и биде вечер, и биде утро — ден един.” т. е. смята отминаването и закриването на светлината за вечер, а появата на утрото — за начало на деня. По този начин показва, че денят е получил своето битие преди нощта. [Следователно] едната половина на деня се простира до настъпването на вечерта, а нощната половина — до сутринта. Двете заедно се наричат денонощие.

По-нататък той приема и една друга [причина] за началото и съществуването на [деня], а именно кръговото движение на слънцето, понеже чрез една дневна обиколка се появяват безброй [много] дни. Затова е по-правилно да се казва „денонощие”, а не „нощоден.”

„В начало Бог сътвори небето и земята”. След това той създаде светлината [и] тогава — твърдта, т. е. второто небе. Сега [Мойсей] има пред вид Бога, който заповядва и беседва с него и [който] още недоизрекъл, показва

95

делата си. Той не твори така, та ние да му завиждаме [136], а да ни възпламени, та пламнали от любов към него, да го потърсим. И чрез знамения ни показва белезите на това недостижимо [творение] и ни заповядва, като го познаем, здраво да се държим о него. Това, което се придобива с усилие, то грижливо и с радост се пази, а което е придобито лесно, на него не се много държи. Затова той ни води към познание сякаш по някакъв път и закон. А словото, което съществува посредством гласа, то не бе необходимо на неговата безплътна природа, а да съобщи на [своя] посредник могъществото на своята воля.

Каква полза биха имали от словото тези, които могат да се разбират помежду си чрез разума (и да доловят) какви са мислите на [другия мислещ]. Гласът е създаден заради слуха и слухът — заради гласа. А където няма въздух, нито телесен език, нито ухо, нито слухов [канал], който да е завит като брод, през който възприятието се изкачва в главата към ума и му позволява да разбере трептенията и шумовете, кого ще ползува този глас и тези думи? Но както би казал някой от тях, съобщаването на желанията на сърцето би се извършило чрез разума, както бе споменато по-горе.

Формата на тази беседа бе хитро избрана, за да се подтикне нашият ум към изследване на личността, към която са [насочени] тези премъдри думи. Второ, трябва да се изследва и това: дали създадената твърд е друга небе, различно от онова първото небе, дали следователно има две небеса. (Елините), които за небето са изрекли хитри [неща], заслужават да им се отреже [по-скоро езикът, отколкото да се приеме това за истинно. Те смятат, че съществува само едно небе и че то няма втора или трета природа. Като твърдят, че такива [втора и трета природа] не може да съществува, тъй като според тях цялото [небе] е средоточено в едно тяло, те казват, че съществува едно единствено кръжащо тяло и че то било ограничено [137]. Ако това тяло се покрива с първото небе, не е останало нищо за [образуване] битието на второто и третото небе. Това прочее казват тези, които изравняват (творението) с твореца и го смятат за несъздадено, като по този начин преминават от първите си измислици към обикновената лъжа. На гръцките философи казваме да не ни осъждат, докато сами не се оправят, [т. е. докато не си уеднаквят мненията]. Защото между тях има някои,

96

които говорят, че съществуват безброй небеса и много светове, т. е. творения. Когато някой ги обвинявал, че говорят неверни неща, използувайки изтънчени земемерни положения, те казвали, че няма друга природа, от която да получи съществуването си [едно] друго небе освен това едното. Тогава ние (още повече) трябва да се надсмеем над техните измислици. Защото, макар те и сами да виждат дъждовните капки и водните мехури, които [възникват] един или няколко и се оформят като кълбенца, подобни на небето, въпреки това те се съмняват и не приемат, че съществуват много небеса, и казват, че творецът не е могъл да създаде много небеса. Но ние смятаме, че величието на небето няма никакво значение, тъй като според нас то с нищо не е повече от дъждовните капки, от които се образуват и мехури. Капките, като падат във водата, се издигат един или няколко мехура. Също така за Бога е лесно, както създава тези дъждовни мехури, така да [създаде] и небесата, тъй като той е всемогъщ. Следовател но, ако успеят да разберат колко велика е неговата сила, то лесно ще проумеят и това. Затова, когато те [138] казват, че [нищо] не може да бъде, то за него не бива и да се мисли. Но ние не само смятаме, че съществува второ небе, но търсим и трето, което е видял и блаженият Павел [139]. Давид пък, който го нарича небеса на небесата [140], ни заставя да проумеем как се е създала мисълта за много небеса.

Мнозина мислят и за седемте кръга, върху които са поставени седемте звезди, подредени една до друга. Но нека да оставим външното на външните, [141] които сами да спорят за това, а ние да се върнем към нашето църковно слово.

Един от нашите предци казва, че в Писанието не става дума за съществуването на второ небе, а че се говори за едно, тъй като [е казано], че в начало са създадени небето и земята. Следователно не се говори за съществуването на второ небе, а се съобщава за последователното устрой ване на първото. [142] Затова Писанието ни е предало [това] така. На това ние отговаряме, като казваме: тъй като името е друго и предназначението на второто небе е по-особено, необходимо е това небе да бъде друго, различно от първото.

„И рече Бог: да бъде твърд посред водата и да разделя по средата водата от водата. И Бог раздели водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта.” [143]

97

За Писанието е обичайно да нарича твърд това, което е твърдо и неподатливо. Както и въздухът, когато се сгъсти: като дим, е наричан със същата дума, като казва: „той прави гърма твърд”. [144] Също и задържането и засилването на съпротивата на вятъра, който облаците обгръщат, и когато трябва да се разпръсне, те произвеждат гръмотевичен шум и тътен. Това Писанието нарича „утвърждаване на гърма.” И за много други [неща] от същия вид то говори същото. Казано е, да има нещо, което да разделя по средата водата от водата. [145] Както може да се разбере, неизмеримо е количеството на водите, които обгръщат земята, и те са повече от другите стихии. Причината за това ще обясним по-късно. Но никой, макар и да познава същността на тази непостоянна природа, да не ни кори за това, че казаното от нас било невъзможно, нито да иска да му казваме на какво се крепи природата на водата. По тази причина, поради която [те смятат] земята, която е по-тежка от водата, за окачена в средата и я отдалечават от всички краища [по равно], по същата причина те отново ще се съгласят, че това огромно [количество] вода е такова, че поради своята природа тече в надолнищна посока и че е разположена равномерно по земята. Затова неизмеримо огромната маса вода бе разлята по земята, макар тя да не беше равна на нея, а много повече от земята. Така великият мъдрец в начало е устроил [всички неща] от първото до последното и ги е подредил според техните по-късни нужди.

За какво следователно е необходимо това безмерно количество вода? Не затова ли, че огънят е твърде необходим и извънредно полезен не само за устройване на земните неща, но и за доусъвършенствуване на всичко. Вселената би била несъвършена, ако една от всички големи стихии [146] би липсвала. Тези стихии сами по себе си са притивоположни една на друга. Огънят е враг на водата, когато я превъзхожда по сила. Водата [пък] е враг на огъня, когато го превъзхожда по количество. Необходимо бе те да не са в борба помежду си, нито пък да загине една от тях [и така да се] нанесе вреда на цялото. Затова устроителят на света, както подобава [на мъдър] творец, е създал такова огромно количество вода, което да бъде достатъчно до крайния предел, определен за съществуването на това творение, [и което] количество вода постепенно намалява от изгарящата сила на огъня. Който

98

следователно е заповядал всичко да бъде [голкова, колкото е необходимо], по брой и по мярка — броени са дори и дъждовните капки. Както е писано в Йов [147], той знаеше колко време е необходимо да отдели за съществуването [на света] и колко вода да даде за храна на огъня. Затова е създадена толкова много вода върху цялото творение.

Но че огънят е много необходим и полезен за този свят, знаят всички, които живеят в него. [Защото] не само занаятите, които са познати в нашия живот, се нуждаят от дейната [сила] на огъня, като например обущарството, тъкачеството и медникарството, [но той е необходим] и за никненето на растенията, и за съзряването на плодовете, и за съществуването на живот на земята и във водата. Храната, [необходима за поддържането на този живот], не би могла да се появи в началото, нито би могла да стигне за много години, ако не съществуваше топлината. Затова топлината е твърде полезна за появата и съществуването [на живота].

Необходимо е [и едно] изобилие от вода, понеже се извършва непрекъснато изгаряне и изсушаване чрез огъня. Погледни цялата природа, и ти ще видиш, че силата на топлината господствува над съществуването и отмирането на всички неща. Затова има [толкова] много вода върху земята и такава, скрита за нашия поглед, и друга, която е разпределена в земните недра. От тях непрекъснато и в изобилие на земята изтичат извори, бликат кладенци, бързоструйни реки и потоци. В тези различни и многобройни басейни се съхранява битието на водата. От североизток тече голямата река на име Инд, както за това съобщават географите. От средния Изток текат [реките] Вактрос, [148] Хоасп [149] и Аракс [150]. От [последната] се отклонява Танай [151] и се влива в Меотидското езеро. [152] Освен това в Черно море се влива и [реката] Фас, [153] която извира от Кавказките планини, както и безброй други [реки], които идват от Север. От Запад, откъм Пиринейските планини, извират Тартис [154] и Истър, която наричат и Дунав. Първата [от тях] се влива в морето извън Херкулесовите стълбове. [155] Истър пък, т. е. Дунав, пресича Европа и се влива в Черно море. Необходимо ли е да изброявам и останалите реки, които извират от Рипейските [156] [планини] които са отвъд скитските планини. Към тях се отнася и [реката] Родан [157] и безброй други реки — всички те са плавателни и текат покрай западните галати, [158] келтите

99

и съседните им варварски [народи] и се вливат в западното море. [160] Едни [от реките], които идват от Юг, откъм Етиопия, се вливат в Кападокийското [161] море, други пък не се вливат в плавателното море, [например] Агон [162] и Нис, [163] наричани Хрем, [164] а още и Нил, която ло големина не прилича на река, а на море, когато излезе из бреговете си и залива египетската земя. Така нашата вселена, върху която живеем, е заобиколена с води, покрита е с неизмерими дълбочини и е напоявана с бейзброй [реки], което е резултат на неизречимата премъдрост [на този], който е [създал] противоположната на огъня природа, както [за това] говори Исайя, когато се обръща към Бога, казвайки: „който казва на бездната: „изсъхни и реките ти аз ще изсуша”! [165] Ти прочее отхвърли твоята глупава премъдрост и заедно с нас приеми истинското учение, [което] не си служи с красиви думи, но в познанието не се колебае ни най-малкото и е истинно. Затова нека има твърд посред водата и тя да разделя водата от водата. Вече бе казано какво Писанието разбира под твърд. Не някаква твърда и плътна маса, която притежава голяма тежест, не това то нарича твърд. Ако беше така, [Писанието] с повече право би нарекло с това име земята. Но понеже материята, която е над нея, е фина и прозрачна и не може да се възприеме от никое сетиво, [Писанието] я е нарекло твърд, сравнявайки я с фините и сетивно невъзприемаеми [неща].

Представи си някакво място, което може да отделя влагата. Което там е фино и цедимо, се издига нагоре, а което е плътно и земно, то остава долу. Така от началото и до края се запазва умереност (в температурата) и еднаквост в разпределението, като влагата постепенно изчезва. Ти недоумяваш, като гледаш това огромно количество вода, а не виждаш количеството на топлината. Макар и тя да не е голяма по размер, поради своята сила би могла да унищожи много влага. Тя изсушава влагата, която е около нея, и я унищожава, като я суши и изгаря. Както маслото в стъкленицата при горене намалява, [гака] и фитилът на лампата, като бъде запален и поеме в себе си течната храна, изгаря бързо и се превръща на пепел. Кой не приема, че ефирът е огнен и гори? И ако той не би бил насила обуздаван, какво би го удържало да не изгори всичко, което е около него, и да не унищожи [напълно] влагата, която съществува. Затова

100

[именно е] въздушната вода, съдържаща се в облаците, който са в горното пространство, образувани от издигащата се пара, т. е. мъгла, която създават реките и изворите, блатата и езерата и морските дълбини — ефирът да не обхване и изгори всичко. Ние виждаме как слънцето при сушево жетвено време за кратко време изсушава като кокал блатистите места, които иначе постоянно са влажни. Къде следователно отива тази вода? Това трябва да ни покажат тези, на които е известно всичко. Не е ли ясно за всички, че водата в резултат на слънчевия зной се изпарява и изчезва. Толкова много неща има да казват, че дори не им остава време да признаят, че топлината идва от слънцето.

Виж какви са техните аргументи и как се противопоставят [на очевидното]. Те казват: понеже слънцето на вид е бяло, а не червено или жълто, затова по природа то не е огнено, и смятат, че то получава топлината си в резултат на бързото си въртене. И с това искат да докажат, че слънцето по никакъв начин не може да изсушава и унищожава влагата. Макар ида е истинно това твърдение, аз няма да го отхвърля, тъй като то сякаш потвърждава моето схващане. Бе казано, че количеството на водата е необходимо поради изсушаването и унищожаването ѝ от [силата на] топлината. Няма нищо, което по природа да е топло, а всичко е получило топлината си отвън. [166] Така се случва, че едни и същи [явления] се появяват в едни и същи иеща. Ако при търкането на две дървета се появи огън и пламък или ако те направо от пламък се подпалят и изгорят, и в двата случая краят ще бъде един и същ.

Нека да видим великата промисъл [на този, който] в премъдростта си мести слънцето от едно място на друго, за да не се движи то винаги по един и същ път и така с прекомерния зной и топлина да унищожи творението. През зимата то се отклонява иа Юг, а друг път пък се намира под знака на равноденствието. Оттук по време на летния поврат преминава на Север, та по този начин чрез постепенното си придвижване да осигури на [всяко] място на земята благоприятен климат. Нека тези да видят дали сами не си противоречат, когато [веднъж] казват, че морето не се увеличава от вливащите се в него реки поради изсушаващата и изгаряща сила на слънцето, а при това солеността и горчивината оставали. Така чистата и добрата за пиене [вода] се унищожавала от топлината, която се дъл-

101

жи на силното действие на слънчевите лъчи и която отнима лекото, а плътното и земното оставя като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези същите, които казват това за морето, друг път променят мнението си и твърдят, че чрез слънцето не се предизвиква ни най-малката загуба на влага, т. е. на вода.

„И Бог нарече твърдта небе.” По право това име принадлежи на другото, т. е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела (името) небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, което е плътно и обхванато от въздуха, [и] нашият поглед пада направо върху него, както е писано: „птици небесни” [167] отново да полетят по небесната твърд. Същото се има пред вид и когато се казва: „се издигат до небето” [168]. И Мойсей, като благославя потомството Йосифово, казва: от небесните плодове и росата, от слънчевия поврат и новолунията и от планинските върхове и от хълмовете той дарява благословение. Където на земята има ред, там има и изобилие. А в клетвите към Израел той казва: „небето над главата ти ще стане като мед” [169]. Каква иска да каже той с това? Не означава ли то сухота и отнимане на въздушните води, чрез които съществуват плодовете на земята — житата и овощията. Когато пък казва, че росата или дъждът идват от небето, разбираме [тези] води, на които им е определено да пребъдват в горното пространство. Защото, когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти в резултат на налягането на ветровете; когато влагата, намираща се в облаците във вид на фина пара, се сгъсти бързо, [частиците ѝ] се прилепят една към друга и образуват капки, които поради тежестта си се устремяват надолу, и така възниква дъждът. Когато пък влагата поради [силата] на ветровете и бурите се разбие като пяна и се разпръсне, и така накрая изстине и най-после напълно замръзне, и след като облакът се разкъса, [влагата] полита надолу във вид на сняг. От тази мисъл ти просто трябва да се убедиш, че цялото водно естество, [което пада от небето], се образува във въздуха над нашите глави.

„И видя Бог, че това е добро.” Не за божиите очи съществува красотата на нещата, създадени от него, нито пък като нас възприема той красивото. Но добро е [за него] това, което според представата в изкуството е съвършено и което е съобразено с крайната цел на доброто.

102

Следователно [този], който е вложил истински смисъл [във всичко] съществуващо, което пребъдва и се стреми към съвършенство, той е направил това съобразно със своята премъдрост. Защото ръката сама за себе си и окото [само] за себе си и всяка друга [част] от тялото на някоя статуя, взети поотделно, няма да се сторят красиви на този, който само повърхностно ги гледа. Но ако някой ги постави на местата им, тяхната смислена хармония ще стане ясна и за обикновения човек. Човекът на изкуството пък знае още преди [тяхното] съединяване в какво се състои [красотата на всяка отделна част] и хвали всяка поотделно, понеже насочва своите мисли към крайната цел. Така и Бог се явява като изкусен майстор, който възхвалява творението в отделните му части.

Подобна похвала трябва да се отдаде и на този, който е създал цялото творение. Но нека тук да завършим [нашите] разсъждения за втория ден, за да дадем време на усърдните слушатели да размислят върху това, което са чули. И ако намерят в него нещо полезно, да го запазят в паметта си. И ако с труд са го запомнили, сякаш са приемали някаква [неприятна] храна, да запазят [поне] добрия спомен за него. Бог и Господ, който е създал [толкова] велики дела и е промислил да се кажат тези слаби думи, нека той ви даде разум, за да разберете цялата истина, та чрез видимото да проумеете невидимото [170], и [като разберете] величието и красотата на творението, да въздадете на нашия творец подобаваща слава. Следователно, [като гледаме] земята и въздуха, небето и водата, деня и нощта и всичко видимо, [нека] си спомняме за своя създател и благодетел. Да не се оставяме грехът да ни завладява, нито да отреждаме място за врага в нашите сърца. Нека често си спомняме за него и да носим в себе си Бога и създателя. На него [подобава] всяка слава и поклон сега и през всички времена — Амин.

СЛОВО ТРЕТО

Трисвятият Бог-творец е украсил това видимо творение с всякаква красота: небето със слънцето, луната и звездите, а между небето и земята (е прострял) ефира и въздуха. Земята [той] е надарил с всякакъв вид цветя и добри растения и дори всяка [отделна] твар е украсил с полезни свойства. На нас пък подобава, като размисляме за твореца и за това прекрасно творение, да се възхищаваме, като се кланяме на твореца Бога. Това е записано не само да знаем, че светът е създаден [1], но и да се възхищаваме на създателя на всичко.

Ние [вече] казахме, че Бог в първия ден е извел [в битие] материята, необходима за създаването на всички неща, [2] а през втория ден обяснихме по какъв начин от течната природа на водата е устроил твърдта, поради което е наречена твърд [небесна]. Бог рече: „да се събере водата, която е под небето, на едно място”. [3] Къде се е тя събрала? Чуй, дали не е така. Когато Бог сътворил земята, не са съществували долини и хълмове. [Но след като] само казал: „да се събере водата”, в същия момент той създал и долините, и низините, и морските заливи, [4] както и [сам] свидетелствува посредством делата си. [Повърхността] на земята се разстъпила [5] и се появили острови и планини от двете страни. [6] И Бог оставил да [съществуват] островите и планините, та от това да можеш да разбереш, че в начало всичко е било заедно [и че] по Божия заповед била нарушена онази първоначална гладкост. Водата се стекла в ниските места, [7] както ѝ бе заповядал творецът, оголвайки земята.

104

„Да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се появи суша. Тъй и стана. И водата, която е под небето, се събра на местата си и се появи суша. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече море.” [8] Без съмнение той [е искал] да покаже причината, поради която невидимото битие [9] е нарекъл земя. Когато сега Бог заповядал да се отдръпне водната покривка, с която била покрита [земята] и която я правела невидима, щом само помислил това, в същия момент се появили и формите на земните долини. [10] Според мястото се появили и височини, и низини. Едни долини спрямо морските дълбочини били с извънредно стръмни склонове, а други — с ниски. Където свършвала [морската] ширина, там пък [имало] други брегове, които се издигали сякаш до облаците и [сега] предизвикват учудване у минаващите покрай тях. За тях говори и великият Исайя, който, удивлявайки се на величието на божията сила, казва: „който е създал краищата на земята” [11]. Той има пред вид и нарича така тези високи и наистина пречудни [морски] брегове. [12] Той не казва „краищата на земята”, а [говори] за краищата на морските дълбини, които за наблюдаващия са страшни, като да достигат до облаците. С [тези брегове] неизследваемата божия премъдрост и сила огради бушуването на морските вълни, макар тези брегове, както вече казах, [някъде] да са ниски, [направи ги граници] на огромната [морска] дълбина.

На друго място брегът на тази огромна [морска] шир е покрит с пясък и [въпреки това] тази огромна вода е обуздана от ниския бряг. Всичкото това Бог е създал, за да разбереш, че той може и без високите брегове, и без каменни стени и с малкото пясък да обуздае пенещото се и надигащото се до облаците море.

[На морето] той е поставил и пясъчна граница, като говори, казвайки: „млъкни, укроти се! И вълните ти да се разбият сами в себе си.” [13] Затова и пророкът, обръщайки се към владетеля Бога, казва: „ти си турил предел, който няма да преминат и няма да се върнат да покрият земята” [14]. Когато Бог поискал, тогава и казал: „да се събере водата на едно място и да се появи суша” [15]. Определена бе голяма и дълбока долина, в която се стече многото вода и която той нарече море. [16] [Той определи] и блатата, и долините, [17] и местата за езерата и реките, които лоеха насоченото надолу движение на водите. [18] По тези

105

[малки водни басейни] се стекла и вляла огромно количество вода в голямата и необятна долина.

И [Бог] създал непреплуваемото море. Но понеже е казано: „и насъбраните води той нарече море”, затова други питат, като казват: „защо владетелят Бог е заповядал на водата да се събере на едно място, а Мойсей не говори за едно море, защото му дава много имена, следователно [говори] за морета?”. Обяснението на това е лесно и за всички разбираемо. Има едно море, но формата [19] на неговото съществуване е различна. [Малките] морета се различават [само] по място и не могат да бъдат откъснати от него, [т. е. от голямото], и затова носят същото име. Както човекът по вид [20] е един, но по брой съществуват много [човеци], [така и] тези големи морски дълбочини са разпръснати [на много места] и са се врязали в земната гръд като пазва и се наричат с едно и също име „море”.

О, неизречима премъдрост на твореца! Мойсей смята, че Бог затова е говорил за морето в множествено число, за да не наричаме ние море само широкото море, образувано от открити дълбини, разпрострени на дължина и непреплуваеми и чието водно множество за (наблюдаващия) [21] няма граници, но в това да включваме и езерата и още по-малките водни басейни, които той също е включил в [понятието море], понеже те са подобни на голямото [море], макар и да са малки и да имат вид на залив. Затова и никомидийските [води] [22] той нарече залив и витинските [23] нарече море, и далматинските [24] и смирненските [25] и [водите] на други места, които имат вид [26] на залив. Следователно названието „море” трябва да се използува в множествено число, тъй като те могат да бъдат видени навсякъде в същия вид, като че са произлезли от едно море. Затова тези, които плават по тях, добре знаят това и ги наричат с различени имена, например: Източно море и Западао море; едно е сицилийското [море], а друго е венецианското. Казано накратко, те в зависимост от мястото дават име и на морската вода, но чрез това не разделят природата на водата. Едно и също е битието на цялото море, но съобразно с формата всяко място е наречено с различни имена, за да се различава [от другите].

„И нарече Бог сушата земя, а събраните води нарече морета.” [27] Едновременно с широкото и велико море той нарече събраните води, които се простират на други места по земята [във вид] на заливи и излизат и се вливат [в

106

него, със същото име „море”]. Съществува обаче [само] едно голямо водосборище, което се е появило по божия заповед от стичането на многото води в широката и дълбока земна долина. В начало той нарича море в същност само [това] водосборище, а след това последователно [така са наречени] и езерата, които са подобни на голямото море и [които са] произлезли от него поради вдоляването на различните места. На тази мисъл ни навежда пророк Давид, който, възхвалявайки законодателя и твореца Бога, казва така: „птици небесни и риби морски, всичко, ща преминава морските пътища” [28]. Т. е. като обединява (рибите) [29] морски с ходещите по морските пътища, [по този начин той дава] много имена [и на морето]. Докато в славянски език на това място не може да се разграничи „морета от море”, а и двете [форми] се предават по един и същ начин, а именно морскыми, в гръцки на това място се говори първо за едно море, а после за които ходят по (морските) пътища. Като говори така, той има пред вид много морета, [т. е. и тези] от другите водосборища, които са се събрали случайно в ниските места [30] по цялата земя или от дъжд, или от реките, като например бари и гьолове, или езера, които са винаги пълни, [подхранвани] от реките. Явно и това са водосборища, но те не са наречени море, тъй като по време, когато Бог нарекъл водосборищата море, те още не са съществували. Най-близо до истината е да се каже, че ниските места [31] по земята са били изпълнени от [голяма] река, при което те са се превърнали във [водо]сборища.

Реките пък са се появили по-късно.Тогава, когато дворецът е рекъл: „да се съберат водите на едно място”, [те не са съществували]. Великият Мойсей известява, че когато било привършено [създаването] на цялото творение, тогава се появили и реките. Той казва: „пара се вдигаше от земята и напояваше цялото земно лице” [32]. И отново казва: „от Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки” [33]. Едната река се нарича Фисон, [34] втората е Гихон [35], третата река е Тигър, а четвъртата е Ефрат. Ако впрочем приемем, че тези четири реки са четири ръкава на един и същ извор, необходимо е също така да разберем и да повярваме, че те не са съществували по това време, когато Бог е казал: „да се съберат водите на едно място” [36]. Тогава и тези води биха се стекли и слели с голямото водосборище. А и от само себе си те не

107

биха се появили, нито биха се разделили на четири ръкава.

Ако тогава реките не са съществували, то не са могли да съществуват и езерата, тъй като езерата са се образували от реките. Други пък са образувани подобно на заливите от моретата. [37] Но да не ми каже някой, че има много езера и на Изток, и на Запад, [а така също] и в северните, и в южните области, които не са по-малки от другите морета, а са почти равни и по дължина, и по ширина, и по дълбочина, както твърдят тези, които са описали земята, имайки пред вид Ирканското [38] и Каспийското [39] [море]. Други пък имат пред вид други морета, който са солени не по-малко от моретата, като например т. нар. Асфалтийско, [40] както и Сервантийското [41] [море], което се намира между Палестина и Египетската пустиня и което е разположено по дължината на Арабия. [Аз отговарям], че ако приемем това и кажем: нека бъде така, както казват тези, които са писали [за това], но не е правилно тези води, които не са от същия произход като [моретата], да се наричат с чуждо име, макар че съществуват някои, които са подобни на тях. Необходимо е всяко да си запази името, което е получило отначало, без да го променя, било то дадено от Бога или от човеците. Глупаво постъпват и говорят тези, които твърдят за някого, който не прите жава нещо, че го има. Не по-малко от тези се заблуждават и грешат и онези, които наричат с чужди имена нещата [42], като пренебрегват даденото им отначало име, без да се съобразяват дали Бог е този, който ги е нарекъл с това име, или не [той] им е дал това име.

„И рече Бог: да се съберат водите на едно място и да се покаже суша.” Напълно на място и премъдро той казва: „да се яви суша”, а не земя. Да каже така бе толкова по-подходящо, тъй като преди това бе рекъл: „а земята беше невидима и неустроена”, тъй като, наричайки я с предишното име [суша], той иска да покаже, че тя е била невидима. Той казва: „земята беше невидима и неустроена”. Затова и сега бе необходимо да се направи видима тази, която преди това бе невидима. Но напоследък мнозина започнаха да твърдят, [43] че земната суша, [се е появила в резултат] на слънчевите лъчи, а не е свойство, което е присъщо на нейната природа. [44] Затова Господ, който знае всичко, изпревари и я нарече суша. Сега, след оттеглянето на водата, той показва ясно, че на земята по при-

108

рода е присъща сухотата и че влагата и калта, които тя е имала някога по себе си, ги притежавала не по природа, а случайно, [като резултат] от водната покривка. По-сполучливо и по-правилно е земята да се нарича земя„ както я е нарекъл и Мойсей, [направляван] от св. Дух. Той казва: „в начало сътвори Бог небето и земята” [45]. Така следователно той съобщава и за даденото от Бога име. Пък и за нас е по-сполучливо и по-подходящо, и поточно да я наричаме [така]. Впрочем земя е нейното точно и подходящо име. Тя бива наричана и суша, тъй като на нейната природа е присъща сухотата. Както [с думата] човек е наричан човекът в естествен смисъл, [така] той е наречен според смисъла на естественото му свойство. Бог не казва: „да сътворим (разумния)”, но без да определя точно, понеже би било неподходящо и грубо, той казва: „да сътворим човека”. Така е постъпил и Мойсей. Той не казва: „в начало сътвори Бог небето и сушата”, а „небето и земята”, известявайки [така] по-точно и по-подходящо създаването и на двете. Доколкото това е възможно да се проумее с човешката мисъл, необходимо е наименованието на материалната същност [да се смята] за по-точно и по-почитано, отколкото [онези наименования], които са възникнали по-късно. Ако някой се опита да открие това в другите стихии, то ще установи, че всяка от тях притежава естествено качество, т. е. свойство, чрез което се отличава и разграничава от другите прости [елементи]. Ясно е, за да се покаже на всички, които искат да разберат, че неговата същност е различна, но не притежава име според присъщото му качество. Огънят като качество притежава топлина, водата — хладина, а въздухът — влага. Но никога огънят не се нарича топлина, а се нарича огън, нито водата — студенина, а се нарича вода, нито въздухът се нарича влага, а въздух. Следователно те се наричат с тези имена, които са най-сполучливи и най-точни. Тези имена притежават свойства, които отговарят на качествата [на предметите].

Така и земята, която притежава качеството сухост, правилно е наречена земя и след това суша. Тези имена, които означават качества, трябва да бъдат използувани след първите като втори имена. [46] Чрез наименованието е означена същността, която се изразява посредством тяхното произнасяне. [47] Когато ти дадеш на човека името „разумен”, [48] а на коня — „цвилещия” [49], а преди това не

109

си посочил за човек ли става дума или за кон, то кому принадлежат тогава тези качества, ако не е казано чии са те. Но в действителност това не може да бъде така. Не трябва да си представяш, че е така и при земята. Ако същинското ѝ име не беше земя, а суша, с което име други са я нарекли, [ти трябва да знаеш], че сухотата е качество, а името е земя, което те не са пожелали да приемат. Чие качество е тогава сухотата, ако не на сухата? Не трябва ли тогава сухата да се нарича сухота, което [пък] е невъзможно. От друга страна, не може ли да се установи, че всяка от четирите стихии има двойни качества. Огънят притежава топлина и сухота, земята пък — сухота и студенина, водата — влага и студенина, а въздухът — влага и топлина. Премъдрият [50] Господ е премислил, щото [отделните стихии] поради сродство да са в непрекъсната връзка помежду си, та като се поддържат лесно една друга, [да могат] да подкрепят и противоположните [елементи и качества]. Следователно всяка една от тези [стихии] се означава с двойни имена, [при което] е явно, че приема [второто име] от качеството. Затова земята не се нарича постоянно само с едно единствено име суха, но [се нарича] и студена. Това би било не само просто неподходящо, но и невъзможно. Защото в същност Бог първо не казва: „да се яви студената”, т. е. и сухата, и студената, защото както сухотата, така и студенината [са свойства на земята], но просто каза: „да се яви суша”. Да се приеме това, [т.е. първото], някак си е неподходящо и невъзможно, защото това би означавало, че всяка [стихия] може да се означи основателно с името на сродния [елемент]. От това между тях би се появил безпорядък и объркване и нито една [от стихиите] не би имала особен знак като качество, по който да бъде познавана и да се отличава от другите, но наистина би било много смешно и голяма глупост. [51]

Следователно както и човекът отначало е наречен човек, както това трябва да бъде, и едва тогава [получава] второ [име] — разумен и съставен, и конят първо е наречен кон и след това цвилещ, и огънят е наречен, огън и едва тогава топъл и сух, и водата — вода и после мокра и студена, и въздухът — въздух и след това топъл и влажен, затова и земята правилно е наречена земя според първото име и след това суха и студена. Затова други [52] говорят неразумно и не казват истината, като твърдят, че Бог не е

110

създал земята, която ние днес така наричаме, нито ѝ е дал това име, но първото ѝ име [според тях] е суша, както и Давид говори и казва: „негово е морето и той го е създал, и неговите ръце са образували сушата” [53].

Не отричаш ли ти, о, човече, божието [слово], като се противопоставяш на Мойсей, който казва: „в начало сътвори Бог небето и земята” [54]. Ти пък казваш, че Бог не е сътворил земята. Явно е, че което казва Мойсей, че Бог е сътворил, противоречи на това, което ти казваш, че той не е сътворил. Както може да се види, ти не си разбрал, че белезите на материалните неща [55] притежават други, наименования наред с имената на своите носители [56], както правилно бе отбелязано по-горе. А когато Бог казва: „да се яви суша”, той не изрича истинското и точно име на носителя на това качество, [57] а явно има пред вид качеството на [този] носител. Той само е казал, че земята, която сътворих, [сътворих] според същностното ѝ качество, а водата, която я покрива, е мокра и течаща и я прави невидима и тя е друга стихия и не принадлежи на земята. А това, което казва пророк Давид: „и неговите ръце са образували сушата”, [означава], че с това той (иска) да отдели мокротата и течението на морската същност. Защото той казва: „негово е морето и той го е създал” [58]. Също той казва: „и неговите ръце са създали сушата” [59]. На това място [60] [пророк Давид] говори едновременно за мокротата на морето и за сухотата на земята.

Но нека да се върнем отново към това, [за което говорихме]. „И видя Бог, че е добро.” Защо тогава творецът, след като всеки човек по-късно ще се убеди в красотата на самото това изкусно създадено творение, изпреварва и го нарича с думата добро? Кой от тези, които живеят на този свят, не знае и не е убеден, че оттеглянето на водата, която е покривала земята, е добро и полезно? Как няма да е било добро оттеглянето на плаващата [61] върху земята вода, която не ѝ е позволявала да се вижда, нито да израстват от нея по божия заповед всичките тези неща, [които служат] за храна и украса. Това, което се роди след събирането на водите в техните водосборища, засия с цялата красота на своите безбройни цветове, треви, поляни, ниви, плодородни и неплодородни растения, които са немалко полезни за човека. Появило се и морето, което свързва [едно с друго] отдалечените места, и който плава по него, стига до това, което е отдалечено от него, и [сам

111

той] може да изпраща към далечни места [това, което там няма]. Така то, [т. е. морето], прави всичко общо за всички. Това, което се ражда в други земи, било то жито, или плодове, или злато, или сребро, или дрехи, или друго нещо,то може, носейки върху себе си, да отправи до риези, които се нуждаят от него. Бог е предвидил и знаел всичко това, преди да му е дал битие, [затова] Мойсей казва: „и видя Бог, че е добро”.

Бог познаваше предварително мислите на скверните манихеи, че те ще изопачат вярата и ще похулят цялото това творение, като кажат, че [създадените] от лошия творец творения са лоши. Поради това той предварително изобличи техните заблуди и безумство, а това, на което сам е дал битие и на което е заповядал да бъде за полза и за благо [на човеците], това той хвали предварително, [казвайки], че то притежава добра същност и устройство. Така са затворени устата на всички, които си позволяват да говорят неправди за Бога във висините.

„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според реда си на земята плод.” [62] С естествения порядък започва този, който извън природния [закон] говори за несъществуващото като за съществуващо и който вдигна от земята нейната водна тежест и така сякаш я освободи от подтискащото и задушаващото я [водно] естество. Той пожелал тя да произведе [растителност] и заповядал на това, което е в нея, по силата на неговата [воля] да стане действителност. Той рече: „да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие”. И в същия миг думата стана дело. И видима стана земята [и] навсякъде растителността прокълна — в равнините, в долините, по планините и в пропастите. Като от майчина утроба и от земните недра се родиха безброй и всякакъв вид треви за храна на човека и животните, за птиците и зверовете. Израснали още и тези, които не се използуват за храна, а само за лекуване на болести, било то за всички, за различни или за особени. Така че нищо [от това, което] е било създадено, не е вредно, нито е излишно, нито е напразно.Но и това, което се смята за смъртоносно и пагубно, чрез своя състав и свойства за други същества може да служи също за храна и за поддържане. Ние например знаем, че с кукуряка се лекуват [63] гургулиците, а с бучиниша — скворците, а в не малко случаи (тези растения) помагат и на болни хора,

112

които ги пият, смесени с други. Кукурякът, за който от старо време се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в състояние да унищожи из корен причината на всяка [болест], ако бъде пит, смесен с други [растения].

„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, което дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него.” [64] Тутакси след изричането на божествената и всемогъща заповед земята произведе цялото множество треви според рода им и различната красота на цветята по поляните, и още красотата на нивите, обкичени с различни жита и плодове. Към това [ще прибавим] още и многото градински овощия, и многото и различни сортове и видове, както и безплодните растения и безбройните видове дървета. [65] И всичко, което се е появило и е полезно само за себе си, е полезно и за човеците и ги заставя да славят и прославят Бога и всичко, каквото той е създал; то ги подтиква да извикат заедно с пророк Давид „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил — премъдро” [66]. Делата не са ли велики, чудни и преславни и достойни за божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми. Ако някой внимателно изследва нещо, което е било смятано за незначително, то той не може да не се възхити. Когато например разглеждаш пшениченото стъбло или [стъблото] на друго житно [растение], ти ще видиш, че то е израсло от земята и се е извисило нагоре, защото височината му е необходима и полезна поради много причини, а [именно], за да не бъде поради ниския си ръст лесно наранявано от всички страни, а по-скоро да има полза от веенето на ветровете. Когато то израсне нависоко и зърната в класовете се оформят, [ти виждаш] как то, нежно и сочно, се втвърдява и понеже не може да понася да бъде горено от жегата, се нуждае от охлаждането на вятъра. За да не бъде то повреждано, а и сламата да се използува за храна на добитъка и за покрив на къщите, ти виждаш как присъщата на рода му нежност е полезна, устроено [мъдро] от твореца, за да се предпази от повреда, и как сякаш стъблото е [изградено] от някакви кости, жили и стави и е обвито от долу до горе с тънки [нишки]. След това ти веднага [ще забележиш] люспите, които сякаш са приютили пшеничните [зрънца], и осилите, които като копия са поставени на стража, за да пазят зрънцата от малки животинки, [които могат] да ги наранят. [Когато виждаш

113

всичко това], как няма да пожелаеш да се покориш на божията премъдрост и на нейното величие, чрез които мъдрият творец на вселената е създал всичко това, и според силите си да му отдадеш хвала и слава. Ако ли искаш пък да установиш това при някое друго растение, което се смята за незначително на вид, но е твърде полезно за живота на човеците и което весели сърцата на земеделците [67] — имам пред вид лозата, [от плода на която се прави] вино, — ти и в нея ще откриеш неизмеримата премъдрост на твореца и ще се удивиш и ще прославиш недостижимото величие на божия разум и сила, с която той каза: „и плодното дърво, което [според рода си] дава плод [на земята]”. [68] И веднага там заедно с всички други [растения], поникнали и пуснали корени в земята, се появила и лозата, [която] като че по стълбица [се издига над земята] и пуска в еднаква степен както корени за закрепване, [така] и филизи. И когато лозата се издигне над земята и стигне до определена височина, на светлите си пръчки като на свои деца тя по равно разделя своите сокове и се грижи за тях за всяко нещо по еднакъв [начин]. Тя с тях разделя своята дебелина и им дава прелки, [за да могат], залавяйки се като че с ръце, да се издигат нагоре и вятърът да не ги откъсва от [тяхната] майка-лоза, но подкрепяни от тази близост, да могат да издържат тежестта на гроздовете. Лозата има и листа, които гъсто покриват пръчките, и [тогава], когато расте нависоко, тя пак образува листа, [та с тяхната] помощ да пази децата си от дъжд. А и листата [са така] изваяни, като че са малки вратички, през които преминават слънчевите лъчи, [та децата ѝ] да получават умерена топлина, а не много голяма, която може да навреди на гроздето.

Но кой може да изброи присъщите на всички растения и семена свойства, чрез които те се отличават от всички останали, и [да каже] какви са белезите на всяко естество? Кой човешки ум може да проумее [всичките] различия във вкусовите качества на овощията, които те имат в себе си? Имам пред вид смокинята и бадема, орехите и ябълките и други подобни на тях. Трудно е да се отгатне с каква [дума] трябва да се нарече всяко едно поотделно. Тъй като поради близостта на формите [69] е трудно, аз се отказвам.

Аз искам да говоря само за тези двете, имам пред вид пшеницата и лозата, [от плода на която се прави] вино, разглеждайки ги като [израз] на нашата твърда и истинна вяра и съвършена любов. Затова и в Евангелието Господ,

114

като благовести истината, използува притчата за сеяча. Той казва, че [зърно], което падне на камък или в тръни, или на пътя, няма да принесе никакъв плод и от него няма да има никаква полза [70] или защото не е намерило влага, за да проникне надълбоко в земята, [да покълне] и да даде плод, или защото е било задушено от човешки беди и скърби, като че да е паднало в тръни или е стъпкано от минувачите. Нашите противници непрестанно замислят [нещо] срещу нас. Ако [зърното] падне на добра почва, покълва и дава стократен плод. Но Господ, наричайки себе си лоза, казва: „Аз съм истинската лоза, а вие сте пръчките, моят отец небесен пък е лозарят. Пребъдвайте в мене и аз ще пребъдвам във вас. Както лозата не може да даде сама плод, ако не е на корена, така и вие, ако не пребъдете в мене. Който пребъдва в мене и аз в него, той ще принесе много плод.” [71] Ако и ние следователно се напрегнем по същия начин, и ние ще станем като житното зърно, което е паднало на добра почва, и ще произрастем в своите сърца вяра към нашия [72] владика и Господ и с нейните добри дела ще се опашем, както [е опасано] пшеничното стъбло от земята до върха. И [както] осилите ограждат класа, [така] и ние да оградим нашия дух с живи и добри мисли за прогонване на зломислените бесове и да запазим чистотата на нашата душа, за [да може] тя винаги да гледа нагоре; да запазим плода и на нашия разум, та [Бог] да намери, че принасяме винаги добри плодове. Ако пък искаме да подражаваме на лозата, трябва да съхраним в себе си дейната любов и както трябва да се грижим за своите братя и да споделяме техните скърби, така да се въоръжим подобно на войници с делата и думите на братолюбието, понеже любовта е стъпало [73] към съвършенството. И както неотлъчно и [винаги] заедно гъстите листа [запазват плодовете, така и ние искаме] чрез разумни помисли и надежда в Бога да покрием и да запазим плода на нашата мисъл и дело, а през оставените малки вратички да приемаме малко и колкото е само необходимо и потребно за запазване на този живот и тогава ще станем пръчки на истинската лоза и ще пребъдваме постоянно в нея и ще откриваме, че раждаме зрели и твърде много гроздове на правдата.

„И рече Бог: да произведе земята злак трева, която дава семе по свой род и подобие.” [74] Кой ѝ даде толкова и безброй много семена? кой [е този, който] я е изорал и

115

набраздил или [кой] я е изравнил? Трябва да се знае, че явно не е бил никой друг, а само божията заповед. Земята следователно, [бидейки] суха и ненаселена и от никого неорана, не можеше да пренебрегне божията заповед, но без да бъде сята, тя произрасти от себе си това безчислено множество и роди такъв неизмерим плод. Нима, о, юдеи, [една] девица не може да роди, в която не е поставено семе? За това преди много време е говорил великият Исайя, казвайки: „защото младенец ни се роди и син ни се даде. Властта е на раменете му и ще му дадат име: вестител на великия съвет, княз на мира, отец на вечността.” [75] Горко на твоето неверие, горко на твоето самоволно избрано окаменение. Как [можеш] да вярваш, че тревите и цветята, и дърветата, че всички те са се родили без семе от земята, а за Христа, за когото още преди това са проповядвали и възвестили светите пророци, за него ти не вярваш, че е роден от света и всечестна Дева, както за това е пророчествувал великият Исайя, за което той говори, казвайки: „ето, Девица ще зачене и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което ще рече „с нас е Бог” [76].

Но нека ние оставим юдеите да си вървят в светлината и пламъка на своя огън, който те [сами] са си разпалили, а ние да се върнем отново към това, за което говорихме. „. . . и плодно дърво, що дава според рода си плод на земята, чието семе си е в него” [77]. Изречено бе словото божие и поникнаха всички земни [треви] и дървета, не само които раждат плодове и овощия, но и [тези], които са безплодни и без овощия. Но и те не са по-малко [полезни] от тези, които принасят плод, а дори и повече са необходими за устройването на човешкия живот. Човекът може да живее без ябълки, смокини и круши, но без дървото, с което ние печем хляба и варим просяна каша, строим ладии и кораби, което преплаваме реките и големите морски ширини, за да купуваме, което ни е необходимо, и на други да даваме, от каквото те се нуждаят, и то на еднаква цена. [Без това дърво, с което] строим къщи, правим стени и тавани, разпределяме на стаи и други помещения, без него не е възможно да се живее, а и ако [можеше] да се живее, щеше да бъде трудно. Следователно неплодното дърво е по-необходимо от плодното. Макар и [на това място] той да споменава само плодното дърво, казвайки: „да произведе земята. . .”, то е ясно, че в същия миг бе заповядано и на неплодното дърво да израсте. Но тъй като името „плодно”

116

е по-ценено, затова той споменава [само него]. Той рече: „и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него”. [78] Но не всичко, което е по-ценено, е по-потребно. И златото е ценено, и среброто е прекрасно, но нито едно от тях не е необходимо, нито много полезно, както е полезен [например] хлябът. Но тъй като те не са като него, то и двете не са никак полезни. Ще рече, че и тези дървета, макар и да раждат плодове и да са ценени повече, въпреки това онези, които не дават плодове, са по-необходими и по-полезни. От него [т. е. от неплодното дърво], дърводелците правят рала и лопати, бараки [79] и каруци и всичко останало, кое:о е необходимо, за да живеят хората [на този] свят. С помощта на дървото се сее житото и се копае лозето и по водите се пренася това, което е необходимо за всеки. Затова [едновременно] с плодното дърво е израснало за всякаква полза на човека и голямо множество неплодни дървета.

Помисли си, ако то не беше израсло заедно с онези [дървета], които дават плод, то, вместо да сечеш горите на неплодното, би трябвало да сечеш от тези, които са плодни, и от тях да правиш цялата [твоя] покъщнина. Тогава ти ще си изпълнен непрекъснато с печал и скръб, защото (това], което е създадено за храна [80] на тебе и на твоите деца и всяка година ти дарява сладката си свежест, ти трябва да сечеш по принуда, за да си правиш покъщнина и да подклаждаш огъня. А сега поради благостта и милостта божия [ти можеш] да се храниш от това, (което носи плод), а безплодното [можеш] да отсечеш спокойно, за да задоволиш своите нужди, защото именно затова бе създадено то в такова количество от твореца. Пълни с такова неплодно дърво са не само и единствено дъбравите, но и много планини и такива места, които не са пригодни за живеене, но от неизследваемата премъдрост са приготвени и определени за това, за да не бъдат изсичани и унищожавани напълно онези места, които са подходящи за жилища, нито пък [тези дървета] да бъдат недостатъчни за това, за което са предназначени. Божията заповед няма да оскъднее с времето и никога няма да се установи, че действува обратното [явление] — заедно с безплодното да бъде сечено и плодното заради задоволяване на тези нужди. Затова, когато си отсякъл неплодни [дървета], не е необходимо на тяхно място да посаждаш плодни. Ето защо всеки от нас нека с радост да каже [ведно] с

117

пророк Давид: „изповядвам те, Господи, защото се възхитиха моите гърди. Дивни са твоите дела и душата ми съзнава напълно това.” [81] Дивен е Бог за сърцето на [онези], които, като са го познали, са го намерили. И това, което се смята за безчестно, то е станало толкова по-полезно. И ако се възхищаваме на божието дело, още повече трябва да се възхищаваме от твореца. Ние прочее трябва да се боим, когато мислим [за неговата] велика доброта и [неговия] праведен съд, и да размислим [и върху това]: ако той е създал такива и толкова неща заради човека в този свят, че те да бъдат достатъчни и да не намаляват, то и човека той не е създал случайно по свой образ и подобие,защото той не умира подобно на орлите и враните, воловете или конете и останалите животни в този свят и не потъва в небитието, както тези, които не е дал своя образ и подобие, но преминава в другия, истинския и преблажения живот, когато отмине от това си съществуване и се раздели (с живота на земята). Тези, които (са създадени) по негов образ и подобие и които правилно са изпълнявала и постоянно мислят за най-доброто от добрите му дела и творения и му служат и го славят с думи и дела, те ще получат велик покой и ще станат съпричастни на царството божие и (на неговата) природа [82]. А които са се погубили сами в резултат на собствената си лоша воля и ни най-малко не са се издигнали над този скверен и нечист [83] живот, към онази висота, която подхожда на (едно) разумно същество, а се приравняват с всички безсловесни животни и се уподобяват на тях те ще бъдат изпратени на мъки и жестоки страдания. Понеже те не са служили на своя Господ Бог, творец и владика, който е толкова благ и е създал този добър свят и е поставил човека за негов господар [84], (ще им бъде отсъдено заслужено наказание).

Но (нека) отново се върнем към (нашия) разказ. Той каза: „и плодното дърво да дава плод на земята, чието семе си е в него по свой род и подобие” [85]. И в същия този миг поникнало доброто и полезно маслинено дърво ис него орехът и смокинята, ябълката и другите [подобни на тях] дървета от същия род, а заедно с тях и кипарисите, и елите, и боровете, и смърчовете, и черната топола, и върбите, и трепетликите, и кленовете, и бялата топола и всички останали дървета, които са подобни на тях и растат на голяма височина. Появило се и ниското дърво,, подобно на храст и което не расте на високо. С всичко

118

това поради своята доброта той украсил земята, като я надарил с различни плодове и форми [на плодовете] и с характерни вкусове, [и те] с непонятния език на природата хвалят твореца Бога, който ги е извел от небитие, и му отдават, както подобава, благодарност и го славословят. „Хвалете го, казва [Давид] небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата. Да хвалят името Господне планини и всички хълмове и плодородни дървета и всички кедри.” [86] И досега [и] днес те го хвалят и славят със своите гласове, когато съвсем необикновено през зимата сякаш умират и отново през пролетта сякаш възкръсват от мъртвите; те умират всяка година [заедно] с майката, която ги е родила. Защото и чедата трябва да умрат, и когато тя отново възкръсне, и те да възкръснат с нея според закона, определен им от премъдрия Господ и творец за полза [на човека]. [87] Има някои градове, които от сутрин до вечер хранят очите си с всякакъв вид „чудеса” на фокусниците и слушат гласа на дявола, който поражда много нечистота в душите. И колкото и дълго да слушат, те не се насищат. Мнозина облажават тези хора, които прекарват определеното им за живеене време по тържищата със своите фокусничества, които се изхранват, отдавайки се изцяло на леността и удоволствието, не знаейки, че тези игри, които изобилствуват със скверни картини, се превръщат за тези, които седят в театъра, във всеобщо училище за нечистота. И хармоничните звуци на флейтата и непристойните песни, които се вселяват в душите на тези, които ги слушат, това не означава нищо друго, освен че те [ще поискат] да подражават на присмехул-ството и безсрамието на смешника или на звука на флейтата и други да поощряват към това. Тези пък, които са пристрастени към конете, те и насън се надбягват с колесници, които впрягат и разпрягат, накратко казано, те и насън не се отказват от това безумство и страст. Ние пък, които Господ, великият чудотворец и устрои-тел е призовал да съзерцаваме неговите дела и като имаме тази гледка, да се изморим ли или да се отпуснем, като слушаме духовните слова, казани ни чрез Мойсей: „и рече Бог: да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето се събра на местата си. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече морета.” [88] Колко труд ми създаде [ти] в предишните слова, искайки да узнаеш от мене причи-

119

ната, поради която земята е била невидима. Тя е била незидима за нашите очи не защото по природа е невидима, а защото е била покрита цялата с вода. Сега чуй как това обяснява самото Писание, като казва: „да се събере водата и да се яви суша” [89]. Покривката се вдигнала, за да се открие [дотогава] невидимото. Но може би някой ще поиска да узнае [и следното], казвайки: защо Мойсей съобщава, че присъщото на природата на водата нанадолно течение се е появило по заповед на Твореца? Докато водата се намира на равна земя, тя стои на едно място, [тя е неподвижна] и не може на никъде да тече, но щом катонамери и най-малкия наклон, тя веднага се устремява надолу, като след рукналата напред [вода] се втурва и останалата. И толкова по-бързо тя тече, колкото е по-голяма тежестта ѝ и [колкото] е по-дълбоко мястото, в което се стича водата.

За какво [тогава] прочее е била заповедта, която нарежда да се събере тя на едно място? Това бе казано на водното естество, понеже то винаги тече надолу и никак не се спира, а самб се стича към това място, което е най-дълбокото. Водното естество не се задържа никъде, [понеже] няма по-подвижно [от него]. По-нататък те питат: как [може] да се съберат водите на едно място, когато ние виждаме да съществуват много морета и при това са на различни места? Отговаряйки на първия въпрос, казвам: ти трябва да разбереш, че след тази първа заповед водите започнали да текат [натам], накъдето им било заповядано от твореца Бога, и не са могли да се задържат, щом като достигнат до малко по-ниско място и поради своята природа потичат надолу. Но преди да ѝ е било заповядано, водата не е имала сили да тече в никоя [посока]. Ти това [нито си сам] видял, [нито] си го чул от някого, който го е видял. Разбери, че божият глас е творецът на природата, следователно и заповедта, която е била [дадена] тогава на творението, става [постоянен] закон за [това] творение. Били създадени денят и нощта и оттогава не прекъснато и досега не престават да се редуват [90] един друг на равни периоди от време.

„Да се събере водата.” На водното естество бе заповядано да тече и чрез тази заповед то стана неуморно. Аз имам пред вид тази част от водата, която тече. Едни от водите текат сами по себе си, като [например] изворите и

120

реките. Други пък стоят събрани. Но сега става дума за течащите води.

„Да се събере водата на едно място.” Ако ти би застанал при някой извор, ще видиш как блика водата, [и можеш да зададеш въпроса]: кой ли я избутва из земните недра? кой ли я тласка напред? къде са нейните пристани и заслони, от които тя излиза, кое е мястото, в което тя се втича, и как едните не намаляват, нито другите се пълнят. Всичкото това се държи от заповедта на онзи първи глас — от него водите са получили своя неспокоен бяг.

При всичките тези разсъждения за водата аз [непрекъснато] мисля за онзи първи глас божий: „да се събере водата,” Тя трябваше да тече, та всяка да заеме своето място и да остане в определеното ѝ място и да не. излиза извън него. Затова според думите на Соломон: „всички реки текат в морето, но морето не се препълня” [91]. Защото, [както] по божия заповед земята [е била покрита] с вода, [така] според първия [вложен от Бога] в природата закон бяха определени и вътрешните граници на морето.

„Да се съберат водите на едно място.” И за дат не се препълват и да не приливат навън местата, в които има вода, и така тя поради своята необузданост да потопи и други места, затова ѝ бе заповядано да се събере на едно място. И затова морето много често бушува и се пени, тласкано от вятъра, с вълните си се издига на голяма височина, които, щом като достигнат брега и го докоснат, се превръщат на пяна и се отдръпват, както се говори [и] в Писанието. Или от мене не се боите, казва Господ, който е положил пясъка за предел на морето? [92] С най-слабото от всичко, с пясъка — с него той усмирява пакостните бурни [вълни]. Какво би могло да попречи на Червено море да нахлуе в цялата египетска земя, която е по-ниска от Червеното море, и така да се съедини с другото море, ако то не бе укротено от заповедта на твореца? Но че египетската земя лежи по-ниско от [нивото] на Червено море, това на дело ни показаха [онези], които искаха да съединят двете морета — имам пред вид египетското и индийското т. е. Червеното море. Затова се и отказаха тези, които започнаха. Пръв, който започна, бе Сесострис Египетски, [93] а след това плана на [Сесострис] поиска да повтори и Дарий Индийски. [94] Аз споменавам това затуй, за да разберем каква сила има заповедта [на твореца].

121

„Да се събере водата на едно място.” [95] Т. е. да се извършва друго събиране след това първото и [водата] да остане в определеното ѝ първоначални място. [96] Той ти показа, че имало много води, които били разпределени на различни места. И планинските долини, прорязани от дълбоки пропасти, притежавали водосборища. При това съществували и [още] много [изпълнени с вода] равнини и полета, които не са били по-малки от моретата и блатата и които били по друг начин оформени долини. Всичката вода, която тогава изпълвала [земята], по божия заповед била изляна и принудена да се събере на едно място, за да не каже някой: щом като водата [е заливала] цялата земя и всички долини, които са поели морето и тогава са били пълни [с вода], то в какво са щели да се съберат водите, щом като и преди това долините са били пълни. На това ние ще отговорим: когато водата трябвало да се събере на едно място, тогава били създадени и приготвени тези места. Преди това не е съществувало морето, [което] е оттатък Гадира, [97] нито онова голямо и страшно за мореплавателите, което заобикаля Британския остров и западната [част] на Иберийския [полуостров]. По заповед божия тогава било създадено това огромно пространство и многото води се стекли в него.

На онези пък, които [твърде] изкусно се противопоставят на нашето схващане за създаването на [морето, като казват]: вижда се, че не всичката вода се е събрала на едно място, може много да се каже, макар то да е известно на всички. Вие не можете да изобличите нашето слово, [като взимате за пример] блатистите езера и дъждовните локви. Но [Мойсей] е нарекъл голямото и съвършено събиране на водите „едно място”, макар и кладенците да са водни сборища, но са създадени от ръката [на човека], разпръснати по ниските места на земята, [в които] се събира [земната влага]. Следователно не за всяко случайно събиране на водата се казва, че това е „едно водосборище”, а само за онова необикновено и огромно [водосборище], в което е събрана цялата стихия. И както огънят за нашата тукашна употреба е разпръснат и разделен на много [части], а горе в ефира той е накуп; и въздухът е разделен на малки [части], но като цяло той обгръща всяко място на земята, така е и при водата. Макар и тя да е разделена на малки [водни] сборища, но [водосборището] е едно, чрез което цялата стихия е отде-

122

лена от другите. Езерата, които са на Север, и [тези], които са в гръцките земи, и в Македония, и във Витиния [98], и в Палестина, всички те явно са водосборища. Но сега става дума за голямото и необикновено водосборище, което е равно на земята. А че тези езера побират много вода, за това никой не спори. Но те не трябва да се наричат морета в истинския [смисъл] на думата, нито да се говори, че те са солени така, както и голямото море [99], [или] Асфалтийското [100], езеро в Юдея и Севронитското, [101] което се простира между Египет и Палестина, надлъж покрай арабската пустиня. [102] Това са езера, а морето е [само] едно, както съобщават това тези, които са обиколили земята. Други пък мислят, че Урканското езеро [103] и Каспийското езеро [104] са самостоятелни [и че не са свързани с голямото море]. Но ако трябва да се вярва на тези, които пишат за земята, [105] помежду си те са свързани едно с друго под земята и [по този начин] те и двете се вливат в голямото море. Както се смята, че и Червеното море достига до отвъд Гадес [106] и там се съединява [с голямото море].

Защо обаче Бог е нарекъл водосборищата морета? Не затова ли, че водите се стекли на едно място, а и водосборищата, т. е. заливите и провлаците, [107] които са получили различна форма на [различни] места по земята, [и] тях Бог е нарекъл море: Северно море, [108] Южно море, [109] Източно море [110] и Западно море. [111] И всяка от тези дълбочини има свое име: Черно море и Пропонтида, [112] Хелеспонт, [113] Егейско море и Йонийско [море, други пък са Сардинското [114], Сицилийското [115] и Етруското [116] [море]. Съществуват и много имена на морета, които сега не е необходимо да споменавам. Затова Бог нарече водосборищата морета. До тези разсъждения по необходимост ни изведе редът на мислите. [Но нека отново] се върнем към първия [разговор].

„И рече Бог: да се събере водата на едно място и да се яви суша.” [117] Той не рече: „да се яви земя,” за да не я покаже неустроена, кална и смесена с вода, неполучила още своя образ и сила. [И] за да не се приписва цялата заслуга на слънцето, че то е изсушило земята, затова устройването и изсушаването на земята станало по заповед на твореца преди появата на [самото] слънце. Забележи какво е писано: че не само водата, която е била излишна, се е оттеглила от земята, но и тази, която е била

123

смесена с нея в нейните недра, е излязла послушно по заповед Господня. „И стана така.” [118] Това е достатъчно, за да стане ясно, че гласът на твореца се е превърнал в дело.

И нарече Бог сушата земя, а на водосборнщата даде [името] морета. Защо е казано: „да се събере водата на едно място и да се яви суша” [119], а не е писано:,, да се появи земята.” И [защо] пак тук е казано: „да се яви суша.” „И нарече Бог сушата земя.” Не затова ли, че сухотата е свойство, т. е. белег на природата на носителя [на това свойство, на земята], а земя е име на материалната ѝ природа. Както мисленето е свойство на човека и когато се каже „човек”, с това име се означава живо [същество], на което принадлежи това свойство, така и сухотата е едно особено свойство на земята. Следователно [това нещо], на което принадлежи сухотата като свойство, се нарича земя, така както [съществото], на което е присъщо цвиленето, се нарича кон.

Това е така не само при земята. И всяка от останалите стихии притежава отделно качество, чрез което се различава от другите, и каквото [качество] притежава всяка, по него се тя и познава. Например студенината е качество присъщо на водата, влагата — на въздуха, топлината — на огъня. Но като качество [или свойства] на основните стихии, в съставните тела, както бе посочено, те са видими само за мисълта. Тези пък, които са вградени в тела и са обект на сетивата, имат смесени качества. Никое от видимите и осезаемите неща [120] не притежава само едно качество. Земята [например] е суха и студена, въздухът пък е топъл и влажен, а огънят — топъл и сух. Поради застъпването на тези качества идва силата и склонността към смесването на [стихиите] една с друга. Всяка стихия се смесва със съседната, като се съединяват сродните качества поради общата [им] близост. [121] Сухата и студена природа на земята се смесва с водата, която е сродна на нея поради студенината, и така посредством водата тя се свързва и с въздуха. Защото [намиращата се] между тях вода сякаш като с ръце се държи за двете крайни качества — чрез студенината за земята, а чрез влагата — за въздуха. Въздухът пък [от своя страна] чрез своето посредничество умиротворява воюващите помежду си естество на водата и [естество] на огъня. При това въздухът се преплита с водата чрез мокротата, а с огъня — чрез

124

топлината. Огънят, който по природа е топъл и сух, чрез топлината се свързва с въздуха, а чрез сухотата отново се връща към земята. И така се оформя един кръг, подобен на хоро, в който всички стихии си взаимодействуват и са приплетени една с друга.

Всичко това казах, понеже искам да изясня причината поради която Бог е нарекъл сушата земя, а не земята суша. Защото сухотата не се е появила след земята, а още от самото начало той я оформя в нейната същност. А това, у което е получило битие [от същността], то по природа е по-старо и по-достойно от това, което се е появило по-късно. [Затова] сполучливо белезите на земята [са взети] от нейните най-стари [свойства].

„И видя Бог, че [това] е добро.” [122] Тези думи не показват, че видът на морето е бил прекрасен за божията същност, [защото] творецът не гледа красотата с телесни очи, но наблюдава станалото със своята неизказана премъдрост. Приятна е гледката на бляскавата [повърхност] на морето, когато то е напълно спокойно; приятно е [също], когато неговите плещи се къдрят от тихия полъх [на вятъра] и сякаш с пурпурни вълни се приближава игриво към [своята] съседка, земята, и като че прегръщайки я с нежни ръце, я целува. Не трябва да се смята, че казаното в Писание то „морето бе приятно и добро” се отнася за Бога, защото тази красота е предназначена за човека. Източник на влага, който освежава цялата земя, е морската вода, която, протичайки през невидимите канали [под земята], се появява навън при пещерите и дупките, от които места посредством техните лъкатушни пътища и своеобразни изходи морето се задържа да не се изкачва нагоре. Тласкана отзад от вятъра, [водата навлиза] в [тези] лъкатушни канали и изтласквана, изтича [отново] навън, като руши [всичко], било то земя или камък, и поради прецеждането си [през земните пластове] загубва горчивината си и става сладка.

Тази вода става и топла, когато, тласкана от същата причина, навлиза в тези изходи. Приемайки свойството на рудните [пластове], се загрява и става топла, често пъти [дори] вряща, както [това може] да се види на много места по островите и покрай морското крайбрежие.

Топли води, които извират от земята, има и надалеч от морето, близо до тях извират и студени реки. Това е така, за да може чрез това малкото да се види и голямото.

125

Защо казах сега това? Не е ли, за да разберем, че цялата земя има много цепнатини и че водата, откакто е създадено морето, тече под земята по невидими пътища? Следователно морето е добро за Бога, защото съществува влага, която извира из дълбините; добро е, защото то приема всички реки и въпреки това остава в своите граници и не излиза от тях; добро е, защото то е начало и извор на въздушната влага. Когато е огряно от слънчевите лъчи, тогава те като че извличат от него [във вид] на пара и мъгла фини водни частици. Тази влага, издиганата на голяма височина, се охлажда, понеже отразените [от земята слънчеви] лъчи, издигнати нависоко, не топлят. Освен това тя изстива още повече и от сянката на облаците, превръща се на дъжд и пада [отново] на земята. И това е известно на всички, тъй като, когато се подкладе котел, пълен с вода, и се вари дълго, той поради изпарението ще се опразни. Същото [явление] може да се наблюдава и при морската вода, когато моряците я възварят и над парата държат гъба и след това здраво изстискат гъбата, те получават вода и [могат] да я пият, защото] е станала сладка поради изпарението.

Морето и поради друга причина е добро за Бога, а именно че то опасва островите, придава им красота и чрез своето съществуване ги брани; [123] то свързва [също] и отдалечените [една от друга] земи и безпрепятствено пренася гребците, т. е. плаващите по него], и ги свързва с всички страни. От мореплавателите ние узнаваме това, което не знаем за тези земи. На търговците то носи богатство и ако някой се нуждае от нещо, чрез [морето] това се решава лесно, като чрез него се изнася това, което едни имат в излишък и изобилие, и се внася онова, което други нямат.

Мога ли аз наистина да обхвана [124] цялата полза от морето или да я обясня така, както божието око познава неговата доброта? „И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род, и плодно дърво, което дава плод според рода си, чието семе си е в него.” [125] С право сякаш земята си отдъхнала, след като от нея бил смъкнат товарът на водата. [Бог] ѝ заповядал да произведе първо трева, а после дърво, което явление и сега можем да наблюдаваме. [Защото] този глас и тази първа заповед се превърнали сякаш в закон и норма за природата. И този закон [е останал] на земята, като ѝ дава пло-

126

дотворна сила за вечни времена. „Земята да произведе.” [126]

Първото при съществуването на кълнящите [растения] е поникването. След като [малките кълнове] изкарат над земята, се появява тревата. После растението пораства, изкласява, заякват коленцата на [стъблото му] и като стигне до зрелост, образува семка и пожълтява.

„Да произрасте земята злак трева.” Земята от само себе си трябва да предизвика [това] израстване, без да се нуждае от някаква помощ. Понеже някои смятат, че слънцето било причина за съществуването на всичко, което израства от земята, като с привлекателната сила на топлината си ги извличало из нейните недра, затова покривката на земята е по-стара от слънцето, та прелъстителите да не смятат, че слънцето е създало живота и да престанат да му се кланят. [127] [Но ако се убедят],че всичко на земята е създадено преди него, [т. е. преди слънцето], то и безмерното им преклонение пред него ще отслабне, като си помислят, че то се е проявило след тревите и зеленината.

[Някои ще кажат]: защо [128] храната на тревопасните [129] бе приготвена толкова рано, а пък нашият живот не е бил [ни най-малко] подсигурен. Не е ли затова, че което е било приготвено за храна [130] на конете и говедата, то и за тебе е богатство и ти доставя всякакви наслади. Защото, който храни твоя добитък, той се грижи и за твоя живот, Нима появата на семената е нещо лошо, а не грижа за твоя живот? [Защото] много от билките и тревите служат за храна на човека.

Той каза: „да произведе земята злак трева, що дава семе според рода си”. Макар и някои видове треви да са предназначени за животните, то, което за тях е полезно, и нас ни ползува, следователно семената са създадени и за нас. Но някой ще каже: как става така, че всичко, което израства от земята, има семе. Ние и сега виждаме, че нито тръстиката, нито троскотът, нито ментата, нито чесънът, както и много други растения не притежават семе. На това ние отговаряме, като казваме, че на много от това, което израства от земята, семенната сила е в корените, които са в земята. [Така например] тръстиката след едногодишен растеж [131] образува под земята в корените си нещо, подобно на луковица, която през пролетта кълни вместо семе. Същото става и с много други видове [растения]. Това, което израства от земята, крие в корените си

127

своя зародиш. Ще рече, че е най-правилно да се каже, че всяко растение притежава или семе, или семенна сила. Такъв е смисълът на [израза] „и по свой род”. Затова издънката на тръстиката не ражда маслина, а от тръстиката се ражда пак тръстика и всяко семе създава [плод] според рода си. И така, което отначало е получило битие, произраствайки [по божия заповед] от земята, то и досега продължава да се ражда, като всяко от тях запазва своя род.

„Да произведе земята.” Размисли, и ще видиш тю какъв начин от тази малка дума и от тази кратка заповед, изсъхналата и безсеменна земя народи толкова бързо и се изпълни [с растения], сякаш е отхвърлила някаква печал и траурна покривка и засияла [в багри] и накичена, се развеселила в своята украса. И произраснали безброй растения. Бих искал чудото на това творение да се утвърди в тебе, така че, където и да се намираш или случайно да си се надвесил над някое растение, в паметта ти да се появи ясно [образът] на твореца. Когато видиш цвета на тревата, помисли преди всичко за човешката природа и си спомни сравнението, [132] което великият Исайя прави, като казва: „всяка плът е като трева и цялата слава на човека е като полски цвят” [133]. Той има пред вид краткотрайността на човешкия живот и намеква за преходността на радостите и веселията. Днес ти си в своята телесна младост и си преситен от удоволствия, лицето ти е светло, цъфтящо от младост и кипящо от сила, а утре ти същият ще бъдеш унил и грохнал или посърнал от годините, или сломен от болест. Ето например тук [човек], известен с богатството си и твърде почитан, и много ласкатели около него го възхваляват, [има] и мкого роднини и [дори] е заобиколен от цели тълпи, едни от които му приготвят храна, а други са му полезни с други [неща], поради което пък мнозина са тези, които му завиждат. Прибави към това богатство още и голяма сила, т. е. висок сан, даден му от владетеля, било Еоеначалник, било някаква друга служба — съдия или жезълник, [134] които, [движейки се] от двете страни на [владетеля], всяват голям страх у поданиците. [Прибави още] и телесните наказания и прогонванията, от които страхът на поданиците става непоносим. И тъй какво ще стане след това? Няма ли да настъпи лош ден, [135] в който да пламне треска поради възпаление на дробовете или на ребрената

128

ципа, или да избухне черна чума и да се разрази като гръм и за миг да го повали, без дори да успее да си отвори устата. Всичките тези игри, т.е. този живот и удоволствия, ще бъдат отнесени като от силна вода и славата [на този] ще остане, като че ли е била сън.

Верни са думите на пророка, който използува притчата за цвета, за да покаже преходността на човешката слава. „Земята да произрасте злак трева, която дава семе според своя род и подобие.” [136] За първоначалния ред свидетелствува и сега законът на произрастващите. Поникването предхожда [появата] на всяка трева и на всеки злак. Ако нещо покълне от корена и се насочи нагоре, като [например] троскотът или тръстиката, необходимо е [първо] тези кълнове да израснат и да се покажат навън. Ако ли пък [това растение] е от семе, то трябва най-напред да покълне, а след това да стане тревен стрък, който, превръщайки се в стъбло, се раззеленява и когато то надебелее и укрепне, [да даде] плод и накрая да изсъхне. „Земята да произрасте трева злак.” Когато семето падне на земята, при благоприятна влага и топлина то се размеква и започва да никне, залавя се за земята и изсмуква от нея необходимата му влага. Проникващата в семето влага, която внася в него фини земни частици, разширява порите и го кара да набъбва. Така че то надолу пуска корени, а нагоре израства с толкова стъбла, колкото корени има отдолу. И понеже влагата се изтегля чрез корените и така растението получава постоянно топлина, при получаването на топлината се извлича от земята и необходимата за [растежа му] храна. Тя се разпределя в стъблото и в корените, и в люспите на пшеницата, в зърната и в осилите. Така всяко от растенията, като се развива постепенно, достига до определената му височина [независимо] дали то принадлежи към житните или към бобовите, или към зеленчуковите [растения]. Ако ти се опиташ да проумееш изкусността на това творение, то едно растение и една трева са достатъчни да насочат твоя ум към размисъл, [и ще разбереш] защо пшениченото стъбло е опасано с коленца, за да може като с някакви вериги да поддържа тежестта на класовете, когато те,изпълнени с плод, се накланят към земята. Затова по-голямата част [от стъблото] на овеса е кухо [т. е. без коленца], понеже класът му не е толкова тежък. А пшеницата по природа е пристегната с гъсто разположени коленца, а зърната ѝ

129

са обвити в люспи, за да не бъдат лесно намирани от хранещите се със зърна птици. Освен това зърната са заобиколени с осили като с копия за предпазване от дребни животинки, които могат да им навредят. Какво да кажа и какво да премълча? Сред богатите съкровища на това творение е невъзможно да се посочи най-прекрасното, но не може да се понася и празнината на изпуснатото.

„Да произрасте земята трева за храна.” [137] И израснало заедно с годното за ядене и отровното, с пшеницата — и бучинишът, с останалите годни за храна [растения] — и кукурякът, и аконитонът, [138] и мандрагората [139], и макът. [140] Та какво прочее, трябва ли да престанем да славим и хвалим Бога, който е създал това, което ни е необходимо, като го укоряваме и осъждаме за тези неща, които са вредни за нашия живот? А при това не си и помисляме, че творецът не е създал всичко за нашия стомах. Нашата храна се различава от всичко останало и е позната на всички, [защото] всичко, което съществува, има своето предназначение в творението. Или ти [смяташ], че волът не биваше да съществува, щом неговата кръв е вредна за тебе, или пък да е създаден без кръв, [макар] неговата сила да е [толкова] необходима на нашия живот. Ти имаш достатъчно ум, за да се пазиш от всичко вредно. Защото и овцете, и козите познават и избягват тревата, която е вредна [за тях], като това долавят само и единствено чрез сетивата. Ти, който притежаваш разум и умееш да използуваш целебното изкуство [и имаш възможност] да познаваш опита на [твоите] предшественици, кажи ми, на тебе ли ще ти бъде трудно да избягваш вредното? Нищо от това, което съществува, не е създадено напразно. То или служи за храна на добитъка, или пък е създадено за лек на самите нас, за помощ против някаква болест. Скворците ядат бучиниш, [141] но поради тяхното телесно устройство [неговата] отрова не им вреди. Това е, защото при тях водещите към сърцето канали са [съвсем] тесни и те отделят погълнатото, преди съдържащата се в него отрова [142] да ги погуби. Кукурякът пък [служи] за храна на пъдпъдъците, а [нагласата на] техния организъм е такава, че неговата отрова не им причинява вреда. Тези [растения] понякога са полезни и за нас. От мандрагората лекарите ни приготвят лекарство за сън. [143] Чрез опиума [144] се успокояват и смекчават силни болки. Други пък чрез бучиниша [145] обуздават и усмиряват силни страсти

130

и желания, а с кукуряка се премахват продължителни страдания. Следователно, което ти смяташ, че заслужава упрек у твореца, то по-скоро е причина за прослава иа твореца.

„Да произведе земята трева злак, що дава семе според рода си.” [146] Защо прочее е казано земята да произведе трева злак, [която дава семе по свой род и подобие] [147], когато ние често пъти сеем здрави пшеничени [зърна], а жънем повредени и [почернели] като мастило. Но това не е преминаване към друг вид, а някаква болест или недъг на семето, защото то не се превръща в друго семе, а е почерняло поради измръзване [148] [и] затова така се променя по вид и вкус. И все пак се вярва, че ако някой го посее на добра почва и има благоприятни дъждове, то пак ще се превърне в здраво зърно. Така че ти не ще намериш при растенията нищо, което да не е станало по заповед на твореца. А което расте сред пшеницата, [като] къклица [149] или други плевели, както и Писанието [150] ги нарича зизàниа — плевел, това не се появява чрез израждане на пшеницата, а е съвсем отделно и различно по род. То е символ [151] на онези, които изопачават Господнето учение и не изучават неговите правилни и истинни думи, а, покварени от гибелни учения, са се смесили със здравото тяло на църквата, за да могат, незабелязани от никого, да причиняват вреда на простодушните. Господ, говорейки за усъвършенствуването на тези, които вярват в него, използува притчата за израстването на семето, като казва: „както кога човек хвърли семе в земята и спи и става нощем и денем, и как пониква и расте семето, той не знае” [152]. Земята от само себе си принася плод — първо стъблото, после класа и накрая пълните пшеници в класа.

„Да произведе земята трева злак.” И тозчас, като искаше да изпълни повелята на твореца, земята, започвайки с никненето, премина през всички форми [153] на развитие и доведе растенията скоро до съвършенство. Поляните се покрили гъсто с обилна трева, необятните [площи на] нивите били изпълнени с добри дела и те приличали на разлюляна от вълните морска шир — така подобно на гонещи се вълни се люшкали класовете на нивите. Цялата зеленина, целият род на тревите и билките и [всичко], което принадлежи към семейството [154] на растенията и зеленчуците, всичко това в изобилие се появило над земята. Не може да се говори за никакви грешки, които се дъл-

131

жат на ратайска неопитност, нито да се обяснят с лошо време, нито с някакви други причини, които могат да причинят щети, нито е съществувала [онази] присъда, [155] която би могла да бъде пречка за щедростта на земята. [Всичко това] е съществувало преди грехопадението, поради което бяхме осъдени да ядем хляба си с пот на лицето. [156]

Той каза: и плодно дърво, което дава плод на земята, чието семе си е в него, според своя род и подобие. [157] След тази заповед всички хълмове се покрили с гъста [зеленина] и всички дървета се устремили нагоре и израснали нависоко: елите и смърчовете, боровете и кипарисите, [158] тисовото дърво, [159] каваците и тополите и всички дървета се покрили с листа и се раззеленили. Розите, миртите и дафиновото дърво [и всичко], което преди това не е съществувало, тозчас изкарало из земята и започнало да съществува — всяко [растение] със своите характерни свойства, притежаващо отличителни белези, чрез които то се отделя от другите видове. И така всяко [от тях] се разпознава по своите [характерни] признаци. Но тогава цветовете на розата били [без] тръни, [160] по-късно пък към красотата на това цвете били прибавени тръните, та, като се наслаждаваме на красотата му, към [тази радост] да се прибави и болката, която да ни напомня за греха, поради който земята бе осъдена да ни ражда тръни и бодили. [161] На [земята] бе заповядано да произведе плодно дърво, [което да дава] плод и чието семе си е в него. [162] Но ние виждаме, че много дървета [не раждат] нито плод, нито семе. Какво прочее да кажем [за това]? Не това ли, което е по-достойно по природа, бива по-напред споменато? Само ако внимателно погледнеш, ще ти стане ясно, че [всичко] има или семе, или вместо семе има някаква равна на семе сила. Би могло да се смята, че върбите, брястовете, бялата и черната топола не дават плод. Но ако някой се вгледа внимателно, ще установи, че всяко от тези [дървета] има семе. Зрънцето, което се намира под листата, то съдържа семенната сила. Което като вейка се посажда, то това, [т. е. самото посаждане], му е вместо корен, [защото] тази вейка притежава силата на корена. Затова градинарите чрез отчекване [на клонки] размножават тези видове.

Както вече казахме, на първо място [бяха споменати] плодните дървета, които поддържат нашия живот и които

132

поради изобилието ек изхранват човешкия род. Лозите раждат грозде, [от което става] вино и което весели сърцето на човека. [163] Маслиненото дърво дава плод и с маслото си може да успокои лицето. [164] Колко много е това, което за миг е произвела природата! Коренът на лозата, пръчките, които израстват около чокана нависоко, издигайки се далеч от земята, летораслите, мустачките, яго-ридата и гроздовете. Достатъчна ще ти бъде и лозата, [защото], като я разгледаш добре, тя по естествен път ще те насочи към това. Ти ще си спомниш образа, който Господ използува в притчата, казвайки сам: „аз съм истинската лоза” [165], а своя отец той сравнява със земеделец, а всеки един от нас, които чрез вярата сме сраснати с църквата, той нарече пръчки и ни подсеща да принасяме много плодове, за да не ни намери за ненужни и да трябва да ни предаде на огън. Навсякъде той непрекъснато сравнява човешката душа с лозата. За това той говори и в Евангелието, и чрез пророците. Който иска, [може] да намери тези места, ако ги потърси.

Ние ще се върнем [отново на въпроса], колко видове растения са се появили тогава, било, които дават плод, било, които се използуват за направата [на нещо], на кораби на ладии, а други се използуват за горене и топлене. Всяко дърво притежава различно свойство и трудно може да се разбере каква е разликата между различните видове. Едни от тях имат дълбоки корени, а на други те са на повърхността; едни от тях растат право [нагоре] и имат едно стъбло, а други са ниско до земята и веднага от корена изпускат много и различни стъбла. На което дърво стъблото е високо и издигнато много над земята, на него и корените му се спускат надълбоко.

Колко пък са различни и корите [на дърветата]. Едни от корите са гладки, други — грапави, а трети са набраздени и напукани. Някои от тях, [т. е. от корите], имат само един пласт, а други са с два и три пласта. Удивително е това, което [може] да се открие и при човешката младост и старост — подобно нещо се наблюдава и при растенията. Кората на младото и здраво растение е изпъната и гладка, а когато то застарее, тя като че се набръчква и загрубява. Когато [младото дърво] бъде отсечено, то отново изкарва филизи, но ако се отсече старо, то не покарва отново и за него отсичането означава смърт. Аз съм наблюдавал как земеделците, полагайки грижи, могат да из-

133

лекуват някои растения. Понеже нарът е кисел, а бадемът — горчив, когато [земеделците] пробият стъблото при корена и вкарат в сърцевината насмолен боров клин, те превръщат киселината на едното и горчивината на другото в сладост. Затова не бива никой, който се чувствува зле, да се отчайва, щом знае, че земеделците могат да променят и подобряват качествата на растенията. Не ще ли може тогава стремежът на душата към доброто да преодолее и да излекува душевната болест? Много различия съществуват при плодните дървета по начин на раждане на самия плод и те не могат да бъдат обяснени [накратко]. Защото не само между различните видове дървета съществува разлика в плода, но и при дърветата от един и същ вид разликата е голяма. Според мнението на овощарите един е видът на мъжкия плод [т. е. плода на мъжкото дърво] и друг е на женския [т. е. плода на женското дърво]. Те и за финиковото дърво имат различно мнение. . Едни смятат, [че то принадлежи] към мъжкия пол, а други — към женския. Може да се види как онези [дървета], които се смята, че са от женски пол, отпускат клоните си надолу и като че се стремят към мъжкия пол. Хората, които се грижат за [тези плодни] дървета, поставят в клоните им нещо, подобно на семената на [дървото] от мъжки пол, което те наричат псинас [166], и така се удовлетворява желанието, клоните се изправят отново и дървото си възвръща предишния вид. Същото се смята и за смокините. Някои посаждат диви смокини до питомни и това, което при питомните се появи най-напред вместо цвят, него те вземат и го привързват към дивите и по този начин ги заставят за започнат да раждат плод и да не го губят, нито той предварително да пада.

Защо ви дадох това сравнение с природата? Не затова ли, че много пъти [и ние] черпим сила за вършене на добри дела от друговерците и от отклонилите се от правата вяра. Ако ти някога видиш езичник или еретик, който води чист живот и във всяко нещо е прилежен, толкова повече трябва да се утвърдиш и да побързаш да станеш подобен на плодородната питомна смокиня, като приемеш [от него] сила [така], както и питомната смокиня приема [сила] от дивата, и така дивата възпира падането на смокините, понеже им дава повече храна. И кой може да обясни разнообразието на тези плодове, тяхната форма и как изглеждат, какви са техните вкусови и [други] свойства

134

и кое за какво служи. Как един плод узрява на слънцето и е без покрив, а друг е покрит с люспи. Трети пък е мек, но е скрит като че под покрив от дебели листа, като [например] смокинята. [Дървото], чийто плод е скрит, обвит в черупка, има по-леки и по-редки листа, какъвто е орехът. Смокините, понеже са слаби и меки, се нуждаят от по-силна защита. А за ореха, който има дебела покривка, дебелата сянка би била вредна [за него].

Колко [мъдро] е оформен листът на лозата! Той затова е така нацепен, за да бъдат гроздовете мити от дъждовете, а, от друга страна — слънчевите лъчи да могат лесно да проникват до тях. Нищо не се е появило от само себе си, нищо не е без причина. Всичко проповядва неизследваемата премъдрост [на твореца]. Чия мисъл може да прозре [всичко] това? Как човешкият ум наистина може да изследва всичко това, както и да разбере свойствата на всяко нещо, чрез които то се различава от другото, да разграничи ясно скритите причини и да ги обясни докрай? Една и съща вода, всмукана чрез корените, по един начин храни самите корени, по друг — кората на стъблото, по трети — самото дърво и пак по различен — сърцевината. Същата водна влага отива в листата и филизите и се разпределя по клоните и спомага за растенето на плодовете и за образуването на клей на същото това дърво. Ничия мисъл не е в състояние да проумее това. По един начин се появява клей на мастиковото [167] [дърво], който наричат сълза, по друг — сълзенето на балсамовия [168] [храст], който е подобен на вода, и друг вид има сълзенето на нартиковите [169] [храсти] в Египет и Либия. Някои смятат, че и кехлибарът [някога] е бил дървесен сок, но като се сгъстил, се превърнал в камък. Това мнение се потвърждава от малките клечици в кехлибара и дребните животинки, които, докато течната сълза е била мека, са кацнали върху нея и потъвайки, са се вкаменили — те и сега могат да се различат. Накратко казано, който не познава добре качествата на всички тези сокове, той не може да проумее как става това. Как от една и съща влага лозата ражда вино, а маслиненото дърво — масло? Но не само това е чудно! Как веднъж влагата се превръща в сладък и рядък сок, друг път пък е мазна и гъста. И многото различия в качествата на сладките плодове удивляват. Защото една е сладостта на гроздето, друга е на ябълките, една е на смокините и друга — на фур-

135

мите. Аз ще ти кажа да помислиш добре и върху следното: как една и съща вода, приятна [на вкус], се променя, като в едни дървета става по-сладка, друг път при други дървета става кисела, а когато е в пелина или в скамонията [170] става [твърде] горчива? Как тя [т. е. водата] в желъдите и дренките става тръпчива и остра, а в теревинта [171] и ореха — мека, приятна и маслена?

Но трябва ли да говорим повече за далечни неща, когато и в самата смокиня водата приема противоположни качества. Нейният сок е горчив, а в самия плод [водата] е сладка. Същото е и при лозовите пръчки — в летораслите на лозата тя е кисела, а в самите гроздове е сладка. А колко различен и по цвят е всеки плод. В цветовете може да се види, че една и съща вода веднъж е червена, друг път — багрена, веднъж — синя, друг път — зелена или жълта, или бяла, но още по-голямо [разнообразие], отколкото при цветовете има при миризмите. Но аз виждам, че моите мисли са ненаситни и че идеите ми все повече се разпростират и стигат до безграничност. Ще рече, че ако аз не възпирам и не обуздавам боязливо моите размишления върху това творение, то не би ми стигнал и [цял] ден да ви разкривам [с моите] бедни [слова] великата премъдрост [на твореца].

„Да произведе земята плодно дърво, което да дава плод на земята.” [172] И веднага планинските върхове обраснали с дървета, появили се китни овощни градини, бреговете на реките били украсени с буйна растителност. Едните били предназначени за трапезата на човека, другите пък — и листата, и плодовете, за храна на животните. Трети пък ни бяха дадени като целебно [средство било под формата] на сок или клей, било на съчица, на кора или плод. Казано накратко, всичко, каквото [човекът от старо време] установи от опит и събирайки в отделните случаи онова, което му е било от полза, всичко това проницателната и остра промисъл на твореца е прозряла от самото начало и извела в битие. Когато ти видиш посадените питомни дървета или дивите, които растат край водите или по полето, или цъфтящите или нецъфтящите и като чрез това малкото познаеш и великото, [173] твоето удивление непрекъснато ще расте и любовта ти към твоя творец ще се множи. Опитай се да разбереш как той е създал вечно зелените [дървета]; едни [от тях] сменят листата си ежегодно, а други запазват листата си винаги. И маслината,

136

и смърчовете [174] си сменят листата, макар и съвсем незабелязано. Така че някой може да си помисли, че те никога не се оголват. Палмата пък не си мени никога листата — от поникването си, та до края тя запазва едни и същи листа.

Обърни внимание и на това, че мириката [175] може да расте и покрай вода, но е разпространена и сред тези, които растат на полето. Затова пророк Йеремия сравнява онези, които имат двуличен и коварен нрав, с това дърво. [176]

„Да произведе земята.” Тази кратка заповед за миг стана велика природа, създавайки безброй много растителни [видове]. [177] Тази заповед по същия начин [действува] и сега на земята и я заставя всяка година да отдава силите, които има, на семената, на тревите и на дърветата. Затова нека ние всички да се потрудим и да се изпълним с плодовете на добрите дела, та, посадени в храма Господен, да разцъфтим в двора на нашия Господ, в Христа Иисуса нашия Господ, нему слава, сила и чест с безначалния му Отец и с пресветия Дух во веки — Амин.

СЛОВО ЗА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН

След като според силите си изяснихме великите и чудни дела, [които Бог е създал] през третия ден, като възхваляваме светата и преславна Троица и като се молим и просим разум от нея, от която идва всяка милост и всеки съвършен дар, [1] пристъпваме [към изясняване] на делата, създадени през четвъртия ден. И като отваряме сега устата на нашия разум и тяло, нека тя ни изпълни с благодатния дар и да ни научи как и какво трябва да кажем, за да разкрием смисъла на разказа на премъдрия Мойсей.

Нека сега се постараем да разберем какво великият Мойсей е искал да каже с думите: „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята и да владеят деня и нощта и да разделят светлината и тъмнината.” [2] През четвъртия ден получиха битие тези две светила [ — слънцето и луната]. От това ти трябва да разбереш, че всичко, което е поникнало от земята, се е появило преди слънцето и месеца. [Затова] ти не бива да смяташ, че причина за появата на всичко са слънцето и месецът, тъй като някои несмислени по-рано са вярвали, че е така. [3] Ти не трябва да приемаш, [4] че тези [два] кръга са причина за [появата] на светлината; те са само съдове и подходящи форми на светлината. Защото по своя род светлината бе създадена по-рано. Когато Бог сътвори небето и земята, веднага след това той каза: „да бъде светлина” [5]. Явно е, че светлината, която бе светила през първите три дни, е била проста и несредоточена. Тя се простирала навсякъде и пак по божия заповед се събрала, както само той единствен знае в действителност [как да извърши това]. Но като

138

не може да проумее това, никой да не пита, казвайки: как и къде е изчезнала [светлината], след като била събрана [в едно тяло]. Също така не е редно да питаме и да казваме: по какъв начин Бог е сътворил небето и земята, които преди не са съществували и двете, какво са били те, преди да се появят. Голяма грешка и глупост би било да се пита по какъв начин [те са се появили] и да се иска да се проумеят с човешки мисли неизследваемите божии мисли, които никой не може да достигне. Също така погрешна и неразумна е постъпката [6] на човек, който [иска] да проучи сиянието на първосъздадената светлина и как е била създадена тя от твореца. На разумния човек подобава да се придържа към следното: да вярва и да утвърждава всичко, което казва св. Писание. И освен това нищо да не изследва, нито да гадае [или да се мъчи] да проумява, като иска да открие и постигне нещо повече от това, което [му е дадено]. Когато нещо не можем да си обясним с думи, тогава ни се дава да разберем, че има естество, което ние [не можем] да проумеем, и че то е създало всичко съществуващо. [От една страна], ние трябва да разберем природата на съществуващото, а, от друга — да не я разберем. Ако ние можем да схванем и да разберем природата на който и да е предмет, понеже [това], в което сме вярвали, сме открили [с възможностите] на човешката мисъл, поради това трябва да бъдем още по-твърди във вярата. От това пък, което не проумяваме и не знаем, от него трябва да разберем, че съществува разлика, по-точно казано, извънредно и несравнимо различие между божественото и човешкото, т. е. между твореца и сътвореното.

Той прочее рече: „да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята и да владеят над деня и нощта” [7]. Сега той известява, че слънчевият и лунният кръг са създадени като тела. [8] В тях творецът вложил светлинната същност на първосъздадената светлина, която е била проста [9] и несредоточена и по-ранна от всички телесни създания. Тънки и прозрачни били двете кръгли тела на слънцето и на луната и подобни на небесното тяло, [10] но казвам ти, че те са много по-тънки и прозрачни.

Същността [11] на кое тяло прочее е имала първичната светлина, щом като се счита [12] за тяло, както някои са мислили? Необходимо е да се разбере и повярва, че тя е безтелесна същност. Защото нейното битие не е познаваемо, т. е. то не [притежава], както другите тела, трите

139

измерения — дължина, ширина и дълбочина. Всички тела се познават по тези три измерения. Затова, което е неизмеримо, е безтелесно и по-висше от телесната същност и нещо съвсем различно [от нея]. Както може да се каже и обратното: където се очертават тези измерения, е явно, че е налице тяло, а не [нещо] безтелесно. Тъй като виждаме, че качествата не съществуват сами за себе си, [13] нито те са без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни, затова ние казваме, че и светлината не може да съществува от само себе си.

Не трябва да се вярва, че когато е било образувано всичко, става дума за природата на първото вещество, че [тогава] са съществували, още от самото начало, и [отделните] материални същности, [защото] Бог, мъдрият творец на всички създания, после е придал на това първосъздадено [вещество] подобаващи форми. Така, както е било създадено всяко живо същество и [това], което е около него, [чийто вид и образ Бог бе създал преди началото на всичко и след това той е извел в битие тяхната материална същност], по същия начин [се е появила] и светлината, а след това и нейните телесни форми. [Първоначалната форма на слънцето, луната и звездите е светлината.] И както при онези живи [същества] материалните предпоставки бяха налице преди душата, живота и формата, но те самите бяха без душа, неживи и без форма, така е било и при тях, [при светлинните тела], видът и формата са съществували преди телесната им същност. Но никой не може да изпадне в такава дързост, нито в [такова] безразсъдство и в [такова] безумие, за да каже, че за Бога е невъзможно да твори по този начин, и във всичко това да оспорва премъдрата и всемощна сила и воля на твореца. Едно естествено тяло, свързано с определен вид материя, не може да открие от какво е съставена същността на другите [тела]. За това не говори ли и блаженият Исайя: „ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: „той не ме е направил”?” И сградата на строителя: „ти не си ме добре построил” [14]. Но всичко съществуващо трябва да си представяме като наистина съществуващо. И своето съществуване, същност и устройство то е получило така, както е пожелал и намерил за добре този, който е извел от небитие всичко съществуващо, премъдрият във всичко

140

Бог. Нека прочее замлъкнат онези, които примесват празни и незначителни доводи и възражения с истинната вяра и познание, като казват, че първичната светлина е била тяло и че тя била вложена в [двете] големи светила и във всички звезди.

Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон. Тези, които изследват естествените неща, са свикнали да се противопоставят с враждебни мисли на истината. Ако би било така, т. е. светлирата да бъде вложена в [двете] светещи тела, то това е безпредметно. Но тъй като нейната природа е била безтелесна, затова Бог е създал облите и кръгли [тела] на големите светила материално съществуващи, казвайки: „да бъдат светила на небесната твърд и да светят на земята” [15]. Тогава той вложил в [тези] материални кръгове на големите светила и в звездите простата по същност и безтелесна първосъздадена светлина. И така чрез свързването и съединяването на двете, [т. е. на светлината с материалните ѝ носители] и досега тя свети върху земята и отделя деня от нощта. Но тя не [ги разделя], както отначало, когато в резултат на всемогъщата божия заповед светлината се събирала и разпръсквала по определен ред, защото слънцето преминава в подземната половина на небето и се връща към източните граници [на земята] и отново, като се издига над земята, се спуска на Запад. Такова кръгово обхождане на голямото небесно тяло от Изток на Запад, което сме свикнали да наричаме постоянно орбита, имат не само всички останали звезди, които се движат и надпреварват заедно с него по определения им небесен кръг, но и тези, които се наричат планети, т. е. плаващи, тъй като те не се движат в права посока, но сякаш са се заблудили и се движат от Запад към Изток. Те не са отклонявани от слънцето, а то чрез своя кръговрат ги води към източната и западната граница [на земята]. И това то прави според божията заповед и неговата неизследваема премъдрост, т. е. според разума [на този], който е създал всичко и му е дал закон и наименование, пази го и го снабдява [с всичко необходимо]. [16]

Знае се, че който господствува над деня и над нощта, той нарича светилата с тези думи според честта, която е определена на всяко едно да осветява [определено] време земята. На тях е дадена [власт] като на господар и май-

141

стор. И властта на всяко едно е отделена от тази на другото и никое от тях не преминава границата, която е определена от волята на твореца, но едно друго [доброволно] си отстъпват, макар и денят посредством сиянието и изчезването на първосъздадената светлина да е създаден по-напред и сега слънцето, което създава деня и нощта, съдържа в себе си немалко от тази същата светлина.

Когато [слънцето] излезе изпод подземната половина на небето и стигне източните граници [на земята] и там със своята светлина разпръсне веднага тъмнината, която е сянка на самата земя, и освети подобно на сияние целия свят, то това състояние на въздуха се нарича ден и той наистина е резултат от засияването на слънчевата светлина. Така, когато то пресече надземната небесна половина, както му е отредено, стигне до нейния край и по божия заповед завърши своята работа, тогава отново подобно на послушен раб, който не престъпва заповедите [на своя господар], доброволно се отказва от своята воля и слава и предоставя старшинството на по-малкия си брат, като се скрива само в невидимите и безславни места (и остава там], докато луната свърши определеното ѝ време. И то отново се появява, като да би казал някой, на определения за него път [17] и там като че отново се облича в достойната за княза дреха. И влиза в палата, завладява целия свят, поема [отново] своята власт и заедно със своя брат, със светилото, което е по-малко от него, поддържа равномерността на годишните времена. Така че [може] да се наблюдава как едно и също [светило] създава и двете, а именно деня и нощта, но не като княз и владетел над двете, а само и единствено над деня, а над нощта господствува луната, светилото, което според решението на премъдрия владетел и всемогъщ творец е по-малко. Това още повече изобличава скверните и неразумни манихеи, [18] които смятат, че слънцето е само-властно. Това изобличава още и онези, които приемат, че [цялото] това творение е възникнало само от себе си. [19] То оборва в еднаква степен и едното, и другото мнение, а също така и [схващането], че честта и славата на по-голямото светило са равностойни на тези на по-малкото и на [тези] на звездите. И в същото време [между тях съществува] взаимно подчинение и липса на славолюбие, а при по-малките — отстъпване и правене на място. Но никое от тях не е самовластно, а, обратното — то е под

142

власт, на която подлежи, подчинява се, и така, послушно на заповедта на законодателя и разпоредителя, губи от своята слава. Често, би могло да се каже постоянно, [всяко едно от светилата] трябва да отстъпва, да се скрива и да се променя.

Велики нарича той двете светила, но не сравнени едно с друго или пък със звездите, а затова, че са били създадени велики. Не мислете следователно, че щом са видими за нашите очи, те ще могат да бъдат обхванати и описани. Затова и не смятайте, че са малки по размер. Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че слънцето е многократно по-голямо от самата земя, а земното кълбо [20] е два пъти по-голямо от луната. Обиколката на земята е 252 хиляди стадии [21]; нейният диаметър е повече от 80 хиляди [стадии]. Следователно, като се следва този ред, става ясно, че обиколката на луната е повече от 125 хиляди стадии, а диаметърът ѝ — повече от 40 хиляди. [22] Други пък смятат, че диаметърът на слънцето е 50 хиляди. [23] Макар и кръгът на двете светила за човешкия поглед да изглежда [голям] колкото лакът или стъпка, [24] в действителност той е голям и [неговата светлина] е много полезна.

И така в началото Писанието казва съвем общо: „и създаде Бог двете големи светила” [25], а после, когато е било необходимо да ги раздели, той казва: „по-голямото светило [да управлява] деня, а по-малкото — нощта; той [създаде] и звездите” [26]. Тук [Бог], като говори едновременно за малкото и голямото [светило], в същото време ги и разграничава, като подчертава това, което е по-голямо.

За величието на тези две светила достатъчно е говорил св. Василий, който твърде изкусно и премъдро е разкрил [тяхната] материална природа. Той смята, че никой не трябва да се мери по величие и слава с тези светещи тела, тъй като на никой човек [това] не е дадено.

Нека сега ние се върнем [отново] към започнатото обяснение. Той казва: „да бъдат знакове и за дни, и за години, и за времена” [27]. Двете светила да бъдат знакове и при буря, и при спокойно време, при дъждове и при ветрове, т. е. за [застудяване] от севери за [затопляне] от юг и за такъв [вятър], който ще се задържи дълго или ще утихне скоро. За това съобщават и тези, които внимателно са наблюдавали слънцето, [именно, било че то е на изток или на запад, когато видят, че двете му половини] са

143

в такова положение [като че образуват две слънца, които едновременно сияят. Същото става и когато случайна появил се облак се сгъсти и се изпълни със светлина. И когато той стане червен от север,това означава], че оттам ще [духне вятър], а когато [се зачерви] от юг, [това означава], че ще се появи [вятър] от юг. Когато пък [облакът се зачерви] и от двете страни, а слънцето е по средата, това означава, че ще има много дъжд и силен вятър. За [всичко] това говори Господ, като казва: „когато вечер небето е червено, казвате, че ще има буря” [28]. Защото, след като мъглата, която във вид на пара се издига от земята, потъмнее и закрие лъчите, на слънцето за погледа на чозека, то изглежда като разпалени въглища или, казано обикновено, като че слънцето е станало червено като кръв; тогава става ясно, че по тези места ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара. Но когато облаците разпрострат [своите] коси и започнат да святкат, се появява вятър и става студено. Същото [става] и когато [слънцето] като че задържа лъчите за себе си [при изгрев и при залез] или пък те са скрити от потъмнелите облаци. И тогава времето бива дъждовно и има буря. Същото е и обратното. Ако то, когато захожда, бъде чисто или червено, това означава, [че денят] ще бъде тих и ясен.

Луната също показва много и различни неща [на този], който наблюдава [внимателно] нейните фази. Когато тя в продължение на три дни бъде чиста и прозрачна, [т. е. ведра], това означава, че [времето] ще се задържи тихо. Но ако е прозрачна, но не е чиста, а е подобна на [разпален] огън, тя показва, че ще има бурен вятър. Ако пък двата края [на луната], когато тя има формата на сърп, са еднакви или северният ѝ рог е по-чист, то това означава, че ще има южен или западен вятър. Когато се помрачи цялата [лунна] светлина, [означава], че ще има дъжд. Също и когато двете ѝ половини бъдат [помрачени, това означава], че въздухът ще бъде [неспокоен]. Когато луната е обкръжена сякаш с венец и [върху кея] като че се вижда [фигурата] на човек, това означава, че ще има бурен вятър. Когато [пък] се помрачи кръгът [около луната], тогава ще има продължителна и тежка буря. Накратко казано, претрупана и отвратителна прави речта този, който се опитва да обясни в подробност всичко, каквото [луната] предвещава. Тези неща са били открити от първите хора, които в резултат на продължителни наблюдения и изследвания на големите светила потвържда-

144

ват истината на Писанието, която е вложена в него. И сега има мнозина, които [само] от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават [на други], въпреки че самите те не познават Писанието, не го познават дори ни най-малкото и за всичко това не са чели абсолютно нищо. Такъв е прочее смисълът на казаното: „да бъдат знакове” [29]. И ние ги приемаме като такива. А това, което се отнася до дните, то може да се обясни по следния начин: Онзи израз, който обяснява по какъв начин двете [светила] господствуват и са начало на деня и на нощта, той казва по какъв начин слънцето е знак и създател и на двете, т. е. на деня и на нощта, макар то да не господствува над двете, а само над деня. Господството и началото над нощта то предава на луната, както това е било определено от заповедта на всемогъщия Бог. Ние виждаме как двете [светила], започвайки от този знак, [т. е. за разделяне на деня от нощта], се връщат отново на същото място и за колко дни и за какъв период от време двете големи светила извършват [своята обиколка на небесния кръг]. Всичко [това е] ясно за тези, които са запознати подробно с астрономическата наука. Ние никога не бихме използували това знание, [за да доказваме] църковното учение, ако не знаехме, че то е подходящо за разбиране [на понятията] времена и години, както за тях е говорил отначало творецът на всичко — Бог.

Това може да се разбере така: за 24 часа на денонощието слънцето преминава едната част на зодиака, а луната за също толкова часа преминава тринадесет поредни части. Това ние трябва да разбираме [така, а именно] че слънцето всеки месец преминава през един зодиак, а за цяла година, т. е. за дванадесет месеца, то преминава през целия кръг, който се нарича зодиак. Луната пък преминава през един зодиак за два дни, седем часа и двадесет минути. За 27 дни и една трета от един ден, т. е. за осем часа, така да се каже, всеки месец [луната] преминава през целия зодиачен кръг, [и то] явно в посока към идващите отзад зодиаци, а не към тези, които са напред.

Двете светила, както и всяка от другите планети извършват своето движение обратно на всички [зодиаци]. Ние смятаме, че е излишно да проследяваме всичките тези неща и, да разказваме за заблудите и празносдовията и безполезните учения, които са измислили т. нар. математици. [30] Доколкото те са се потрудили да обяснят по-

145

лезно и смислено пътя и годишния кръг на небесните тела, [31] чрез които ние [познаваме] смисъла и добиваме знание за времената и годините, за запазване на битието и на онова, на което премъдрият творец на всичко е дал рпределен и установен път, [т. е. на движението на небесните тела], по които ние [можем да познаем] преходността и смъртността на човешкия живот, дотолкова ние приемаме това и описваме в тези книги. [32] А онова, което при тях е излишно, по-добре е да се каже невероятно и злонамерено, ние отхвърляме и не приемаме.

„Той рече: да бъдат знакове и за дни, и за времена, и за години.” [33] Какво лошо и неразумно има в тези думи, та ти се отвращаваш и не приемаш техния истинен смисъл? И не е ли ясно, че всяка от тези думи изобличава неразумните, които искат да ги изопачат чрез покварения си ум. „Да бъдат — казва той — знакове.” Това означава, че те ще бъдат знакове при промяна на времето, т. е. когато ще се появи буря или засушаване. И когато хората видят тези знакове и ги проумеят, те предварително се подготвят и нито се объркват, нито се ужасяват, когато настъпи очакваното явление. Но те предварително се под-готзят за това. Добре се подсигуряват и [тези от търговците, които] са сред морето, и тези на сушата, и ратаите и работниците, [34] и моряците и всички останали. Тези знаци [за хората] са велика милост и чудно разпореждане на твореца Бог. Защото чрез тях те узнават за бедите, които внезапно връхлитат, и [могат] да ги избягват. [Да бъдат знаци] за дните означава, че слънцето е причина за цялата продължителност на деня, след като излезе от пределите на тъмнината, и чрез своя залез то отново става причина за нощта. Когато следователно видим как слънцето се издига на източния небосклон и веднага прогонва чрез своето сияние и блясък мрака, в този час разбираме, че настъпва ден, и се приготвяме за работата, която ни предстои да вършим. Когато пък то отново измине надземната небесна половина и оттегли от въздуха своята светлина, разбираме, че скоро ще настъпи нощта, и изоставяме работата си, с която сме се занимавали през деня. А онези от нас, които плават по вода, търсят тихи места. Орачите пък привечер оставят своите рала. [35] Тези пък, които са на път, [спират да] почиват, където се намират в момента.

Казано е просто [да бъдат знаци] за дните, а не е ка-

146

зал — и на нощите. Защото с това той искал да покаже, че в името ден е включена и продължителността на нощта, както бе казано по-горе. [36] „И биде — е казано — вечер, и биде утро — ден един.” [37] След това и втори, и трети, и четвърти. Сега пък съвсем на място и с право е [казано]. Чрез по-голямото [светило] той е дал съдържание и наименование на целия период от време, тъй като то притежава същността на светлинното сияние и, така да се каже, съществуването и живота на същността, а продължителността на нощта е лишение и би могло да се каже [лишение] на същността от съществуване и живот, [лишение], което по никакъв начин не може да се смята за същност, както [не може да се смята за същност] липсата на зрение или пък сянката на тялото. Нито едно от тези двете не може да се смята за същност, но трябва да се смята, че е обратното: в небитие преминава светлината, а така също и зрението. Продължителността на месеците се определя от обиколката на луната, която започва от едно място и свършва на същото. Ако някой се преструва, че не знае, [що е] година, то [необходимо е] да разбере [следното]: слънцето тръгва от едно място и се връща отново при своя знак. Така може да се установи кръговото [движение] на слънцето. [38] И това е [една] слънчева година, която има единадесет дни повече от [годишния] кръг на луната, която завършва [този кръг] за дванадесет месеца и създава такава разлика [между двата] кръга, когато тръгва от един знак и се връща отново към Същия знак. Така че на всеки три години е необходимо да се прибавя един месец, за да се извърши съединяване и уеднаквяване на двата кръга. И сега ние продължаваме да наричаме времена повече четирите годишни времена, които се редуват през годината и образуват сякаш венец. Имам пред вид пролетта, лятото, [39] есента и зимата. С преминаването на голямото светило в други области се променят [годишните] времена.

Но като разговаряме за това, необходимо и полезно е да се спрем и на въпроса: с какви имена са си служили езичниците, когато е ставало дума за астрономия? За някои [от тях] сме слушали и като изясним чрез тези имена различията и белезите на слънчевите обрати, още повече да славим и хвалим премъдрия творец, който е така наредил и назовал [всичко]. Когато прочее слънцето преминава през т. нар. [съзвездие] Овен, тогава настъпва

147

пролетта и създава равноденствие. Като мъдър работник, то разделя и изравнява времетраенето на деня и на нощта. Като премине пък през [съзвездията] Телец и Близнаци, свършва [времето] на пролетта. След това [слънцето) преминава през Рака и като се наклони към т. нар. север, то отново се връща към лятото, при което дните започват да нарастват, а нощите — да намаляват. [Това става, защото] то обикаля по-голямата част на подземната [небесна] половина и по-малката [част] на подземната [половина]. По този начин то предизвиква силна жега по нашите места. Тогава то става причина за зреенето на плодовете на всички посеви, а [така също и тези] на дърветата. През този период то пече най-силно.

[Слънцето] преминава и през две други съзвездия, които се наричат Лъв и Дева. [40] След преминаването му през тях, то завършва периода на лятото и се наклонява към есента [в знаците] на Везни, Скорпион и Стрелец, [41] създавайки есенното равноденствие, при което нощта нараства, а дните постепенно намаляват. После преминава в Козирога, позволява на зимата да настъпи и с отслабване на неговата топлина става студено, а то самото продължава [своя ход] към Водолей и към Риби. [По време на неговия ход през тези две съзвездия] кърмителката на всички растения и животни, земята, спира създаването на живот и замира и изглежда бездейна като мъртиец и изобщо като че не прави нищо, което тя може да създава и ражда според природата си. Такава изглежда тя, докато [слънцето] в своята обиколка стигне [отново] до пролетния ой път. И отново то чрез лъчите си като че влага в нея животворна душа и тя отново [започва] да действува според природата си, да се опложда и да ражда всичко, каквото е приела от твореца като своя природа.

Що се отнася до двете съзвездия на [пролетното и есенното] равноденствие, имам пред вид Овен [42] и Везни, то тогава дните и нощите имат по равен брой часове. За тези две времена може да се установи, че съставът на въздуха е еднакъв — имам пред вид есента и пролетта, които помежду си не се различават по нищо, а само по разпределението на студа и топлината. Но еднаквостта на кръговото разстояние прави обиколката на слънцето под земята и над земята и в двата случая еднаква и не позволява нито на едно от двете времена да е по-продължително, макар че по съответното време във всяко едно от двете

148

съзвездия веднъж часовете на деня нарастват и стават повече, а тези на нощта намаляват, а [после пак става] обратното — часовете на нощта нарастват и стават повече, а на деня намаляват. Когато пък противоположните времена на другите две повратни съзвездия Рак [43] и Козирог се срещнат едно с друго, и при двете се наблюдава силно нарастване и намаляване на нощта; тогава [по нашите места] е лято и зима. Когато пък денят е по-голям от нощта, понеже слънцето грее по-дълго над земята, тогава [казваме, че] е лято, тъй като слънцето причинява голяма и силна жега. Когато пък нощта е по-дълга от деня поради това, че слънцето се забавя по-дълго под земята, без да излезе, тогава [казваме, че] е зима, понеже въздухът дълго не вижда блясъка на слънцето и неговата топлина. Така че понякога настъпва необикновен студ, който не позволява на човеците да излизат от къщи, а и на немалко от животните. Затова някои, които са се потрудили да изучат твърде добре звездите, казват и за земята, че по цялата земя имало пет пояса, т. е. пет зони. [44] От тях две са външни, върху които никой не живее, т. е. северният и южният [полюс], тъй като и на двата има необикновен студ. [45] Те прибавят и една трета зона, която наричат средна. И върху нея не живее никой, тъй като там цари непоносим пек, който е резултат на неблагоприятното му разположение под небето на екватора. [46] Тази зона те наричат изгорена. [В останалите] две зони живеят всички живи същества, понеже те са с добър климат, [т. е.] нито е много студено, нито е много горещо. Имам пред вид Северната зона, в която живеем [47] ние и която добре и правилно е наречена „едносенчеста”, тъй като сенките на нашите тела падат на северната страна. Също и сенките на телата на животните от Южната зона са насочени на Юг. Затова и тях ние наричаме „едносенчести”. А тези, които живеят в онази зона, която е под небето на екватора, [48] те се наричат „двойносенчести”, понеже слънцето грее точно върху главите им. [49]

Смята се, че по небесния свод съществуват много кръгове, по които се движат всички звезди, но само малко от познатите са свързани с определени звезди и са получили съответни имена. [50] Един от тях, който е неподвижен и е винаги видим за нас, се нарича арктически [51] според звездите на мечката, които са върху него. Другият пък, срещуположен на този и който е също видим постоянно за

149

нас, се нарича антарктик. [52] По средата на всичко се [намира] т. нар. екватор, който разделя целия небесен свод на две половини. [Той се нарича „равноденник”], тъй като в тази част на земята, която е под него, всички нощи и всички дни са равни. При останалите кръгове, както казват те, [т. е. астрономите], чрез своя изгрев и залез слънцето показва всяка промяна на [равновесието] на цялото. Но когато се върне при този кръг, [т. е. при равноденствието], то разделя по равно нощта и деня. Между екватора [равноденствения] и арктическия [кръг] от двете страни се намират повратните кръгове — този на лятото, който е откъм нашата страна на екватора, и [този] на зимата — от другата страна, между които се движи слънцето.

Смята се също, че зодиачният кръг е разположен косо [по отношение на тези повратни кръгове].

[Виждаш ли] как неизмеримата и всемогъща премъдрост божия е наредила и заповядала на слънцето да се движи и да се мести на толкова места! И когато то стигне екватора, прави това, което е подходящо [53] за времето, и така [подготвя] добър климат и за дните, и за нощите; чрез своята равномерност слънцето като на братя дава светлина по равен дял. Там то поддържа голяма топлина, но тази жега намалява, когато [започне] да се връща към нас, и така постепенно настъпва остротата на зимния студ. Но когато [слънцето] се премести към южната половина, [по нашите места] настава зима, която е определена за почивка на земята от човешкия труд и от многобройните плодове и дарове на лятото. След това то отново се връща и стига до т. нар. арктически кръг и тогава [при нас] настъпва лято. Кой прочее може да се възхити достойно от необхватната премъдра и неизследваема широта и величие на добрината на твореца, на неговия разум и сила, която е с нищо несравнима! И този, който помисли за всичко [това], от очите му ще потекат реки от сълзи. И като се възхищава и учудва, ще разбере какви и колко много полезни и необходими [неща] е създал Бог за нашия род.

Но [сега] аз искам да пропусна всички промени на времето, които запазват и закрилят цялото това творение, държано от противоположни и взаимно отричащи се сили— по този начин [битието] бива запазвано и задържано. Аз ще пропусна всичките тези неща и ще разкажа само за

150

едно, което може съвсем определено да покаже властта на твореца и необикновеното всемогъщество на единствения владетел, на премъдрия творец и устроител на всичко. [Става дума] за двете големи светила, които преминават от едно място на друго и отново се връщат оттам по същата следа и това те вършат през всички времена на изгрев [и залез]. Онова, което е два пъти по-голямо от земята, не показва ли то ясно своята подчиненост [и това], как подобава на роба да работи, без да се отклонява от заповедта на господаря? Защото то, като му служи, проповядва, че той е негов творец и владетел, чиято воля то изпълнява, [като при това] изразходва толкова усилия, като преминава от едно място на друго и все отново се връща. Нека прочее се срамуват [54] всички безумни и скверни манихеи и всички (славяни [55]) — езичници и зловерни народи, които са противници на истината и родители на лъжата; които смятат, че слънцето е самовластно, макар и да виждат, че то служи и работи по заповед на своя творец, като самото [то] не говори, а единствено чрез делата си проповядва за властта и славата [на този], който го е поставил и му е определил граници, които то не преминава.

А какво да кажем за луната? Тъй като в нея е вложена способността да намалява, нея ние веднъж виждаме изпълнена, а друг път — изгубила цялата своя светлина и после отново нараства, приемайки своята същност от Бога, който е велик творец. Не проповядва ли тя и не показва ли ясно [твореца] чрез самите си дела, като поема върху себе си усилието светлината да я напуска подобно на душа и да заприлича на мъртва и отново да се оживява чрез приемане на светлината, която сякаш я изпълва с живот и отново я ражда и осветява? Тези промени, които са видими и познаваеми при двете светила, свидетелствуват за наличето на отношение на подчиненост, заложено в тяхната същност. Лошо и безчестно проповядват тези, които смятат, че двете светила са самовластни. Те дори смятат, че [тези светила] са причина за това, което се случва в живота на човека, без да знаят колко много грешат. От твореца Бога те са определени, както казахме и по-рано, като знаци за дните, времената и годините. Но не за да създават нещо, нито да определят предварително нещо или да стават причина за нещата в този живот. Те по никакъв начин сами по себе си не могат да влияят на

151

човешкия живот и да създават веднъж благоразумни и усърдни, друг път лоши и скверни или богати и могъщи князе и царе или пък, обратното — бедни [по дух], бедняци, [56] груби и незначителни според суетния и объркан разум и погрешните желания на астролозите. Да се вярва, че това е така, би означавало да се върши спрямо твореца голямо неразумие и необикновено безчестие, тъй като това познато творение, което би трябвало да бъде известно на всички, е създадено чрез божията добрина заради човека.

Слънцето, луната и звездите са само част от това творение. Как тогава [онова], което е било създадено и е получило битие заради хората, ще може да урежда целия човешки живот? [Ако това е истина], би се установило, че слънцето, луната и звездите са по-добри от човека, заради когото те са били създадени, което не може да бъде. Трапезата е създадена заради хляба, а хлябът съществува заради човека. Но нито трапезата е по-добра и по-ценна от хляба, нито хлябът е [нещо] повече от човека. Така трябва да се разбира и вярва, че същото е и при всички подобни случаи. Всичко, което е създадено заради нещо, е по-незначително от това, заради което е получило своето битие. Ако следователно слънцето, луната и звездите и всичко останало, което [ни е] познато, са създадени заради човека, [защото] без човека това познато и видимо творение не би било необходимо за нищо, тъй като то не притежава разумна и мислеща душа, [това означава], че слънцето, луната и звездите са по-нищожни, а не по-ценни, защото най-ценно от всичко това е човекът! Как тогава прочее по-незначителното може да властвуза над по-голямото и да го определя? Всичко това не само е невъзможно, но е и лошо. Ако звездите имат власт над хората, то онези, които разказват тази измислица, трябва да ни обяснят [дали] звездите са такива от само себе си, [т. е.] дали те са се появили сами. Ще допуснем ли прочее, че те са се самосъздали, и ще кажем ли, че те притежават някакъв разум или че те са създадени и изведени в битие от друг творец. И ако те ни отговорят на първия въпрос, ние отново ще ги попитаме: как звездите са се създали от само себе си, разделили ли са се на [такива], които правят добро, и на [такива], които вършат зло? И още: как и откъде са взели те поотделно естествени сили, за да [могат] да създадат и други като тях? Защото самобитието само по

152

себе си не е природа, а стои след природата и е вторично, [т. е] в природата то е случайност. [57] Невъзможно е [това], което е станало случайно, да бъ, е преди [природата]. Следователно как [това], което не притежава [първоначална] собствена природа, а е получило такава при случайно съвпадение в природата на нещата, какъвто е случаят при всяко недействително и несъществуващо нещо, как такова [нещо] може да придава реалност на другите? Това просто е невъзможно. Нещо, което някой сам не притежава, не може да предаде и на другите. Ще рече, звездите не са били създадени случайно, нито [пък] от само себе си, нито други могат да ги създадат добри или лоши. Защото случайността, както вече казах по-горе, не е преди природата, а след нея. Прието е да казваме: вратата се отвори сама, камъкът се изтъркули сам от планината и застана на [това] място, без да е бил докоснат от някого, и конят е избягал сам и е отишъл там, където не трябва. Ако природата не съществуваше предварителното никога и в никакъв случай не би станало такова нещо. Необходимо е първо да съществува природата, а след това от нея да се създава всичко, както вече казахме.

И така тези зловерници биват твърде лесно изобличавани, когато [започнат] да спорят по първия въпрос. Ако пък избягнат втория и кажат „друг е творецът, който ги е извел в битие”, тогава ще ги попитаме, казвайки: какъв е той — добър или лош е техният творец. Както и да отговорят те, ще стане ясно, че говорят лошо и неправилно. Защото никога един благ и добър [творец] не създава лоши и неприязнени [неща] и, обратното — злият не създава добри и добротворни [неща], но единият създава едните, а другият — другите. Добрият създава добрите и, обратното, ще кажем отново лошият — лошите. И така всяко от двете запазва свойствата на своята природа. И в двата случая те [сами] се изобличават. Нещо повече, това безчестие и славата на астрологията трябва да бъдат изгонени напълно от чистата християнска вяра. Защото един е благият и силен и премъдър творец, който е създал всичко твърде добро. И никога и по никакъв начин той не е създавал, нито е замислял [да създава] нещо зло или предизвикващо зло. [58] Защото всичкото зло ни е подчинено. Ние правим това, каквото искаме или към каквото доброволно се насочваме, тъй като сме създадени със свободна воля. [59] Ако ние искаме да останем такива, каквито

153

сме създадени, ще бъдем добри и добротворни, понеже не отстъпваме и пазим доброто, което ни е дадено по природа. Ако пък се отклоним от това дадено ни по природа добро поради голяма отпуснатост, небрежност и лоши намерения, то тогава ние ще се окажем като хора, които сами се лишават от доброто и приемат в себе си злото. Защото злото само по себе си, както казва св. Дионисий, [60] не съществува. Нищо, никъде и по никакъв начин [само по себе си] не е зло. Затова то просто не може да бъде причислено към същностите, тъй като то е липса на същност, т. е. то е нищо. [61] Бог следователно, бидейки благодатен и добър, е създал всички звезди добри и благодатни, както в това ни убеждава и учи техният ред и тяхното стройно, закономерно и целенасочено движение, чрез които те спазват заповедта на твореца [и неговия] закон, непрестанно му служат, красят небето и осветяват земята. Само дето те не викат и не проповядват, че творението е велико и прекрасно, [творението на този], който ги е извел в битие и [който] знае тяхното неизброимо количество и както казва пророкът, [62] на всички е дал имена. Що се отнася до това, че звездите правят едни хора добри, а други зли, това те ни най-малкото не могат да сторят, защото са неодушевени. Те не са получили такава природа, та да могат да правят [на други] това, което е в тях по природа. Те не притежават възможност за мислене, както [това] е при човеците. Също така те не притежават собствена [свободна] воля, за да могат да се обръщат към която и да било страна, било към добрата, било към лошата, такава, каквато имаме ние или [каквато притежават] войнството св. ангели или сонмът на злите духове. Това могат да правят [тези], които притежават разум, а бездушните [същества] не могат да вършат нищо и си остават такива, каквито са били създадени.

Но нека не ни укоряват за това, че искаме да разгледаме думите на самите астролози, както сме ги слушали да говорят неверни и суетни неща, а това, което от тях разбираме, него ще разгледаме, та от своите душегубни стрели те да получат рани и да загинат. Те смятат, че на небето има четири зони, [63] които наричат кентра [64], т. е. полюси, [65] и че всяка от тях има свое име. Едната се наричала часоблюдец, [66] [т. е. изток], а другата — запад, третата е посреддневният зенит [на слънцето], а четвъртата — противоположният на посреддневния зенит, т. е.

154

тази, която се намира под земята. За часоблюдец те определят един от дванадесетте зодиака. [67] Както, за да дадем пример, ние бихме казали „криос”, което означава овен, така за посреднебесния [зенит] те взимат [за символ] егокера, [68] т. е. Козирога. За запада взимат зигона, [69], т. е. Везните, а като [символ] на обратно на посреддневния [зенит] — Рака. По-нататък при всеки от тези полюси [т. е. зони], онзи зодиак, който е преди това, наричат наклон, [70] а този зодиак, който идва след него, наричат епанафора, [71] т. е. възкачване.

Но тъй като и планетите са в същност звезди, но се наричат [планети, понеже са] плаващи, те и тях разделят [72] на благотворни, [за каквито] те явно приемат звездата на Зевс [73] и тази на Афродита, и на злотворни, към които отнасят звездата на Арес и на Кронос. [74] Само [звездата] на Хермес те смятат за обща и за двете страни. За слънцето и месеца проповядват и казват, че те притежавали владетелска сила. След това те, [т. е. астролозите], образуват един четвъртополюсен кръг [75] и си служат, доколкото са в състояние да вършат това, с едно твърде вероятно число, както те смятат, което им предписва аритметическата наука при изчисляване периода на движение на звездите [76] и всичко останало по този [небесен] път. И когато в тези четири полюса открият, че повечето и по-силните [звезди] са добротворни или, обратното — злотворни, когато открият местата на злотворните според тяхното съотношение и взаимно разположение, според тяхната воля и определение, съвпадение и различие на т. нар. техни домове и издигане и спускане [77] или според формите, които те образуват било във вид на копие или на триъгълник, и дори неща, които подобно на тези могат да се установят, [и когато те се доберат до тези неща], тогава започват да се хвалят, че могат да предсказват бъдещето, и за новородените казват какви ще станат: славни ли ще са или богати, князе, властелини, царе, мъдри, силни, доблестни, усърдни и добри в учението. Според вида [78] на намиращите се в полюсите зодиаци, ако те са добросърдечни и търпеливи, казват, че тези, които се раждат [под техния знак], са добросърдечни и търпеливи, кротки, с бяло тяло и светли очи, руси коси и с добро телосложение. Но те казват и обратното на всичко това, т. е. че ще бъдат безславни, бедни, незначителни, отрупани с дългове, страхливи, неразумни, немощни, лукави, злочести, сквернослови,

155

суетни, гневливи, с тъмен цвят на кожата, свадливи, надменни и с лошо телосложение. Ако някой чуе всичко това, няма ли да им се надсмее и да ги поругае, защото те бълнуват, като да са болни от треска. Кой няма да въздъхне и от дълбините на сърцето си да заплаче за тях! Те като че ли нямат друга работа, та целия си ум са насочили към това, което за тях е от голяма вреда и просто [ще ги доведе] до неминуема гибел. Защо се бесиш ти, о, човече; защо произнасяш безчестни и хулни слова със своята уста? Защо ставаш противник на истината? Защо разрушаваш формите на природата? Защо изкривяваш правите пътища? Защо така безсрамно пристъпваш границите на справедливия ред и с лошо намерение изопачаваш причината на творението, като старшинството и управлението на по-големите предаваш на по-малките, като смяташ, че човешкият живот е подчинен на закона на звездите? Човеците са несравнимо по-ценни, по-славни и по-добри от звездите не само защото имат душа, но и защото са разумни, [имат] свободна воля и разсъдък. Каквото те поискат, това правят, и каквото не поискат, това могат и да не правят. И [освен това] човеците различават доброто от злото и господствуват над всички живи същества — на сушата и в морето, които макар и да са по-силни и по-бързи от тях, те покоряват поради това, че са разумни и защото заради тях са те създадени.

Но и над звездите [хората] имат власт. И макар да са толкова високо над тях, с разума си могат мъдро да изучат техния ред и техните разположения,и мястото, и движението, и скоростта, и забавянето, и моментите на задържане и на поврат. И по-нататък могат да научат за затъмненията на големите светила, имам пред вид слънцето и луната, много години по-рано да ги предскажат и да ги обяснят. Как вие можете да смятате, че тези звезди, които хората могат да наблюдават, да познаят и да разберат кога те се изменят и които те делят на групи, [как може вие да ги смятате] за създатели на човеците, как се осмелявате да изричате такава хулна дума. Наистина вие сте празни и без разум [хора]!

Звездите във всичко са по-незначителни от човека. Защото човекът със своя ум стои по-високо от цялото видимо творение; защото само човекът сред целия познат и видим живот е единствено разумно и разсъдливо същество м той единствен има разумна душа и наистина е създаден

156

по образ и подобие на своя невидим творец и Бог. Затова всички живи същества му се подчиняват, макар и да са по-големи и по-бързи [от него], както вече казахме по-горе. А звездите не притежават нищо подобно — те са само тела, създадени подобно на съдове и жертвеници [79] на светлината от твореца Бог, който единствен е без причина и на всичко е причина и творец. Той ги е създал ката светилници за тези, които живеят на земята, т. е. да бъдат полезни на човешкия живот.

И така както творецът е заповядал и разпоредил в начало, така те се движат безспирно в този ред, по-добре е да се каже носени и летящи с небесния свод, [80] неотклонно вървят по своя път. Така както от стихиите въздух, огън и вода нито една няма душа, нито разум и разсъдък, [но всяка] следва пътя на своята природа, като изпълнява заповедта на твореца, без да я нарушава, така и звездите, бидейки неодушевени и напълно без разум, се движат по определения им от началото път, според установената им граница и ред. За всички онези, а именно за въздуха и за огъня, никой човек не може по никакъв начин да докаже, каквито и логически доводи и думи да използува, че поне една от тях е одушевена и разумна. Ако някой твърди това, означава, че той просто няма никакъв разум. Така също и за звездите. Никой човек, колкото и да е умен, не може да измисли, да твърди и да докаже, че те са одушевени, а не неразумни. Ако те бяха създадени така, също биха имали свободна воля, разумна душа и способността на разумната воля да се обръщат на двете страни. И след като е изминало много време, би станало ясно, че някои от тях са се отклонили от своя ред и път и са тръгнали по друг път, както и някои разумни същества, имам пред вид човешкия род и ангелските чинове, [защото] и от едните, и от другите са се отклонили. Но никоя от звездите някога не се е отклонявала [от определения ѝ път]. Следователно трябва да вярваме, че както е при въздуха, огъня и водата, така също [и звездите] се движат по определения им още отначало ред и закон, тъй като те по природа не притежават свободна воля и разумна душа, нито пък и най-малкото движение на одушевеното по природа [същество]. И за необикновено голямото небе, което ги обхваща и държи всички, никой не може да твърди, че е одушевено. На него му е достатъчна само заповедта на неизмеримата сила на тво-

157

реца [81], който го е създал първоначално и му е заповядал да извършва постоянно [едно и също] движение, както е [заповядал] и на въздуха, и на огъня, и на водата, като че човеколюбецът Господ е искал да покаже на човеците своето необикновено величие, разум и сила. Небето, което е несравнимо по-голямо от земята, той създаде така, че то не стои на едно място, а се движи в кръг, а земята, обратното на това, той не закачи на нещо, а ѝ заповяда да стои неподвижна, като да я е подпрял с някаква дебела подпора, която би я поддържала, за да не се отклонява на никоя страна. На нея ѝ бе достатъчна само заповедта на твореца, който я е извел от небитие в битие и я утвърдил със своята сила.

По две неща [82] аз съдя, че небето е чудно и дивно, [а именно] че то се движи непрекъснато, докато земята пък е неподвижна. Каквото Бог е пожелал, това е и създал и на небето, и на земята, и в моретата, и във всяка бездна. [83] Да замлъкнат прочее всички уста, чийто глас на неправдата и лъжата стига наистина до небесата и които славят звездите, сякаш те са създатели на човеците, [техни] причинители и съдници. Едните, които притежавали добротворителна сила, те наричат добри, а другите, които причинявали злини, наричат лоши. Но това не е така, а така говорят само покварените уста. Тези нечестивци, които притежават пагубен ум, трябва да ни кажат откъде [звездите] имат [способността] да различават противоположностите; освен това, коя природа и сила на коя [природа и сила] принадлежи, дали тя е разделена или смесена и се [отнася] и към двете. Наистина смешни са всички мнения и теории на астролозите, които са присъщи на тяхното изключително безумство. Понеже те не познават истината, с глупавите си речи се лутат като в сънни бълнувания. Всеки от т. нар. от тях дванадесет зодиака [84] те подразделят на тридесет части, и после всяка част на шестдесет части и втори път всяка шестдесета част на [нови] шестдесет части, а и по-нататък ги разделят на втори и трети части. Те заявяват, че хороскопът, т. е. часоблюдецът, е основа на цялата им мъдрост. [85] Чрез него астрономите [86] се надяват да открият останалите центрове, [87] т. е. полюси, и местата на останалите зодиаци, които са от двете страни на тези полюси, а също и въздигащите се триъгълни и четириъгълни звезди [88] и останалите, които имат формата на съзвездия. [89] При това

158

търсене каквото те забележат, това и приемат. Те ще се изобличат, защото не са в състояние да открият [истинския] хороскоп. Не са ли напразни всички техни размишления и познания за порядъка [на звездите], до които са се добрали, и няма ли да изчезнат напълно? Но всеки, който пожелае, нека запази [в себе си] истината на това изобличение.

Астролозите [смятат], че както са задължени да наблюдават и по необходимост да следят за раждането и идването на [този свят] на всяко дете, [така] не по-малко и по същия начин те трябва и са длъжни да наблюдават и да следят хороскопиращия зодиак, а така също и звездата, която е в този зодиак. В същото време без прекъсване и забавяне [те трябвало да наблюдават и да следят] периода от време, който може да бъде по-кратък и от миг. И като съдят по него, те откриват идващите след [полюса] зодиаци и [намиращите се] в другите полюси задържащи се [звезди] и тези, които са между тях. [90] [По това те съдят] дали хороскопът е дневен или е нощен. [91] Но тъй като един и същ човек е невъзможно да се раздели на две части, не трябва ли той да вземе при себе си друг, който да има задължението да наблюдава раждането и веднага след настъпване на момента [на раждането] да даде знак и да уведоми астролога? И понеже и двамата ще поискат да обявят [момента на раждането], единият ще трябва да зърне началната поява на детето от утробата на майката, след това, когато то се е появило до половината, и накрая пълното му излизане и падане на земята. Кога прочее ще трябва да съобщят и дадат знак на този, който гледа хороскопа? — тогава ли, когато се е появило отчасти, или когато е наполовина, или пък когато е излязло цялото, или, казано по-вярно, когато то падне на земята? Няма ли да изпадне в колебание този, на когото е наредено да пази и наблюдава, тъй като няма да знае кога да изпълни казаното му? А когато той стори това и даде знак, откъде ще бъде сигурен, че е намерил това, към което се е стремял? Защото не може да се знае колко бързо трябва да се извести времето на раждането. И ако кажат — когато [детето] падне напълно на земята, и това, така казано, не е точно и определено. Защото това, на което веднъж е [определено] да се появи в човешкия живот, трябва да се появи бързо чрез силата на онази звезда, която в този кратък момент е насочена надолу.

159

Но не може да се знае коя е била тази звезда, когато се е раждало детето, [тъй като при появата] на главата е [била една], на половина — [друга], а при пълното му раждане — [трета]. Дали поради бързото преминаване на звездите [не е преминал] предварително друг хороскоп, добротворен или злотворен, и не е предварил този, при който се извършва раждането, и е оказал влияние върху това, което се ражда, и определил какво да бъде то, а не онази хороскопна звезда, която в момента се намира над детето. Следователно по-голямо ще бъде влиянието [върху новороденото] на първата звезда и полюсът на тази звезда трябва да се отнесе към момента, в който е станало раждането, а не полюсът на онази, която се е появила след раждането [на детето]. Каква полза или вреда ще получи новороденото от тази хороскопна звезда, която се е появила, когато то е било вече на земята, ако друга преди нея е извършила това, което е [трябвало да направи] и тази. Тъй като наистина не е възможно да се открие хороскопната звезда и всичко друго, което да свидетелствува за нея, затова тези гадания трябва да отпаднат, макар и истината да остава скрита.

Те напразно се хвалят, че знаят бъдещето. Защото ще бъде ли разумно, когато се роди дете и след като родилото се дете се появи на земята, астрологът да заповяда на застаналия да наблюдава да му съобщи веднага, след като чуе и разбере в кой час [е станало това], и после, като смята на пръсти, да се опита да открие хороскопната звезда? Ще кажем ли, че са безброй тези, които могат да открият това, тъй като много пъти са ги броили и пресмятали тези, които са и в другите три полюса, т. е. в зодиачните звезди, и които са извън полюсите [92], и тези, които изгряват и които залязват, и [т. нар.] домовладетелка [93] и които предпочитат неподвижните [пред] подвижните и триъгълните и четириъгълните и останалите, които те приемат при своите търсения? Какво огромно количество [звезди] прелита всяка секунда и всяка минута. Астрологът е човек и той не притежава същата бързина, каквато е небесната скорост, нито може да обхване [цялото] това множество и количество, та от него да не остане нищо скрито и по този начин да може наистина да открие [нещо]. Защото небето се върти по-бързо и [астрологът] не може да успее наистина да изчисли всичко това за краткия момент, през който една звезда сменя друга звезда. Ще

160

рече, че най-съществекото отбягва от астролога и остава скрито за него. Затова по необходимост трябва да съществува един хороскоп, т. е. хороскопна звезда, когато новороденото се намира вече на земята, и друг трябва да бъде онзи, който ще се определи, след като всичко изложено по-горе се прояви чрез търсене и откриванедъй като последният период от време [при раждането] преминава твърде бързо. Ако пък хороскопната звезда не може да се открие със сигурност, то е ясно, че и всичко друго, чрез което тя се открива, не е истинно, тъй като е много дребно и е трудно да се открие. По-скоро то изобщо е невъзможно да бъде изследвано така, както го е определила и предала злата мъдрост на тези самите, които са си изгубили ума и естествения смисъл и са погубили вродените мисли и не се срамуват и страхуват да унищожават онова, което е в нас. Те неподобаващо разделят и разкъсват едната и единствена човешка природа. Едни [от тях] я славят като сполучлива и добра, а.други я смятат за лоша по произход и природа.

И така над цялата природа те поставят много творци, вместо [да почитат] единия творец. Едни вярват, че природата на бащата и майката е добра, а [други] — обратното, че е зла, понеже още преди това по време на тяхното собствено раждане била устроена така. Които са се родили от добри и усърдни [родители], са станали лоши и зли, и обратно — [родените] от зли и лоши стават добри и усърдни, но не чрез тяхната свободна воля [това става така], а поради тяхната участ, определена им от силата на звездата, която причинявала доброто и лошото. Всичкото това не е ли работа на [един] вбесен дух, [94] който не притежава ни най-малко разум? О, велика погибел! Как вие, като проповядвате това беззаконие и [тази] неправда, не се срамувате? Вие виждате, че от рибата се ражда риба, от дървото — дърво, от лъва — лъв, от говедото — говедо и от коня — кон и че те имат в себе си същото, каквото има и в онези, от които са били родени. Че те раждат същите плодове и че те не изпитват никакво влияние от-разположението на звездите. Човекът [пък], който е несравнимо по-горе и по-ценен от всичко това, него вие не поставяте наравно дори с животното или с дървото и не го смятате за подобен на неговия създател, доколкото е възможно да му бъде подобен по природа и по същност. Така често пъти от силния се ражда силен, от белия — бял,

161

от синеокия — синеок, а някой може по още много белези на тялото да прилича [на родителите си], [например] по характер, по ум и по сила. Усърдният в доброто [може да произхожда] от усърден [в доброто], лукавият — от лукав, търпеливият, кроткият и гневливият, лютия — от подобни [родители]. Ако звездите можеха да отнимат силата на свободната воля и способността ни да клоним на двете страни, т. е. към доброто и към злото, и ако ние трябваше да се подчиняваме на други сили и да се превръщаме в такива, каквито ни заповядва случайното разположение на звездите — зли или добри, ако това е така, не трябва да вярваме, че Бог е в състояние да помага на своите служители [95] и на тези, които го обичат, че той може да въздава всекиму според делата и че той ще изпрати във вечни мъки онези, които са вършили зло и са лъгали. Онези пък, които са обичали истината и са вършили добри дела, [няма да може] да изведе във вечен и блажен живот. Няма [такъв], който да има ум и да обича поне малко справедливостта и който при това да не желае да почита или да осъжда онзи, който не по собствена воля е добър или лош, но е такъв по рождение. Така ние нито хвалим, нито хулим огъня, понеже гори, или водата, -понеже изстудява, [защото всичко] е създадено според рода си. Следователно, което е създадено [така] според рода си, не бива нито да се хвали, нито да се кори, защото то не от само себе си притежава добро или зло.

Но нека да прибавим и още нещо за изобличаване измамата на астролозите, оттсоето да стане още по-очевидна лъжата, която те ни разказват с техните измислици. Защото, ако някой се роди в една от т. нар. зодии, т. е. животински знак, [96] той трябва да бъде по вид такъв, както е бил разбиран тогава [този зодиак], при което човешката природа като че се съобразява с [някакъв] образец и веднага приема неговата форма. По това време, когато небето и земята, [казват те, се намират] в зодиите на Лъва, на Девата и на Рибата, никой не се ражда мавър. [97] Като се случат раждания по време на тези зодии, всеки човек по време на тези животински знаци — казват те — се ражда бял. Обратното на тези [споменатите вече се случва в знака] на Близнаците, на Рака и на Скорпиона. В тези зодии [според тях] сред скитите не се ражда нито един човек, [защото] под тези животински знаци се раждат изключително черни хора, т. е. винаги [само]

162

маври. Сега ние виждай и чуваме, че всички етиопци, които безброй много са се народили, са черни, [98] а при скитите всички са бели, здрави и силни. [99] Това следователно ще трябва да се разбира така: или че не съществуват изобщо никакви зодии, които в определен зодиачен кръг да правят хората бели или черни, или никъде не съществуват черни маври, [100] нито племето на белите скити. Но тъй като в действителност и двете положения са верни, не трябва ли да се приеме, че едното [от тях съдържа] истина. Но тъй като се срещат и двата [типа], т. е. черни и бели хора, целият свят знае, че етиопците са всички черни, а скитите са [всички] бели. И понеже е така, необходимо е да се предполага [101], че в т. нар. зодиачен кръг, т. е. в зодиите, няма [сила] която може да прави това. Зодиачният кръг, който те са си създали с помощта на своите астрологически басни, изобщо не съществува. Защото, ако съществуваше кръг с такива способности, тогава не биха съществували толкова бели хора сред скитите, нито пък толкова черни в Етиопия. Всичко това показва, че те са празнодумци и че всичко, [каквото казват], е съставено от лъжа.

Но че техните [приказки] са лъжа, става ясно и от [следното]: в много страни владетелите — царе, князе и крале, биват поставяни не поради прилика на зодиач ния знак, силата и природата на звездите, а по наслед ство, [т. е.] според закана, реда на потомството и роднинството. Синът идва на мястото на бащата и братът — [на мястото] на своя брат, както това е било и при Давид. Започвайки от него, родът му продължи [да управлява] в Юдея непрекъснато чак до Зоровавел. [102] Същото е било и при персите, и при лидийците. [103] При първите, [започвайки] от Кир и Дарий, [104] родът се задържал до последните, [т. е. до диадохите], [105] а при лидийците — от Кандавла, [106] та чак до Гуга. [107] И отново от Гуга, та до Криса, [108] при когото царската власт се задържала в един и същ род.

И при българите отначало князете били [поставяни] по наследство — синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите. Как прочее е могло да стане в толкова много случаи синът да поеме властта на [своя] баща? Дали, че при всичките тях се е случило така, че силите на зодиака са съвпадали и че звездите са имали такова разположение, та родилите се тогава да трябва да получат царска

163

власт. Но всичкото това е просто невъзможно и смешно и [представлява] извънредна глупост, която астролозите разпространяват и приемат [109] в желанието си да основат [науката] кенетлиалогия. [110]

Ние вече ще престанем да говорим за това, защото за мъдрите, които искат да извлекат истината и да я превърнат в твърдиня, е достатъчно и това, а сега нека поговорим малко за схващанията на никои изследвачи за голямото светило [111] и за звездите, които казват: дали са били създадени обли по форма и дали са закрепени на небето, дали се движат заедно с небето в кръг, както на нас ни се струва, или пък имат свое самостоятелно движение. Всичко това е разгледал мъдрият философ Аристотел и го е решил правилно, [т. е.] както трябва да бъде, [като е взел за пример] фазите на луната, когато тя нараства и намалява, [когато] се изтощава, [т. е. губи светлината си], когато е наполовина, [когато] има формата на сърп и е почти напълно без светлина и когато цялата [е изпълнена със светлина. [112] И, обратното: когато тя отново е сърпообразна, [т. е.] извита на двете страни, и изтощена, [т. е. изгубила светлината си], и започва отново да нараства и да се изпълва със светлина. Всичко това доказва, че [луната] е кръгла, и това се вижда [много] ясно. Той, [т. е. Аристотел], като разгледал добре всичко, установил, че те имат кръгла форма, т. е. и слънцето, и луната, и звездите, и че те, бидейки закрепени на небето, [извършват] движение. [113] Под „закрепване” той е разбирал причисляването и участието на [всяко тяло] поотделно към собствения му кръгов път.

След като Аристотел изяснил много неща, искайки да приключи, той казал: „след като е невъзможно двете да притежават еднакво движение — имам пред вид кръгът и звездата, и то не една единствена звезда, — не трябва ли по необходимост [да се приеме], че кръгът се движи, а звездите стоят неподвижно, но закрепени към кръга, биват носени заедно с него” [114]. [Това] движение може да се установи от всички. Що се отнася пък до тяхната форма, че те са обли, това той е доказал чрез луната, като наблюдавал как тя приема светлината, притежавайки обла форма. Той говори буквално, като си служи със следните думи: луната, както може да се види и от нас, показва, че тя има кръгла форма. Защото в противен случай тя не може да нараства, нито да намалява, [т. е.] по-голямата ѝ част да бъде с тъмен кръг или [пък] извита на двата си края,

164

[друг път] да бъде наполовина [осветена]. И ако луната е създадена така, то е ясно, че и другите звезди имат обла форма.

До този размисъл стигнахме, тъй да се каже, по необходимост, понеже искахме да докажем, че това, което говори божественото Писание, е самата истина.

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята.” [115] И създаде Бог двете големи светила и ги постави на небесната твърд, за да светят на земята. [116] И това, което казва великият и премъдър Мойсей, доказва истинността на словата [на Аристотел], тъй като той ги е казал в своите книги, без да е изследвал или слушал за божествените книги, [а е стигнал до истината] само чрез изследване на природата. И ние следователно, като виждаме и като говорим [за тези неща], необходимо е да се запознаем добре с Мойсеевото свето Писание, да се изпълним с просветление, както и великият Мойсей, когато приемал от Бога доброто откровение. [117] Тук ще прекъснем това слово и [ще въздадем] похвала на великия творец, който [е създал] всички звезди, които наричаме неподвижни, и [онези, които са] плаващи, [т. е. блуждаещи, които са на брой пет], и двете светила — слънцето и луната, за да дават светлина на хората, които живеят на земята, и така ние да получаваме от тях светеща сила за нашия поглед, за различаване на лежащите пред нас природни неща. [Той ги е дал и като знаци] за началото и края на вятъра, на деня, на седмицата, на месеца и на годината. И онова, което има кръгово движение, [Бог определи] да се връща към същия знак, от коета установяваме, че и човешкият живот се върти като колело и се връща към същия същностен знак, т. е. към пръстта, от която сме взети и създадени и към която отново се връщаме. И така ние ще застанем пред нашия творец и владика, от когото всички ние ще получим според делата си заслуженото. И ще застанем [118] лице с лице срещу слънцето на правдата, която сияе с трилъчната светлина на божествената същност, хвалена и славена в една природа от многото и безбройни звезди, които са разумни и никога не угасват, имам пред вид всички светии. И ние ще получим непреходния и блажения живот [*].

• . Следва текст, малко повече от четири колонки, в който се съобщава, че тази книга е преписана в исихастирия св. Богородица на Хилендарския манастир в Атон от граматика Теодор през 6771, т. е. 1263 г.

165

ВАСИЛИЕВО [119]

Ако ти някога в ясна нощ погледнеш към небето и видиш необикновената звездна красота, [120] ще си помислиш за създателя на тази необикновена изкусност, как той с тези звезди сякаш с красиви цветя е изпъстрил небето и как измежду видимите [неща] това, което е необходимо, между тях е по-красиво. И ако ти чрез своя буден разум си проумял чудесата, [които стават] през деня, и чрез това видимото си проумял и невидимото, тогава ти [наистина] си се приготвил да слушаш и така си пристигнал до чистото и блажено зрелище. Ела прочее да те хвана за ръка [и да те разведа] из града и да ти покажа скритите чудеса на този голям и духовен град и да те подслоня [121] в него, в този град, [който] отначало е наше отечество, от който ни изведе човекогубният бяс, като прелъсти човека със своите ласкателства. Тук ти ще съзреш първобитието на човека и смъртта, която скоро го постига, първия плод на причинителя на злото и на греха. И ти ще разбереш, че по природа си земен, но [при все това] си дело на божията ръка; по сила си много по-слаб от животното, но от Бога си поставен да владееш над всяко животно и бездушна твар, [защото, макар] по физическата си природа да си по-слаб, но поради съвършения си ум можеш да се издигнеш по-горе от небесата. Ако проумеем това, то и сами ще разберем кои сме и Бога ще познаем, ще се наклоним към създателя, ще служим [122] на владиката, ще славим Отца, ще възлюбим хранителя, със страхопочитание [ще гледаме] на благодетеля, непрекъснато ще почитаме [123] началника на нашия настоящ и бъдещ живот. Понеже той вече ни даде богатство и така ни засвидетелствува обещаното, чрез насладата от сегашния [живот] ни утвърждава в очакваното. След като преходните неща са такива, то какви ще бъдат вечните? И ако видимите са толкова добри, [124] то какви ще са тогава невидимите? И ако величието на небето превъзхожда възможностите на човешкото мислене, то кой ум ще може да изследва природата на вечно съществуващия? И слънцето, което не е вечно, е толкова красиво [125] и толкова голямо, бързо в движението, извършва добре подредени обиколки, [126] има големина, съответствуваща на всичко, и така то не преминава извън определените на всичко това граници. Чрез естествения си блясък [126а] подобно на свет-

166

ло окото краси творението. Щом като ние не можем да се наситим, гледайки това [преходно слънце], какъв ще бъде тогава блясъкът на слънцето на правдата? И ако за слепия е беда, че не може да види [това слънце], то колко [по-голяма] ще е бедата за грешника, когато бъде лишен от истинската светлина.

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята и да отделят ден от нощ.” [127] Небето, [а така също] и земята бяха вече изпреварили. С тях беше създадена и светлината; разделени бяха нощта и денят, появила се бе и [небесната] твърд и сушата. Водата била събрана на определени и постоянни места. [128] Земята била изпълнена от своите плодове, [129] покрила се с безброй треви и изобилствувала с всякакъв вид растения. Не били се появили още нито слънцето, нито луната, за да не могат онези, които не познават Бога, да наричат слънцето причина или баща на светлината, нито пък да го смятат за творец на онова, което произраства от земята. Затова бе четвъртият ден. И едва тогава Бог рече: „да бъдат светила на небесната твърд” [130]. Когато ти разбереш кой е този, който е казал [това], веднага свържи мисълта си и със слушащия.

„И рече Бог: да бъдат светила. И създаде Бог двете светила” [131]. Кой е казал и кой е създал? Не проумяваш ли, [че зад] тези думи се крият две лица? В целия разказ тайнствено е втъкана истината на богословието, [132] посочена е и необходимостта от появата на светилниците, за да светят, казва той, на земята. Но щом като светлината е била създадена преди това, то защо слънцето е създадено, за да сияе отново? Не бе ли изведена в битие най-напред самата светлина и едва след това тялото на слънцето с обла форма и вложена в него първосъздадената светлина? Защото едно е пламъкът, а друго е стъкленицата с маслото. Пламъкът има светеща сила, а стъкленицата с маслото е сякаш негово тяло, от което той сияе на тези, които се нуждаят от него. За онази чиста и безплътна светлина били създадени като съдове [двата) кръгли светилника, както и апостолът намеква за други светилници в този свят. [133] [Но] истинската светлина в този свят е друга. Черпейки от нея, са се появили светите светилници на душата, които ни поучават и измъкват из тъмнината на незнанието. Така и творецът Бог е създал това слънце като съд за онази сияеща светлина и го за-

167

палил да свети в този свят. И нека никому не изглежда неправдоподобно казаното, че едно е блясъкът на светлината, а друго е тялото, в което тя се намира. Защото присъщо за нас е да делим сложните неща по следнця начин: [първо] да говорим за приемаща същност и [второ] — за придружаващи я свойства и качества. Както белотата по природа и по произход е различна от избеленото тяло, така и [това], за което сега говорихме, има различна по природа, същност — чрез силата на твореца е създадено и съединено в. едно. Ти не ми казвай, че е невъзможно това да бъде разделено едно от друго. И аз зная, че за мене и за тебе е невъзможно да отделим [светлината] от слънчевия кръг. Но това, което ние можем да разделим [само] мислено, за твореца на тяхната природа е възможно да раздели в действителност. Ти не можеш да отделиш горящата сила на огъня от [неговата] светеща сила. Но Бог, който поискал да призове своя угодник Мойсей по един по-особен [134] начин, поставил огън в къпината, който притежавал само светеща сила, но нямал горяща сила, [135] както свидетелствува и Давид, като казва: „гласът Господен секне огнен пламък” [136]. Затова (вътрешният смисъл на словото) ни учи, че при отдаване заслуженото за нашия [тукашен] живот природата на огъня ще бъде разделена. Тогава светещата сила ще бъде [дадена] на праведниците, а мъката на горенето ще бъде отделена за грешниците. [137] Така че за нас е възможно и чрез лунните промени да повярваме и да разберем [това], което търсим. Когато луната намалява и [напълно] изчезва, тя не губи изобщо цялото си тяло, а само светлината, която е в нея, постепенно изчезва и отново [постепенно] се увеличава и така ние наблюдаваме нейното намаляване и нарастване. За това, че тя не губи просто своето тяло, когато намалява, свидетелствува наблюдението на нейния вид. Когато въздухът е съвсем ведър и лишен от всякакъв мрак и [луната] има формата на обръч, то ти, като наблюдаваш, можеш да се увериш, че нейната неосветена част описва същия кръг,какъвто тя има и когато е [във фаза] на пълнолуние. Кръгът [може] да се види ясно, когато тя сияе наполовина и когато погледът свърже мислено тъмната страна [на кръга с осветената]. Ти не казвай, че светлината е чужда на луната, понеже тя намалява, когато се приближава към слънцето, и нараства отново, когато се отдалечава [от него].

168

Сега не е наша работа да изследваме това, а да разберем дали нейното тяло е различно от онова, което я осветява. Същото е необходимо да се има пред вид и при слънцето. Но приело веднъж в себе си и смесило се със светлината, то никога не се лишава от нея, а луната често сякаш се съблича и отново облича в светлина. [И така] чрез самата себе си потвърждава казаното за слънцето.

Тези две [светила] бяха определени да разделят деня от нощта. Защото отначало [сам] Бог бе разделил деня от нощта. Тогава той противопоставил техните естества, за да не бъдат те никога смесени едно с друго и светлината да няма нищо общо с нощта. Защото, което през деня е сянка, същото през нощта е природата на тъмнината. Всяка сянка, когато блесне светлината, ѝ се противопоставя, тъй като тя се появява от тяло. Сутрин тя се простира на запад от тялото, вечер клони на Изток, а на пладне — на север. Когато настъпи светлината, нощта се оттегля, тъй като тя по своята природа не е нищо друго освен сянка на земята. Защото както през деня сянката се появява в резултат на преграда на светлината, така се образува и нощта чрез засенчването на намиращия се над земята въздух. Такъв следователно е смисълът на думите: „и отдели Бог светлината от тъмнината” [138]. При появата на светлината тъмнината се оттегля, защото при създаването им бе дадена противоположна природа. Сега той заповядва на слънцето да бъде мярка на деня, а луната, когато кръгът ѝ е напълно осветен, да бъде владетелка на нощта. Защото тъкмо тогава двете светила са противоположни по място едно от друго. Когато слънцето изгрява и луната е пълна със светлина, тогава луната залязва и става невидима. И когато слънцето отново залезе, тя се появява на Изток. Макар в другите си фази [139] лунната светлина да не свети през цялата нощ, това за нас сега няма никакво значение. Но когато тя е пълна, [тогава] тя владее нощта и светейки повече от звездите, осветява земята. Подобно на слънцето и тя разделя времето на равни части. Казано е: „Нека те бъдат знаци за времена, за дни и за години” [140] [Тези] знаци, които дават светилата, са много необходими за човешкия живот. Ако някой се залови да ги изследва критично, тогава ще се потвърди опитът на наблюденията от стари времена, че те са полезни. [Защото чрез тях] могат да се научат много неща за дъждовете, много и за бездъждието и за духането на

169

вятъра, бурен ли е той или тих, на отделни места ли духа или на цели области. [Това], което показва слънцето, ни е предал още Господ, когато казва: „Ще има буря, защото небето е червено и се заоблачава.” [141] Когато слънцетд изгрява през мъгла, тогава лъчите му потъмняват и то става червено и изглежда сякаш лицето му е кърваво. Такава измама за нашия поглед се създава от плътността на въздуха. Когато пък лъчите не могат да проникнат през сгъстения въздух, става ясно, че поради натрупването на земните изпарения той не може да се задържи, но поради пренасищането си с влага предизвиква студ и бури [на тези] места, в които се е събрал. Така също, когато около луната и слънцето се образуват т. нар. кръгове, това означава, [че ще има] много дъждове или бурни ветрове. Или [когато има] т. нар. антилии, [142] които се наричат двойници [143] на слънцето, и когато се движат едновременно със слънцето, това означава, че ще има някакво въздушно смущение. Когато пък се появи лицето на дъждовната дъга, [144] която се подава от облаците, простряна в права посока, това показва, че ще има дъжд или силни бури и просто дълготраещи промени във времето.

Но и при нарастването и намаляването на луната онези, които са наблюдавали това, са доловили нейните предвещания, [145] [например], че въздухът над земята по необходимост се променя според фазите на луната. Ако тя на третия ден е тънка и чиста, това предвещава постоянно, спокойно [време; когато тя] в очертанията и рогата си изглежда плътна и зачервена, заплашва или с много дъждове, или с южни ветрове.Кой не знае ползата, която тези знаци допринасят за този живот? Плаващият по морето, като види този знак, може да задържи кораба на тихо място и [така] да се запази от бурните вълни. Пътникът, щом види, че идва буря, може да избегне бедите, като почака изясняването. Ратаят, [146] който сее семената и посажда растенията, и всички, които се трудят, чрез тези [знаци] могат да разберат [147] кога времето ще бъде благоприятно. А когато всичко ще се разпадне, т. е; в последните дни, [когато дойде второто пришествие], тогава чрез слънцето, луната и звездите ще бъдат дадени знамения. Бог рече: „Слънцето ще стане като кръв и луната не ще дава своята светлина” [148]. Това ще бъдат знаменията за края [на света]. Но някои, като прекрачват границите с многото си приказки, [149] привличат тези думи

170

в подкрепа на генетлиалогията [150] и казват: нашият живот е свързан с движението на небесните звезди. Затова чрез звездите ни се дават знаци за това, което ще ни се случи. И [макар този] библейски израз да е толкова обикновен, „да бъдат знаци”, те не го свързват с въздушните колебания, нито с промените на времето, а, както им допада — със съдбата на хората. Сега, както казват те, при свързването на движещите се звезди, които се намират в зодиака, т. е. в животинския кръг, се получават определени образи, [т. е. разположения на звездите], които стават причина за определени раждания, а друго разположение на същите [звезди] предизвиква противоположна жизнена съдба.

Нека поговорим по този въпрос и за да бъде той разбран, да се прострем по-нашироко. Аз не искам да кажа нищо от себе си, но искам да използувам техните думи за изобличаването на онези, които са приели вече тази отрова, и да им дам изцеление, и да предпазя тези, които не са попаднали [още] в това зло, та да не налетят и те на същото. [Онези], които са измислили генетлиалогията, разбирайки, че в голям период от време много от образите, [получени от разположението на звездите], ще им убягнат, са стеснили измеренията на времето до възможно най-малкото, като че в един отрязък от времето, по-малък от миг, както казва и апостолът, в един моментг в един миг, [151] може да има такава голяма разлика от раждане до раждане. Следователно, който се е родил в този момент, се ражда като градоначалник, [152] владетел на народи, много богат и властен, а който се роди в друг моментдой се ражда беден, хляба си изкарва с просия и скита [от врата на врата]. [153] Затова зодиачния кръг те подразделят на дванадесет части и тъй като слънцето за тридесет дни изминава [една] дванадесета част от т. нар. неподвижна сфера, всяка от тези дванадесетини е равна на тридесет части. След това те разделили всяка част на шестдесет и всяка [от тези шестдесетини] разделили отново на шестдесет. [154]

Нека [сега] да пресметнем какъв е броят на ражданията, които стават [155] в един момент, и да видим дали наистина може да се спази съвсем точно това прекомерно раздробяване [на времето]. Веднага след раждането на детето, помагалата при раждането [156] поглежда родилото се дали е от мъжки или женски пол, след това очаква да изплаче,

171

което е белег, че детето е живо. Колко от тези малки шестдесети ни ще да са преминали през това време! За раждането се съобщава на халдееца. [157] Колко от тези кратки моменти са изминали, мислиш ти, докато бабата [158] е направила съобщението, и още [колко ще минат], ако се случи този, който трябва да запише часа, се намира извън помещението. Който иска да разбере хороскопа, трябва да отбележи точно часа [и дали раждането] е станало през деня или през нощта. Какво количество шестдесетини преминават през това кратко време? Необходимо е да се открие не само в коя дванадесетина се намира хороскопната звезда, [но и] в кои части на тази дванадесетина и в коя шестдесетина, [159] на каквито, както казахме, е подразделена [всяка част], та наистина да се открие в коя шестдесетина на подразделенията на първите шестдесетини [се намира тя]. И такова точно и непонятно откриване на толкова краткия момент, казват те, е необходимо да се извърши за всяка планета, за да се открие в какво съотношение се намират те по отношение на неподвижните звезди и какво е било тяхното разположение една спрямо друга по време на раждането на детето. Понеже е невъзможно да се улучи точно часът, то и най-малкото отклонение от всичко [това] води до правене на грешки. Затова нашият укор трябва да бъде [насочен не само] към онези, които се занимават с това мнимо изкуство, [но и към тези] които, ги гледат, като че могат да узнаят какво ще се случи със самите тях.

А какви се техните предсказания? Онзи там, казват те, ще бъде къдрав и със светли очи (защото е роден под знака на Овена), [160] а това животно така изглежда. Той ще бъде велик и мъдър, защото овенът е водач и изобретателен, тъй като това животно, без да скърби, [позволява] да му бъде свалено руното и отново то бива обличано от природата. Този пък, казват те, който е роден под знака на Телец, е печален и работен, защото телецът е под ярем. [Роденият] под знака на Скорпиона е побойник, защото е подобен на това животно. [Този пък, който е роден под знака] на Везните, е справедлив, защото и при нас те означават равенство. Кое може да бъде по-смешно от това? Овенът, с когото ти свързваш раждането на човека, е дванадесетата част на небето. Когато слънцето е там, то се докосва до пролетните знаци. Везните [161] и Телецът също са в дванадесетата част на т. нар. зодиачен

172

кръг. Как ти прочее казваш, че те са първопричина на човешкия живот [и защо] свързваш характера на раждащите се човеци с животните, които са между нас? Овенът е щедър, казваш ти, но не защото тази част на небето е творец на такъв нрав, а защото такава по рода си е овцата. Какво прочее — ти искаш да ни увериш в достоверността [на това, което говориш] за звездите и да ни обориш с празни приказки? [162] Ако небето е взело от животното и притежава такива нравствени свойства, [това означава], че и то е подчинено на чужди сили, тъй като е напълно зависимо от животното. И ако е смешно да се говори така, то още по-смешно е да се иска да се доказват мненията [с неща], които нямат нищо общо помежду си.

Всички техни мъдрости са подобни на паяжина. Когато в тях попадне и се оплете комар, муха или друго някакво животно, което е също слабо, то се задържа. Но когато се приближи някое силно животнодо много лесно изпада и понеже е слаба, тя се разкъсва и безследно изчезва. Но те не се задоволяват само с това,а и свободната воля на всеки един от нас, говоря за свободния стремеж към доброто или към злото, [163] и неговото начало те свързват с небето. Макар и да би било смешно да им противоречим, [тъй като това е недостойно], то не трябва да се отминава с мълчание [тяхното учение], защото мнозина, привлечени отначало от техните хитрости, [остават техни привърженици].

Впрочем ние искаме да ги попитаме още в началото дали през всички дни не се променят безброй пъти разположенията на звездите? Така наречените планети са в постоянно движение, като едните от тях се настигат бързо една друга, други пък извършват обиколката си по-бавна и в един и същ час [могат] да се виждат помежду си и да се скриват. При раждането си [хората], както казват те, в зависимост от това, дали са били под добротворна или злотворна звезда, получават голяма сила. И често пъти, след като не могат да открият това, за което свидетелствува добротворната звезда, понеже не са успели да узнаят един от кратките [моменти те] отбелязват, че [този човек] се намира под зла [звезда].

Принуден съм да говоря с техните собствени думи. В тези думи има много безумство и много безчестие. Те казват, че, злотворните звезди свързват съществуването на своята злина с твореца. Ако злого е присъщо на тях по

173

природа, [то тогава излиза], че и творецът е творец и на злото. Ако те са зли поради свободната си воля, [това означава], че отначало те са били същества със свободна воля, които свободно и според желанието си извършват движението си. Да се приписва [такова нещо] на бездушните [тела] е повече от безумие. Така че колко е неразумно да се разпределя злото и доброто не според достойнството на всеки, а [според звездите]. Понеже днес звездата се намира на това място, тя е добротворна, когато пък я видят [на друго място], веднага казват, че е злотворна. А когато се отклони малко от положението си [спрямо другите] звезди, веднага казват, че се е лишила от злината си.

Достатъчно по този въпрос! Понеже [звездите] във всеки един миг променят разположението си [164] една спрямо друга и тъй като в тези безброй промени [има много раждания], колко пъти през деня се получават разположения, благоприятни за раждане на царе, и защо тогава не се раждат всеки ден царе? [Защо] царството на бащата се наследява винаги от синовете? [Може би защото] всеки цар наблюдава царското разположение, и с него съобразява раждането на [своя] син! Кой от човеците може да има власт над това? Как е станало така, че Озия е родил Йоатама, Иоатам пък Ахаза, Ахаз пък Йезекия и никой от тях не е улучил да се роди в часа, предназначен [за раждане] на роби. [165] И още, ако началото на лошите и добрите постъпки не е от нас, а са наложени според раждането, то тогава е напълно излишна дейността на законодателите, които ни заповядват едно да вършим, а друго да отбягваме. Безсмислена е [и дейността] на съдиите, които хвалят за доброто и наказват за злото. Няма да се смята тогава за престъпление кражбата и разбойничеството защото, ако някой би искал да си удържи ръката, няма да може, [тъй като] не е възможно да се убегне от дадена постъпка, която трябва по необходимост да стане.

Големи глупци [според тях] са всички онези, които изучават някакъв занаят и се мъчат с него, защото ратаят ще има излишък, макар да не е сял семе и острил сърп; пребогат ще стане и търговецът независимо дали той иска, или не иска, защото съдбата [166] му събира богатство. Не означава ли това, че големите надежди на християните ще изчезнат безследно, защото нито правдата бива почитана, нито грехът бива наказван, тъй като човеците не

174

вършат нищо според собствената си воля? [Защото] там, където е необходимостта и съдбата, т. е. където господствува родът, там дори и най-малкото [нещо] не се извършва по достойнство, което е необикновена заслуга за пред справедливия съд. На тези, които говорят така, ние ще кажем [следното]: на вас не ви е необходимо нищо повече от казаното, тъй като вие самите притежавате здрав [разум], а и времето не ни позволява да се разпростираме прекалено много.

Нека сега се върнем [отново] към предишния разказ. „Да бъдат — казва той — знакове за времена, за дни и за години.” [167] Ние [вече] говорихме за знаците. Под „времена” ние смятаме, че се разбира смяната на сезоните — зима, пролет, лято и есен, — чието закономерно редуване ни дава и стройното движение на светлината.

[При нас] зимата настъпва, когато слънцето се намира [168] над южните страни. Тогава нощите стават дълги; въздухът над земята като че изстива, водните изпарения се събират и при нас стават причина за много дъждове, студове и снегове. Когато пък [слънцето] се върне отново от южните места и застане на средата и изравни по време нощите с дните, тогава поради това, че се задържа [169] по-дълго над тази част на земята тук настъпва постепенно затопляне на въздуха и идва пролетта. Тя е начало на поникването на всички растения. Повече от дърветата отново оживяват. Тя запазва рода на всички земни и водни животни, защото [по това време] те създават потомство. След това слънцето се насочва на Север, [т. е.] клони към летния поврат, и [тогава] дните при нас стават дълги. И тъй като то продължително време се движи през това въздушно пространство, изсушава въздуха над нашите глави, а също и земята и спомага [да се родят] семена в изобилие и да узреят плодовете. Когато от само себе си слънцето стане най-горещо, [тогава] по пладне сенките стават къси, защото то огрява [земята] точно над главите ни. Дните [при нас] са най-дълги тогава, [когато сянката е най-къса]. [170] Когато пък дните са къси, тогава сенките са дълги. Така е при нас, които живеем в северната половина на земята, и затова ни наричат едносенчести.

Съществуват [народи], които два дни през годината по пладне остават без никаква сянка, тъй като слънцето грее точно над темето им и ги осветява еднакво от всички

175

страни. Тогава то огрява и водата в дълбоките кладенци, като че върши това през тясно прозорче. Затова някой наричат тези [народи] безсенчести. Тези пък, които [живеят] отвъд земята на подправките [171] (Арабия), те хвърлят сянка и на двете страни. Тъй като на земята само тяхната сянка по обед е на Юг, затова някои ги наричат двусенчести. [172] Това се наблюдава, когато слънцето ги огрява от Север. Така става ясно по какъв начин и до каква степен слънчевите лъчи нагряват въздуха. Оттогава за нас започва есенният сезон и пресеква прекомерният зной. Топлината [173] постепенно намалява и през един умерено топъл [климат — есента], от само себе си и незабелязано ни води към зимата. Причината за това е, че слънцето отново се връща от Север към Юг, Тази смяна на [годишните времена], която следва пътя на слънцето, управлява нашия живот.

Казано е [също], че те трябва да бъдат [знакове] и за дните, не да създават дните, а.да владеят деня. Денят и нощта съществуваха още преди създаването на светилата. Това ни съобщава и Давид, като казва: „той постави слънцето да управлява деня, а луната и звездите да управляват нощта” [174].

По какъв начин слънцето има власт над деня? Не за това ли, че то носи със себе си светлината? И всеки път, когато [слънцето] е над нашия предел, то дарява деня, след като вече е разпръснало нощта. Затова никой няма да сгреши, ако каже, че денят е въздух, който е ссветен от слънцето, или че денят е мярка за времето, през което слънцето се движи по надземната половина на небесния свод.

Но слънцето и луната са наречени [и знакове] за години. Когато луната направи дванадесет обиколки, то [казваме], че е изминала една година. Но често пъти е необходим допълнителен месец, за да се осъществи точно съвпадане на времето. По този начин евреите и старите гърци са определяли в начало годината. Слънчевата година представлява една обиколка на слънцето от един зкак до връщането му отново до същия знак.

„И създаде Бог двете големи светила.” [175] Ако ти [сега] кажеш „големи”, това трябва да се разбира така, както е казано, както и ние казваме: „голямо е небето,” „голяма е земята и морето”. Друг път ние смятаме нещо за [голямо] в отношение към нещо друго. Например: „голям

176

кон”, „голям вол” не защото са с необикновено голямо тяло, но в сравнение с други, подобни на тях, те получават това определение. Как впрочем трябва да схващаме сега смисъла на това „голям”. [Трябва ли] да кажем „голям”, както за една мравка или за нещо друго, което по природа е малко, сравнено [с друго] подобно от неговия род, и по този начин да му приписваме относителна големина или това „голям” трябва да разбираме така, че величието на светилниците да се изяви [в тяхното] устройство. Аз смятам, че това е така не защото те са по-големи от малките звезди [са наречени] „велики”, а защото обхватът им е такъв, че светлината, която излиза от тях, е достатъчна за небето и въздуха, за цялата земя и за морето и достига навсякъде. Те се движат по цялото небе и дали изгряват или залязват или се намират по средата, навсякъде те на човеците изглеждат еднакво [големи], което е явно доказателство за големината на техния обхват, което ще рече, че ширината на земята няма значение за това, дали те ще изглеждат по-големи или по-малки. Което е отдалечено, на нас ни се струва малко, но ако се приближим до него, оказва се, че то е по-голямо. Но до слънцето никой не е по-близо, нито пък някой е по-далече от него. На живеещите по всички части на земята то свети от еднакво разстояние. Белег за това е, че и индийците, и британците го виждат еднакво [голямо]. За тези, които живеят на Изток, неговата големина не намалява, когато то залязва, нито пък за тези, които живеят на Запад, изглежда по-малко, [когато изгрява]. [176] Също и тогава, когато е по средата на небето, то не променя своя вид [за никой от тези, които живеят] от двете страни. Следователно ти не се лъжи от това, което виждаш, [защото], макар и за наблюдаващия да изглежда колкото един лакът, [177] ти не смятай, че то е толкова [голямо]. Защото от големи разстояния големите [неща] изглеждат малки, тъй като зрителната способност не може да ги достигне, нито да преодолее междинното разстояние и като че погледът прекъсва и малка част достига до наблюдавания [предмет]. Нашият поглед е несъвършен и поради това ние смятаме виденото [178] за малко, като собствената си слабост пренасяме на наблюдаваното. [179] Следователно, ако погледът се лъже сам, понеже не вижда ясно [самия предмет], то и преценката му за него ще бъде невярна. Помисли върху собствените си заблуж-

177

дения и тогава от само себе си ще повярваш на казаното. Ако някога от висока планина си наблюдавал голямото и равно поле, колко ли [големи] са ти изглеждали впрегнатите волове и колко [малки] самите ратаи [180] пред очите ти? Те не изглеждаха ли като някакви мравки? Ако пък от наблюдателна кула си наблюдавал необятната морска шир, колко [малки] са ти изглеждали големите [181] острови и колко [малък] [182] корабът, който е с огромна вместимост [183] и с изпънати бели платна плува по синьото море. Той не ти ли изглеждаше по-малък от гълъб? Това е така, както вече казах, понеже погледът, преминавайки през въздуха, бива възпиран, и ако наистина проникне [до предмета], не може да го види [в действителната му величина. Човекът] би могъл да мисли, че и високите планини, прорязани от дълбоки пропасти, са заоблени и гладки, тъй като единствено и само повърхността се вижда и погледът не може да проникне [от двете страни] на долините. Така и формите на телата [не изглеждат такива], каквито са създадени, но за погледа онези кули, които са четвъртити, [изглеждат] кръгли. От това става ясно, че поради голямото разстояние телата не могат да се различават ясно, а [остават] неясни. Голямо е следователно светилото, както свидетелствува [и] Писанието, извънредно голямо, а не такова, каквото го виждаме.

Като белег за неговото величие да ти служи и следното: макар че звездите по небето са неизброими, светлината, която всичките те излъчват, не е достатъчна да разпръсне нощния мрак. Но щом като [слънцето] се покаже на хоризонта, [184] нещо повече, когато още го очакваме и не е излязло изпод земята, тъмнината изчезва,без да остави следа. То свети по-силно от звездите, разпръсква и осветлява застиналия и сгъстил се над земята въздух. На това се дължат и утринните ветрове и росата, която овлажнява земята. И тъй като земята е толкова голяма, как е възможно тогава да я осветява наведнъж, ако то не изпраща светлината си от голям кръг? От това ти ще разбереш премъдростта на изкусния [творец], как съобразно с това разстояние, [т. е. от слънцето до земята], той му е дал топлина. [Също така] съобразена с това е и горящата [му сила], нито да бъде прекомерна, та да изгори земята, нито пък да е недостатъчна, та тя да измръзне и да остане безплодна.

Същото е положението и при луната. Голямо е ней-

178

ното тяло и след слънцето то е най-светлото. Но нейната големина не винаги е видима. Веднъж тя се вижда като пълен кръг, друг път — като намалява и изтънява и от двете ѝ страни се виждат неосветени [места]. Едната ѝ страна, когато нараства, е тъмна, а другата ѝ страна се скрива, когато тя намалява. Чрез различните промени на формата [на луната] се разкрива неизследваемата промисъл на премъдрия творец. Като чрез притча разкрива той [същността] на нашата собствена природа, защото нищо човешко не е постоянно. Но едно от небитие преминава към съвършенство, друго пък, достигнало до своя разцвет и израснало до своя съвършен предел, отново постепенно се връща и намалява и стигайки до нищото, се свършва и загива.

И така от наблюденията над луната да направим извод за самите нас и да разберем бързите промени в човешкия [живот]. Затова не бива през добрите дни на този живот да бъдем надменни, нито да се радваме на власт и да бъдем горделиви поради [притежаването на] мимолетно богатство, но да презираме плътта, от която произлизат [всички] промени, да се грижим за душата, чието богатство е непоклатимо. [185] Ако луната те прави скръбен, тъй като нейната светлина постепенно намалява и изчезва, тогава още повече [трябва] да те опечалява [твоята] душа, която, притежавайки добри дела, поради небрежност загубва доброто и никога не постоянствува в добрите си намерения, но много често поради своя колеблив нрав [186] се отмята и променя. Наистина казано е: „глупакът се променя като луната” [187]. Аз смятам, че състоянието на живите същества, както и на онези, които израстват от земята, се влияе немалко от промените на луната. По един начин се проявяват телата, когато тя намалява, и по друг — когато нараства. Когато тя намалява, те стават редки и празни; когато пък нараства и се изпълва, и те отново се изпълват, тъй като [тя] влага в тях като че тайно някаква влага, която, смесена с топлината, стига до корените. [За това могат] да свидетелствуват и тези, които при луна спят [на открито], [188] чиито открити части на главата се овлажняват обилно. Това потвърждава и прясно закланото месо [189] веднага като бъде докоснато от луната, [също] и мозъкът на животните, и вътрешностите на морските [обитатели], и сърцевината на дърветата. Но луната само с фазите си

179

не би била способна да промени всичко това, ако тя не притежава велика и свръхестествена сила, както [за това] свидетелствува Писанието. [190]

Много и от въздушните промени, както за това свидетелствуват внезапните бури, появяващи се по новолуние при съвсем тихо време, при които облаците се блъскат един в друг, са свързани с фазите на луната. [За това говори] и оттеглянето и нахлуването на [водите] в проливите и в т. нар. океан, т. е. появяват се приливите и отливите. Живеещите там са открили, че това е закономерно и е свързано с движението на луната. Според фазите [191] на луната приливите текат в две посоки. По време на новолуние водите са неспокойни и непрекъснато се движат и люшкат, а когато луната се изпълни, тогава се установява посоката на приливите и отливите. Западното море, което ние наричаме океан, веднъж се оттегля навътре, друг път се връща [обратно] и облива [крайбрежните] места, сякаш е тласкано назад от издишването на луната и чрез нейното вдишване отново се връща на своето място.

Това ви разказах, защото исках да покажа величието и предназначението на [двете] светила и че нито една сричка от божиите думи не е казана напразно. Но ние все още не сме се докоснали до истинския смисъл на думите. Защото много [от нещата, които се отнасят] до гол е мината и отдалечеността на слънцето и луната, могат да се открият по пътя на разсъжденията от някой, който непрекъснато наблюдава техните действия и сили. Затова за всеки един е по-добре да осъзнае своята немощ, за да не мерим величието на творението с нашия беден разум. Но и след тези малко казани думи вие трябва да се замислите колко много и колко велики неща сме пропуснали. [192] Ти не бива да мериш луната с очите, а с мисълта, която при определяне на истината е много по-сигурна от очите. [193]

„Да произрасте земята злак трева и плодно дърво, което дава плод.” [194] След това той добавя, като казва: „да произведе земята четвероноги и зверове” [195]. Защо там той казва: „да произрасте”, а тук „да произведе”? Растенията, дърветата и плодовете произрастват всяка година. Тъй като растенията са свързани винаги със земята и трябва да излизат от нея, затова той казва: „да произрасте”. Що се отнася до животните, той казва: „земята да произведе”, защото, веднъж родени от земята,

180

после вече не произлизат от нея, а всяко се ражда поотделно от своите родители.

„И стана така.” [196] Словото се превърна в дело. Земята бе украсена, необходимо беше да бъде украсено и небето. Но защо той украсява земята преди небето? Не затова ли, че щеше да се появи многобожната лъжа за слънцето, месеца и звездите? „Бог рече: да се появят светила на небесната твърд.” [197] Защо той не е създал слънцето и месеца през първия ден? Не затова ли, че не е съществувала твърдта, на която те трябваше да бъдат? И не само затова, но ц защото не съществуваха [още] плодовете, за чието растене и зреене [те са необходими], а те произраснаха на третия ден. Но за да не мисли някой, че те са произраснали в резултат на природата на слънцето, [Бог] е създал слънцето, месеца и звездите тогава, [когато бе завършено творението]. [198]

Казано е, че през първия ден Бог е сътворил всичко от нищо, а през другите дни [той създава] от съществуващото. Откъде следователно е слънцето? — от създадената още през първия ден светлина, която изкусният [творец] превърнал, както е пожелал, и ѝ е предал различни форми: там, [т. е. през първия ден], [199] материята на светлината, [200] а тук — двете светила. Както, ако някой излее парче злато,а след това го разчупи на парчета, така и [Бог] е създал това златно украшение. Така и бездната, в която тогава е била събрана всичката вода, той е разделил на вода, която поставил над твърдта, [201] и [на вода] в моретата, в реките и изворите, в езерата и в кладенците. По същия начин изкусният [творец] е раздробил и битието на единната светлина и я вложил в слънцето, в месеца и в звездите.

[Сега] искам да проследя как Бог е създал светилата. Трябва да се знае, -че той ги е създал извън небето и след това ги е поставил горе. Както и човекът на изкуството първо създава икона, т. е. образ, и след това го закача на стената. Така и Бог най-напред е създал светилниците гизвън небето и тогава ги е поставил [на него]. Затова свидетелствува и Писанието, като казва: „създаде Бог светила и ги постави на небето” [202]. Как прочее ги е поставил? Дали той ги е поставил двете едновременно. Не, не двете. Но как [тогава]? По думите на самия Бог поставянето [е станало по следния начин]. Казано е: „постави Бог големия светилник да владее деня, а по-мал-

181

кия светилник — да властвува над нощта” [203]. Когато слънцето бе поставено, то бе поставено на Изток; когато пък била поставена луната, тя била поставена на Запад. Понеже тя е господарка на нощта, а [слънцето] — на деня. Следователно луната още през първия ден е била изпълнена със светлина. Не е редно още от самото начала произведението да бъде наполовина [осветено], но светилото трябваше да се появи в [този си вид], в който е било създадено. И едва след това чрез [своите фази] да показва времена и периоди и различията на дните. Затова Бог е създал [луната] така, че след всеки петнадесет дни тя да бъде пълна. Слънцето сутрин изгрява [от Изток], а луната, когато [вечер] е била на Изток, сутрин се появява на Запад. [204]

След като слънцето е изминало своя път на Запад, веднага се появява луната, за да се изпълни казаното: „да владеят деня и нощта” [205]. Необходимо е да се изследва защо Бог е създал луната пълна! Внимавай добре, защото това има по-дълбок смисъл. Тъй като [луната] се е появила през четвъртия ден, тя трябвало да има формата на четвъртия ден, [т. е. да бъде сърповидна]. Но ако тя би имала [формата] на четвъртия ден, тогава не би имала завършена природа. Следователно [още от самото начало] тя е притежавала излишък от единадесет дни. Когато се е появила, е била на четири дни, а е изглеждала, като да е на петнадесет дни, [т. е. била е пълна]. Луната има единадесет дни повече от слънцето, но не според създаването си, а според сиянието си. Затова, което тогава тя е приела в повече от деня, [206] това тя връща на слънцето. Броят [на изгряванията] на луната всеки месец по двадесет и девет и половин ден правят една година, дванадесет месеца [или] 354 дни. Ако ти изчисляваш така месеца, [т. е.] по двадесет и девет дни и половин ден [отгоре], годината трябва да има 354 дни, за да връща луната ежедневно дните, които тя е приела от [слънцето]. [207]

Който може да брои, нека ги изчисли. „Да бъдат светила на небесната твърд,за да осветяват земята.” [208] Понеже по природа огънят се стреми нагоре, затова Бог е обуздал неговото естество, за да не изпуска светлина нагоре. Огънят не иска да гледа надолу, а непрекъснато се стреми нагоре. Ако ти държиш борина и я запалиш и я обърнеш надолу, ще видиш как огънят, макар тялото да е обърнато надолу,

182

се стреми нагоре. Тъй като [Бог] е знаел, че това е присъщо на неговата природа, той го е обуздал да не свети според природата си, а според това, как му е заповядано. Който от вас е гледал как капе горещо масло, [той ще знае] и как заедно с маслото пада надолу и огънят, защото природата на маслото тегли огъня надолу, а природата на огъня се стреми и тегли нагоре и [при падането] той като че насила е задържан [от маслото]. (Когато маслото бъде поставено в огъня, той не издава никакъв звук.) [209] Когато пък се поставят сурови съчки, той пращи, макар и това да е мокро, както и онова. Но понеже то, [т. е. маслото], е от дърво и маслиненото дърво го е отхранило, [огънят] е благосклонен към природата на дървото и с радост приема [продукта] на своя сродник. [210] Ако ти налееш в огъня вода, той [започва] да съска, съпротивявайки се на своя противник. Огънят е сроден на въздуха и е от неговия род. Когато въздухът изгаси горящ огън, той [като че] го поглъща и никъде не можеш да го намериш. Сродното отива при сродното. [211] Виж [каква е] мъдростта на изкусния [творец]; виж [каква е] неговата сила. Той поставил звездите на небето и казал: „да бъдат те знакове за времена, за дни и за години” [212]. [Онези], които възприемат празните приказки на астрологията, трябва да се откажат от своите надежди да предсказват неизвестни неща. А това, че чрез звездите не могат да се правят предсказания за човешкия живот, за това свидетелствува Исайя, като казва: „да се появят астролозите небесни, които [предсказват] по [тези] знаци, и нека те ти съобщят какво ще ти се случи” [213]. Писанието не казва нищо за това, че небето ще ти даде знакове за човешкия живот. Ако искаш да узнаеш тези знакове, [знай], че те са знаци за дъжд, за вятър, за студ [214] и за добре време. [215] Звездите са знакове за това, и то [само] поради човеколюбието [божие], та плаващият по водата [да узнае за идващия] вятър и да избегне бедата; ратаят да разбере, че ще има студ, и предварително да изоре земята.

Има знакове и за война, и за мир. За това. съвсем просто и недвусмислено говори и Господ, когато казва на юдеите: „Лицемери, ако видите да се задава облак от Запад, казвате, че идва буря и студ; ако пък вечер видите, че небето е червено, тогава казвате, че ще бъде ведро.” [216] По-нататък той казва: „лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате” [217]. Това са

183

знакове, които е добре да бъдат наблюдавани, без да има някаква опасност: [знакове] за жега, за вятър, за студ и за ведро време. Това не е противно на Бога, а е [постъпване] според неговите думи. Ние бихме могли да говорим много за астрологията, но затова е необходим ясен глас и здраво тяло. [218] Защото заедно със словото се движи и мисълта и с изморяването на езика се [изморява] и мисълта.

Сега нека преминем към нещо по-обикновено. Едно нещо е годината и друго [нещо] е времето. (Годината е дълъг период от време), [219] а времето е нещо конкретно, определено. Никой не казва: година е да се бере гроздето, но [ще каже]: време е да се бере гроздето или време е за сеитба, или време е за жетва. Така прочее говори и Соломон. Време е да се ражда, време е за умиране, време е да се изгражда, време е да се събаря. [220] Под време той разбира благоприятния момент. Такива знакове, както вече казах, дават звездите. [Така например] изгряването на плеядите [221] [означава] начало на жетвата, а залязването на плеядите — начало на сеитбата. [Вярата] в такива знамения [не означава] безчестие, а доброчестие.

Времена се наричат и божиите празници. Бог казва: „три пъти през годината трябва да празнувате моя празник: празника на без квасниците, празника петдесятница и празника на шатрите” [222]. Виждаш ли как той е поставил [двете светила] като знакове за времена и за дни и още [като знакове] за съботата и за месечните празници. Луната прави месеците, а слънцето — годината, тъй като то държи повратите [на времето], т. е. този на пролетта, на равноденствието, на лятото и на есента. Но законите си стоят непоклатими. „Той рече и те се утвърдиха, заповяда и те се основаха.” [223] Сега помисли върху следното: кой е майсторът на всичко това, кой го е създал? Отец ли? Никой не отрича. А не е ли синът? Еретиците казват: „да”, но допълват: [това] не е добре. Те казват, че Отец е създал сина, а синът е създал всичко. Трябва ли да приемем това безчестие? Тъй като той държи мисълта на еретиците, като че е вързана с неразкъсваеми връзки, нека да попитаме пророците дали [този], който е създал [всичко това], има някой, който е по-голям [от него], или той е по-голям от всичко. Еретиците се опровергават чрез собствения си въпрос. Те казват, че всичко е създал синът, а самият той е създаден от Отца. Нека

184

Бог бъде милостив, че говорим такива хулни [думи]. Наистина страшно е [човек] да дръзне да повтаря думите на [тези] нечестивци. Но нека подражаваме на лекарите, като сложим ръцете си в раните, за да изчистим гнойта. И апостолът е бил принуден да говори скверни неща не да си оскверни езика, а да очисти греховете. Но тъй като те казват,че синът е създал всичко, а [той е създаден] от Отца, нека попитаме пророците кой е създал небето и земята и какъв е той. Пророк Исайя казва: „тъй казва Господ Бог, който е сътворил небесата и тяхното пространство, който е разпрострял земята с нейните произведения, който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея” [224]. „Аз съм Господ. . . преди мене нямаше Бог и подир мене не ще има.” [225] [Аз съм и няма друг.] [226] Това казва този, който е създал небето и земята, Единородният, който според еретиците е създаден и тогава е създал [сам] всичко. Но грешникът се оборва с думите на собствените си устни. [227] Ето какво говори блаженият Йеремия. Така им кажете: — кому, не на елините ли? — боговете, които не са направили небето и земята, да бъдат изтребени от земята. [228] Господ, който е създал небесата [229] с разум, той е живият и истински Бог. Ще рече, че щом той е истинският Бог и няма друг преди него, който да е създал небето, както казват пророците, защо тогава еретиците учат, че синът е този, който е създал небето и земята, и какво означава това, когато Христос казва: „да познаят тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе Иисуса Христа” [230]. Явно е прочее, че Спасителят, като казва така било чрез пророците, било от себе си, не го казва, за да се постави [наравно с отца], [231] но понеже земята била изпълнена с езически служби и понеже били почитани много богове, затова той е казал: да познаят тебе, който си единствено истинският Бог; за да се различи от лъжливите богове, е казал той това. За това и Павел казва: „отвърнете се от идолите, за да служите на живия и истинския Бог” [232]. Той го нарича истинен, за да изобличи лъжливите, и го нарича жив, за да порицае мъртвите идоли. Аз смятам, дори твърдо вярвам, че мъртвите ще се разгневят срещу нас, ако чуят, че ние назоваваме калищата мъртви идоли. Те ще ни кажат: вие хулите нашето състояние. [233] Ние се наричаме мъртви, понеже сме живели някога, а тези, които никога не са живели, защо ги наричате мъртви. „Боговете

185

прочее, казва той, които не са създали небето и земята, трябва да погинат.” [234] „Господ, който е създал небето, е разум.” [235] Той е живият и истинският Бог. Кой е жив? — който е създал небето. Поддържат ли се още твърденията на еретиците? Не е ли разпръснато [още] цялото тяхно безчестие? Не е ли изобличено тяхното богоборство? Не се ли е разпръснала [още] тяхната зла умисъл? Или ти, макар и да не можеш да проумееш божиите дела, все пак се опитваш да изследваш самия творец. Какво съобщава Давид, когато казва: „колко са многобройни делата ти, Господи! Всичко си направил премъдро.” Пророците величаят делата, а еретиците омаловажават изкусния [творец], който е велик в своя съвет и силен в делата си, който е образувал небето от водите. Не мога да не се учудвам. От водата то се е сгъстило и вода носи. От водите бе то втвърдено и бездната поддържа. Тук искам да допълня нещо малко и незначително. Казвам, че те трябва да вземат като пример за величието на небето [едно такова] голямо чудо. Виждали ли сте някога в морето да плуват ледени блокове, върху които има сняг. Това, което причинява студ, него ли Бог не е създал? Той е създал небето, но не обло, както казват елините. Той не го е създал въртящо се с кръгла [форма], а, както казва пророкът: „той постави небето като шатра и го разпъна като палатка” [237]. Никой от нас не е толкова нечестив, че да вярва на онези, а не на пророците, които казват, че небето има начало и край. Затова според тях слънцето не изгрява, [238] а излиза [239] [отнякъде], както казва Писанието: слънцето излезе над земята, [240] а не „се издига”. На друго място е казано: „от края на небесата е изходът му” [241], а не изгревът му. [242] Ако [небето] е обло, то е безкрайно. Защото, което е обло от всички стрдни, то къде му е краят? Но единствен само Давид ли казва това или и Спасителят? Послушай какво казва за това [самият] Господ. Когато дойде Син Човечески, казва той, в славата си, „ще изпрати ангелите си с гръмогласна тръба и ще се съберат избраниците му от единия край на небето до другия” [243].

Но нека отново видим къде се скрива слънцето и накъде отива през нощта, ако въпросът стои така, както го изяснихме. Защото и мъдрият Соломон, говорейки, казва: слънцето изгрява и слънцето залязва. [244] При издигането си се движи на Запад, заобикаля на Север, за-

186

върта се в кръг и се връща обратно [на своето] място. [245] Виж как то върви на Юг и прави кръг на Север. Ти трябва да знаеш още, че през зимата [слънцето], понеже не се издига от средата на източния [предел], но повече от южната страна, се отклонява и като се движи по-малко време [над земята], прави дните кратки, а след като залезе, прави голям кръг и така нощите стават по-дълги. Ние знаем, братя, че слънцето не се появява постоянно от едно и също място. Как прочее се появяват късите дни? По този начин, както вече обясних. Когато неговият изгрев е по-близо до южната страна и когато то не достига най-високата [небесна] точка, а [описва] широк [кръг], тогава дните са къси. Като залязва пък на [юго]-запад, неговият нощен кръг обхваща целия Запад, целия Север и целия Изток и тогава достига до пределите на югоизток. По необходимост нощта тогава е дълга. Когато пък преминава равномерно, като запазва еднакво разстоянието [между северния и южния полюс], тогава дните и нощите са равни. През лятото то отново се на-клонява на Север, така както през зимата на Юг, и се появява на северния край, т. е. на този, [който сочи] полунощ. Тогава то се издига нависоко и прави деня дълъг. И тъй като по това време то описва по-малък кръг, нощта е по-къса. На това обаче не са ни научили синовете на гърците, защото те не вярват в него, а смятат, че звездите и слънцето се скриват под земята. На това ни учи Писанието. Той е създал всичко: светещото слънце и луната, която ту се облича в своя блясък, ту се освобождава от него и отново пак се облича. Делото [246] хвали своя майстор. Постоянно сияещият изкусен [творец] е направил така, че създаденото от него да сияе вечно. [Луната] не се свършва, а само се скрива; тя сякаш е образ [247] на смъртните човеци. И макар че тя сияе толкова векове, при новолуние като че се явява за пръв път, та казваме: „днес има нова луна”. Защо? Защото тя е образ на нашите тела. Тя се ражда, расте, изпълва се, намалява, изтънява и изгасва. И ние се раждаме, растем, спираме да растем, стигаме средата на своя живот, отслабваме, остаряваме и умираме. [Луната] изгасва, но тя отново се ражда. И ние ще възкръснем отново и ни очаква друга раждане. Затова, тъй като Спасителят е искал да ни покаже, че ние, така както сме се родили тук, ще бъдем отново родени там, [248] казва: „когато Син Човечески дойде

187

при пакибитието” [249]. [Промените на] луната напомнят за възкресението. Като че тя казва: вижте ме как аз се скривам и отново се появявам. И вие искате да се лишите от вашите надежди. Не е ли за вас създадено слънцето? Не се ли е появила и луната за вас? Ако това, което е създадено заради вас, залязва и отново се появява, как няма и вие, заради които е било то създадено, като умрете, отново да възкръснете? [250] Не е ли това за вас пророчество за възкресението? И нощта не е ли символ [251] на смъртта? Не изчезват ли [очертанията] на телата и в тъмнината ти не можеш да различиш чие е дадено лице? Но често пъти ти докосваш с ръка спящите и понеже не знаеш на кого е едното лице и на кого другото, питаш, та по гласа да познаеш онези, които се крият в тъмнината. Така, както нощта скрива лицата и макар всички да сме заедно, никой не може да разпознае другия, така идва и смъртта, [която] разрушава лицата, и никой никого повече не познава. И ако ти някога минеш покрай гробове и в някой гроб видиш много черепи, ти няма да знаеш на кого е принадлежал единият и на кого — другият. Но ако ти не знаеш, знае това този, който ги е скрил в смъртта и който е разрушил [тяхната] телесна форма. Ако ти и това не разбереш — откъде са дошли тези форми, не се ли учудваш на божието творение? При такава многочисленост, при толкова много форми не съществува нито едно действително сходство. И ако при търсенето на такова сходство стигнеш до края на света, ти [пак] няма да го намериш. И ако го намериш, то приликата много често няма да е пълна или в носа, или в очите, или в нещо друго, за да се прояви характерното. [252] И близнаците, които се раждат от една утроба, не си приличат напълно един с друг. Тъй като [в начало] не са съществували толкова много форми, но са били създадени чрез [божията] заповед, а после това множество се е разпръснало, не ще ли може този, който (го е създал], да го обнови? Бедният човек със своите мисли не може да измери божията сила. Не мисли, че Бог може да възприема толкова, колкото ти можеш. Ако той можеше толкова, колкото аз [мога] да възприемам, тогава бих дръзнал да кажа, че Бог е много слаб, защото така го е измерила моята сила. Ако пък той е по-високо от моите мисли и моят разум не достига

188

до него, тогава този, който е създал тези непонятни неща, е неизследваем.

Но ние отново искаме да попитаме еретиците за тези видими [неща], та дано разберат колко са далече от истината. [Да ги попитаме] за тези видими дела, които лежат пред нас и които са доказателство за вярата ни, че те са били създадени. Когато Бог рече: „да бъде твърд”, и веднага словото стана дело, той ни е оставил това свидетелство като залог, че сам е създал [всичко]. Това, което днес виждаме, е този [залог]. Не оставяме ли ние често пъти вечер небето ясно, а когато [сутрин] станем, го намираме променено, т. е. покрито с облаци? Това е особен залог за реда на появата на първите дела. Ако пък видиш небето заоблачено, ти трябва да разбереш, че това, което сега творецът върши за [толкова] кратко време, създавайки облаци, които са подобни на завеса за небето, показва как той някога е създал небето. Но какво е създал той? Той е създал облаците като някакви мехове и така черпи с тях морската вода, която е солена, изпълва облаците, превръща я в сладка вода и напоява земята. Но нека те ни кажат: как [тази] тежест се издига нагоре? Как се черпи, [т. е.] как облаците я черпят, а след това изливат, но не веднага, а преминават големи разстояния и там, където им заповяда господарят, там изпълняват [неговата] заповед. Божията заповед лежи като верига върху облаците, която не позволява на дъжда да пада, докато не му разреши [творецът].

Че те [наистина] са подобни на мехове, за това свидетелствува Давид, като казва: „той събира като в мехове морската вода” [253]. Виж колко е чудно! Той събира водата, но над всичко лежи неговата безсмъртна и невидима ръка, която не позволява да изтече наведнъж всичко, а на части. Така както жена, като изтъче тънко платно, го разкроява и прави много и различни дрехи, така и [Бог] раздробява голямата морска дълбина на капки, [както и жената] нишката, и тогава ги спуска на земята. И това е чудно! Когато [водата] се отдели [от облака], защо не се излива всичката наведнъж? Ако водата е привързана [горе], как тогава [може] да тече надолу? Тук е налице едно сравнение, наистина слабо, но то ще може да те убеди. Виждал ли си ти някога водна харпагия, [254] как тя е провъртяна изотдолу? Пръстът, с който се затваря краят на тази дупка, затваря и нейното начало. Така е и при безсмъртния пръст божий. Когато той лежи

189

върху облаците, пуска толкова вода, колкото иска, за да [може] да изпрати своя дар на цялата земя. Най-много дъждове падат през есента, когато той иска да напои цялата земя, като напоява ту една, ту друга област. За това говори и пророкът: „той пролива дъжд върху един град, а върху друг град не пролива дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, която не беше поръсена с дъжд, изсъхна” [255]. Върху това обаче не лежи божият пръст, а [неговата] заповед. Той заповядва [земята] да бъде напоена. Това е едно сравнение, което може да ни служи за пример. [256] Той заповядва и те не пускат дъжд. Ето това е, което и Писанието казва.Там е казано: „заповядвам на облаците да не пускат дъжд върху него” [257]. Наистина „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [258].

Виждаш ли (какво е) божието творение? Виждаш ли как той затваря устата на еретиците, които не познават творението, а [искат] да изследват твореца. Всичко се подчинява на божия закон. Небето стои там, без да се поддържа със своята сила, защото е утвърдено чрез божието слово. Ако на мене не ми е ясно по какъв начин небето се е втвърдило от водите,тази тайна ми разкрива блаженият Давид, като казва: „чрез словото на Господа са утвърдени небесата” [259]. Защо [е казано]: те се утвърдиха? Не затова ли, че са от вода? Защото никога не се казва за нещо твърдо,че се е втвърдило. Мога ли. да кажа,че камъкът се е втвърдил? Едно е да се втвърди, а друго е да бъде твърдо. Утвърдено следователно се казва за нещо, което, бидейки слабо и рядко, се е сгъстило. Затова и Петър, когато изправя хромия, казва; „израилтяни, какво се чудите на това или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи. Бог на отците нй, на Авраама, на Исаака и на Якова прослави своя син Иисуса. И заради вярата в неговото име името му укрепи тогова, когото гледате.” [260] Той утвърди разслабления. Затова [трябва да вярваме], че чрез словото Господне са утвърдени небесата. [261]

Поради [силата на] словото Господне от редките и слаби води се издигат нагоре облаци. Обърни внимание, моля те, [и на това], каки горчивата вода се променя, но злобата еретическа не се променя. От морето черпят облаците и това горчиво, което те са почерпили от [него-

190

вите] дълбини, те превръщат в сладка и [годна] за пиене [вода]. И нас Христос ни възкреси из дълбините на [греха], но ние не можем да се очистим от своята горест. Кой следователно е сътворил небето и земята! Аз казвам, че е Христос. Откъде [може] да се знае това? Ако той не беше господар на всичко товадой не би извършил, [както ни съобщава] Евангелието, чудеса с всякакви твари. Той е вършил [чудеса] с всички стихии: със земята, с морето, с въздуха, с огъня, за да покаже по този начин, че той е господар на цялото творение. Към светлината на деня [той] прибавил и вечерната светлина. Слънцето сияе и свещта свети. Краят на деня и началото на нощта. Ти, когато виждаш свещта и слънцето, трябва да кажеш: „твой е денят и твоя е нощта” [262]. Светлината на свещта не трябва да прекъсва [нашето] слово, но трябва, когато то е към своя край, подобно на слънцето, когато клони на Запад, да стане ясно, че Христос е господар на цялото творение. За [него] Йоан, проповядвайки, казва: „всичко чрез него стана и без него не стана нито едно от онова, [което е станало]” [263]. Това казва и сам Господ, като не оставя само словото да свети, а към него прибавя и дела. На морето той казва: „спри, укроти се” [264]. И морето позна [своя] творец. Той заповяда на морето и то се укроти; той каза на ветровете и те утихнаха. Ако те не бяха се подчинили, [това ще означава], че той не ги е създал. Ако той не беше господар на водата, не би могъл да я превърне във вино; [265] ако той не беше господар на небето, звездата не би известила от небето неговото идване; [266] ако не беше господар на слънцето, то не би се затъмнило, когато той беше на кръста. [267] Христос на кръста, а слънцето — в мрак. О, чудо, творението не може да понесе похулването на Господа. Слънцето се помрачи, за да познаеш, че на кръста е господарят на слънцето; земята се разтърси, [268] за да познаеш, че това е казал още Давид: „погледне към земята и тя се тресе” [269]. Скалата се разчупи, [270] за да познаеш този, за когото пророкът казва: „неговият гняв разрушава царства и скалите се разпадат пред него.” [271] Отвориха се гробовете, [272] за да стане явно, [че има] възкресение. И този, който възкръсва, да засияе над всичко.

От казаното трябва да извлечем поука. Свещта ни подканва да кажем: „твоето слово е светило за нозете ми и светлина за пътеките ми” [273]. Когато вечерта настъпи, ти

191

кажи: „да възлезе молитвата ми като тамян пред твоето лице, въздигането на ръцете ми — като вечерна жертва” [274]. Защо той не е казал „утринна [молитва]”. Обърни внимание на това: защото трябва добре да знаем защо пеем това, което пеем. Защото и Давид казва: „пейте с разум” [275]. Въздигането на моите ръце, казва той, нека бъде като вечерна жертва. [276] И Мойсей, по-добре е да се каже Бог, е наредил да има две жертви — една сутрин и друга вечер. Сутрешната е благословение за нощта. Който е прекарал добре нощта, той благославя през деня. А вечерната жертва е благодатна [жертва]. Тя напомня за [изтичането] на деня, т. е. [тя означава]: понеже си ме запазил [през деня], затова аз ти благодаря. Той не приема утринната жертва на този, който е съгрешил през нощта, и вечерната жертва на онзи, който е грешил през деня. Затова е казано: „въздигането на моите ръце да бъде като вечерна жертва” [277]. Следователно, когато настъпи вечерта и дойде време да вдигнеш своите ръце, запитай се сам, като да имаш някой пред себе си, който да те пита: ако се уповаваш на [Бога], тогава ти ги простри. Ако те не са написали някаква неправда, ако не са ограбили някой бедняк, ако не са отнели нищо от сираците, тогава те могат да бъдат повдигнати като чисто лице. Повдигането на моите ръце не означава [нищо друго] освен: виж, о, Господи, чисти са ръцете, които се издигат към тебе. Така както един грешник не може да вдигне лицето си, защото съвестта му го тегли надолу, така и осквернената ръка не смее да се покаже пред божието лице. Забележи прочее, ако ти имаш чисти ръце и ако те не са осквернени с неправда и други скверни [неща], тогава [спокойно можеш] да ги издигнеш към Бога. Затова великият патриарх Авраам не поискал да приеме онова, което е спечелено по недостоен и срамен начин. Когато царят содомски му казал: „вземи всичко и само жените ми остави” [278], защото той, [т. е. Авраам] искал да бъде чист пред Бога. И за да можел да издигне с упование ръцете си към него, затова той не пожелал да вземе нищо от него. И затова, като не пожелал да вземе нищо и ръцете му били чисти, той казал: „простирам ръцете си към Бога, който е създал небето и земята” [279]. И той ги прострял, защото те не били осквернени с неправедна печалба. „Въздигането на моите ръце.” [280] Това обяснява и великият Павел, казвайки: „желая мъжете да се молят на

192

всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и [лоши] помисли” [281]. Но тъй като вечерта иска от нас да [отговаряме] за делата през деня, и ти трябва да издигнеш ръце и творецът ще ги изпита. Но след вечерта [идва] сутринта и ти, ако нямаш чисти ръце и мисли, не се осмелявай да поглеждаш утрото. Опитът е учител на това! Помисли, когато някой е чист, как с упование влиза в храма, като че влиза в своя двор. Нощната чистота му дава надежди в утрото, както и Давид казва: „спомням си за тебе в леглото си и на сутринта размислям за тебе” [282]. Нека се молим с чисто сърце и да издигнем ръце в утрото, изпълнени с надежди, и нека да отбягваме всичко скверно и да водим чист живот, славейки Отца и Сина и св. Дух през всички векове — Амин.

СЛОВО ПЕТО

Щом на това видимо слънце е дадена сила да прогонва огромната непрогледна тъмнина, да дарява светлина на човешките очи и да посочва пътя [на всеки], кой накъдето иска да върви, колко повече светият Дух ще даде хази светлина на оногова, който го търси, както и пророкът, обръщайки се към Бога, казва: „в твоята светлина ние виждаме светлина” [1]. И ние, като притежаваме този [Дух], който осветява очите на нашия разум, [ще можем], без да се заблуждаваме, да преплуваме широтата на свещеното Писание. Ако се придържаме към него [и така] вървим напред, то и ние ще достигнем до този тих пристан, до който са достигнали и първите достойни.

Той прочее рече: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд според рода им” [2]. Премъдрият Мойсей известява за една добра, сполучлива и изкусна закономерност при създаването на всичко съществуващо. Така и ние, ако искаме да започнем и да извършим [някакво] духовно или телесно дело, трябва да се заловим с него в подходящ [за това] ред.

Чрез първата светлина бе прогонена цялата лежаща над бездната и във въздуха тъмнина, мъгла и мрак. Разпростряна бе и твърдта, която бе наречена небе. После невидимата дотогава земя, която беше под водите, стана видима. Водите се събраха в определените за тях ниски места. Тоз час [земята] бе украсена с различни цветя, дървета [3] и с безброй много треви. След това и небето бе украсено с [двете] големи светила и с блясъка на звездите.

194

След всичко това и на водите сега бе заповядано да произведат живи души, които той нарече влечуги, понеже пълзят по земята, а не летят по въздуха. [4] [Едни от този вид] с тялото си плуват във водата — на повърхността и по дъното, [а други] пълзят по земята. Някои пък от тези животни имат крака и [могат] да ходят, като например тюлените, крокодилите, хипопотамите [5] и т. нар. раци и други подобни от този вид. Такива животни, които (могат да живеят и във водата, и на сушата), понеже не са само плаващи, са наречени пълзящи и са причислени към техния вид.

Съществуват само четири вида [6] живи [организми]. Първият [вид] са онези, които растат и притежават сила да се хранят. Такива са например растенията. Вторият [вид са тези, които] освен тази [сила] притежават и осезателна способност — това е родът на рибите и на всички пълзящи. Третият [вид] освен споменатите качества [7] имат способността и да се движат, например животните. Четвъртият [вид] освен всички изброени способности [8] притежават и абсолютно свободна воля да избират това, което поискат. Така, като се започнало отначало от най-малкото, се стигнало до по-голямото и по-съвършеното. Премъдрият устроител най-напред заповядал на земята да произведе растения, които притежават само две способности, именно: да растат и да дебелеят. След това той заповядал на водите да родят [същества], които притежават освен тези две [способности] още и осезание. [Той заповядал да се появят] и тези, които имат способността да се движат. Това са онези живи същества, чиято душа е неразумна ѝ смъртна. И след всичко това най-накрая бе създаден човекът, който притежава освен всичките тези споменати способности още и [една] извънредно по-добра, по-разумна и по-разсъдлива, т. е. [той притежава] ум и размисъл, чрез които е по-горе и по-добър [9] от всички [създадени преди] него. Тези, които са получили битието си от водите, са по-добри от растенията, тъй като притежават душа и [водят] по-добър живот, но те не могат да надминат земните животни; те са по-нисши не в собствен смисъл на думата, а поради липсата на говор [и поради] ограничеността си. Той е създал по-напред това, което е по-несъвършено, и едва тогава заповядал на земята да роди тялото на по-съвършените [същества], които отново разделя на две. Това, което е получило битие от водата, се е появило преди

195

онова, което лети по небето. Едно е тялото на първото, друго и различно е [тялото] на второто. Водата е по-плътна и по-гъста, а въздухът е по-тънък и по-прозрачен. Оттук произлиза многообразието и на живите същества. Затова е и казано: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им” [10]. Като казал това, добавил и (следното), казвайки: „и птици, които летят по небесната твърд, според рода им” [11]. Следователно това, което в последователността на божията заповед е изречено на второ място, по отношение на естествените си възможности за чувствуване и преживяване е по-съвършено. [12] И затова [тези творения] по начин на живот са по-свободни и по-добри. Онзи, който поиска да изследва всяка душа, за която говори Мойсей, дори и от най-малката ще се изпълни с възхита от премъдростта и силата и от необикновената добрина, която е създала всяко битие. Ако ние можем да разберем всяко отделно същество, както трябва, ще кажем същото, което [е казал] и пророк Давид: „колко велики са делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [13].

Казано е: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им. И птици да полетят над земята по небесната твърд (според рода им)”. [14] Щом бе изречена заповедта, и тоз час заповяданото бе изпълнено. Появило се всичко живо и на всяко бе дадена свойствената му форма, която да му подхожда. Едни от рибите снасят яйца, а други най-често раждат живи малките си, подобни на птичета, както за това съобщават онези, които познават [живота] на раците, на делфините, на китовете и на тюлените. Що се отнася до птиците, за тях се смята, че само прилепите раждат пиленцата си, а [не ги излюпват от] яйца. Някои от водните животни, като тюлените, крокодилите, пълзящите назад раци [15], хипопотамите и жабите, [намират храна и на сушата, т. е. на земята]. Ще рече, че тези водни животни могат да живеят двояко — да се хранят както във водата, така и на сушата.

„Да произведе водата влечуги, живи души.” Творецът заповядва и веднага мекото и водно битие се опложда и ражда големи и малки животни. И всички брегове се изпълнили [с тях] и те се нирвали [16] в дълбините. С всякакви и различни риби се изпълнили и големите, и малките морски дълбочини. Едни от тях плават на стада, други — поотделно, а трети търсят храна под камъните. Също и китовете, които се показват над водата и изглеждат по-

196

добни на острови, както и древните и съвсем малки рибки. Всичко това, и голямото, и малкото, се е появило единствено по божия заповед. Поради това добре е да оплачем окаменилите се сърца на евреите. Как те, след като вярват, че меката, разливаща се и бездушна по природа вода може да роди безброй видове животни, макар и те да са различни помежду си и по вид, и по големина, и по качество, не разбират и не приемат, че Девицата, която е същество с душа и разум, е родила дете и че е останала дева, защото не е познавала никакъв мъж. На тях трябва да им се каже така: ако ти, неверни и коравосърдечни евреино, не вярваш на това, то ти не бива да допускаш ни най-малко и първото. Защото далеч по-невъзможно е за бездушната и безчувствената вода да произведе такова множество одушевени и притежаващи сетива същества, отколкото за [една] девица, която притежава душа, да роди дете с душа, чиято природа е същата като тази, която го е родила. Откъде водите дадоха всичко това, което те не притежават, т. е. душа и [присъщите] на неразумната душа свойства — чувство и представа, освен това и части на тялото, които са прикрепени отвън и отвътре. А тук тази, която го роди, [т. е. Христа], по природа още от самото начало е притежавала всичко, какво тя бе предала и на родения от нея. Това е по-лесно [за разбиране], тъй като то се придържа към природния закон и се наблюдава при подобни на (човека същества]. Ако в това има нещо свръхестествено, а [именно] че девицата и след раждането [останала дева], това е съвсем друго и се намира напълно извън естествения ред. Но това, което някой не притежава, това той ре може и да даде. Как тогава водата, която не е притежавала нищо, въпреки това е могла да произведе такова множество и такова разнообразие [от същества]? На това евреинът ще отговори, че всичко станало е било създадено по божия заповед и че бездушното водно естество е дало на многото живи същества, произлезли от него, безброй души — всяка със свои сили и свойства. На това истинното слово отговаря: как ти вярваш, че водното естество по заповед божия е в състояние да създаде [нещо] по-трудно и по-невъзможно, а не приемаш и не вярваш на другото, което е много по-лесно в сравнение с първото — тю божия заповед девица да роди. За това преди много години великият Исайя, проповядвайки настойчиво, ни казва: „ето девица ще зачене и ще роди Син и ще му наре-

197

кат името Емануил” [17], „което ще рече с нас е Бог” [18]. И след това, възхвалявайки родилото се от Девицата детенце, говори така, казвайки: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде [. . .] и ще му даде име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността” [19]. Този е, за когото боголюбецът патриарх Авраам казва: „Господи, ти си съдията на цялата земя” [20], този е, когото пророк Даниил видя „сякаш Син Човечески, идващ на небесни облаци, за да съди живите и мъртвите” [21], за него и блаженият Захарий още преди това е предсказал заради юдеите, казвайки: „и те ще погледнат на него, когото прободоха, и ще ридаят за него, както се ридае за любим [син]” [22].

Но, както великият Исайя казва, нека юдеите вървят според светлината на своя огън и пламък, който те са си разпалили [23]. Като оставим [настрана] това, ние ще си послужим [с думите] на св. Василий, [с които той] обяснява разказа на великия Мойсей.

Мойсей казва: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им и птици да полетят по небесната твърд” [24]. След създаването [на небесните] светила и водите се изпълнили с живот, така и те се украсили. Земята бе приела украса от.своите растения. Небето пък бе получило звездни цветове и бе украсено с впряга на двете [големи] светила сякаш с двойка очи. Сега и водите следваше да получат своята украса. Заповедта бе изречена и веднага [водите] в реките и езерата се задействуваха и станаха плодни и всяка от тях започна да ражда присъщия ѝ по природа [вид]. И морето роди всякакъв вид плаващи [животни]. И тинята и калта не останаха безплодни. От тинята се раждат жабите, скакалците и комарите. Това, което сега се наблюдава, доказва, че така е било и някога. По този начин всичката вода действувала по заповед на Твореца. Животът на всички тези видове, които никой не може да изброи, показва, че великата и неизказана божия сила е дейна и подвижна [25], защото едновременно със заповедта във водите се появила и [способността] да ражда живи същества.

„Да произведе водата влечуги, живи души.” [26] За пръв път сега бе създадено същество с душа и сетива, защото растенията и дърветата, макар и да ги смятаме за живи, понеже притежават способността [27] да растат и да се хранят, не са наистина живи същества и не притежават душа. Затова той казва: „да произведе водата влечуги”, т. е.

198

всичко, което плува и се движи във водата, като се влачи с тялото си било на повърхността, било по дъното. [Всички , те са] от рода на пълзящите, [макар] във водата да има и .животни, които могат да скачат и да ходят с крака, а някои рт тях — да живеят и на сушата, като тюлените, крокодилите, хипопотамите, жабите и раците. [28] Но най-същественото им качество е, че те [могат да] плуват. Затова [е казано]: „да произведе водата влечуги”. Кой вид в тези кратки думи е пропуснат, кой не е обхванат от заповедта на Твореца? Онези ли, които раждат малките си, каквито са тюлените, делфините и акулите [29] и които са подобни на тях, или т. нар. хрущялни, [30] или онези, които снасят яйца [т. е. хвърлят хайвер]? Такива са повечето от рибите. Едни от тях по вид са без люспи, а други — с люспи; едни с крила, а други без крила. [31] Всичко е обхванато. Гласът на заповедта е кратък и по-добре е да се каже, че не е глас, а помисъл, която е по-бърза от мълнията. По тази заповед се появили толкова много и различни риби, че ако някой поиска да ги изброи, е все едно да се опита да преброи морските вълни или да изгребе морето с черпак. Това е невъзможно.

„Да произведе водата влечуги.” Между рибите има някои, които плават на повърхността, а други — по краищата; едни, [които плават] в дълбочините, а други [живеят] под камъните; едни се движат на стада, а други — поотделно. [Има] и неизмеримо големи китове и [съвсем] дребни и малки [рибки]. Всичко това, и големите, и малките живи същества, се е появило по същата заповед.

„Да произведе водата.” [Тези думи] показват родството на природата на плаващите с водата. Рибите, тъй като не притежават дихателни органи, с които да поемат въздух, щом бъдат отделени, макар и за малко, от водата, загиват. За рибите водата означава това, което за земните животни е въздухът. Ясна е причината защо [това е така]. Ние притежаваме дробове, които са изпълнени с поемания преа устата въздух. Този въздух преминава през гърдите и така чрез него се регулира топлината, която излиза от сърцето. При рибите отварянето и затварянето на хрилете, през които водата навлиза и [отново] излиза, замества дишането.

Рибите имат своя собствена участ, своя природа, определена храна и живот, присъщ на вида им. Затова те не могат да се опитомяват. С една дума, [рибата] по никакъв начин не може да свикне [32] с човешката ръка.

199

„Да произведе водата влечуги, живи души, според рода им.” Сега той заповядва [на водата] да изведе [в битие] зачатъци от всякакъв род, които сякаш са някакви семена на природата. Той, [т. е. Бог], се грижи и за тяхното увеличаване, като им заповядва да растат и да се множат. От един вид са тези, чиято кожа е като костена обвивка, например мидите и гребеновидните, [33] морските охлюви, [34] раковините [35] и множеството различни други [животни]. Друг вид, различен от този, са онези, чиято черупка е по-мека от тази на първия вид. Това са различните видове раци. [36] Трети вид, различен от [първите два], са т. нар. мекотели, чието тяло е меко и слабо, полипите, [37] сипията [38] и [други] подобни на тях. Но и при последните [съществуват] безброй разновидности. Защото пиявиците, [39] змиорките [40] и ягулата, [41] които живеят в тинестите реки и езера, приличат много повече на отровните змии, отколкото на рибите, на които са близки по природа. Един вид пък са тези, които снасят яйца, [т. е. хвърлят хайвер], а друг са [онези], които раждат малките си, [например] гущерите [42] и кученцата. [43] Накратко казано, т. нар. селахи. [44] Повече [45] от китовете раждат малките си живи. За делфините и тюлените се смята, че ако те се изплашат от нещо, малките им се връщат [46] отново в утробата на майка си.

„Да произведе водата влечуги според рода им.” [47] Един е родът на китовете, а друг — на дребните [риби]. И между рибите съществуват безброй различия, разделени иа [под]видове, всеки от които има свое име, различна храна и форма, [48] големина и устройство на плътта. [49] Всички те се отличават с голямо разнообразие и съществуват в различни форми. Кои са рибарите, които могат да ни изброят различните видове [риби]; наистина, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже това? Тези, които отиват на риболов в Индийския океан, [50] познават едни риби, а други — онези, които [ловят риба] в Египетския залив; един вид [риба] познават жителите на островите, а друг — мавританците. [51] Всичките [тези риби], и малките и големите, [Бог] е извел в битие по еднакъв начин чрез онази първа заповед и неизказана сила.

Много са различията в техния начин на живот; много са и начините [за размножаване] на всеки вид. Повечето от рибите не мътят, както птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за отхранването на своите малки. А водата

200

поема изхвърления от рибата хайвер и го превръща в живо [същество]. И потомците на никой вид не се изменят, нито се смесват с други видове,какъвто е случаят с катърите [52] на земята или при някои видове птици, които се смесват помежду си и създават [потомство] с променен вид. Не съществува риба, която да има зъби само на едната си “челюст, както е при говедата и овцете, и никоя риба не е преживна. Само за скаруса [53] се смята, че е от рода на преживните. Всички риби имат гъсти и остри зъби, за да не може при бавното дъвкане храната да изплува [обратно из устата]. Това би се случило, ако рибата не я раздробяваше и сдъвкана не я изпращаше в стомаха си.

Храната на рибите е в зависимост от техния вид; при един вид тя е една, при друг — друга. Едни [от тях] се хранят с пясък, други с кал; едни с мушици и други животинки, с водорасли, а трети пък — с различни треви. Повечето от рибите се ядат една друга, като по-малката риба служи за храна на по-голямата. И ако се случи една малка риба да изяде друга,[още] по-малка от нея, може да стане така, че да ги глътне някоя риба, която е по-голяма от двете, така че и двете да се окажат в нейния стомах. Не вършим ли и ние хората същото, когато чрез насилие поглъщаме по-слабите? С какво се различава от последната риба [онзи], който поради алчността си поглъща всичко, което е по-слабо от него? Той е ограбил имота на бедняка, ти пък хи ограбил него и така [имота и на двамата] си присъединил към своето богатство. Така ти си се превърнал в по-несправедлив от несправедливия и по-ненаситен от ненаситния. Внимавай прочее да не те постигне и тебе такъв край, какъвто и рибата, било то въдица, чийто връх е примамка, било то кош, който те обгръща, било то мрежа. Ние, които често пъти твърде несправедливо сме поглъщали мнозина, и сами няма да избегнем последното наказание. Искам да те посъветвам, когато при едно слабо същество забележиш или разбереш, че съществува голяма злоба, да отбягваш да подражаваш на злото и коварството.

Ракът [54] обича твърде много месото на стридите, [55] но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е като твърда черупка. Тяхното по природа меко тяло е обвито и заключено между такива твърди [черупки], та по този начин ракът да не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взима

201

камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и [между тези], които са неразумни и безсловесни. Такъв е този, който с лукавство пристъпва към своя брат и към своя простодушен ближен, обгражда го с лъстивост и се обявява срещу него, хранейки се от бедите на другия. Затова избягвай да подражаваш на злото. Което [притежаваш], ти е достатъчно. Нищетата, съчетана с истината, за чистите е по-добра от всякаква наслада. Не мога да не спомена онази притворна, лъстива и злокобна риба, която се нарича полип. [56] До който и камък да се доближи тя, тялото ѝ приема [неговия цвят]. При зеления става зелена, при белия — бяла. По този начин много риби, които си плуват безгрижно, попадат в челюстите на полипа, смятайки го за камък. Така те стават лесно плячка на това злонравно животно. Такива по нрав са онези, които непрекъснато са около господаря и всякога се нагаждат според момента. Те не остават постоянно на едно и също мнение, но всеки път бързо и по различен начин се отмятат. При благонравните се представят за чисти, а при нечестивите блясват с нечистите си [дела]. И всеки от тях си променя мнението така, както му е угодно, и служи на тези, които си дават вид на любвеобилни. Под тази любвеобилност е скрито тяхното коварство. [Човеци с] такъв характер Господ нарича вълци грабители, които се появяват в овчи кожи. [57] Бягай от такъв, който многократно мени своите мисли. Следвай [пътя] на истината, чистотата и простотата. Змията е [изпълнена] с много лукавство и затова е осъдена да пълзи. А праведникът е обикновен [човек], какъвто е бил и Яков. Затова Господ въвежда в един дом тези, които имат еднакъв нрав. [58] А в „това велико и пространно море там има безброй влечуги, малки и големи животни” [59]. Но тяхният живот е премъдро и добре устроен. Не бива само да осъждаме и укоряваме рибите поради техните нрави, защото при тях има и неща, на които би могло да се подражава. По какъв начин различните видове риби сякаш са си поделили мястото за живеене и не си го отнемат помежду си, но всеки вид си живее в своите предели. Техните жилища не са делени от никакъв земемер; те не са оградени със стени, но на всеки [вид] е дадено от само себе си това, от което се нуждае. Този морски залив ражда и храни един [вид] риба, а онзи —

202

друг. И [рибите], които се плодят и раждат в голямо количество в едни морски дълбини, не се срещат в другите дълбочини. Между тях не се издига висока планина; не ги разделя течаща помежду им река. Единствено природният закон, който е неизменяем [60], определя за всеки вид храната,от която се нуждае.А ние,като премахваме вечните наредби, които са положили нашите отци, не сме като тях [т. е. като рибите]. Ние разделяме земите, трупаме къща до къща, нива до нива, за да ги отнемем от ближния си. Китовете знаят кои от ненаселените места са им определени от природата за паша. [Те живеят] в това море, в което няма острови, а от другата страна няма никаква земя. Затова през него не пътуват никакви кораби. Китовете, както ни съобщават тези, които са ги видели, са подобни на огромни планини. Те пребивават в своите предели и не правят пакости нито на островите, нито на градовете, разположени по техните брегове. Така всеки вид от тях живее сякаш в градове или села като в наследствени обиталища, [61] които са им определени сред морските ширини.

Съществуват и [т. нар.] странствуващи риби, [които] като след общо съвещание отплуват през морските предели, ръководени от общото решение. Когато пък наближи времето, определено за хвърляне на хайвера, [62] различните [риби] от отделните морски заливи по силата на общия природен закон се отправят към Северното море. [63] Може да се види по време на [тяхното общо] тръгване как те подобно на река плуват заедно и навлизат [64] през Мраморно в Черно море. Кой ги гони? На кой ли господар заповедта ги тласка? Коя ли законна разпоредба им е посочила дните, когато трябва да тръгнат? Не виждаш ли, че причина за всичко това е божествената заповед и че дори и малките риби са проникнати от нея? Рибата не е непокорна на божествения закон и наредба, а ние, човеците, не искаме да приемем спасителното учение. Не презирай рибата за това, че няма глас и разум, но по-добре се погрижи ти да не бъдеш по-неразумен от нея, като се противопоставяш на божията заповед. Забележи, че рибите не могат да издават никакъв глас, с който да съобщават: „ние се отправяме на този далечен път, за да продължим и запазим своя род”. Те нямат език и разум, но имат закона на природата, който е всаден здраво [в тях] и им показва какво да правят. Само дето не могат да кажат: „пътуваме към Северното море, [65] защото от всички морета то има най-сладка вода.

203

Защото пътят на слънцето над тази област е кратък [и то бързо] преминава и с лъчите си не изтегля цялата сладост на влагата и морските риби се радват на сладостта [на водата]. Те често пъти навлизат в устията на реките и плават извън морето. Тези риби предпочитат да си хвърлят хайвера и да отхранват потомството си най-вече в Черно море, което като че ли е най-подходящото от [всички] останали морета. И така, след като се освободят там напълно от хайвера си, те се връщат отново в своите жилища. А как става това, те ти разказват, без да говорят. Нека да чуем от безгласните и да кажем: плитко е Северното море и то лесно се раздвижва от вятъра, него бурните ветрове лесно могат да развълнуват [така], че дори пясъкът от дъното му да се смеси с вълните. Но и студено става то през зимата, когато се изпълни от многото и големи реки. Затова, след като са се повеселили и хранили в него през лятото, [66] през зимата отново се връщат в топлината [на морската] дълбина и там, където слънцето препича. Като напуснат студеното Северно море, те навлизат в тези морски [ширини], които вятърът леко полюшва. Като наблюдавам (всичко] това, аз се изпълвам с възхищение от божията премъдрост. Щом [и] неразумните риби могат да постъпват разумно и да се грижат за своето спасение и щом и те знаят какво да желаят и какво да отбягват, какво трябва да отговорим ние, които сме надарени [със способността] да размишляваме и сме запознати със закона, и сме подтиквани към доброто чрез добри примери за добро, и сме просветени чрез [св.] Дух, [но въпреки това] по-лошо от рибите се грижим за душите си? Те знаят какво е необходимо да правят, а ние ни най-малкото не радеем за бъдещето и чрез животински сласти погубваме живота си.

Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което ѝ е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност! Леността е начало на всеки порок. [67] Нека никой не се оправдава, като казва: „аз не зная”. Съществува вродена склонност [68] да се стремим към доброто и да отбягваме вредното. Това ни е вложено в съзнанието още в самото начало. Няма да престана да си служа със сравнения от морето, тъй като те подкрепят нашето изследване. [69] Аз съм слушал от [един] мъж, който живее край морето, че морският таралеж [70], това малко и невзрачно животно, много често показва на моряците [71] кога ще

204

има буря или [ще настъпи] затишие. Когато наближи да се разрази силна буря, той се покачва на някой камък и [се прилепва към него] здраво като в котва [72] и там с движенията си следва вълните и поради това те не могат да га откъснат. Когато гребците на корабите забележат това, те разбират, че ще има силен вятър. Никакъв астролог, нито пък халдеец, който наблюдава възлизането на звездите [по небосклона] и по тях предсказва движението на въздуха, [73] не е учил този таралеж, но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от Бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом Бог не е лишил и [морския] таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?

Мъже, обичайте жените си! [74] Макар и да сте родени в различни [семейства], вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем и впряг, който е резултат от [божието] благословение, трябва да бъде единение за двата пола. [75] Ехидната змия, която е най-опасна измежду влечугите, се среща с морската змиорка [76] и чрез съскане и съобщава за своето пристигане и по този начин я извиква “из дълбините. Змиорката чува и се сплита и [съвъкупява] с тази отровна змия. Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли,че макар [мъжът] да има тежък и буен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нища от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. [77] Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа [свързан с тебе]; навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.

Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради [предстоящото] съединение с нея изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака [78] да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.

Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейство на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, [трябва] да разберат на кое влечуго са подобни. Моите мисли са насочени единствено към онова, което е [свързано] с утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока [трябва] да бъдат сдър-

205

жани в своите страсти, като за пример и назидание имат земните и морските [животни].

Да свърша дотук моето слово ме принуждава телесната умора и напредналото време, макар че бих могъл да прибавя, още много [неща], достойни за учудване. За тези, които обичат да слушат: за растенията в морето, за самото море, по какъв начин солта [след изпарение] на водата кристализира; как скъпоценният камък, наричан корал, в морето е като зелено растение, [78a] но след като бъде изваден от водата на въздух, се превръща в твърд камък; защо природата е вложила в малкото животно, в стридата, толкова ценен бисер. Това, за което ламтят царските съкровищници, се търкаля тук по бреговете между острите камъни, скрито в (черупките на мидите); откъде опашатите миди [79] вземат златната вълна, чиито червени и жълти тонове никой досега не е могъл да наподоби; откъде морските охлюви [80] дават на царете пурпурни нишки, които поради благородството на цвета си превъзхождат [всяко] цвете.

„Да произведат водите.” [81] Какво ли не се е появило за толкова кратко време от това, което е толкова полезно? Кое ли от нещата, които са твърде ценни, не ни бе дадено в този живот? Едно, за да служи на човеците, друго — за разбиране и наблюдаване на [това] чудно творение, трето [пък е създадено] страшно — за наказание на нашата слабост. Бог е създал големите китове. И те са наречени големи не защото са много по-големи от каридите и менидите, [82] а защото [в сравнение с тях] поради голямото си тяло наподобяват голяма планина. Мнозина [пък], когато те са изплували на повърхността на водата, ги смятат за острови. Тъй като китовете са толкова [големи], те не плуват край бреговете и в плитките води, а живеят в атлантическите морски ширини. Такива са тези [животни], които са създадени да ни всяват страх и ужас. Ако ти чуеш как големи кораби с опънати платна плуват при благоприятен вятър [и как] малката рибка ехиния [83] спира големия кораб така, че той дълго време не може да помръдне наникъде, а стои като закован върху морската вода, и в това малко ли няма да видиш белег за силата на твореца? Не само [рибите] меч [84] и трион [85] и морските кучета, и [рибата] чук [86] [са страшни], [87] но и шипът на бодливата акула [88] [е смъртоносен] дори когато тя е мъртва. И морският заек [89] не е по-малко страшен, тъй като и той при-

206

чинява бърза и неизбежна смърт. Така творецът ти повелява да бъдеш винаги буден, та като имаш надежда у Бога, чрез нея да избегнеш вредата, която те могат да ти нанесат.

Но нека [сега] излезем из [морските] дълбини и отидем на сушата. Защото чудесата на творението [90] ни обхващат едно след друго и като някакви плътно застъпващи се вълни притискат нашето слово. Аз не бих се учудил, ако нашата мисъл, след като се спре за малко на по-големите чудеса, които са на земята, побърза да се върне отново подобно на Йона към морето. [91] Моето слово, което се впуска [в обяснението] на тези безбройни чудеса, губи чувството за мярка и става така, както и с гребците на плаващите в открито море кораби, които, като няма как да определят времето, [много] често не знаят какво разстояние са преплували. Това стана сега и с нас — докато мисълта ни при разглеждане на творението течеше, не разбрахме колко много сме говорили.

„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, четвероноги и влечуги и зверове според рода им. Тъй и стана.” [92] Заповедта дойде и тя [беше дори] на път, а земята бе получила вече своята украса. [93] Там е казано: „да произведе водата влечуги, живи души”, а тук той казва: „да произведе земята жива душа”. Та има ли земята душа? Имат ли право празнодумните манихеи да приписват на земята душа? Ти не бива да мислиш, понеже е казал „да произведе”, че това, което трябва да произведе, се намира в нея. Но за което той е дал заповед, за това ѝ дава и сила да произведе. И когато тя чува: „да произведе земята трева злак и плодно дърво” [94], не е произвела скритата в нея трева, нито палмата, [95] нито дъба, който ражда желъди, нито кипариса, нито тисовото дърво. И другите дървета, които тя е произвела, не е имала скрити в своята утроба. Божието слово е природата на всичко съществуващо.

„Да произведе земята.” Тя трябва да произведе не това, което има, а това, което няма, трябва да получи от Бога, който ѝ дава силата на продуктивността. Така и сега. „Да произведе земята душа.” Не тази сила, която лежи в земята, но такава душа, каквато ѝ дава Бог чрез своята заповед. Така словото на [манихеите] се насочва [срещу самите тях]. Защото, ако тя произведе душа, то и тази душа ще бъде празна. Но колко празнословни и груби са манихеите, става ясно и от тези думи. Затова нека се оттеглим от техните заблуди, та с тях да отидат и те на поги-

207

бел. А ние нека да побеседваме по въпроса: защо на водата бе заповядано да произведе влечуги, живи души, а на земята — жива душа. Ние трябва да знаем, че плаващите във водите притежават по природа най-съвършен [начин] на живот, защото живеят и се хранят в плътната вода. Слухът на рибите е слаб и зрението им — ограничено, защото те [непрекъснато] трябва да гледат през водата; те не притежават никаква памят, нито полет на мисълта, нито постоянен спътник. Затова тази дума сякаш показва, че при водните животни телесният живот е по-добре развит, (отколкото този на душата), а при земните животни, чийто живот е по-съвършен, на душата е заповядано да бъде ръководител на всичко. При тях сетивата са развити най-добре и възприемането на нещата от разума е по-ясно и при много от четвероногите способността да си спомнят за миналото е голяма. Затова, както [може да] се разбере, телата на водните животни са създадени одушевени. Влечугите, които притежават живи души, са произлезли от водите. При земните животни на душата е заповядано да бъде ръководител на тялото.

[Животните], които се хранят по земята, са приели повече жизнена сила, [отколкото водните]. Но и земните животни не притежават способност за мислене, [а така също] са и без език. Но все пак всяко от тях с гласа, който има от природата, изразява много от това, което е в неговата душа, било то жалост, когато се разделят с обичан другар, или радост, когато познаят, че е пристигнал близък. На много други неща те дават израз чрез гласа си. А тези животни, които живеят във водата, са не само безгласни, но никога не могат да бъдат опитомени, нито да бъдат привикнати към нещо. Защото казано е: „волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си” [96], но рибата не познава този, който я храни, а магарето познава само пътя, по който е минавало многократно. Понякога то дори става и водач на заблудил се човек, а острият му слух надвишава слуха на всяко друго земно животно. А коя риба би могла да подражава на злобата на камилата и способността ѝ дълго да таи гнева си? Ако преди много време камилата е била получила [някаква] рана, тя в продължение на много години задържа гнева си и когато настъпи подходящ момент, веднага си отмъщава. Послушайте вие, които сте обременени от гняв, които смятате за добродетел да таите дълго злобата си и да я

208

пазите, защото искате да си отмъстите. На кое [същество] вие сте подобни, когато таите гнева си към ближния, сякаш сте заровили искра в пепел, и го пазите дотогава, докато той не се възпламени от нещо и като пламък се разгори и изгори всичко.

„Да произведе земята жива душа.” Защо земята да произведе [жива] душа? Не е ли, за да се научиш да правиш разлика между животинската и човешката душа? Малко по-късно [ще разбереш] как се е появила човешката душа. Но сега чуй [нещо] за душата на животните, тъй като, както казва Писанието, [97] душата на всяко животно е неговата кръв. Но кръвта, като се сгъсти, се превръща в плът, а пък плътта [изгнива] и се превръща в пръст. Следователно душата на животните, както и трябва да се очаква, е смъртна.

„Да произведе прочее земята жива душа.” Забележи, че душата се намира в кръвта, кръвта — в плътта, а плътта [принадлежи] към земята. Ако пък се върнем обратно от земята към плътта, от плътта към кръвта, от кръвта към душата, ти [сам] ще откриеш, че душата на животните е земя. Не мисли, че тя е създадена, преди да се е появил нейният телесен [носител], нито пък, че тя ще пребъдва и тогава, когато се разпадне плътта на тялото. Отбягвай: празнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били и жени, и дървета, и морски риби. Аз не зная дали някога са били риби или дървета, или жени, но когато те са писали тези неща, тогава са били по-глупави и по-неразумни и от тези риби. В това аз съм напълно сигурен.

„Да произведе земята жива душа.” Мнозина ще се учудят защо по време на речта си аз замълчах, и то не за кратко време. Но онези, които слушат внимателно, ще се досетят за причината на мълчанието. Как няма да я знаят те, които, поглеждайки се един друг, ми правеха знак и така ме заставиха да дойда на себе си и да се върна към пропуснатото. Защото цял един вид от творението, и то немалък, ни бе отбягнал и просто за малко щеше да остане необяснен.

„Да произведе прочее водата влечуги, живи души, според рода; и птици да полетят над земята по небесната твърд.” [99] Ние, доколкото ни позволи вчера времето,, [вече] говорихме за плаващите, а днес преминаваме към

209

обяснение на земните [същества]. Пропуснахме [да говорим] за птиците, които се намират между едните и другите. Следователно необходимо е подобно на заблудени пътници, които са забравили нещо важно и се връщат обратно, макар и да са изминали голяма част от пътя, като този труд бъде заслужено наказание за тяхната немарливост, по същия начин да постъпим и ние, като се върнем назад. [Защото] това, което сме пропуснали, не е малко, а една трета от [цялото] животинско царство, тъй като съществуват три рода животни: четвероноги, птици и водни.

Казано е: „да произведе земята влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд, според рода им” [100]. Защо той даде битие на птиците чрез водата? Не затова ли, че съществува сякаш някакво родство между летящите и плуващите. Защото както рибите плуват във водата, като се придвижват напред с перките си, [а с тях] си определят и посоката на движение, така може да се види и при птиците как те по същия начин [101] плават във въздуха. Тъй като двата рода притежават едно общо свойство, а именно да плават, те са и сродни помежду си, тъй като са получили битието си от водата. Но никоя птица не е без крака, защото тяхната храна е на земята. По необходимост краката са приспособени да служат във всичко. Хищните птици на краката си имат остри нокти, а на останалите [птици] краката са дадени да си събират храна, [както] и за други необходими неща. Малко са тези между птиците, които имат лоши крака, така че с тях не могат нито да хващат, нито да вървят, като например лястовиците и черните бързолети, [102] на които служи за храна това, което лети във въздуха. При лястовицата ниското до земята летене замества краката.

Но и при птиците съществуват безброй много видове. Ако някой поиска да ги опише накратко, както това [се опитах да направя] с рибите, той ще намери едно общо име за птица, но ще открие и неизмеримо многообразие по отношение на големината, на формата и на цвета. Между тях съществува извънредно голямо различие в начина на живот, в начина на действие и в нравите. Някои [вече] са се опитали да ги [отделят една от друга], като им дадат имена, за да стане известно необикновеното и чудно име на всеки един вид [и да се запомни], като да е дамгосано с някакъв [знак]. Давайки имена на едните, те ги нарекоха разцепенокрили, [103] каквито са например орлите, а другия

210

вид нарекоха ципокрили, каквито са прилепите. Едни са мекопери, каквито са осите и пчелите, а други са с покрити крила, каквито са бръмбарите, чиито крила са заоблени и имат формата на щит. Когато тази им обвивка се разтвори, те лесно могат да отлетят накъдето си искат. За нас са достатъчни [следните] белези за свойството на рода: общо изискване [за всеки род] и даденото от Писанието разделение на чисти и нечисти.

Един е родът на месоядните и различно е тяхното устройство, отговарящо на начина, по който се прехранват. Техните нокти са остри, човката е закривена, крилата — бързи, така че те лесно хващат плячката си и разкъсвайки я, я изяждат. Друго е устройството на тези, които се хранят със зърна, както е различно [устройството и на тези птици], които се хранят с всичко, каквото намерят. Но и при тези [последните] съществуват големи различия. Едни от тях летят на ята, а други, които живеят от плячка — поотделно. От тези [последните] никоя не живее в ято, а само със своята [брачна] половинка. Безброй други птици живеят пък заедно, като например гълъбите и жеравите, и скворците, и гаргите. При тях едни са без старейшина и живеят според своя нрав, други пък се покоряват на старейшина, като например жеравите. Между тях съществуват и други различия. Едни не са прелетни, а други, щом се приближи зимата, отлитат надалече. Много от птиците могат да бъдат привикнати да се хранят от ръка, а други — не могат, защото са плахи и страхливи. Едни от птиците живеят под един и същ покрив с хората, други пък обичат планините и пустините. Но и между тях има големи различия. Всяка птица има специфичен глас. Едни обичат да пеят, а други не могат. Едни [пеят] мелодично и многогласно, [104] други пък не издават никакъв глас; едни обичат да подражават, било че такъв е техният вид, било че са привикнати към. това, други пък обичат самотата [105] и не си променят гласа. Петелът е весел, а паунът е горд и обича да се гизди. Гълъбите и домашните кокошки са похотливи [и за тях] няма определено време [за чифтосване], а яребицата е лукава.

Много и различни са начините на живот и проява [при пернатите]. Между безсловесните има и такива, които живеят като че в държава. Белег на този начин на живот е, че всички се събират за определена обща цел и че всяко насочва своите сили за изграждането на общото дело,

211

както това може да се види при пчелите. При тях общо е жилището, задружен е и полетът, работата на всички е обща. Това при тях е чудното, че те се подчиняват на [един цар и предводител и се залавят за работа и излизат на паша тогава, когато видят да лети пред тях своя предводител, т. е. [пчелата] майка. Техният цар не е поставен от мнозинството, защото често пъти поради неразбиране народът избира недостоен владетел; той не е получил властта си и чрез жребие, защото властта, която е получена чрез жребие, се оказва понякога лоша и често пъти властта се пада на този, който е най-лош. Те не стават царе на мястото на своя баща, защото децата на царете понякога не само са невъзпитани, но и тъпи за каквато и да е работа, тъй като мнозина ги ласкаят и мамят и не им дават възможност да познаят истината. Но на него, [т. е. на царя на пчелите], му е дадено по природа да стои много над другите и да бъде по-добър по големина и по вид. Господарят има жило, с което наказва, но с него той не наказва. Защото за тези, които притежават върховната власт, съществува неписаи закон и ред да не наказват, а да бъдат търпеливи. [106] Така е и при пчелите. Онези, които не искат да подражават на своята царица, т. е. на майката, наказанието скоро ги настига, тъй като, щом [само веднъж] жилнат с жилото си, те веднага сами умират. Слушайте вие, християни, на вас е заповядано да не отвръщате на злото със зло, но чрез доброто да надвивате злото. [107] Подражавайте на поведението на пчелите, които градят своите медни питиг без да причиняват на някого вреда, нито пък ограбват чуждото имущество. Восъкът очевидно те събират от цветята, а меда — от влагата, която е разпръсната като роса по цветовете. С устата си те взимат влагата и [после] я наливат в килийките на питите, затова отначало [медът] е течен. И после, след много време, той се сгъстява и добива истинския си състав и сладост. Затова пчелата получи заслужена похвала от Соломон, от когото бе наречена мъдра и работлива. Трудейки се, тя събира своята храна. Резултатът от нейния труд употребяват за здраве и царег и обикновени човеци. [108] Мъдро и изкусно строи тя медените килийки. Разстилайки восъка на тънък слой, пчелата изгражда клетките плътно, но отделени една от друга. Така че чрез плътността и свързаността на тези малки килийки се получава опора на цялото. Всяка [отделна] килийка се крепи, хваната за съседната и е отделена от

212

нея посредством тънка стена. Освен това в медената пита има два и три пласта, прилепени един към друг. Най-напред по средата на питата тя, [т. е. пчелата], прави вдлъбнатина, за да не може течността поради тежестта си да изтича навън. Разбери, че т. нар. геометрия, т. е. земе мерната [наука], не предлага нищо, [което да съперничи] на премъдрата пчела. Всички килийки са шестоъгълни и имат еднакви по размери страни. [109] Освен това тези килийки не лежат една върху друга, за да не се пробият дънцата им поради тежестта, тъй като те са много тънки. Но [горните] ъгли на долните шестоъгълници са постоянна опора и поставка на лежащите върху тях. Така че те съвсем сигурно поддържат намиращата се над тях тежест и позволяват течността всеки път да се влива в съответната килийка.

Как бих могъл да ти обясня наистина всичко, което е характерно за живота на птиците! Как жеравите стоят на нощна стража, като при това се сменят един друг? Едни от тях спят, а други обикалят в кръг и ги пазят. И когато свърши определеното време за бодърствуване, пазилият дотогава (издава вик) и заспива. Този пък, който го сменя, пази сега останалите, както той е бил пазен преди това. Същият ред при тях може да се наблюдава и когато летят. [Тогава] веднъж един води, веднъж — друг. След като единият е водил [ятото] известно време, той предава [водачеството] на друг, за да оглави [сега той ятото].

Разумът на щъркелите пък се доближава почти до разума на словесните [същества]. Всички те пристигат по едно време в тези места, [в които живеят], и пак в едно определено [време], като че са се предварително уговорили, всички отлитат. При това ги съпровождат нашите врани, които, както аз мисля, [110] не само ги придружават, но и прогонват другите враждебни на тях птици. Признак за това е първо, че по това време просто не може да се види никаква врана. После те се завръщат с прокълвана и проскубана по гърба [перушина] и така дават да се разбере ясно, че те са ги отбранявали. Кой им е наложил тези закони — да ги обичат и да ги съпровождат като гости? Кой ли властелин ги е заплашил с наказание, та никой не се отлъчва от ятото? Чуйте вие, които сте негостоприемни и скъперници и които затваряте вратите [си] и не давате подслон на никого през зимната нощ! Грижата и закрилата за остарелите щъркели [от страна на по-младите] би била достатъчна за нашите деца, които, ако само биха пожелали

213

да видят, повече биха обикнали баща си и майка си. Никой няма да е толкова неразумен, че да не се засрами, [ако разбере], че по добрите си дела е по-назад от неразумните птици. Щъркелите застават в кръг около своя баща, когато поради старост му изпада перушината, като го покриват със собствените си крила, за да го топлят. Те му принасят храна и му помагат, доколкото могат, като го вдигат от двете страни с крилата си и го пренасят. Оттук идва поговорката, дето навсякъде добрите дела се наричат щъркелова благодарност. Никой не трябва да се оплаква от бедност, нито пък да се отчайва от живота си този, който не притежава в дома си разкош, но нека погледне на сръчната изкусност на лястовицата. Когато тя започне да [строи] гнездото си, с човката си взема клечица и я донася [на мястото]. Но тъй като не може да вдигне кал с краката си, тя намокря с вода краищата на крилата си, после ги овалва в земния прахоляк и така събира калта, [необходима] за граденето на гнездото. След това постепенно наслагва клечиците, като ги свързва с тази [пръстена] каша като с лепило. В това гнездо тя отглежда своите малки. И ако някой им избоде очите, тя по природа притежава целебно [средство], с което може да излекува очите на своите малки.

Поучи се от това, за да не би поради духовната си немощ [111] да се насочиш към злото или да отблъскваш от себе си всяка надежда [поради сполетелите те] тежки страдания и да се отпуснеш [до краен предел]. Но ти потърси закрилата на Бога, [защото] онзи, който дава на лястовицата толкова много, колко повече ще даде той на тези, които от всичкото си сърце го призовават. Морската птица алкион [112] си прави гнездото на брега на морето и яйцата си снася направо в пясъка. Тя снася яйцата си посред зимата, когато поради многобройните бури ветровете тласкат морето към сушата. Но докато в продължение на седем дни алкионът мъти, всички ветрове престават и морските вълни утихват. През тези дни той излюпва малките си. Но понеже те се нуждаят и от храна, [затова] Бог, великият владетел, е дал на това малко животно още седем дни, за да [могат] малките да поизраснат. Това знаят всички моряци [и затова] те наричат тези дни алкио-нови. Този факт да ти служи за насърчение да искаш от Бога [онова], което те води към спасение, [113] понеже Бог примисля и за безсловесните и ги е [дарил] със своята закрила. [114] За тебе ли той няма да извърши [нещо] пре-

214

славно, ти, който си [създаден] по образ божий, щом като дори и заради малката птица е заповядано на толкова голямото и страшно море посред зима да спре и утихне?

Смята се, че гургулицата, когато ѝ умре другарят, не се привързва към никого другиго, но живее така, без да приема [при себе си] друг, и си мисли [само] за първия съпруг. Чуйте, вие жени, как чистотата на вдовицата при безсловесните е на по-голяма почит, отколкото непристойното да се женят многократно. [115] Защо [Бог] не благослови, когато създаде слънцето и месеца, и [защо] не благослови, когато [създаде] тревата и дървото? Защо той веднъж благославя, а друг път не благославя? Каква е причината, за да бъде [това така]? Чуй, [това е така], защото звездите са останали толкова, колкото са били създадени в начало и както са били създадени, така си и остават и не е възможно те да нараснат нито по брой, нито по големина. Тъй като на тях по природа не им е дадено да съществуват чрез размножаване, затова не е било необходимо и благословение, а онези, които е трябвало да се размножават чрез раждане, те трябваше да получат и благословение. То бе необходимо за птиците, за влечугите и за човека, т. е. там, където има стремеж към размножение и където малкото трябва да израсте.

След като узнахме причината, поради която птиците, рибите и човекът били удостоени с благословение, а звездите не са го получили, трябва да преминем към изясняване и на другите думи. [Той] е казал: „растете,” понеже те бяха малки, „изпълнете водите,” защото [в начало] те бяха на едно място. Сега пък е необходимо да положим усилие, за да разберем защо той е сметнал достойни за благословение само рибите, птиците и човека, а на останалите то не бе дадено. Но това обяснение ще направим друг път, а сега, както и бяхме обещали, ще следваме започнатия ред.

„И рече Бог: да произведе земята жива душа.” [116] Земята Бог дари [117] с двойна чест: първо, да ражда семена, а след това и живи същества. Това не е случайно. [Не защото] върху нея щеше да бъде жилището на човека, не само за това, а и защото от тази земя щеше да бъде създаден човекът. Затова той, [т. е. Бог], я почете като майка и кърмилница на това велико живо [същество]. Виж как всичко тук е устроено в определен ред. [Бог] нанапред е приготвил храната и след това въвежда този, за когото тя

215

е предназначена. Така той постъпи и при човека — първо му построи жилище и след това въведе [в него] господаря на жилището.

„Да произведе земята жива душа.” [118] По какъв начин неодушевената земя ражда душа? Откъде излезе рикащият лъв или бързият кон, или волът, който обработва земята, или магаретата, които носят товарите? Откъде толкова различия сред животните? [119] Как тогава синовете на ереста [120] не се срамуват да говорят, че бездушната земя е произвела от себе си душа, каквато тя самата не притежава? Но като чуят [да се говори], че Бог се е родил от собствената си същност, [121] веднага започват да плещят, като казват, че той търпи (изменение) и разделение и че е приел страдание [122] и т. н., както за тях е обичайно да приказват. Но сега не е време да говорим за това, т. е. за Единородния Син, а по-скоро нека кажем [нещо] за собственото си спасение. Защото [Бог] нито печели нещо, като бъде хвален, нито му се нанася вреда, когато бъде хулен. За него е придобивка само това — ние да бъдем спасени. Самият той е изпълнен с всякаква доброта, сам прави всички богати, без да се нуждае от нещо. Кой ще пожелае да бъде нещо за този, който е извор на [всяко] добро? И, както казва Давид: „всички се на тебе уповават; отваряш ръката си и насищаш всичко” [123]. А и Спасителят казва в Евангелието: „моята храна и питие е [това], когато някой изпълнява волята на Отца ми, който ме е пратил.” [124] Но ние [трябва] да доведем докрай този разговор. Защото и на вас ви допада, [когато] се спазва редът. Това, което земята няма, тя, послушна на заповедта, произвежда. А онова, което чистата природа притежава [него ли] не трябва да произвежда? Затова, когато ние казваме: „има”, тази дума не трябва да се разбира по човешки. Виждаш ли как и сам Учителят говори, че Отец съществува преди Сина, но нека той бъде снизходителен към [нашето] слово, тъй като ние сме човеци и езикът ни е земен и словото си за божествената природа, която стои по-горе от всяко слово, насочваме към човеците. Ние сме хора и сме научени да говорим като човеци. Не знаят ли те, [т. е. еретиците], че за Бога говорят, като употребяват думи, които не са подходящи да се отнасят към него. Виж какво е тяхното лукавство! Когато задават въпроси, те говорят според [собствената] си човешка логика. Така например всичко, каквото съществува, има начало на своето битие. Откъде?

216

те винаги отговарят: когато ти си се родил, си имал за начало своя баща и своя дядо. Но когато ти пожелаеш да им [се противопоставиш] и да ги отклониш от тези размисли, понеже твоите думи могат да разпръснат техните заблуди, те веднага измислят и казват: от Бога е словото, а ти ни привеждаш човешки разсъждения. По този начин корените на злото те доказват с общи приказки, а не приемат същия вид разсъждения [като средство] за неговото премахване. Някои от тях отново казват: никой не може [едновременно] да съществува и да бъде роден. Когато тгьк се опитам да им се противопоставя със сравнения от човешкия [живот] и да ги убедя, че това е така, те отхвърлят казаното, като отговарят: Словото е от Бога, а ти си служиш с човешки примери. [125] Да се каже, че всичко, което се ражда, се ражда, понеже не е съществувало, не е ли човешко?

Но нека се върнем към нашия разговор. Може ли някой, казваш ти, да съществува и да се роди. Но ако ти покажа [места от] Писанието, в които се използуват такива думи не само от Бога, но и от човеците, какво ще отговориш [тогава]? За децата на Авраам Писанието не казва, че те били родени като несъществуващи, а като съществуващи преди това. Казано е: Авраам роди Исаака, Исаак — Якова, Яков — Левия [126], от когото е свещеническият род. [127] Разказът за срещата и благословението [128] на Авраам от Мелхиседек е предаден от апостол Павел по следния начин: Мелхиседек срещна Авраам и го благослови. [129] И веднага след това добавя: „сам Левий, който събира десятъци, даде десятък заради Авраама, защото беше още в чреслата на баща си Авраама, когато го срещна Мелхиседек и го благослови. [130] Виждаш ли, че един смъртен е съществувал още преди да е бил роден. Понеже коренът бил жив, той, оживявайки плода, го въвежда в корена. Следователно където съществува страст, там въвежда раждането, където пък няма страст, нито промяна, нито форма [131], нито раждане, нито [действуват] законите на човешките страсти, ти не искаш ли да признаеш, че съществуващият се е родил от съществуващия, и то вечно съществуващ? Но като казваш се е родил, какъв е бил той винаги [преди раждането]? [132] Защото всеки, който се ражда, има начало на своето битие. Наименованието „баща” при нас се употребява по много начини. Да вземем следния пример: да речем, че някой младеж иска да се жени. Първо той се

217

сгодява, след това става зет и накрая съпруг, [133] а когато му се роди дете, тогава го наричаме баща. Ако роденото от него дете не му даде [това] име, той може да живее много години със своята жена, без да може да се нарече баща. Така и майката най-напред е девица, след това годеница, невеста и най-накрая жена. Тя ражда, носи плод и ако [плодът] не се роди [жив], тя не може да бъде наречена майка. Макар и коренът да носи [в себе си] плод, тя не може да се нарече майка, ако роденото от нея дете не ѝ отдаде благодарност за тези мъки, като я нарече така. Това премъдрият Бог е наредил, щото бащите да не могат да се хвалят прекалено много със своите деца и да не казват на детето: „аз съм ти дал живота” и ти си заради мене роден и даден. Но дори и да каже така, веднага ще чуе: „аз съм заради тебе роден, а ти си станал баща заради мене”. Така то казва и на майката: „ти си ми дала да бъда син, а аз съм ти дал да бъдеш майка”.

При нас, [хората], този дар се приема и се връща. Синът не става веднага син, но в начало той е семе, после зародиш и едва когато се роди, става син. Това се определя по необходимост от времето. Всичко това е подчинено на [човешките страсти] и всичко то е телесно устройство. А там, където раждащата природа е безсмъртна и където роденият плод е вечен и безплътен, какво ни заставя да приемем, че е имало време, когато той не е съществувал, и че се е родил след това. Ние изповядваме, че Синът, [т. е. Христос], се е родил безстрастно, а начина [134] на раждането му не можем да обясним. Истинско знание е да познаеш това, което превъзхожда нашата природа, макар и да не сме го познали. На родения, [т. е. на Христа], ние се покланяме, но [нека не се ровим] много в изследване на неговата природа. Ако неговият създател е бил човек, то и неговото раждане би се извършило по човешки. Ако той би имал тяло, (то той би се родил също като тяло). Но щом като той няма тяло, то ти не свързвай безтелесния с похотта на тялото. Ако той е родил, казват [еретиците], от своята същност, той е родил чрез страдания. Но ти потърпи малко, и аз ще те убедя посредством неща, които срещаме на земята, та дано можеш да разбереш това поне от сравненията, [които ще ти дам] с човеците. Казано накратко, ражда лозата, [ражда маслината], [135] раждат водата и растенията. Макар и [всичко това] да ражда, то не [ражда] според нашата природа, но според своя закон.

218

А че то ражда, послушай [какво ще кажа]. Всяка жена, когато приеме от Бога [благословение] да стане майка, по време на бременността си напълнява, а когато роди плода — отслабва. При растенията пък се наблюдава обратното. Ако [едно растение] не е родило, преди това то не надебелява. Но когато даде [плод], тогава то наедрява и надебелява и плодът расте и корените се увеличават. Отслабване не може да се забележи нито при корена, когато храни [плода], нито при самия плод. Следователно и лозата, и растенията раждат, но те не раждат, както ние. Като слушаш за Бога, че е родил, той, който превъзхожда всяка човешка природа, защо [тогава] искаш да му припишеш човешки страсти?

„И рече Бог: да произведе земята жива душа според рода си.” [136] Земята обрасла и се изпълнила с плод. И тя произвела живи същества. Но господарят на жилището още не бе създаден. Небето бе осветено, [137] а земята бе украсена [138] и изпъстрена; и морето беше изпълнено; бяха създадени и разнообразни птици. [139] Всичко бе готово, само човекът не беше [създаден]. Не за безчестие, а за почит бе последен [създаден] човекът. Домът бе изграден и господарят на дома се въвежда в него. Бог не върши нищо неподходящо и без мярка, но всичко [прави така], че да носи полза. Но погледни какъв удивителен ред! Най-напред Бог е създал тревата и растенията [140] и след това животните, които се хранят с тях. Ако той бе създал по-напред [животните], които се хранят [с тревите], то не би имало нищо, с което да се хранят. Следователно безсмислено би било [създаването най-напред] на животните, щом като не би имало нещо, с което да могат да се нахранят. [Първо] той създаде [небесните] светила и тогава онова, което те осветяват; той създаде храната и тогава това, което ще се храни с нея. Първо той приготви това, което е потребно, и тогава онези, които да се ползуват от него.

Така е постъпил той и при [даване] на Писанието. В начало са тези глави, в които се говори за Христа, и след това идва той самият, за когото те са свидетелствували. Най-напред бе даден номосът, т. е. законът, [141] за да свидетелствува за законодателя. Най-напред дойдоха пророците, за да обяснят този, за когото те пророкуват. Погледни [каква е] божията премъдрост! Той не остави писанията на пророците само в църква и не ги ограничи строго, за да могат да се разпространят и сред евреите, макар те да са

219

врагове на Христа. [142] Но защо постъпи той така и не отне от тях това Писание? Ясна е причината: за да бъде безупречна нашата проповед. Защото, ако ние имахме само пророците, тогава неверниците биха могли да ни противоречат. Ако ние бяхме се осмелили да кажем: така ни е съобщил Мойсей или така е казал Исайя, или [някой] от другите пророци за Христа или за това, което ще стане по време на неговото пришествие, то тези, които пожелаят, биха могли да противоречат и да кажат: откъде може да се знае, че е съществувал пророк Мойсей или че е казал това или проповядвал, както твърдите вие, христяните. За устройването на вашия закон, [биха казали те], вие сте си създали и пророци, [но в същност] проповядвате [само] имена. Това обаче ние не приемаме. А сега те не могат ни най-малко да ни се противопоставят; те нямат никакво основание, защото всички тези свидетелства, които използуваме за устройването на нашия закон, съществуват и прк тях. Как ще могат тогава да ги отхвърлят! За да не мотат да говорят [такива неща], затова са им дадени тези Писания и книги и те ги имат при себе си. Защото, ако те не ми вярват, понеже [говоря] според своя закон, те ще вярват на онези, които са чужди на [закона] и стоят извъй него. Ако ти запиташ [някой] умен евреин, който познава закона, казвайки, съществувал ли е Христос, той не може да каже, че не е съществувал, но ще отговори: да, съществувал е, но не е той, за когото вие го смятате, а е друг. Той следователно признава, че е съществувал, но не вярва, че е очакваният Месия. Защото едно е да се каже просто „не е съществувал” и съвсем друго е да се заблуждаваш по отношение на личността [му].

Както ако някой ми каже: ти си ми длъжник. Едно е да му отговоря: аз не съм ти длъжник, и друго е да му кажа: не на тебе съм длъжник, а на друг. По този начин не се отрича съществуването на дълга. Така и онези казват, че Христос е съществувал, но оспорват, че той е този, когото ние проповядваме. Те очакват този, който не съществува, защото са отхвърлили съществуващия. Забележи, че великият законодател Мойсей, когато говори за създаването на човека, съобщава [за съществуването] и на Сина, като казва: „да бъде твърд”. После той добавя: „земята да произведе”. След това: „да произведат водите”. И когато дойде ред да се говори за човека, [143] тогава той казва: „и рече Бог: да създадем човека” [144]. Питам аз прочее евреи-

220

на, като казвам: Ако Бог е бил сам, т. е. с него не е бил я синът, когото ние проповядваме, ако не е бил св. Дух, на когото ние се покланяме, на кого той е казал: „да създадем човека”. Създаването на небето той сторил само със заповед. По същия начин и земята, и останалото творение. Когато пък иска да създаде човека, позволява да се надникне като през прозорче и да се прозре в тайната на съществуването на божествения син, който още от самото начало е действувал с него.

Евреите, когато [с въпросите] си ги поставим натясно и като не могат да отрекат словото на Откровението, казват, че думите на [Бога] са насочени към ангелите, а не към Сина. Те по друг начин [145] не могат да изопачат това слово, освен да го отрекат. Към кого се е обърнал той прочее, като казва: „да сътворим човека”? Те отговарят: към ангелите. Отново ги питам, като казвам: „кой е по-голям, ангелите ли или човеците”? Защото дори когато се покажем твърде добри по отношение на Бога и тогава пак няма да бъдем по-големи от ангелите, а ще бъдем като ангели. Така говори и нашият Спасител, като казва: „при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели” [146]. Ще рече,че когато с добрите си дела достиг нем до такава степен, ние няма да ги надминем, а ще станем равни на тях. Но сега ние сме по-низши в сравнение с тяхната природа, т. е. по-несъвършени сме от устройството, на безплътните ангели.

Послушай какво свидетелствува за това Давид: „що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш. Понизйл си го с малко нещо спроти ангелите.” [147] Ние [следователно] сме по-низши, а ангелите са по-висши. Това означава ли, че когато [Бог] е създал по-низшия човек, се е нуждаел от съвета и помощта на ангелите? Но когато, той е създал по-висшите, нямам пред вид един-единствен ангел, а цялото онова безчислено ангелско множество, когато [е създавал] слънцето и всичките звезди наведнъж, всичко той е създал отведнъж — и ангели, и архангели. И колко са те, те нямат чет, както говори Даниил, казвайки: хиляда хиляди му служеха и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред него. [148] Нима когато е създавал това множество от ангели, той не се е нуждаел от съветник и сътрудник? [149] А когато създава човека от земя, сега ли ще трябва да се замисля или да търси, или да приема съвети? [Онова слово], в което се казва: „що е човек”, не

221

означава нищо друго освен: (не е) ли той земя, (не е) ли от земя, не е ли само прах и пепел? Същото признава и Авраам. Като говори за своето нищожество, той казва: „аз съм земя и пепел” [149a]. Но какво са [тогава] ангелите? Не са ли те вятър, не са ли огън? Послушай какво говори Давид, като казва: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци свои служители” [150]. Когато Бог е превърнал естеството на огъня в разумни и безтелесни духове, той не се е нуждаел от [никакъв] съветник и сътрудник. Защо тогава иска съвет и разговоря за този, когото ще създаде от пръст, за [този], който е незначителен, дребен и смъртен и който в гроба се разлага. На това ти казваш: може понякога, ако господарят е много добър, да каже на стоящите [пред него] слуги: „какво е необходимо”, „кал да направим това”. Аз ти отговарям. Нека бъде така. Признавам, че това „да сътворим човека” е било казано на ангелите. Ти си чул [думите]: „да сътворим”, а не виждаш следващото, което той казва: „по наш образ и подобие”. С тези думи аз трябва да съм успял да затворя устата и на евреина, и на еретика. Евреинът и еретикът са все едно, [дори може да се] каже, че еретикът е по-лош от евреина. Защото евреите разпънаха видимото тяло, а те възстанаха срещу невидимото божество, [или], по-добре е да се каже, срещу своето спасение.

Но и евреите бяха засрамени, защото се опитаха да [направят] невъзможното. За тази си дързост те получиха отчасти наказание още тук на земята, като гледат народа си разпръснат по цялата земя. Пълното си наказание те ще получат, когато всички ще трябва да се явим на съд, и тогава отново ще получат достойно възмездие за своите хули.

Какво следователно означава това? Защо отправих към вас всичките тези думи? Аз имам намерение да се върна отново към онова, за което ви говорих [в началото]. Никой еретик и никой евреин не ще се осмели да каже, че ангелите имат еднакъв образ и подобие с Бога. Не е ли ясно, че тези думи са били отправени към Сина? Защото ангелите, бидейки съвършени, не са могли да действуват заедно с Бога. Те са слуги, които хвалят и славят Бога и му благодарят, че ги е създал, съзнавайки, че преди да бъдат създадени, не са съществували и че са се появили в резултат на божията воля и на неговата доброта. Те стояли като зрители и наблюдавали само [какво ще се появи, така] както и те

222

са се появили; те видели как небето се появило от небитие и се учудили; видели как било отделено морето и се възхитили; те видели как земята е получила своята украса и благоговейно потръпнали. Че ангелите не действували с него, а само му се възхищавали, говори сам Бог в [книгата] Йов. „Когато създавах звездите, ме хвалеха всички мои ангели.” [151]

„Да сътворим човека.” Това слово показва говорещия и слушащия, как те беседват помежду си. Виж сияещия лъч на православната вяра, който се носи и от слънцето, примесен с неговите лъчи! Та като казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, той запазва както броя на лицата, така и единството на същността. Като казва: „да сътворим”, [по този начин] той изразява трите лица. А като казва: „по наш образ, а не по наши образи”, засвидетелствува единството на същността. Образът на Отца не е различен от този на Сина. Затова добре е казано: „да сътворим”. С тази дума той иска да покаже пълнотата на лицата. [152] Като казва пък „по наш образ”, с това разкрива единосъщието.

Сега прочее ще се опитаме да узнаем кой е творецът на това велико слово и на това чудно общество. Но тъй като евреите се противопоставят, те трябва да бъдат оборени и посрамени. Еретиците беснеят и се борят с истината, но словото при изповядване на правата вяра е непобедимо. Как да обясним: на кого той е рекъл: „да сътворим човека по наш образ”. Кой е този съветник, на когото той е казал: „да сътворим”. С това той намеква за личността на съветника. За единородния Син, който е Бог, дошел от Бога и заради нас приел нашия образ, [153] блаженият Исайя говори така: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде” [154]. Несъществувалият се роди и този, който вече съществува, ни бе даден. Единият бе роден, а другият бе дарен. Името му е вестител на великия съвет; [154a] той е вестител на младенеца, който е син заради своята божественост, а младенец поради своя човешки [образ].

„Вестител на великия съвет, чуден съветник.” [155] Виждаш ли, това е съветникът, на когото той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. Вестител на великия съвет. Но ти, о, пророче, не позна достойнството [156] на проповядвания от тебе съветник. Ние признаваме за съветник Мойсей, който като че му дават съвет, като казва: „не ги погубвай”, защото народите

223

ще кажат: понеже не можеше да им даде земя, за каквато се бе клел, затова ги погуби. [157] Не преставай да се възхищаваш на съветника и не наричай всекиго [с това] име, защото ти все още не си проумял достойнството на проповядвания [от тебе].

Послушай [за едно] друго чудо. След като бе казал: „чуден съветник”, [сега] с думите, които следват след това, той обяснява достойнството на проповядвания съветник. Като е рекъл: „чуден съветник”, веднага добавя и друго слово, казвайки: „Бог крепък.” [158] Добре прибавя той това слово, като казва: „Бог крепък.” Защо, не затова ли, че ние казваме, че има много богове, както говори и Давид: „аз рекох: вие сте богове, вие сте синове на Всевишния” [159]. И Бог рече на Мойсея: „Аз те поставих за бог на фараона.” [160] И за да не бъде унижен проповядваният, като го сравнява с Мойсей или с апостолите, добре е добавил: „Бог крепък.” Мойсей пък [161] не е крепък, а от Бога крепост приемал

Един е този, на когото е дадена крепост, друг е този, който я дава, бидейки сам крепост. Макар и [Мойсей] да е бил велик чудотворец и за да върши това, е приел дар от Бога, той не се задоволил да каже само „Бог е крепък.” Това не му било достатъчно и прибавил и [едно] друго слово: „властелин”, за да покаже както на нас, така и на еретиците, че не трябва да се смята,че този, който има власт, е подвластен, но че той стои над властта. Едно е да бъдеш подвластен, друго е сам да имаш власт. Затова той казва: „владетелят, който господствува над света” [162]. А какво е подвластие? Знай, че апостолите са били подвластни, а Спасителят — властелин. Великият Павел, когато видял в Македония една робиня, която имала дух да пророчествува и която говорела пред всички: „тези човеци са раби на Всевишния Бог”, [164] се отегчил, обърнал се към духа, (не към този, който е в нея, а към онзи, който действува чрез нея), и му заповядал [да млъкне]. Това е истинският глас на неговия подвластник. „Заповядвам ти в името Господне.” [165] Като изрича името Господ, той сам се признава за негов раб. Понеже чудото надвишава човешките сили, а именно, че бесовете се подчиняват на човеците и ги слушат и този глас да не послужи за съблазън и [човеците] да не започнат да смятат слугите божии за богове, затова той казва: „забранявам ти в името Господне” [166].

На слугата подобава да проповядва, а на господаря —

224

да властвува. [Ако] ти си видял как слугата проповядва и забранява, [сега] виж как господарят заповядва. При господаря заведоха [един] глухоням, който бе обзет от зъл дух. Тогава господарят не каза: „проповядвам ти, неми и глухи бесе”. а рече: „аз ти заповядвам, излез от него и не влизай вече в него” [167]. Бесът послуша, защото позна властта. Затова прочее блаженият Йезекиил казва: „жив съм аз, казва Господ. Твоята сестра Содома е оправдана повече от тебе.” [168] Какво означава това, което той говори? Ако ти не разбереш предварително какво той казва, ти не си подготвен да разбереш и смисъла. Защото содомитите, [169] бидейки отхвърлени и отритнати, [170] живееха в беззаконие, затова те погинаха, наказани чрез божия огън. [171] След тяхното изтребване и изгаряне на техните градове се появи Йерусалим. Като минаха много години, той разцъфтя външно, но [неговите люде] вършеха по-големи злини и беззакония. И когато те надминаха с делата си злините на содомци, тогава Бог чрез Йезекиил се закле, казвайки: „жив съм аз, казва Господ Бог” [172]. Тези думи той каза на беззаконната си дъщеря Йерусалим. „Твоята сестра Содома не извърши и половината от твоите грехове и пред тебе Содома е оправдана, т. е. в сравнение с тебе Содома е по-праведна. Все едно, че някой е казал на еретиците: юдеите са по-праведни от вас. Онези разпънаха тялото, а вие с приказките си Бога похулихте. Евреите са оправдани, понеже се появи безумието на еретиците; оправдани са и бесовете, защото те вярват, [173] [че Христос) е Син Божий, а за еретиците той е твар. [174] Содом е оправдан поради тебе.

Бих искал да проуча защо [евреите], които са вършили същото, каквото и жителите на СоДом, не са погинали като [самите] содомци. И след като са два пъти по-безчестни от тях, защо не са изтребени и те като тях. Не затова ли, че Бог тогава при тях видя не само безчестията и беззаконията, но [прозря] и доброчестието, което щеше да се прояви по-късно у тях? Той бе предузнал, че из средата на юдеите ще произлезе светата Дева и Богородица; той бе предвидил и апостолското благочестие; той бе предвидил, че безброй много евреи щяха да изповядват неговото име и да повярват в него. Когато Павел възлезе към Йерусалим, тогава апостолите заговориха, казвайки: „виждаш ли, брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи” [175]. Като предвиди цялото това множество от вярващи, [Бог]

225

пощади онези невярващи не защото се смили над тях, а заради тези, тъй като те трябваше да бъдат родени от онези.

Как може да се знае това? Не говори ли за това Исайя, като казва: „ако Господ Саваот не беше оставил малка част от нас, щяхме да бъдем също като Содом; [щяхме да заприличаме на Гомора]” [176]. Да не би ние да сме измислили това слово или Исайя да е говорил за нещо друго. Сега послушай какво казва самият Павел, който беше брат на пророците и който, обяснявайки, казва така: сега ни бе отреден дар по избора благодатен, за да се спаси остатъкът. [177] Както казва и Исайя. Ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, [178] щяхме да станем като Содом. [179] Бог е предвидил всичко.Той познава нещата не от опит, както ние, които проумяваме едва тогава, когато нещо вече е станало. Аз много пъти съм казвал, че той е видял края на вечността още преди вековете. Той е знаел, че Адам ще съгреши, но той е видял и онези, които щяха да бъдат родени от него и които щяха да вършат правда; той е знаел, че Адам ще бъде изгонен от рая, но и предварително е знаел, че ще му бъде приготвено царство. Удивително е, че неговото царство бе приготвено [още] преди рая. Защо се учудваш, че [човекът] е бил изгонен от рая, когато много по-чудно е, че преди рая бе приготвено царството, както казва Спасителят. „Дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, което е приготвено за вас преди създаването на света.” [180] Нека еретиците се срамуват заради [благата], приготвени за светците преди началото на света. Синът е съществувал, когато той не е бил, [т. е. не е бил приел плът], казват те, но го изповядват само като символ [181] на единородния и на единосъщния. Тъй като не могат да променят Писанието, те признават казаното, но изопачават истината. Когато ние кажем, че той е единороден, те веднага отговарят: за него е писано, че е първенец на всички твари.

Според еретиците тези два израза са противоположни. Ако той е първенец на всички твари, тогава не е единороден, ако пък е единороден, не е първенец. Защото първенец е този, който има братя. Но когато единородният има братя, тогава той не е единороден. Единороден е този, който е роден единствен от някого. Това свидетелствува и Писанието. На Авраам, който имал от Сара единствен син, [Бог] казва: „вземи твоя син единороден” [182].

Първенец се нарича този, който има братя. Той е пръв,

226

защото се е родил най-напред. А единородният затова се нарича единороден, защото няма братя. Следователно единороден е [този], който е роден от някого единствен, а не който е единствен, както учат еретиците. Те затова го наричат единороден, понеже сам се бил явил като такъв. [183] Тогава според техните измислици и слънцето е единородно, тъй като е единствено и няма друго [слънце]. Явно е, че те не разбират това, за което говорят. В Писанието е обичайно да се говори за единороден, когато [някой] е роден от някого като единствен, както вече установихме и обяснихме. И това е истината, защото, както казахме, ако първородният няма братя, тогава той не е първороден, а ако единородният има братя, тогава той не е единороден. Но аз мога да намеря не един, нито двама, нито трима, [а] много първородни.

И така да приключа словото за първородните. Чудно нещо е това. Ако има първородни, то защо са толкова много. Би трябвало да има само един. Аз попроточих словото за първородния поради [въпроса] за единородния, та никой да не може да ни упреква. Нека [сега] се опитаме да обясним необяснимото, казвайки: първороден трябва да се нарича [този], който в своя род и възраст пръв е повярвал в Бога не затова, че той е пръв изобщо, а защото по време се е появил пръв. Така например, когато народът бил в Египет и Бог казал чрез Мойсей: „моят първороден [син] е Израел”, казвам ти: „пусни народа ми” [184], това са людете-първенци, защото в онова време те са били първи човеци, познали Бога. И след това; след мйого години, според Закона се появил Давид, на когото Бог обещава, че [ще дойде] Христос, който ще бъде от неговото семе. Казано е: „намерих Давида, моя раб; със светия си елей го помазах” [185]. Той ще ме нарича: „ти си мой Отец и аз ще го поставя за първороден” [186]. Ще рече, че ако Давид е първороден, то и народът е първороден. Първороден в своя род, така да се каже, първороден бе и Адам. В своя род първороден бе и Ной. В своя род първороден бе и Авраам, и Мойсей, и Исайя, тъй като те, [всеки в своето време], най-напред са познали благочестивия живот и правата вяра. От тези многото първородни се появи църквата, която се нарича събор [187] и която е и на небето, както свидетелствува Павел, казвайки: „Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди ангели, към тържестве-

227

ния събор и църквата на първородните, които са написани на небесата.” [188] [Един] от тези първородни по плът е и Христос. Затова той с право се нарича първороден, докато по своята божественост е единороден. Тъй като във всеки [следващ] род приема онези, които са напреднали в доброто, и с всички тях сам е глава на църквата, от всички тях той бива наричан първороден. За това говори и Павел: „първороден между многото братя” [189].

Сега е необходимо да побеседваме малко повече за човека, но нека оставим този разказ за другия ден, т. е. за шестия, през който той е създаден, и с помощта на божия дар да го разясним по-пълно, доколкото това ни позволяват силите, и то не така,както ние си представяме [това нещо], а както той ни поучава. Общ е изворът, общи са и даровете, които лежат пред нас, и [ще ги получим] само ако поискаме усърдно да се потрудим. Сега в словото си ще се върна [отново] на поучението. Вчера беше показано по какъв начин [всеки], който проповядва в смирение, трябва да издигне ръце. Аз казах: който дава на бедните, нека. смята, че това означава „издигане на моите ръце” [190] Днес искам да проуча началото на този псалом, какъв е той, та да знаем всички какво пеем. Защо ние казваме: „да възлезе молитвата ми като тамян пред тебе” [191]. Всеки тамян се издига, но Бог не се радва на благовонията. Какво тогава [означава] „да се издигне моята молитва”? Смисълът на този израз е следният: казаното да бъде такова, че „моята молитва да възлезе като тамян пред тебе”. Кой тамян? [В храма] е имало два олтара — единият във вътрешния двор [под открито небе], а другият вътре в светилището, който бил под покрив. Вътрешният олтар бил кадилен. На него [принасяли] само каденията, кръв там не се проливала, нито пък на него поставяли жертвени [хлябове]. Външният олтар бил този, на който колели животните, принасяли хлябове и се изгаряли другите остатъци. Външният жертвеник Бог заповядал да бъде направен от недялани камъни, а вътрешният жертвеник, т. е. олтар — от чисто злато. [192] Какво означава тази божествена благодат, трябва да се постараем да узнаем. Така следователно ние разбираме [думите] на псалома, който пеем. Две думи, които служат на славата божия. Едната дума не е поучителна, а груба, другата — поучителна и изкусна. [Този], който проповядва с необучен и груб език, е подобен на олтара, който е иззидан от недялан камък, но все

228

пак той е олтар. Който обаче има недостатъци в гласа си и речта му е груба, но в мислите си е на прав път, той е като недялания камък, но е създаден за олтар. И, обратното, честното и изкусното слово е като обработено злато, но [въпреки това] нито едното трябва да се превъзнася, нито другото да се отхвърля, защото и едното е божий олтар, и другото е божий олтар.

Казано е, че мирото е съставено от четири вида [193] благовония: стакта, [194] оних, [195] халван [196] и бял тамян [197]. Както мирото е съставено от различни благоухания, така (и добрата воля [198]) се състои от четири добродетели. [Затова] той казва: „да възлезе моята молитва като онова кадиво, [199] което се състои от много [съставки], но се съединява и слива в едно благоухание. И когато влизам [в този божествен храм] с молитва, изпълнен с въздържание, милост и вяра, тогава нека тази четиристранна добродетел бъде подобна на онази кадилна [жертва], която се издига към тебе.” [200] По същия начин блаженият Давид говори и на друго място. „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова.” [201] Тук той сравнява любовта със свещеното миро, а молитвата — със свещеното кадило. Трябва да разбереш, че ако имаш добра воля, чистота или нещо друго, [тогава] ти си брат на свещеника. Свещеническо достойнство, казваш ти, аз нямам, но притежавам целомъдрие, което означава чистота. Моята чистота е сестра на твоето свещеничество. Откъде може да се знае това? Както трябва да бъде чист онзи, който служи на чистотата, [т. е. в храма], така трябва да бъда чист и аз, който служа [на Бога]. Следователно, ако аз бъда чист, и аз ли ще стана, ще кажеш ти, свещеник? Откъде може да се знае това? [Когато] Давид бягаше от Саул, идвайки при свещеник Авеатар, той му казва: „дай ми хляб, защото бях изпратен набързо от царя и нямам храна”. А първосвещеникът, който знаеше закона, му каза: нямам друг хляб освен [хлябовете] на предложението, които не бива да се ядат от никого освен от свещеника. [201а] Но след това, като видя, [че Давид] се намира в беда, и страхувайки се да му даде хлябовете на предложението, попита дали онези, които не бяха свещеници, са чисти, като каза: „само ако младежите, които са с тебе, са се въздържали от жени”, [могат да ядат]. [202] [По този начин] той прави чистотата сестра на свещеничеството. Нека и

229

ние бъдем милостиви, справедливи и чисти, та нашета въздържание да бъде окрилено. Защото както птицата без помощта на крилата не може да лети, също така и въздържанието има крила — чистотата, молитвата и милостта; без тях то не може да се извиси нагоре. Виж как Корнилий чрез пост получи крила. Затова дойде глас от небето, който му каза [203]: „Корнилие, твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога.” [204] Нека, о, приятели, да превърнем въздържанието в живо същество, а милостинята и чистата молитва — в негови крила, без които то не може да полети нагоре. Аз моля всички ви да запазите въздържанието чисто и не го осквернявате с лицемерия. Очистете го от алчност към чужди богатства. Погледни онези, суетните, които се въздържат от храна, но не се отклоняват от греховете, нито пък искат да се предпазят от тях. Ти казваш, аз вино не пия, не ям дървено масло, нито пък месо. Това наистина е много добре, ако ти постъпваш така заради Бога. Но нека помислим добре: хлябът и водата, виното, месото и маслото, всичко това е създадено от Бога, а алчността и неправдата, нечистотата и неправоверието са дело на сатаната. Следователно, ако ти се въздържаш заради Бога от делото божие, не трябва ли толкова повече да се въздържаш от делото на сатаната, което те води към сигурна гибел? Такъв го очаква голямо наказание. От това бягайте като от огън и бъдете милостиви. Милостта се дава явно, а в действителност [плодовете ѝ] се събират [тайно]. Така както ратаите пръскат [семето] по земята и то е видимо за очите, но в действителност те събират, [защото] те дават на земята в заем, а от нея получават двойно. Така и милостинята изглежда, че е дадена на някой друг, а в действителност тя е запазена за този, който я дава. Той раздава, казва Давид, дава на бедните и неговата справедливост съществува вечно. [205]

Така прочее да се въздържаме, така да проповядваме, (така да се покланяме, така да вярваме), [206] да славим Отца, да хвалим Сина, да се покланяме на св. Дух, на когото да бъде слава през всички векове — Амин.

СЛОВО ЗА ШЕСТИЯ ДЕН

От св. Василий

Когато [някой] обикновен и беден човек и [при това] чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите [1] на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите) изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, [2] сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, [3] с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, и ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: какво видя ти там, той ще каже: „не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях].” Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със

231

звездите, със слънцето и с месеца, [4] земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пините, [5] и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно [6] през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси [7] и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? — Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „дивно е за мене твоето знание, то е силно, не мога да му се противопоставя” [8]. „Защото ти ме развесели, Господи, с твоите творения; възхищавам се на делата на твоите ръце.” [9] „Колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро.” [10]

„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие; и да господствува над морските риби и над небесните птици, и над животните, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” [11] Разбери ти, човече, и се възхити как той, когато стигна [до създаването] на твар по свой образ, [на свой ред] тогава сполучливо разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица. [12] Чрез малко думи на човешкия род дава да разбере правилно непознаваемата и непостижима божественост. Когато сътвори небето и земята, той не каза нищо подобно, макар че всичко бе създадено преди човека. Но когато поиска да създаде човека, той каза така: „да сътворим човека”, и така разкрива единството на божеството в неговите три лица.

При създадените по-рано творби не съществува такова ценно създание, каквото е човекът. Тук беше правилно и подходящо да се използува такова слово, чрез което да се извести високо защо той иска да го създаде по свой образ. Затова и след като го създаде и придаде завършеност на неговата природа, [той добави [13]]: „и сътвори Бог човека, по божий образ го сътвори” [14]. Същото той каза и на пророк Давид чрез светия Дух и по име споменава трите боговластни лица, които са създали небесните висини и величие и цялото битие, както и ангелското [войнство], което е над тях. Защото е казано: „чрез словото на Господа са утвърде-

232

ни небесата и чрез духа на устата му — цялото им войнство” [15].

Нека прочее се посрамят божиите противници евреите и тези, които също като тях не са познали истината. [16] [Осъдените] на четирите събора [последователи] на Арии, на Савелий и на Македоний сами не са проумели колко са се били заблудили. Едните от тях смесвали божествените [17] лица, а другите пък ги разделяли и учели, че лицата не са равни, и смятали тяхното битие веднъж за едно, друг път за друго. За тях този, който е рекъл: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, е казал чрез гласа на пророк Осия: „горко им, защото те отстъпиха от мене; окаяни са, защото в безчестие се отметнаха от мене; страхуват се, понеже са се провинили пред мене” [18]. Защото Троицата е [като] единица и единицата е Троица чрез лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез лицата. Според божественото Писание и двете схващания трябва да се отхвърлят.

Но нека се върнем отново към разказа на Мойсей. Той казва: „да сътворим човейа по наш образ и подобие”. Нека да проследим още веднъж [реда на творението]. Защо той само като е пожелал, [е можал] да изведе от небитие в битие това голямо и безкрайно широко и движещо се в кръг величествено небесно тяло и светилата, поставени на него, и безброй многото звезди, поставени по средата, да даде битие и на земята, и на морето, и на всичко, което е получило битие било от небето, било от земята, а когато пожелал да сътвори човека, се нуждаел от съвет и от помощ за своята ръка? Той взима пръст и от нея създава пръстената фигура на това живо същество, на което [дава] проста форма. [19] И бидейки просто [по форма], като се движи, устремява погледа си към твореца. После чрез своето вдъхване той му дава душа. На всекиго трябва да е пределно ясно, че той е искал да го създаде по-достоен от всичко друго, което бе създадено преди това. И по-добър, тъй като той създава човека по свой образ, и затова при неговото създаване се съветва. Както владетелите ценят повече от всичко друго това, което са създали със собствените си ръце, а не това, което е създадено по тяхна заповед, така и царят и славният господар е пожелал поради своите си ръце и поради своето благодатно вдъхване човекът да бъде по-достоен и по-велик от всичко друго, като по този начин

233

оказва чест не толкова на формата, колкото на този, чийтд образ е той. Защото във формата [20] може да се види красотата на този, на който той е образ. [21] От това [можем] да разберем по какво или в какво [се изразява] образът и подобието божие на човека. Това дори и за съвсем наивните е ясно, въпреки че за мнозина поради еретическото им неправомислие се е превърнало в голямо зло. Защото за нищо друго не бе създаден човекът и нищо друго не се нарича образ и подобие божие, а понеже притежава разумна и мислена душа, надарена с говори, безсмъртна, която може да господствува над други и над себе си и е свободна и никой на земята не може да я владее поради нейната природа. Ако ние признаем, че едното, първо казаното, [е вярно], а именно че човекът има разумна и мислена душа, по необходимост следва да признаем [за истини] и останалите изброени белези. Така и обратното, т. е. ако един от тези белези отпадне, би отпаднал и изброеният преди това остатък [от белези]. Защото и най-първият от големите философи казва: всеки, който говори по някакъв начин нещо, съобщава много, понеже [казаното] по необходимост влече след себе си повече от първото. Ако следователно някой би казал, че човекът съществува, той казва,, че е живо същество, че притежава душа, че има два крака,, че е получил разум и способности. Ако пък нещо от това, което следва, отпадне, отпада и първоначалното [изказване]. Затова, като се знае, вярва и изповядва, че човекът притежава разумна и мислена [душа], трябва да се признаят тогава и всички белези, които следват по ред и чрез които, както се вярва, човекът е станал образ и подобие божие. Защото, както бе казано много преди това,на него всеки гледа като на първообраз. Макар творецът и създателят на човека да е свръхсъщностно същество, неразбираем и неизследваем, [да е една] свръхсъщностна същност, въпреки това тези, които не са си изгубили разума, вярват, че той е разумен и силен, и безсмъртен властелин и самодържец и че не е подвластен на никого и го славят [като такъв]. Напразно се вълнуват някои и говорят едно или друго и като измислят всевъзможни неща, ги отнасят към образа и подобието божие, чрез което обаче става явна истинската вяра, която се разкрива посредством значението на думите. Макар и някой, който е безразсъден, да не притежава силата на разумната душа и поради това не [може] да разсъждава и каже, че човекът в началото не е

234

приел посредством боголепно вдъхване благодатта на разумната душа, а само силата на естествения живот и животинската душа на безсловесните [същества], която притежава силата да се храни, да расте,да чувствува и да се движи, и че освен това няма нищо друго, то той лесно може да бъде изобличен като такъв, който изрича безсмислици, лъжа и хули, и то затова, понеже творецът само чрез една заповед е наредил на земята да произрасте трева, която дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, чието семе си е в него. На земята и на течащата вода той е наредил да произведат пълзящи същества с жива душа, т. е. водни животни, и птици, които летят над земята. [Освен това той е наредил] на земята [да произведе] живи души, пълзящи животни, кротки и [диви] зверове. И така той определил всяко живо същество да бъде с душа. Става ясно, че при всички други живи същества и двете, т. е. и душата, и тялото, се появяват едновременно от двете материи, имам пред вид водата и земята, и няма никаква същностна разлика между душата и тялото, а имат един и същ произход.

Оказва се, че от една и съща материя е това, което само по себе си е съставно, т. е. което е направено чрез съставянето и комбинирането на четирите стихии. И така както тялото на животното външно е видимо от всички страни, така е [видимо] и това, което е скрито в него, т. е. душата, чрез която живее всяко същество, чувствува и се движи. Тялото прочее е съставено от тези четири стихии. Душата на всяко безсловесно същество е кръвта, казва сътворилият всичко Бог. [22] Нали той заповяда да не се яде животинската кръв. [23] Но когато пристъпва към създаването и даването битие на човека, той се съветва специално за него, разсъждава и го създава по [свой] образ и подобие, искайки да покаже, че [човекът] е по-достоен от цялото творение, [създадено] преди това. Той е не само по-достоен, на и господар на всичко това и всичко заради него е създадено.

[Бог] създава човека по двояк начин, т. е. не само чрез словото, но и сам [участвува] в създаването. „И взе пръст от земята и създаде човека и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа.” [24] Колко по-достоен е човекът, сравнен във всичко това с душата на животните! Душата на човека е вдъхната от твореца, а на животните и на птиците е кръв и плът, [взета] от земята и от водата. Защото колкото по-достоен е Бог и стои по-високо от влаж-

235

ното и от сухото битие, [защото] от водата и от земята е получила своето съществуване душата на всички безсловесни [същества], толкова повече човешката душа стои по-високо и е по-достойна от душата на всички животни. Защото тя е получила своето битие не от някаква друга материя, а е била вдъхната по благодат от самия творец. Казано е: „вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа”. Какъв е този дух на живота? Изглежда вид духовно, т. е.разумно битие, изпълнено с живот и непроизлязло от плътта. Бог твърде изкусно и мъдро е вложил [в човека] живота чрез духа, т. е. духа на живота. Защото дух, а не тяло е душата на човека. И затова в Евангелието Господ казва: „Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” [25] Той иска поклонение преди всичко посредством душата. Най-напред ние трябва така да извършваме [нашето] преклонение и след това да се покланяме с колената на нашето тяло. Защото, [ако] човешката душа е нарекъл дух [този], който я е сътворил, как може да се вярва, че и животинската душа се е появила по същия начин? Нищо подобно! Ти, о, човече, трябва да отстраниш от себе си такава лоша мисъл. Всички други животни имат вместо душа кръвта за душа, както за това говори и техният творец, за което споменах вече по-горе. Кръвта обаче е плът, а не дух. Наречената дух душа е разумно и мислено естество, за което трябва да се вярва, че е извън всяка плът, както това лесно може да се види и разбере от небесните ангели.

Казано е: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци — свои служители” [26]. Какво иска да каже чрез „духове”, ако не това да покаже, че [душата] е разумна същност и стои по-високо от всяка плътска грубост. Можеш да откриеш, че същият пророк говори това и за човешката душа. Той именно казва: „защото той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като полски цвят — тъй цъфти той.” [27] Поради каква причина той веднага добавя следните думи, казвайки: „понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече не го познава” [28], наричайки очевидно душата дух, [душата], която той смята, че след разделянето ѝ от тялото води самостоятелен живот. „И не познава вече своето място”, а именно [мястото си] в тялото, в което е била по-рано. Ако той не е знаел добре, че тя продължава да води само-

236

стоятелен живот, той не би казал: „и тя не познава своета място” [29].

Безсмислено и напразно би било да се говори така [за душата], ако тя се връща в небитие. Но той казва: „и тя не знае повече своето място”. Наричайки душата дух, той не смята, че този дух никога не би могъл да се върне в прилежащото му тяло, а именно при последното възкресение на мъртвите и новото раждане, [30] но има пред вид само настоящето, т. е. че [душата] през този живот не се връща в своето тяло. Затова той веднага добавя, казвайки: „милостта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят” [31]. Безсмъртие, което означава вечно съществуване на душата и отново съединяване с нейното тяло — това има пред вид той с тази добавка. За починалите [същества], които са се лишили [от своята душа], която е преминала в небитие, не би подхождало на пророка да говори така, казвайки: „милсстта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Каква милост биха получили онези, които се боят от него, ако [душата им] би преминала в небитие и не би съществувала никъде, ако не ѝ бе дадено да продължи да живее и след отделяне от своето тяло.

Всички пророци наричат дух човешката душа. Но сега не е време да се споменават всичките тези мисли, защото това би удължило твърде много [нашата] беседа. Щом като човешката душа е дух, тя не е телесна, а щом като тя не е телесна, и душата на телесните същества не е като тази на човека, защото душата на животните е телесна,, поради което е и смъртна, и безсловесна, умира заедно с тялото и изчезва без следа.

След като бе изяснено, че човешката душа е дух [поради факта] на нейното съединяване [с тялото] и за това, че тя е създадена от самия Бог, и поради нейното естествено почитане и сведенията на Писанието, поради всичко това е необходимо да се каже, че душата [на човека] по природа е разумно и мислено битие. Душата е по-добра и по-велика, и по-достойна от всяко тяло, което се състои [от четирите елемента] и е грубо. Поради това ние смятаме, че тя е безплътна, има власт, разум и мисъл и че човекът притежава образ божий. И още, понеже у него има стремеж и към добрсто, притежава и подобие, с което става подобен на Бога. И понеже е създаден по образ божий, той е владетел и господар на всяко живо същество, дори и на онова, което по тяло е много по-голямо от него и много

237

по-силно. Но и от формата на самото тяло може да се долови разликата на човешката душа, сравнена с тази на без словесните животни и на всякакви други същества. За щото всяко друго същество гледа надолу към земята и към водата, където е било създадено. Само човекът гледа нагоре, защото при сътворяването му така е бил създаден от божиите ръце. Но неговата душа, понеже по своята същност е безплътна и по мисъл, и по разум е сродна с горното творение, т. е. [това, което] е над небето, насочва своя ум във всичките си действия и мисли към този,от когото е била създадена, и към него тя се издига. И нима ти, о, човече, не си изпитал това сам, как когато се молим, твоят дух се издига над небесата и ти се струва, че виждаш тези боголепни места, които са създадени прекрасни, слав ни и светли, и заедно със светиите се радващ и славиш Бога в тези прекрасни места и виждаш дивна гледка и веселие. Но как може този ум-душа, окована в това земно тяло и къща,която има покрив над себе си и над него отново въз дух и сфера и всички небеса — и там чрез мисълта си ти се възнасяш към невидимия Бог, — как може умът да напусне своя дом, да премине през цялата тази височина и през небесата и за по-бързо от един миг да се окаже там, без да бъде възпиран от нищо? С чия помощ преминаваш [през всичко това]? Чрез неразумната сила на животин ската душа, която е смъртна, понеже е кръв, или чрез безплътната сила, на която подобава това, и чрез разумни те действия и сили на своята мислена и разумна душа? Ти може би ще кажеш — с животинската и неразумната душа. Но тогава и конят, и волът, и всяка птица може [да се издигне]. И като не искаш да приемеш, че единствено човекът е живо същество с разумна и мислена душа, ти многократно ще трябва да се съгласяваш с това, макар и не доброволно, тъй като сега е смешно да се мисли и да се приема такова нещо — [да може да се издигне животинската душа]. Без разум ще бъде този, който мисли така, защото това е невъзможно. Трябва следователно да се каже, че издигането на човешкия ум към небето, при което той не бива възпиран от нищо, може да се осъществи посредством безплътните и разумните действия на мисле ната душа, както не може да бъде другояче и при ангелите, които имат същия безплътен образ, блажен разум и стре меж.

Понеже ти притежаваш разумна душа, никога не се

238

показвай подобен на животните нито чрез думи, нито чрез дела, но запази своя образ достоен чрез делата си и се постарай да станеш подобен на този, който те е сътворил — Бог, като запазиш, доколкото ти е възможно, своя божествен образ и подобие, за да получиш от него дар да станеш като Бог, което по никакъв начин не може да се открие при неразумното животно. Всичкото това при тях го няма. Душите на безсловесните животни имат способността само да усещат и да се движат и те не притежават и най-малко подобие на божественото величие, каквото има човекът, когото Бог, творецът на всичко, е създал по свой образ и подобие. „По образ”, този белег той притежава поради дейността [на душата], макар че при повече от хората може да се установи, че те не се грижат за себе си, нямат голям разум и са обладани от греха и по собствено желание служат на самовластния ум. Но [у човека] има и нещо, с което той има подобие с Бога. Това обаче оставиха по лош начин да пропадне онези, за които пророкът казва: „човекът в почит не ще пребъде, но ще се смеси с неразумните животни и ще се уподоби на тях” [32]. Но не са такива [онези], които притежават действието на [собствената] си същност и по рождение имат сили, които никога не клонят към злото,а ги запазват добре и ни най-малко не се отклоняват от доброто, което им е дадено отначало. [Тези сили] запазват винаги безупречни същността и природата на човека, както и свойствата на разумната и мислената душа. [Такива човеци] се стремят към вършене на всякакви добрини, като чрез самите си дела потвърждават и показват изграждането и издигането си до образ и подобие божие. Защото те наистина чрез самите себе си са показали, че са създадени от божията ръка и благодарение на разумната си и [надарена] със способност да разсъждава душа, са господари сами на себе си. Установява се, че те не са подчинени на нищо, нито на това, което би могло отвътре да ги отклони и отблъсне, нито на безумни и лоши човеци, които биха могли да ги отклонят чрез външни средства от способността им да решават свободно и от добрата им воля. Но всички тези лоши [човеци] не могат да ги отклонят от доброто, защото те наистина са получили образ от Бога и добре, и мъдро, и твърде премъдро се издигат постепенно до подобието божие, доколкото това.е възможно за човека, и които според Писанието поради благодатта и дара се оказват като богове. Защото е казано: „аз рекох, вие сте

239

богове, вие сте всички синове на Всевишния” [33]. Както огънят, до каквато и материя да бъде доближен, било злато, било сребро, било желязо, било камък, ѝ дава [част] от своята същност и горяща способност и както горящият огън прави всичко това, така и тези, които неотклонно и винаги са близо до Бога, така привързани, те получават от него светлина и така тези наистина праведници, утвърдени чрез божия образ, приемат и всякакво подобие с него. [Защото], макар че към образа бива присъединявано и подобието и би могло да се смята, че двете неща са едно и също, те в същност не са едно, а [между тях] съществува разлика. Едното трябва да се приеме като присъщо на всички човеци поради самовластното положение на разумната същност [както на тези], които се стремят към доброто, така и на онези, които са лоши. А „по подобие” означава съвършенство и спасение според нашата свободна воля. „По образ божий” са [създадени] и неверниците, и злите, но, както ги определя същността на една обикновена разумна душа, те не притежават подобие, защото не вършат нища според собствената си воля. Затова [лошият] не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит, и това се признава от всички. А които са неправедни, лоши, лъжат и вършат всякакви неправди, те просто нямат никакво подобие божие и нямат никаква връзка с Бога. Онези пък, които правят добро, [пазят] истината и чистота и наистина сами себе си във всичко пазят, те не само са по образ божий, но и по подобие и са се издигнали до богове. Защото всеки образ наистина има подобие с този, от когото е отобраз. [34] За когото се установи, че не е отобраз, че не е като първообраза и няма подобие с него, той напразно се нарича образ. Поради това, че е изгубил своето подобие, той не заслужава да бъде смятан и за образ. Който не е като своя първообраз, понеже е подчинил честта и силата на душата си на скверни и нечисти страсти и им се е отдал напълно и са го завладели греховете, той по необходимост се лишава от правото да бъде наречен образ, тъй като сам се е отказал от предимството да може сам да решава. Който запази това да бъде „по образ,” той запазва и подобието. И, обратното, който притежава подобието, той е и по образ. Това за образа и за подобието Мойсей ни съобщава за образа и за подобието, по-добре е да се каже — Бог чрез Мойсея. Той иска да обясни какво означава „по образ” и „по подо-

240

бие.” И веднага след това добавя следното, казвайки: „да господствува над морските риби и над птиците небесни, л над всички пълзящи, които се влача? по земята” [35], с което показва ясно, че това „по образ” и „по подобие” означава господствуващата и самовластна природа на човека, която, както вече знаем, се съдържа в разумната и мислената душа.

Но тъй като стигнахме до това място, нека поговорим и върху следното: неправилно учели известните със своята празедност църковни мъже, като казвали, че едновременно с човешкото тяло била създадена и душата. Те казвали, че както при първото творение, така и сега, при всеки зародиш, образуван в [майчината] утроба, [се образува и душата]. Те казвали така, защото други са ги питали. Ако душата се е била появила след тялото, то тя [не е ли] по-лоша от тялото, понеже е била създадена заради него. На този най-важен въпрос те са отговаряли не зная колко пъти. Не е вярно, че това, което се е появило по-късно, е по-лошо от появилото се по-рано. Тревата е била създадена преди безсловесните животни, но като храна за животните, които трябваше да бъдат създадени, а не животното беше създадено заради храната. И всички семена и израстването на безплодните дървета, както и на плодните дървета, [всичко това] бе изведено в битие много преди човека. Но човекът не е създаден заради тях, нито е по-незначителен от плодните и безплодните дървета. По-скоро е обратното. Всичко това е било създадено преди човека, който се е появил последен, понеже неизказаната премъдрост божия е определила всичко това за полза и благо на човека. Следователно не всичко, което е било създадено преди последното, е по-добро от него. Ако не би било така, би се установило по необходимост, че всичките влечуги и птиците, и рибите, и дивите животни са подобри и по-достойни от човека, понеже всичките те са се появили преди човека. Но при повечето случаи е обратното. Това, което се е появило по-рано, е станало заради тези, които трябвало да се появят по-късно. Затова според Мойсеевия разказ тялото се е появило преди душата, като творецът взел пръст от земята и създал и оформил от нея една напълно безчувствена земна, фигура. След това се появила душата като резултат на божественото вдъхване. Тя получила своята същност направо и станала битие. И сега при зачеване на зародиша в утробата най-

241

напред се появява тялото посредством вливането на семето [и то получава] своето естество чрез промнслителното слово [на Бога]. След това премъдрият творец влага душа в съществото, както само той единствен е в състояние [да стори това]. [36] За това съобщава и великият Мойсей, когато дава закона, като казва: „ако двама мъже се карат помежду си и повредят бременна жена и тя пометне детето, което още не е добило образ,трябва да бъде обезщетена за тази ѝ загуба, както определи нейният мъж, [и другият] да заплати по достойнство. Ако пък [детето] има вече форма, нека да се заплати с душа за душа.” [37] Великият Мойсей показва, установявайки по този начин закона, че даването на душата става по-късно, [т. е.] след създаването и оформянето на тялото. Разликата, която той прави подходящо и смислено между помятането на един безформен зародиш и на този, който вече е оформен, и това, че в [първия случай] е посочил и узаконил съответно обезщетение за извършеното зло, а [във втория] заповядва да се даде душа за душа, [показват ясно], че по време на зачеването двете, т. е. тялото и душата, не се появяват едновременно, че когато семето се поставя в утробата, не се появяват двете същности, т. е. плътската и безплътната, но че само тялото е създадено предварително. И едва след оформянето на тялото, когато се оформи напълно образът, душата, получавайки от Бога своята същност, влиза в него съгласно първата заповед, дадена на първия човек, и пребъдва в тялото като създание на премъдрия творец и благодатен владика. Сега душата не получава своето битие, както тогава, когато е била вложена [в тялото] чрез вдъхване, а както пожелае самата творческа причина и дело чрез самите тези дела и съгласно закона, т. е. след напълно оформяне на съществуващия образ душата получава своята същност и се ражда [заедно с тялото] и получава битие, без да можем да проумеем как Бог в своето благолепие и благост върши това.

Семето на мъжа, което бива вложено в утробата на жената, съдържа в себе си сили, които подпомагат само растежа на тялото. Чрез тях то расте, храни се, но не притежава нито чувство, нито движение, а още по-малко разумната и мислената същност на безсмъртната душа. Защото, ако във всяко изхвърлено семе, което често се случва по време на спане, понякога при сънуване и дори при будно състояние на мъжа, се съдържа разумната и

242

мислена душа, тя би загинала. Макар и да може да се намери някой, който е получил от Бога дара да не се получава такова изливане от него или чрез естествено преборване с тялото, т. е. умъртвяване, неимоверно много повече са онези, които, притежавайки разумна и мислена душа, са се лишили от нея. Всичко това е наивно и ние можем само да се учудваме как това е [възможно], когато както природният ред, така и великият Мойсей ни показват, че и при създаването на първия човек, и след това при непрекъснатото раждане на хората телесната природа се е появила по-напред. Всичко това показва, че тялото се е появило по-напред и след това душата е получила своето битие.

Как тези се осмеляват да не приемат нищо от всичко това и при писане на своите книги да не се съобразяват с Писанието? Те отхвърлят всичко това и приемат учение, което не съответствува на Писанието. Затова ние трябва да знаем, че тяхното мнение не е истинското учение на великия учител на църквата, [38] но че то е извратено от еретиците, които са го примесили със своите лоши схващания, като да са пръснали отрова в меда, та поради тези примеси да не могат да бъдат разбрани и другите му схващания. Честният Григорий е както по плът брат на великия Василий, [39] така и по ум, и по вяра, и по добрата воля, обича истината и с нищо не е по-незначителен от онзи и е изпълнен с всякаква изкусност и мъдрост. Неговото учение на много места е примесено с такива неверни схващания [от люде], които са свикнали да изопачават постоянно правата вяра. [Тези погрешни схващания са се вмъкнали], понеже той имал навик, когато нещо напише, да го дава на онези, които молят да го препишат, а между тях имало и врагове, които не изповядвали правата вяра.

Допуска се и друга една причина, поради която на неговите противници е било лесно да смесят своите учения с негозите възгледи. Но по този въпрос това е достатъчно. А защо трябва да говоря за вас? [Аз трябва да говоря] на еретиците, които твърдят, че битието на душата се е появило преди това на тялото, която поради някакво объркване и в резултат на свободно извършена глупост и леност е напуснала своя безплътен живот и по-добър реди е влязла в човешкото тяло. Но макар и в него, ако пожелае да се

243

приближи към по-добро съществуване, тогава тя се връща в предишното си състояние. Но ако обикне повече видимите неща в този живот и се привърже към тях и започне да клони към лошото, тя отново се връща в категорията на животните и оттам отново [преминава] в растенията и във всякакви дървета и накрая потъва в небитие и престава да съществува. Това трябва да е така, тъй като душите сами не стават по-добри, а по-зли.

Нека попитаме тези, които проповядват такива заблуди и басни, казвайки: защо смятате вие, че душите [са създадени] преди телата. Чели ли сте книгите на Мойсей, в които той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [40] и че „Бог създаде човека, като взе пръст от земята и вдъхна в лицето му дихание за живот, и човекът стана жива душа” [41]. Или вие не сте чели това? Ако потвърдите второто от това питане, то никакво слово не може да ви спаси, тъй като сте напълно безнадеждни. Защото поради зломислието си сте избягали от общото спасително средство и така сте се оказали лоши и не сте познали правилния път. За такива говори Господ в Евангелието, казвайки: „оставете ги, те са слепи” [42]. С тези думи той показва тяхното доброволно отчаяние и сърдечно заслепение и тяхното нежелание да се обърнат към доброто. Но тези, които не пожелаха да отворят очите на своя разум за думите на Мойсей, които бяха изречени от Бога, макар че те сияят като слънце, и продължават да живеят като нощни врани и прилепи в мрака на незнанието, как ще могат те да гледат на светлината на тези думи, изречени ясно от други? Ако кажат първото, ще чуят веднага нашия отговор, когато казваме: какво ще кажете за това, което великият Мойсей, проповядвайки, казва: „рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [43]. И пак: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” [44]. От това изречение става ясно, че душата на първия човек е [била създадена след това] и че не е съществувала преди.

Вие пък дръзко и злонамерено проповядвате, че тя е съществувала преди [тялото]. Но как [смятате вие, че е станало това]? Не вярвате ли вие на великия Мойсей или му вярвате. Ако не му вярвате, тогава става ясно, че вие не вярвате и в твореца Бога. По-подходящо би било тук да ви се каже това, което той някога е казал на юдеите; „ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и

244

на мене, ако ли не сте повярвали на неговите думи, ясно е, че и на моите няма да повярвате, защото мои са думите на Мойсей” [45]. И ако това е така, то горко ви, вие ще загинете поради неверието си. По-добре би било за вас да не позна вате изобщо думите на чистата вяра и да не наричате Бога свой, който единствен е истинен, или [по-добре да не] сте изповядвали, че той е ваш Бог, а след това да не вярвате на думите му, казани [чрез Мойсей]. Ако кажете, че е второто и вярвате на великия Мойсей, то трябва да проумеете казаното от него: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” [46]. Ако душата се е появила чрез благодатта на божествения дух, който той е вдъхнал в лицето на Адам, може добре и ясно да се види, че тя преди това не е съществувала, и няма да е истина, ако е казано: „и стана”. Защото „и стана” означава, че е било създадено нещо, което преди това не е съществувало. По този начин той ясно показва, че с думите: „и рече Бог: да бъде светлина и биде светлина” [47], не е заповядал да се появи светлина, която преди това е съществувала. И отново: „да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята” [48]. Това означава, че е било създадено тогава не нещо, което е съществувало преди това, а това, което не е съществувало и никога не е било. И пак: „и създаде Бог човека, по божий образ го създаде” [49]. Той има пред вид не тези, който е бил създаден преди това, защото преди това не е съществувал никой, а този, който тогава е бил създаден. И в цялото творение на този свят е било създавано това, което преди не е съществувало.

Казано е, че по заповед божия са били създадени и съставени и небето, и земята, и морето, а не това, което вече е съществувало. Който не вярва, че това е така, той просто е неразумен и глупав. [50] След като творецът Бог е вдъхнал в лицето на първия човек, когото е създал от пръст, дух, той се превърнал в жива душа. Ясно е, че тя се е появила тогава и преди това не е съществувала. Той вдъхна дихание за живот, т. е. духовно, безплътно и нематериално, и човекът, приемайки разумния живот, стана жива душа. Този, който бе създаден по-рано от пръст и му бе дадена форма и да ходи прав, както е присъщо на човешкото тяло, лежеше бездиханен и без душа и прие тогава душа, когато тя бе създадена от божественото вдъхване, но тя не беше създадена преди това; преди това не е съще-

245

ствувала никаква душа. Ако тя е съществувала, той би казал: „и вложи в него това, на което бе дал преди дихание и живот, или жива душа, или нещо подобно, с което да я означи като битие и като съществуваща преди това душа, а не такава, на която тогава бе дадено битие. Но когато той казва: „и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” [51], става пределно ясно, че Адам е получил жива душа чрез боголепното вдъхване на диханието за живот и че тя не е съществувала преди това. Той каза: „дихание за живот,” за да покаже разликата [между] безплътната и нематериалната, и способна към познание, и разумна, и безсмъртна душа и тази, която се е отклонила от доброто и от порядъчния живот. Ако вие се интересувате от отговора и на втория въпрос, то и целият живот, създаден преди човека, който се състои и от вода, и от въздух, би трябвало да е създаден по образ и подобие божие, понеже на тях им се пада душа, каквато по-късно има и човекът, [а именно] безплътна и нетленна, и разумна, и мислена, и безсмъртна. Но ако това е така, то веднага Бог може да бъде обвинен в лъжа, тъй като е казал: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” [52]. Но дали преди човека са били създадени безброй много живи същества „по образ и по подобие божие”, като под „образ и подобие божие” разбираме [съществуването] на една способна за познание разумна и безплътна душа? Както е казано в истинското слово, крайно неверие и гибелно е да се мисли така, защото е невъзможно за самата истина, за Бога, да лъже.

По-нататък вие сами се показвате като такива, които заобикалят истината и говорят неща, на които не може да се вярва, а [именно] че в човека първо влиза душата, която е слязла от нещо по-добро, и без да създаде нещо по-добро в природата [на човек], отново преминавав питомните и дивите животни и във влечугите. За всички тях поотделно вие твърдите, че са получили преди съществуването на човека разумна, способна към познание и безсмъртна душа. Но това явно противоречи на вашата вяра; вие сами я подкопавате. Вашият втори въпрос по никакъв начин и ни най-малкото не отговаря на истината. [Този въпрос], погледнат и от двете му страни, [означава] погибел. И все пак ние искаме да ви попитаме: щом като човекът се е появил последен и е получил същата душа, каквато са получили и другите живи същества, как тогава Бог може да му

246

каже: „и господствувайте над морските риби и над птиците небесни, и над всички животни” [53]. А след това той казва на Ной: „растете и се множете и пълнете земята; да се боят и да треперят от вас всички земни зверове и всички небесни птици, и всичко, що се движи по земята, и всички морски риби. Всичко е дадено да ви служи за храна; като злак тревист ви дадох всичко.” [54] Как е могъл той да заповяда на човеците да господствуват над всички други живи същества и да ги използуват за храна подобно на растенията, щом като той е признал всичко друго за еднакво по природа с човека, или човекът е от друг род и естество? Ако вие кажете второто, би трябвало сами себе си да обвините в лъжа, понеже твърдите, че същата душа като хората е получило всяко друго живо същество; ако пък приемате първото, тргава [излиза], че човекът е получил [власт] да господствува над същества, които са еднакви с него по природа и същност, и да ги яде. И при всичко, което той коли: овца и говедо или елен, или жерав, или друго, подобно на тях, може да се установи, че отделя от тялото една мислена и способна за познание душа и коли и яде еднаквото по същност и от същия род [същество]. Защото така би следвало да бъде според вашите приказки. Всичко това, което вие вярвате, е смешно и наистина голямо безумство. Защо той е казал единствено за човека: „всеки, който пролива човешка кръв, и неговата кръв ще бъде пролята, защото човекът е създаден по образ божий” [55], а за всички останали живи същества, които пълзят [56], летят и вървят, той казва: „всичко ви дадох за храна, като злак тревист, яжте го” [57]. Ако всичко това беше създадено по образ и по подобие божие, както вие казвате, понеже е получило още преди създаването на човека същата душа, каквато и той, разумна и способна за познание, би трябвало по необходимост това, което казва за него, да каже същото и за [животните, например]: който пролее кръвта на едно [от тези], които летят по въздуха, [т. е. от] птиците, или които се гмуркат [58] в морето, или живи същества, които ходят по земята, и неговата кръв трябва да бъде пролята в откуп на тази, [т. е. на животното], понеже аз съм ги създал по образ божий. Но сега той отново заповяда на човека и да ги използува за храна подобно на растенията, с което явно показва, че те имат същност, но че са от друг род и вид и не притежават способна за познание душа, но че тя е чувствена и плътска, и смъртна.

247

Та нали и сам Бог, творецът на всичко, е казал, че душата на всяко [същество] е в неговата кръв. Откажи се, откажи се от това безумство, безразсъдство и заблуда! Наистина ти си безразсъден, като се стараеш всячески да отричаш силата на способната за познание душа. Защото, ако останалите живи [същества] са получили преди това същата душа, каквато и човекът, то не би трябвало да бъдат наричани безсловесни, нито по форма на тялото си трябва да бъдат такива,че да гледат към земята, но трябва да бъдат като човека, за да гледат нагоре към сродното и духовно творение, [60] като според силите си утвърждават своята природа чрез действията на разумната и способната за познание душа. Ако вие се установите на единия от двата въпроса [и кажете], че преди сътворението и създаването на човека всяко от другите живи [същества] е било[само] плътска, чувствена, незлобива и смъртна душа, това е самата истина, както свидетелствува и този, който ги е създал, [61] че душата на всяко живо [същество] е кръв. [62] [И като казвате това], кога и от каква височина смятате са слезли разумните души от духовното и от по-съвършеното състояние и смятате ли, че те са влезли в споменатите живи [същества], щом като от началото на творението и досега нито на небето, нито на земята е установено, че някое живо [същество] се е променило, т. е. че е приело разумна дума и се е променило към по-доброто. През всичкото време от началото и досега и лъвът, и конят, и волът, и кучето, и вълкът притежават и проявяват присъщите на нрава си черти. И не съществува нито едно живо [същество], което притежава друг нрав и други естествени свойства освен тези, с които се е родило отначало. От това ние би трябвало да се убедим, че те не [63] притежават разумна душа, която да е вложена в тях, но че те са получили отначало благословение от своя творец да се множат, да растат и да изпълват водата, въздуха и земята. След това се установява също така, че те търпят промени, но не по друг начин, а всяко според своя вид, и не се забелязва ни най-малка следа душата [на тези същества] да е извършила грях, поради който да е отпаднала и за наказание да ѝ е отредена по-лоша съдба. Тъй като тези заблуди бяха достатъчно добре изобличени, т. е. верските заблуди на тези, които смятат, че душата и това, което е по-добро в човешката природа, е съществувало преди, нека вече спрем да разсъждаваме върху тази неприятна тема, [защото] е редно да

248

[поговорим] и за другите качества [на човека], за да разберем както неговото високо положение на надарено с разум същество и неговия божествен образ, така и за да проумеем слабостта и нищожеството на нашето земно битие, да ги проследим и проучим, за да се убедим, че ние сме с двойнствена същност, т. е. небесна и земна, носеща се във въздуха и пълзяща по земята, издигаща се над смъртта и в същото време подчинена на смъртта, стремяща се и вървяща към небесния покой и връщаща се към пропастта, от която сме създадени. Ако и след отделянето на душата от това тяло, тя отново се върне в него, с което е била и живяла тук или добре, или лошо, те и двете ще получат такъв живот, какъвто са си приготвили тук [на земята] [64]. Защото е казано: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” [65].

Човекът, като създава образи и фигури, прилага на дело цялата своя изкусност, макар по необходимост да се стига до различно по вид творчество според различието на материала. Така един, създавайки образ, започва да рисува от главата и завършва цялото тяло с краката, а друг, правейки статуя, и понеже материалът е твърд, мед или нещо друго, я излива на отделни части и след това ги подрежда и така оформя фигурата, която трябва да бъде създадена. По този начин всеки от тях, единият и другият, със своето изкуство наподобява [66] вида на живото същество, което иска да изобрази; той създава човек без душа, лъв или кон, като създава подобни само по форма. Но не така е направил премъдрият творец всичко, което се вижда в това творение. Защото той е създал всяко от съществуващите от материя, без да гледа на свойствата на материята, нито пък е имал за образец някакви тела, които са се появили преди това, а е създал, образувал и очертал всяко от съществуващите [неща] не [67] така, както е смятал Платон, който е използувал думите на Мойсей. Платон е смесил думите, казани от Мойсей с други мисли, за да не могат да бъдат познати и да не го смятат за крадец, който е задигнал нещо, и ги е извъртял така, както е искал, но въпреки това не е могъл да ги укрие. Защото единствен Мойсей е казал, каквото Бог му е съобщил, а именно, че той сам е създал същността на човека. Нали е казано: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. [68] Платон пък, като не е разбрал израза „по образ и по подобие” както

249

трябва, е сметнал, че той е неправилен, и го изопачил и го приписал на всички подобия и видове в този свят, смятайки, че те са създадени подобно на разумните същества, нещо повече, [подобни] на самия творец. Така Платон неправилно е обяснил това и го е превърнал в норма. Защото той казва: „добър е Бог, но добрият никога и по никакъв начин и в нищо не проявява завист. Освен това, бидейки извън всичко, той сякаш е искал всичко да бъде подобно на самия него.” [69] Така мисли философът Платон. Аз пък смятам, че да бъде създадена по образ и по подобие божие означава човешката природа да се сравни с божието подобие. Макар при използуването на кое и да е друго [подобие] Платон да сравнява подобието [с други неща], то трябва ли аз да се откажа от думите си? Защото всичко е изведено в битие от твореца и е създадено същностно и е наречено твърде добро. Този творец е един, истински и вечно съществуващ, както на това ни учи истинското слово. [70]

Когато Бог твори, няма пред себе си нищо съществуващо, за да създава всяко нещо, подобно на това, преди съществуващо, като подражава на неговите форми, но сам той е създал отначало цялата материя, която дотогава не е съществувала, и [след] това е произвел всички естества и родове и форми и подобията на формите по свое желание. Той е създал към тялото на всяко живо същество главата така, че да гледа винаги към земята, а не нагоре към висините. Той не е придал на тяхната природа стремеж към сродство с небесните [сили], защото те нямат нищо общо с тях, но [им даде] да имат стремеж към земята както с главата, така и с тялото, та по този начин да има голяма разлика между тях.

Докато всички животни гледат надолу, той е създал тялото на човека така, че да може да гледа и нагоре, и надолу; той го е създал да се движи по земята, но с очите си и с разума си да се стреми към небето.Затова [човекът] е наречен анатропос. [71] Това име идва като обяснение: АНsТРОПОСЪ означава гледащ нагоре. И това естествено обяснение не само казва, но едва ли не вика: ти, човече, притежаваш по природа подобие и сродство с небесните войнства и сили. На тебе ти е заповядано да се стремиш към тях поради образа, [който ти имаш, и с това се отличаваш] от всяко друго живо същество. Ти сам трябва да проумееш високото положение на твоята същност. Не се

250

оставяй поради леност низостта да те завладее и не погребвай в пръстта на скверния живот силите на твоята способна за познание душа. Не допускай лекомислено единственият владетел и цар на природата, разумът, да се подчини на войника. Защото тялото е войник, а разумът е княз и цар. Не се отклонявай никога от тези висини, нито заменяй това високо достойнство с недостоен живот, с любов към мимолетни и пагубни страсти. По-скоро превърни тялото си в слугиня на душата-господарка, за да получи то полза, и презирай всичко, което е недостойно и суетно, земното и тленното, изправи се и устреми очите си към небесното и духовното [72], в мислите си се издигни нагоре и с [помощта] на вечните сили на твоя разум тръгни по пътя на собствената си разумна душа, сродница на небесните [сили], и се радвай с небесните войнства, съзерцавайки мислено Бога, и се постарай в стремежа на твоите мечти да се издигнеш [до него]. [Помисли] също как е възможно този, който те е създал такъв, да бъде [толкова] непонятна и съвършена доброта. [73] Защото човекът, който е най-необикновеното от всички други живи същества, е получил такова място в природата и такъв стремеж на тялото, [74] защото той единствен притежава способна за познание душа, в която са образът и подобието божие, както разкрихме по-горе [с думите] на истинното слово.

Тъй като досега не се наложи да говорим за телесното устройство на човека и за да не си помисли някой, че ние не знаем нищо по този въпрос, което в това слово [75] е от голяма полза, нека се заловим да разкажем в подходящ размер и останалото за телесните части и членове. Мъжът има, както разказват, на главата си три шева, които са съединени под ъгъл, а на главата на жената има един, който обикаля главата наоколо. По този белег може да се разпознае и в гробовете коя глава е на мъж и коя на жена, въпреки че понякога, макар и рядко, се среща, както други казват, мъжка глава, която по себе си няма никакъв шев [Главата], както вече казах, е по-високо от всички други части, а другите части след нея заемат всяка своето място според природата си.

Главата [се състои] от три съединени помежду си части: на предната ѝ част се намира темето, за което смятат, че е образувано след появата на другите части. На задната страна е т. нар. иние [76], т. е. тил. Между тила и темето пък е корифи [77], т. е. върхът. Тази част бива наричана още

251

скрание, [78] което означава покрив. Тилът е празен и няма нищо в себе си, а в темето са мозъчните полукълба, които са обвити в кожа. В краищата на мозъчните полукълба лежи онова, което се нарича приглавница. За нея смятат, че не я притежава никое друго животно освен единствено човекът.

Тъй като мозъчните полукълба са без кръв, защото, бидейки голи, нямат никакви кръвоносни съдове, затова и [мозъкът] е винаги студен и обича топлината, а не студа. Някои мислят, че в него е мястото на ума. Всяко едно от очите е свързано с по три каналчета с мозъчните полукълба: едно голямо и [друго] средно. Краят на всяко едно достига до приглавницата. Третото пък, което е най-малко, влиза в самото мозъчно полукълбо. Същото [това каналче] е свързано с ноздрите и стига до темето.

Към лицето се отнася челото, което се намира между двете очи. Ако то е голямо, означава, че онзи, чието е това чело, е мъдър по ум. Онези пък, които имат малко чело, тяхната мисъл е по-остра и бързо разбират думите и делата. За чело, което е широко на вид, се смята, че то е белег и знак за страхлив човек, а ако е кръгло — на досаден, припрян и гневлив. Отпред в края на челото има две вежди. Ако те лежат право, показват добър, кротък и милосърден [нрав]. Ако пък са наведени и спуснати повече към носа, означава, че този [човек] е раздразнителен, опак и страхлив. Ако те са извити така, че показват върха на главата, означава, че [лицето] е гълчаливо, пакостливо и лукаво. За всичкото това говори първият от физиците, т. е. от така наречените естествоизпитатели, след като е наблюдавал много.

Под всяка вежда на бузата има по едно око, което има за части отгоре и отдолу клепки. Всяка от тези клепки е покрита с косъмчета, които се наричат ресници. Вътрешността на окото, през която се вижда, е изцяло водна. Тя се нарича зеница. Онова което непосредствено я обгръща, е черно, а онова, което е по-нататък, е на вид бяло. Има също и сляпо око, както и горни и долни клепки. В очите има много различия: едни са светлосини, други — пъстри, едни са тъмни, а други — бляскави. Те се различават и по големина — едни са по-големи, а други — по-малки. Някои пък нито са големи, нито малки, а биват средни. За тези последните се смята, че са по-добри. Едни от очите биват много хлътнали навътре, като че

252

повече, отколкото им е определено, а други — изпъкнал навън, сякаш ще изскочат. Други пък не приличат нито на едните, нито на другите, а са средни. За такива очи се смята, че те са белег за добър нрав на този, на когото са те. Онези, чиито очи са хлътнали много навътре, се смята, че виждат по-добре. И това се отнася за всяко животно. Тези от хората, които мигат често с очите си, се предполага, че и умът им не стои на едно място, но често се мени, като изоставя едно мнение и се залавя за друго. За този. човек пък, очите на когото не мигат често, се смята, че той е безсрамен и безочлив. Които очи са средни, т. е. нита често мигат, нито рядко, те са белег за добър нрав.

Но защо говорихме толкова дълго по този въпрос? За да покажем на читателите достойнството на нашето създаване и мястото, [което ни е отредено], имената на [телесните] членове, както и това, как те се съединяват един с друг, а така също да покажем какви нрави [човешки] съществуват, както това сме научили от изкусни хора, какъв е всеки по образ — добър или лош, за да знаят и другите как да се пазят. Смята се, че чрез тези белези милостивият Бог е дал възможност на разбиращите да се пазят от злонравния [човек] и да се приближават до добронравния, така както е дал по какъв начин може по слънцето и месеца да се разбере кога времето ще бъде тихо и топло, и кога ще има бури, зима, бездъждие, ветрове и много други неща, та човек, като види тези белези, да се приготви за работа или да се предпази от лошото време и по този начин да слави Бога, който е устроил всичка това така премъдро. Но ние нека се заловим за останалото, та още повече да се дивим на божията сила и да я славим.

На главата съществува и друг орган, чрез който слушаме, а не дишаме. Защото някогашният Алкмеон, както съобщава философът Аристотел, се е измамил, като е казал, че козите дишат през ушите си. Нека се знае и това, че само човекът не може да си движи ушите. Знае се, че една част от ухото на гръцки се нарича ловос, а на славянски — крайчец. На тази част се закачват обиците. Оставихме другата част, тъй като тя няма име. Отвътре ухото е закръглено, но има и кост, която притежава неговата форма. В нея, като в празен съд, всеки звук хлопа, тропа [и преминава]. Понеже ухото не е свързано [пряко] чрез канал с мозъчните полукълба, затова има такъв, който излиза в устната кухина при мъжеца и оттам тръгва жила,

253

която достига до полукълбата, и чрез нея достига до тях всеки глас и всяко плющене. Оттам пък умът, разумната и управляващата сила на безплътната душа, като някакъв истинолюбец, нелицеприятен и твърд съдия или, направо казано — като цар, който седи на висок престол и бързо разбира онова, което чува, както и онова, което вижда с очи, разбира и различава природата на всяко нещо и ако бъде добро и полезно, го приема разумно. Съществуващата у нас двойнственост във всяко нещо различава своето, разделя го и дава на невещественото невещественото, а на вещественото — вещественото и нито това дава на другото, нито другото — на това, за да не се покаже, че върши нещо недостойно за своята власт и по този начин да погуби царското достойнство на самодържавната си власт и умът да се покаже несправедлив и несмислен по отношение на уреждането, разделянето и решаването. Което пък не излезе така, нито се окаже полезно, той веднага го откъсва и отхвърля далече от себе си, както му е дошло, и разбира кое е полезно и внушено от разума.

Умът, като се издигне от само себе си, т. е. според своята действеност, възлиза на височина, която е по-висока от небесата, вижда и проумява духовните блага повече или по-малко според степента на своята чистота, без да търси помощта на телесните сетива, но по-скоро се отдръпва от тях, и ни най-малкото не чувствува, че те го привързват към видимото и осезаемото, и опитва да схване непосредствено усещаното и да ни съобщи намиращите се пред нас неща. Сетивата служат на ума като роби и те, всяко според естественото си устройство, уредба и сила, му съобщават добро ли е това, което са доловили, или не. Защото онова, което окото възприема чрез гледане, ухото — чрез слушане, носът — чрез силата на обонянието, устата — чрез словото, осезанието — с допир, те като на свой господар и дар изпращат на ума, за да получи това възприятие от него достатъчно въздигане, разделяне и полезно нареждане.

Силите на разумната душа са двойни: смислени и силни като двама равносилни и еднакво разумни братя — умът и разсъдъкът, които делят и разкриват мисловното изкуство като бащин имот. Защото, макар и разпознаването и наковаването на нещата да е сила на разумната душа, тя нищо не открива напълно в себе си и от себе си, а възприема и се обогатява от външното и относно възприеманите неща дава онова, което е отбелязано от сетивата и паметта,

254

[именно], което лежи пред очите или което е начертано от слуховата сила със слово, което е видял или узнал чрез слуха било човек, било кон, било вол или нещо неодушевено, например камък или огън. Това ще посочи ясно, според както по природа си подобава да се нарече с име, например човек или кон, или нещо друго от останалите [неща], добито чрез сетивата или паметта, и после се извършва съединяване и сглобяване и така се получава разпознаване и наименование.

Така е при възприеманите чрез сетивата неща. За понятията пък и за построенията на разума паметта е последица, а въображението — възприемане и наименуване, като това му служи вместо сетиво. Защото, когато слушаме светите пророци и особено Йезекиил и Исайя, славословци на нещата, по-високи от серафимитеи херувимите, да описват и чертаят с думи тяхното шестокрило и четирикрило естество, тогава ние не се нуждаем от сетива, а само от помнене и въобразяване на онова, което сме чули, нещо, което Платон добре е нарекъл въображаемо описание, та чрез двете да скътаме и запазим вярна представа. Ако едното от двете се е изличило поради изминаване на време или поради нещо друго, тогава дори другото да бъде трайно, то няма да се запази и представата веднага ще загуби своята същност и няма да бъде нещо представяно, нито ще може да се преименува, защото, като се изгуби производната причина, по необходимост се губи и причиненото.

И така две са само трайните сили на човешката душа: разсъдъкът и умът. Разсъдъкът обаче е по-смислена душевна сила, която чрез съответно и прилично издирване и развитие изнамира търсените истинни неща. Поради това философът Платон е казал: „Разсъдъкът е вътрешно размишление на самата душа, което изкарва наяве издирващата и мислещата душевна сила. А Онова, което излиза от нея чрез глас, промъквайки се през устата, е думата. Умът пък е душевна дейност, която бързо и независимо от всякакво разстояние схваща вещната природа на истински съществуващите неща.” [79] Но и други от първите философи са нарекли ума „око на душата”, понеже той като него прониква непосредствено в природата на нещата и схваща много скоро истината в тях. Но по този въпрос достатъчно.

Ушите се делят на големи, вдадени и средни. Тези от ушите, които са средни, са най-добри за слушане, но по

255

тях не може да се определи характерът, освен ако не са нито големи, нито малки, нито пък много издигнати, нито притъпени, та ако бъдат такива, да показват добър характер. Големите [уши], които са много издигнати, са несъмнено белег на глупост и празнодумство.

Другата част на лицето е носът, чрез който издишваме и вдишваме навътре. Защото носът приема въздуха, из-пущан от сърдечното скривалище на гърдите и гърлото чрез белите дробове, които се издуват и изпращат въздуха навън, а след това отново го приемат обратно, като го пропускат още по-навътре в тялото, което се извършва посредством същите органи. Но носът има и обонятелна способност. Той е онова природно средство, чрез което се познава приятната и неприятната миризма. Носът се състои от две части, които са разделени помежду си посредством хрущял. В двете си половини той е празен и всяка половина е като тръба, през която той поема и издишва [въздуха]; чрез тези тръби действува този природен орган [на човека].

Под носа са двете устни, които са от мека плът, и затова могат да се движат. Измежду всички животни само човекът притежава истински усет да пипа и да познава пипаното, а след това и вкуса. Що се отнася до другите сетива, човекът е по-зле от много животни.

Устата е по-вътрешната част, отколкото устните и челюстите. Предните ѝ части са: на горната страна — на гръцки се казва ипероа [80], което ще рече горница. По средата на устата е езикът, който с крайчеца си и главно с химоса [81] усеща и разпознава соковете на всяко овощие, по-пълно казано, и всички качества, т. е. топлина, студенина, мекота, твърдост и други подобни. По-добър [език] е този, който не е нито много широк, нито много тесен, а среден. Плътта на езика е рядка и шуплеста като гъба и затова може бързо да разпознава чрез вкусване всички овощни сокове. Но и т. нар. приезичница [82], т. е. лалог, е част от него. При нея е и т. нар. исофаг [83] [т. е. хранопровод], пред който лежи артерията [84], която като че се захваща от лалога и пак се отклонява към носните канали. Много пъти, когато пием, чрез тях издърпваме водното [естество] и веднага го изливаме там. Устата пък, бидейки двойна, е изпълнена отгоре, отдолу, отпред и отстрани със зъби. За редкозъбите естествениците казват, че живеят малко. Но по-навътре има една част, която лежи върху

256

кървавата жила, разположена върху горното меко небце. Тя, като се изпълни с мокрота, се възбужда неочаквано и заграждайки прохода на дишането, може напълно да задави човека. Тя се нарича сливица. [85] По своята природа трахеята е твърда, изпълнена с много кръвоносни съдове и поради това тя произвежда гласа. Между нея и хранопровода се намира приезичницата, която затуля трахеята и ѝ дава възможност да действува и тогава, когато дъвчем суха храна, и раздробена, я изпращаме в стомаха си. Случва се, когато артерията приеме въздух от вътрешно духане, веднага да се възбудят и белите дробове, защото, като се надуе трахеята, [въздухът] преминава през дробовете и техните шуплести части. Дробовете имат пролуки и проходи, в които се събира [въздух]. През тях той влиза в дупчиците и в дирушките, а дробовете го пропускат към сърцето. Между лицето и тялото има част, която се нарича шия. Предната ѝ част се нарича гръклян, а задната — хранопровод. Предната хрущялна част, чрез която издаваме глас и дишаме, е артерия, а местната — хранопровод. [86] Всички те са вътре пред гръбнака. Задната част [на шията] се казва врат. [87] Такива са имената и формите на частите и членовете [на човека] между главата и тялото. Тялото [88] пък отпред има гърди, а след това стомах. Основата на стомаха е пъпът. Под тях е т. нар. итрон. [89] Сърцето е поставено и лежи на последното място в тялото в празнина, обхванато и пазено от белите дробове, които със своите уши сякаш го обхващат с пръсти.

О, нензследваема премъдрост на този, който ни е създал и така уредил! Как той го пази, като да е владетел в палати и чертози, заобиколил го наоколо с други части, които не позволяват да му се нанесат никакви повреди. Трябва и ние сега да кажем подобно на пророк Давид: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [90]. И пак: кой ум, като слуша това, няма да се възрадваи няма да възхвали и прослави с голям глас този, който е създал толкова достойни дела със своята ръка. Затова добре е отново да кажем: има само един Бог, който е устроил всичко мъдро. Неговото съзерцание ни възхити и утвърди и нямаме сили да се противопоставим.

Прочее, сърцето, както казахме по-горе, лежи и е поставено от създателя като княз и владетел на природата [на човека] в най-скритите места. То по природа има твърда плът и е свързано с разнообразни връзки. При това

257

туптенето му ясно показва, че то се намира в лявата половина. В тази страна на живото същество то е сложено по две причини: [първо] — поради т. нар. въздушно и ветрено черво, и, [второ] — поради това, че лявата страна, понеже е по-слаба като че ли има по-голяма нужда от него. Според това, каквото казват за дясната страна, се вижда, че тя приема не малка помощ от черния дроб. Сърцето се намира, както казахме, в лявата половина, но в гръдния кош неговият връх не сочи, както основата, центъра между двете половини, който му е определен между лявата и дясната страна; [неговият връх] не се намира напълно в право положение отгоре надолу, а е наклонен малко наляво и в края е повече закръглен, отколкото продълговат и само последният му край се свива и завършва продълговато.

Сърцето има три стомахчета — отдясно то е по-голямо, отляво — по-малко, а между тях е средното. Двете по-малки [стомахчета] свършват при белите дробове. По-долу, при голямото стомахче, е закачена голямата кървава жила, а от нея започва т. нар. средно стомахче.

От сърцето към белите дробове водят няколко канала, които се разклоняват, както и артерията, по всичките им части, като продължават до трахеята. Те приемат въздух, т. е. вятър, и го препращат към сърцето. За белите дробове се смята, че те имат повече кръв, отколкото другите части, но че тя лежи не в самите тях, а в кръвните жили. А и сърцето има кръв, но не само по себе си, както другите две вътрешности. Кръвта, която е в голямото стомахче, е тънка и чиста.

Така нареченият пояс, т. е. гръдна преграда, лежи под белите дробове и се нарича френес, [91] т. е. мисли. В дясната страна под пояса се намира черният дроб, който като че има кръгла форма, а отляво е далакът, който е дълъг и тесен. Черният дроб се намира до голямата и кървава жила, а към нея е прикрепен далакът. И черният дроб, и далакът си имат своя кървава жила, която се отделя от главната кървава жила и им препраща кръв. След тях, при самия гръбнак, се намират бъбреците, които притежават про-ходчета от голямата кървава жила, разположени до самите тях. Чрез тези проходчета [бъбреците] получават необходимата им кръв.

Но този, който издирва сърца и бъбреци, едничкият истински творец и с велико име Господ Бог наш, отсъди да направим до тези части разделение между вътрешното и

258

външното и да свършим с частите и членовете, доколкото са достъпни за разбиране от човешката природа. Но нека да оставим да ги проумеят по-вярно и по-надълго онези, които се занимават с лекарското изкуство. Ние искаме да се върнем отново към последователността в разказа на [Писанието]. Там е казано: „и биде вечер, и биде утро, ден шести” [92]. Срещат се и някои невежи, които питат, казвайки: защо Бог не е създал цялото творение за три или за четири дни, или дори за един ден, щом като е всемогъщ и притежава неизследваема сила? Той е проточил създаването на света в шест дни, а седмия ден, без да е създал в него нещо, е дарил с благословение, чест и слава. Би било по-подходящо да дари със слава преди всичко онези [дни], в които е сътворил битието и е създал природата, а не този, в който не е създал нищо. Защото от наша гледна точка ние бихме почитали онези дни, в които е създадено нещо, а не този, в който не е създадено нищо. Истинската причина [за това] и нейното обяснение могат да бъдат посочени единствено от самия Бог, тъй като той е господар на цялото знание. И наистина той знае всичко. Поради неговата благодат боголюбивите мъже проумяват истината. Ние обаче, които сме ограничени по ум, молим същия този Бог, доколкото ни позволяват силите, да ни даде разум. [Затова] говорим, колкото можем, като отговаряме, че той не е сътворил и създал в един ден цялото творение, за да не [мислят] и твърдят тези, които така лошо и глупаво [говорят], че цялото това натрупване на същност и форми е станало случайно. Защото, ако приемем природата за случайно [появила се], тогава трябва да приемем, че не съществува никакъв ред и порядък, но че тя се е появила изведнъж, в безпорядък, разбъркано, като второ и последно материално битие, така да се каже, случайно, от някакво живо или неживо нещо. Но не е било подходящо да създаде същността на всичко и да придаде форма на целия свят в продължение и на два дни, за да не би, като вземат повод от това, безчестно и безразсъдно да започнат да прославят две начала и всеки ден бъде посредством това начало отделян и напълно откъсван [от общия] или пък да бъдат обединени според това, какво е било изведено в битие [във всеки един от тях]. Не е било подходящо и в три дни да бъде приведено в битие [всичкото], за което беше говорено, за да не би споменатото, което се е появило през тези три дни, зломислени [човеци] да приемат за от-

259

делна ипостас на св. Троица [и по този начин] да внесат разделение в същността на неразделното и единно божество. Не е било подходящо да даде битие [на всичко] споменато и в продължение на четири дни, защото [може да се] помисли, че абсолютно свободната и самовластна същност е създала целия свят от четирите елемента, т. е. стихии. Но такава вяра без доказателства е мнима и тя носи пакост и гибел на човеците, защото единствено онова, което носи блага, е същността на вечното боголепно битие и величие на Бога. Но не са могли и пет дни да бъдат предел за представяне на цялото творение. Защото не по реда на времето се определя целият този живот. Ако творението беше завършено за пет дни и шестият беше определен от твореца за покой и [негова] почит, би следвало според разпределението на шест дни да се появят и шест периода. [93] От това биха страдали всички човеци, тъй като ще се случи някои от тях да се родят и приемат битие и същност през седмия период или да познаят своя творец в очакване на живот в него, т. е. вечен и блажен покой и причастие в Бога. Би било голяма неправда, ако някой говори така. Създаването на този свят би могло да продължи и до осмия, и до деветия, и до десетия ден. Но ако [бяха необходими] толкова много дни, т. е. светът да се появи в продължение на толкова периоди, [94] не биха пострадали всички същества в този и в бъдещия живот. Но колкото и да се бяха появили през останалите векове, не биха ли познали твореца Бога и не биха ли получили вечен живот и слава? Послушай какво говори истинското слово, известно от много години и чиято същност чрез същите тези действия Стагирит [95] потвърждава. [96] Защото той говори, казвайки: няма никакъв изход и времето е вечно, така че никога не е имало начало и никога няма да има край [97]. Но това би било твърде лошо, ако той сравнява творението с твореца и ги прави равни на него и вечно съществуващи. Сега обаче, след като [Бог] е определил цялото творение да се появи за шест дни, седмия ден той е отредил, за да си спомнят [човеците] за него и за да прослави своята боголепна доброта и съвършенството, което е получил този свят чрез броя на дните, [през които] е сътворен, и е разрушил всички доводи и е изтръгнал корените на лъжливата вяра у всички нечестиви и зловерни човеци. В рамките на числото седем първо е мястото на числото шест, тъй като сумата от неговите части е винаги равна на шест. Частите на това число

260

са следните: половината е три, а три пъти по две е шест. Един път взети заедно, тези [части] правят пак числото шест. Защото три и две и едно прави пак шест.

И така чрез съвършеното число премъдрият у строител на цялото творение добре и подходящо го е създал съвършено. Подходящо е впрочем това, което чрез много неща обединява в себе си всякакви естествени различия и чрез броя на дните отразява тази сложна природа на творението, та по този начин да проличи неговото съвършенство.

И така за шест дни е било завършено цялото творение, както подобава и по божия промисъл. Защото Бог не върши нищо напразно, но всичко е добре [премислено], както чрез своите проповеди потвърждава и великият Мойсей. Той е определил седмия ден за покой и негова почит по други неизследваеми причини. Не преди всичко, а вероятно заради първия ден, който премъдрият Мойсей сам е нарекъл [така]. Господарят на всяко знание, който знае всичко, преди то да е получило битие, е знаел предварително, че Вехтият закон ще се промени и ще се превърне в по-велик закон поради въчеловечаването на неговото единородно слово, което му [е присъщо]; знаел е, че ще погледнат на съвършения и на въплътения. И това той говори не заради съвършения и (заради детството на тези), които тогава приели този закон) [98]. Затова и последният ден, който идва след всички други и в който не било създадено никакво добро [дело], отдава чест и слава или на твореца на всички [неща], или на създадените да му служат творения. И когато дойде времето на Новия завет, той промени всичките несъвършени законоположения [на Стария завет] и ги превърна в по-съвършени и по-добри. Така нареченият осми ден създава едно превръщане, както подобава на честта на седмия ден и съобразно с първия, в който цялото това творение бе изведено от небитие и е получило началото на своето съществуване, и по юзи начин и по много други причини [99] [това превръщане] образува и загатва за идването на осмия период. [100] Но тъй като той е първи [ден] от останалите шест и понеже [в сравнение] с бъдещия, [т. е. осмия ден], и най-честния, който трябва да настъпи последен. . . както идващият век по своята природа и по-стар от седмия и настоящия, чийто образ е седмият ден, който по битие и по брой е последен от останалите, така и сегашният век е последен [преди] най-висшия и бъдещия, който ще се появи последен и ще

261

засияе в славата си така, както първият ден, понеже няма да има друг, който да го промени. Идващият век няма до себе си друг век освен седмия, който сега е настоящ, а тогава ще е преминал така, както преминава настоящето на седмия ден. Затова следователно нищо не трябва да се смята и нарича безредно, а всичко е твърде добре съчетано и подредено, както и божествената премъдрост и разум, които превъзхождат всеки ум и са недостижими от никого, понеже числото [седем] по природа е такова и означава знак за покой; определил го е за почивка от своите дела и го е установил и за другите като ден за покой.

Без съмнение лесно е за някой чрез мисълта си да навлезе в помислите на юдеите, [отнасящи се] за последния [ден], които нямат честта и славата, и утвърждението да пристъпват към този ден, който справедливо и по необходимост притежава и двете [изложени по-горе неща], който е първенец между дните и който като всеки първенец според божествения закон е отличен от Бога. Бог е отличил този ден като първосъздаден в сравнение с останалите дни и той се нарича осми ден, има се пред вид светата Неделя [101], понеже в този ден Исус, началникът и дарителят на живота, обновителят на бъдещия век и на вечния живот и на нетленния и на блажения живот, е възкръснал от гроба и победил, и унищожил смъртта и разрухата. Той сам чрез самия себе си е показал [висшия] ред, за който и ние искаме да бъдем намерени за достойни, като подражаваме на достолепния и богообразния живот на светците.

ОТ СВ. ВАСИЛИЙ [102]

„Да произведе земята живи души, добитък и зверове и влечуги.” [103] Разбери как гласът божий обхваща творението! Той е започнал тогава и действувайки [непрекъснато] и досега, ще продължи до края, [т. е.] до свършека на света. Защото както кълбото, когато бъде търкулнато от някого, благодарение на своята обла форма и наклонена плоскост отива там, където е по-ниско, и не спира да се търкаля, докато не стигне до равно място, така и природата на [всичко] съществуващо, появила се единствено по заповед на [твореца], преминава последователно откъм небитие, запазвайки при това непроменени родовите белези, докато стигне до собствения си край. Така от коня се ражда кон, от лъва — лъв, от орела — орел и тя запазва и довежда докрай поколението на всяко живо същество. Ходът на

262

времето не променя свойствата на животните, тъй като тяхната природа съществува с времето [в този си вид], в който е била създадена.

„Земята да произведе живи същества.” [104] Тази заповед бе дадена на земята и тя продължава да служи на твореца. Едни от [съществата] се размножават чрез подобни на тях, а други, може и днес да се види, получават живот от земята. Защото не само цикадите [105] се раждат по време на дъжд, както и безброй многото летящи по въздуха мушици, [106] повечето от които са безименни, но и мишките, и жабите произлизат от нея. Така например около Тива в Египет [107], щом падне дъжд по време на горещия период, областта веднага се изпълва със суеци [108] и полски мишки. Също и змиорката не се появява по друг начин, а се ражда в тинята. Ние не сме забелязали тя да се е появила нито чрез яйце, нито по някакъв друг начин на размножаване — от земята води тя своето начало.

„Да произведе [земята] жива душа.” Животното е произлязло от земята и погледът му е насочен към земята. Но човекът, който е небесно растение, както по формата на своето тяло, така и поради превъзходството на своята душа стои по-високо. Каква е формата [на тялото] на четвероногите? Тяхната глава е наклонена към земята, гледа към стомаха и към това, което му служи за наслада, и него те непрекъснато търсят. А твоята глава гледа към небето; твоите очи се насочват към по-възвишени неща. Но ако ти някога чрез скверната си плът си нанесеш безчестие, като служиш на стомаха и на това, което е под него, ти тогава се принизяваш до неразумното животно и се уподобяваш на него [109]. На тебе друго ти подобава: да търсиш това, което е отвъд и където е Христос. [110] С мисълта си да бъдеш над земните неща. Така както ти си устроен, така и ти устрой сам своя живот, за да придобиеш живот и на небето. Твоята истинска родина е горният Йерусалим; твоите съграждани и близки са първородните, „които са написани на небесата” [111]. Душата на безсловесните не е била заложена в земята, а е вложена в нея чрез заповедта. Една е душата на безсловесните и едно е това, което я характеризира, а именно — липсата на разум. Но поради различните си свойства животните са различни. За добре сложения вол е [характерен] бавният ход. Глупаво е магарето, конят в своя устрем е буен, вълкът не се поддава на опитомяване, лисицата е лукава, еленът е страхлив,

263

мравката е трудолюбива, кучето не забравя доброто. Със създаването на всяко от тях е дадено и характерното за неговата природа. Лъвът се е родил със своя гняв, със самотния си начин на живот и своята необщителност [дори] спрямо себеподобните си. Поради своята гордост, която той по природа притежава, не иска да приеме да бъде равен на останалите безсловесни и към тях се отнася, като да им е господар. Той не се храни с какво и да е и не доизяжда остатъците от своята плячка. Природата му е дала такава сила на гласа, че често пъти много от животните, които го превъзхождат по бързина, се оставят да бъдат хванати, [стреснати] от неговия рев.

Хищният рис напада устремно с бързи скокове и гъвкавото му тяло лесно се поддава на поривите на душата. По природа мечката е ленива, своеобразна и [по нрав] е коварна и затворена [в себе си]. Подобно по устройство е и тялото ѝ, тежко и трътлесто и е наистина подходящо за живеене в пещера. Ако си помислим каква сила притежават животните и каква е естествената грижа за опазване на техния живот, ние или ще насочим усилията си към собственото си запазване и спасение на душата, или по-скоро ще се обвиним, ако се установи, че не сме подражавали на безсловесните животни. Мечката, която често пъти е покрита с дълбоки рани, се лекува сама с изключителна сръчност, като покрива цялото си тяло с тула [112], която действува подсушаващо. Не виждаш ли, че и лисицата се лекува с боров сок? Когато пък костенурката се е наяла с месо от отровна змия, тя избягва вредата от отровата с помощта на оригана [113]. И змията лекува болестта на своите очи, като яде молотър [114]. А със способността да узнават предварително промените в климата, животните не надминават ли надарените с разум [същества]? Когато наближава зима, овцата се храни повече, като че иска да навакса настъпващата оскъдица. Воловете през цялата зима стоят затворени, но като започне да се запролетява, тяхното вродено чувство им подсказва за настъпващата промяна и затворени в оборите, те всички гледат навън, сякаш са се [предварително] споразумели.

Някои са си направили труд да наблюдават земния таралеж [и са установили], че той много предвидливо прави два входа на леговището си,като при северен вятър затваря този, който е откъм север, а когато духне южен вятър, затваряйки южния отвор, се премества към северния.

264

Каква трябва да бъде поуката от това за нас, човеците. Тъй като нашият творец се грижи за всичко, като е дарил и животните с някакво чувство, ние не трябва да се пристрастяваме към тукашния живот, а с всички сили да се устремим към бъдната вечност. Не искаш ли да се погрижиш за самия себе си, о, човече; не искаш ли да се приготвиш през този живот за покоя, който ще имаш там, като вземеш пример от мравката, която през лятото си приготвя прехрана за зимата и не прекарва времето си в леност, а го използува, докато не е настъпило времето и неволята на зимата. Тя е усърдна в старанието си и се труди, докато напълни житницата си с достатъчно храна. Това тя не върши небрежно, а добре премислено, за да може натрупаната храна да се запази дълго време. С устата си прегризва вътрешността на плодовете, за да не могат да покълнат и поради това да станат негодни за храна. Тя ги суши повторно, ако забележи, че са влажни, но не ги изнася по всяко време, а когато усети предварително, че времето ще бъде хубаво и тихо. Затова ти няма да забележиш да вали дъжд тогава, когато мравките са изнесли житото си [да съхне].

С какви думи може да се опише [всичко това], кое ухо може да възприеме и колко време би било необходимо да се изповядва творецът и да се разкаже за неговите чудеса! [Но] нека и ние кажем с пророка: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” [115]. Нека не се задоволяваме с отговора, че не сме научени от книгите какво е полезно, тъй като чрез природния закон ни е дадена възможността да познаваме доброто. Знаеш ли ти какво добро трябва да сториш на твоя ближен? Не това ли, което искаш и другите да правят на тебе? Знаеш ли какво е зло? — това е, което не би искал да получиш от другите. Никоя лекарска наука, [116] нито науката за тревите, [117] е научила безсловесните, а по природа всяко животно намира това, което е полезно за него, и то има някаква необяснима връзка с природата. И у нас добродетелите са по природа свойство на душата и не са резултат на човешко учение, а са [резултат] на самата тази природа. Така както не съществува писано, което да ни казва, че трябва да мразим болестта, но [по природа] ни е дадено да мразим онова, което ни наскърбява, така и душата притежава някакво неполучено отвън отвращение от злото. Защото всяко зло е болест за душата, а добродетелното

265

слово означава здраве. Сполучливо някои са нарекли здравето добро състояние на естествените сили [на човека]. Който може да каже същото за добронравието на душата — няма да сбърка. Душата по природа се стреми към [добронравие], без да е научавана. Затова целомъдрието е хвалено от всички, правдата — приемлива, мъжеството — достойно за възхвала и мъдростта е много полезна. Всичките тези неща са по-необходими за душата, отколкото здравето за тялото.

Деца, обичайте бащите си! Родители, не дразнете чедата си! [118] Не говори ли за това и природата? Нищо нова не казва Павел; той [само] потвърждава [съществуващите] естествена връзки. Ако лъвицата обича своите рожби и вълкът защищава своите малки, какво ще каже човекът, който не изпълнява заповедта и накърнява природния [ред], когато дъщерята безчести старостта на своя баща или майка; когато жената заради втория си мъж забравя първородните си деца. Необикновено силна при животните е привързаността на малките и на родителите едни към други, тъй като Господ, който ги е създал, е допълнил липсата на разум с един прекалено силен инстинкт.

Как агнето, пуснато от кошарата, сред множеството овци познава гласа на своята майка и тича при нея и намира откъде да суче? И ако се случи вимето на майката да няма мляко, то се задоволява и с малкото, макар и да е минало покрай вимета, пълни с мляко. И майката познава между множеството агнета своята рожба. Гласът е еднакъв, цветът е еднакъв и мирисът при всички е един и същ, доколкото това може да открие нашият орган за обоняние. При все това те имат чувство, което е по-силно от нашия орган за възприятие, в резултат на което всяко животно е в състояние да познае това, което му принадлежи. Малкото куче, макар и да няма зъби, се отбранява с муцунката си, когато някой го мъчи. Телето няма рога, но също така знае къде ще му пораснат тези оръжия. Всичко това е доказателство, че тези неща при живите същества се явяват по природа, без да са научени, и че нищо при [животните] не е в безпорядък, а си има свое предназначение, и във всичко се вижда следата на премъдростта на този, който ги е създал. И всяко показва чрез самото себе си, че е било създадено с необходимите за запазване на живота качества. Кучето не притежава разум, но има обоняние, което е равностойно на разума. Това, което мъдреците на този

266

свят едва са установили при щателно проучване на живота, имат пред вид резултатите от тези изследвания, ни показва [нагледно] кучето, което е поучавано единствено от природата. Когато то гони дивеча по следата и открие, че следите водят в много посоки, и насам, и натам, то тръгва по тях и като че чрез поведението си иска да каже, само дето му липсва способността да говори: животното се е движило и насам, и натам или в тази страна, но то не е отишло в никоя от тези посоки и остава да е заминало в онази посока. И като отхвърля по този начин лъжливите следи, то се насочва по вярната.

Какво в същност вършат тези, които седят над книгите? Все едно написват върху пепел три въпроса, два отхвърлят, а третият приемат за истина. А качеството на това животно да помни доброто не засрамва ли онзи, който забравя доброто? Много кучета след избиване на техните господари в пустинно място са измирали, търсейки ги. Други пък са ставали водачи на онези, които са търсили убийците [на господарите им], и по този начин допринасяли, щото тези злодеи да бъдат изправени пред съда. Но какво ще кажат тези, които не обичат Господа, който ги е създал и храни, но имат за приятели такива, които говорят нечестиви неща за Бога, и се хранят с тях на една трапеза и там слушат да се говорят думи срещу този, който ги храни. И те приемат това! Но нека се върнем отново към разглеждане на творението.

Онези животни, които лесно могат да бъдат уловени, са най-многобройни. Затова зайците се въдят много, и дивите кози, и дивите овци [често] близнят, за да не намалее техният род, защото са постоянно унищожавани от дивите зверове. Смята се, че лъвицата с мъка става майка дори на един-единствен лъв. Чрез остротата на своите нокти, както разказват,малкото разкъсва нейната утроба и така се то ражда. И ехидната [119] се появява, като прегризе [майчината] си утроба и по този начин се „отплаща” на тази, която я ражда. Така при живите същества не съществува нищо, в което да не лежи [божият] промисъл. И ако се замислиш върху членовете на животинското тяло, ще установиш, че творецът нито им е дал нещо излишно, нито пък им е отнел нещо. На месоядните животни той е дал остри зъби. От тях те се нуждаят поради своя начин на изхранване. А на онези,които имат само наполовина зъби, той е дал много и различни места, в които те натрупват

267

[погълнатата] храна. Тъй като за тези животни е невъзможно със самото приемане на храната да я сдъвкват, затова той им е дал способност да връщат погълнатото обратно в устата си и там да го смелят подобно на брашно и така да стане годно за храна. Сирището, търбухът, булото и утробата [120] са дадени на тези животни, на които те са необходими. Дълга е шията на камилата, за да е съразмерна на краката и да [може] да достига до тревата, с която се храни, а къса и като че набита в плещите е шията на лъва, на тигъра и на други животни от този вид, понеже те не се хранят с трева и не трябва да се навеждат до земята; те са месоядни и се хранят, като ловят други животни.

Какво ще (кажеш) ти за хобота на слона, с който той си поема храната? Тъй като голямото животно, най-голямото, е създадено да извиква учудване у тези, които го видят, и [понеже] трябва да има огромно тяло, затова и шията трябва да отговаря на краката, а, от друга страна, би било трудно поради голямата тежест шията да бъде наведена постоянно напред. Затова главата има малко шийни прешлени и е почти свързана с гърба. Вместо шия той има хобот, с който приема храната и всмуква вода. Неговите крака са без стави; те са цели и подобно на колони носят тежестта му. Ако тези членове бяха слаби, тогава коленните стави биха се често изкълчвали, когато иска да легне или да се изправи и няма да могат да удържат тежестта. В действителност долу на крака си слонът има [само] една глезенна кост, а на пищяла няма става, нито коляно и кракът му се състои от една цяла кост. [Защото] гладката и плъзгава повърхност на ставите не би могла да издържи огромната и клатушкаща се маса на това животно. Затова носът бил създаден такъв, че да стига до копитата. Не виждаш ли, че по време на сражение те крачат пред войската, като че са живи кули или планини от месо, и при настъпление разкъсват редовете [на противника]. Ако при [слона] краката не съответствуваха на тялото, то това животно едва ли би живяло и една година. Сега някои разказват, че той живее 300 и повече години. Храната си, както вече казахме, той повдига посредством хобота, който по своето устройство е мек и подвижен като змия. Така се потвърждава казаното, че в творението не може да се намери нищо, което да е излишно или недостатъчно. Това огромно същество, което Бог е създал да ни се

268

подчинява и което се поддава на възпитание и се оставя да бъде бито, ни показва ясно, че Бог е създал всичко да ни се подчинява, защото ние сме създадени по образ божий.

Но не само при големите животни може да се открие неизследваемата премъдрост [на създателя], ай при малките могат да се видят чудни [неща]. Както вече не се учудвам на върховете на високите планини, които са близо до облаците, където поради постоянното движение на въздуха е студено, и на обраслите с дървета долини, в които поради това, че са защитени от силните ветрове, въздухът се запазва в покой, така и при устройството на животните аз вече не се учудвам на [величието] на слона или [на нищожеството] на мишката и на тънкото жило на скорпиона, издълбано от изкусния [творец] подобно на свирка, за да може оттам да изпуска своята отрова. И никой не бива да обвинява твореца заради това, че е въвел в нашия живот това отровно и пагубно животно, което е наш враг. Ако [трябва да постъпваме] така, ще трябва да осъждаме и този, който се опитва да обуздае буйството на младите, като ги наказва с пръчка заради тяхното беззаконие. Това животно е указание за силата на вярата. Ако ти се уповаваш на Господа, „аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш” [121]. Чрез вярата ти получаваш сила да тъпчеш змии и скорпиони. Не виждаш ли, че когато Павел проповядваше пред християните и змия го ухапа за ръката, от това той не пострада ни най-малко, понеже светецът беше изпълнен с вяра. [122] Ако ти не вярваш, страхувай се не толкова от това животно, а от своето неверие, поради което ти си си приготвил всякаква гибел. Но тъй като отдавна възнамерявах да говоря за появата на човека, а толкова малко съм казал по този въпрос, струва ми се, че тези, които ме слушат,ме обвиняват в себе си, казвайки: ти ни изясняваш каква е природата на всяко нещо, а ние не познаваме самите себе си. Необходимо е следователно, без да се бавим, да обясним [и този въпрос].

Наистина трудно е да познаем самите себе си. Защото не само окото, което вижда външния свят, не може да види само себе си, но и нашият ум, който така ясно вижда чуждите недостатъци, е бавен при откриване на собствените грешки. Затова и сега словото, което така ясно разкри въпроса [за животните], е безсилно [123] и обхванато от леност при изследване на собствената си [същност]. Не става дума за познаване на Бога посредством небето и

269

земята, а по-скоро чрез собственото ни устройство, ако някой може добре да го изследва.Както казва и пророкът: „дивно е знанието за тебе, [получено] от мене” [124], т. е. като познах самия себе си, аз познах и извънредната ти премъдрост.

„И рече Бог: да сътворим човека.” [125] Къде е сега този евреин, който по-късно, когато като през някакво прозорче блесне светлината на богословието и второто лице бъде споменато тайно, а не разкрито, явно ще се противопостави на истината и ще каже, че Бог е говорил на самия себе си. Защото е казано: „той рече” и „той създаде”. „Да бъде светлина и биде светлина.” [126] Още тогава бяха разкрити злото и глупостта, която щяха да бъдат изречени от тях. Защото кой ковач или дърводелец, или обущар, който, седейки в своята работилница, прави нещо, без някой да му помага, ще каже сам на себе си: „да направим нож” или „да сковем рало”, или „да боядисаме обувките”, а не си върши мълчаливо своята работа? Наистина ужасна глупост е да се приеме, че някой, който си е сам господар и майстор, ще говори на самия себе си така настойчиво и властно. А тези, които не се посвениха да осквернят самия Господ, какво ли не биха казали, щом са свикнали да лъжат. Но изразът: „и рече Бог: да сътворим човека”, им запушва напълно устата.

Кажи ми сега, само за едно лице ли става дума? Защо яе е казано: „да се появи човекът”, но „да сътворим човека”. Докато не беше се появил този, който трябваше да бъде поучавай, тайната на богословието оставаше дълбоко скрита. Но когато дойде време за създаването на човека, тогава бива разкрита вярата и става явен догматът на истината. [127]

„Да сътворим човека.” Чуваш ли ти, противниче на Христа, че той се обръща към този, който участвува в творението и чрез когото е сътворил вековете и който държи всичко с мощното си слово. [128] Но те не приемат мълчаливо словото на доброчестието. Както дивите животни, които се плашат от човека, когато бъдат поставени в клетка, реват в ъгъла и чрез това показват естествената си мъка [по изгубената свобода], без да могат да изразят докрай своя гняв, така и този враждебен на истината род, евреите, в своето бедствено положение смятат, че словото божие е било отправено към много лица. Изглежда, че това „да сътворим човека” той е казал на стоящите пред

270

него ангели. Тези техни приказки са измислица юдейска. Като не искат да признаят [единия], те измислят много, и като отхвърлят Сина, дават на слугите ранг на съветници и равните на нас [128а] превръщат в наши създатели. Когато човекът се усъвършенствува, той става като ангел. Но кое творение може да бъде равно на създателя си? Обърни внимание и на следващите думи: „по наш образ”. Какво ще кажеш за това? Един и същ ли е образът на Бога и на човека? На Сина и на Бащата подобава да имат един образ и същност, при което съответствуващия на божествената същност образ не трябва да се схваща като телесен образ, а като божествено свойство.

Чуй и ти, който си от новото обрязване, който си привързан към еврейството, а се наричаш християнин, [чуй] на кого е казал това: „по наш образ”. На кого друг, ако не на отблясъка на своята слава и към образа на своята ипостас, която е образ на невидимия Бог. [129] [Това той е казал] на своя жив образ, защото е казано: „Аз и Отец сме едно” [130], и „който е видял мене, видял е и Отца ми” [131]. На него той казва: „да създадем човека по наш образ”. Защо говорите за неподобие там, където има един образ. [Знайте], че Бог е създал човека, а не друг. [Мойсей] не говори тук в множествено число, но докато в единия случай поучава юдеите, в другия включва и елините и по този начин стига до единство, та дано [и ти] познаеш Сина чрез Отца и да избегнеш многобожието.

По образ божий го създаде той. И отново вижда лицето на сътвореца. Той не казва: „по свой образ”, а „по образ божий”. В какво човекът прилича на Бога и как той приема това „по подобие”. Ако Бог помогне, ние ще изясним ѝ това по-нататък. Иоан. [132] Много и добро, и велико е това, което е дадено на хората от човеколюбеца Бог. Но най-първият и най-висш от всички дарове е поучението чрез св. Писание. Защото и слънцето, и луната, и целият звезден кръг, реките, езерата, изворите и кладенците са се появили да бъдат полезни на тялото. А св. Писание е дадено да ръководи душите. Колкото душата стои по-високо от тялото, толкова и св. Писание [стои] над всичките дарове. Затова Спасителят казва: „изследвайте Писанието” [133], в което ще намерите вечен живот. И така нека изследваме сърцевината на Писанието и нека си спомним за обещанието и да започнем да говорим, доколкото ни позволяват силите, за създаването на човека. Нека никой не упреква тези,

271

които усърдно се стремят [към истината]. Това да упрекват е присъщо на тези, които се канят да се отклонят от правия път, занемарили са божиите заповеди и отричат онова, което е резултат на грижливо проучване. Аз чух как един казва следното: защо беше необходимо да се говори за огъня и за водата и че огънят съска, когато бъде зялят с вода? Ние, казватте, не искаме да се занимаваме с естествознание, а с богословие. Трябва да се знае обачеу че това са приказки на глупци и ленивци, защото естествознанието е основа на богословието. Ако те отхвърлят естествознанието, тогава [трябва да отхвърлят] пророците и да презрат апостолите. За природата апостолът казва: „не всяка плът е еднаква плът. Друга е скотската, друга е на рибите, друга е на птиците. Има тела небесни и тела земни.” [134] По каква причина Павел заговори така за природата? Защо ли Павел славослови природата така, казвайки: „ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се готви за бой. [Ако] пищялките и гуслите не издаваха стройни звуци, как ще се различи тогава мелодията.” [135] Какво общо имаше словото [136] на Павел с пищялките и гуслите? Той говори за видимите [неща] и чрез тях обяснява духовните. Защо беше необходимо в книгата на Иов [137] да се говори толкова много за природата, т. е. „силата на лъва, гласа на лъвицата и високомерието на змията угаснаха” [138], мравките [139] загинаха, понеже нямаха храна, а младите лебеди се издигнаха нависоко. [140] Защо беше необходимо да се говори за природата; защо друг пророк казва: „когато лъвът преследва плячката си и реве след нея, преди да я е хванал, планините се изпълват с неговия глас” [141]. А и самият Спасител казва: „царството небесно е подобно на синапово зърно, което е по-малко от всички семена, но като поникне, става по-голямо от всички тревисти растения” [142]. А на друго място казва: „царството прилича на човек, който сее семе и то покълва и израства, без да знае това, защото земята от само себе си дава най-напред стъблото, после класа и накрая пшеницата, която изпълва класа” [143]. И много други такива случаи. Защо беше необходимо това? Аз казвам: заради онези, които грубо ни упрекват: за Бога става дума, а ти отбягваш истината на закона.

Но тъй като сме си поставили за цел да говорим с божията помощ за създаването на човека не според достойнството на предмета, [144] а според нашите сили, ние

272

трябва най-после да се върнем към този въпрос. Небето бе създадено [и украсено със звездите], земята бе увенчана с плодове, водите на морето — отделени [от сушата], тревите поникнаха, появиха се безсловесните същества, вселената се изпълни, домът бе украсен, а господарят на дома още го нямаше, макар че всичко останало вече съществуваше.

„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие.” [145] Ние вече пояснихме каква е тази сила, която е казала: „да сътворим”, чие е това слово и към кого е отправено; кой е съветникът и чие е това общо съвещание. Но като обяснихме съгласно Писанието, че Синът е онзи съветник на първия съвет, [146] ние премълчахме словата на св. Дух. И за да не намерят болните у нас, здравите, нещо, за което да се заловят, трябва да се знае, че при Отца, при Сина и при св. Дух има само една слава, един съвет, една мисъл, едно дело. Тук е казано: Синът е съветникът, а на друго място е казано, че божието знание не притежава никой освен светия Дух. У [апостол] Павел е казано: „понеже кой човек знае какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен божия дух.” [147] Ако духът, който е в тебе, е извън твоята същност, то и божият дух е извън същността на Бога. Ако Отец иска нещо, същото искат и Синът, и св. Дух; и каквото Синът иска, същото искат и Отец, и св. Дух, и ако Духът пожелае нещо, същото желание имат Отец и Синът. Ако Отец възкресява мъртви, то и Синът ги възкресява. Спасителят казва: „както Отец възкресява мъртви и им дава живот, така и синът дава живот на тези, на които пожелае” [148].

Виждаш ли, че желанието е общо. А къде е желанието на [св.] Дух? Послушай [какво е казано]: „всичко това го произвежда един и същ дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска” [149]. Едно е царството на Отца, на Сина и на св. Дух. Бог се противи на онези, които, без да знаят нещо за него, се опитват да сторят нещо. Чрез пророка той казва: „горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без мене и сключват съюзи, но не по моя дух” [150].

За св. Троица говори ясно и пророк Захария, като казва: „да укрепнат ръцете на Зоровавел, казва Господ, и да възмъжеят ръцете на Иисуса, сина на свещеника Йоседек, и ръцете на народа, защото аз съм с вас, казва

273

Господ, и моето благодатно слово и моят дух са посред вас” [151].

За творението свидетелствува и нашето кръщение. Ако духът не е участвувал заедно с Отца и Сина в творението, тогава той не би участвувал и в кръщението. Защото нали ние се кръщаваме в името на Отца и Сина и св. Дух. Кое раждане е по-велико — при създаването ли или при кръщението? При първия случай се поставя началото на живот, който води към смъртта, а тук е началото на смъртта, която води към живот. Възможно ли е св. Дух да е съучастник на Отца и Сина [при създаването] на по-великото, а при създаването на тялото да се отдели от общото достойнство? [152] Ние не бихме били създадени, ако не бяхме оформени от св. Дух. И понеже той е взел участие при първото творение заедно с Отца и Сина, той участвува и действува и при кръщението. И при възкресението [153] няма да е възможно да бъдем съживени [154] по друг (начин освен чрез волята на Отца, съдействието на Сина и силата, дадена от Духа. Послушай Господа, който казва: аз правилно казвам Господ, защото, макар и да е гласът на Павея, то е в същност гласът на Христа. Него нека да чуем: „Вие търсите доказателства за Христа, който говори в мене.” [155] И този, който говори чрез Павел, казва: „вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Оногова,, който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас негов дух.” [156] Без Отца и Сина и св. Дух не е станало първото създаване, нито второто — кръщението, нито без тях ще стане и последното — възкресението.

„Да сътворим човека.” Впрочем тези, които биха отправили упрека си, са вече предупредени. На еврейски името „човек” означава огън. Сега, моля те, внимавай! Който слуша внимателно и е приятел и спътник на истината, той ще бъде просветлен, а който има враждебно настроено ухо, той не търси това, което би било полезно за него, а онова, което би могъл да кори; той не търси това, което може да го обогати, а онова, за което да спори. И така „човек” на еврейски означава огън. Това име не е дадено напразно на Адам. Творението се състои от четири

274

елемента (аз пак заговорих за природата, макар и те да не желаят това): от земя, от вода, от въздух и от огън. Всеки от елементите [освен огъня] се запазва такъв, какъвто си е бил. Така например, ако вземеш буца пръст и не можеш да прибавиш нещо към това, което държиш, то си остава такова, каквото си е било. Ако с нещо черпиш вода, тя си остава в същото количество, а не става повече. Ако вземеш мех, пълен с въздух, обемът му си остава същия и от този мех ти не можещ да напълниш друг. А огънят не остава такъв, какъвто е. От малката горяща свещичка ти можеш да запалиш безброй лампи, цяла пещ, много пламъци, които се издигат в нея. [157] И колкото повече дърва се слагат, толкова повече огънят се увеличава. Тъй като Бог предварително е знаел, че от,едното човешко тяло ще се изпълни цялата земя (както и от една свещ се разгарят толкова много огньове), и на Запад, и на Изток, и на Юг, и на Север, той създаде име, което да бъде достойно за това дело. Името Адам означава завършек на света. Но тъй като четирите посоки [на света] трябваше да бъдат изпълнени от него, [Бог] е отразил това и в името. А [анатоли] е изток, Д [дисис] е Запад, а [арктос] — Север и М [месемврия] — Юг. На гръцки това име се обяснява така. Името [158], т. е. буквите, [от които е съставено], свидетелствува за човека, който е трябвало да изпълни вселената. На еврейски това име означава огън. Като дава [на човека] това име, Писанието не се лени да нарече и ангелите човеци. Когато Мария и Марта с близките си се приближили към гроба, [в Евангелието] се казва: „пред тях се изправиха двама мъже” [159]. Това били ангели. След като човеците биват наричани огън, то и ангелите се наричат по същия начин. „Ти правиш ветровете свои ангели, пламъците — свои служители.” [160] Те са наречени мъже, защото разумът им е като този на човека. Какво, ти учудваш ли се? Нали сам Бог се нарича огън и човек; та нали Спасителят казва за своя Отец: „имаше един човек стопанин, който насади лозе и изпрати своите слуги и те бяха избити” [161]. [Този текст предаден накратко, [гласи]: „и рече този човек: аз имам един син; ще изпратя него, та дано се засрамят” [162]. Какво означава тук „човек” като име на Бога. Той не казва: това е притча; не казва: „подобен е [163] [на човек], а казва: „имаше един човек”, както би казал; „имаше огън”. Затова ѝ Мойсей казва: „нашият Бог е огън, който изтребва” [164]. И когато Спасителят дойде, каза: „огън дойдох да туря на

275

земята” [165]. Приеми, че това име [човек] е достойно за предмета. И понеже, както казах и по-горе, от малкия огън се разгаря големият, и човекът, [като се размножава], изпълва краищата на земята. Затова той бе наречен огън; затова „да сътворим човека” на еврейски означава: „да сътворим огъня” [166].

„Да сътворим човека по наш образ.” Мнозина неразумни и невежи по душа смятат, че човекът [наистина] е по образ божий, като че ли Бог има същите такива нос и очи, и уши или уста. Измамно и глупаво е да се мисли така. И до ден днешен тази ерес съществува, според която божественото притежава човешки образ. Тъй като те, [т. е. еретиците], чуват да се говори за Господни очи, за Господни уши, за обоняние на Господа, че устата на Господа говори и ръката Господня твори, че нозете Господни [пристъпват], затова те рисуват безтелесния като човек, без да проумяват, че това е абсурдно.

За да разбереш, че човекът няма никакво подобие с Бога, [послушай] какво Бог казва за това, как да разбираме тази телесна прилика. Аз не искам да отрека казаното „по образ”, но трябва да се изясни какво Бог разбира „по образ”. „Аз изпълвам небето и земята, казва Господ.” [167] И той изпълва всичко. И пак той казва: „небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми” [168]. Трябва ли да приемаме буквално казаното? Ако робуваме на израза, неговото тълкуване ще ме изобличи. Как трябва да разбираме: „небето е престол”. Престолът обгръща този, който седи на него. [Но] Бог е необхватен и няма нищо, което да го обгръща, [защото] сам Бог обгръща и обхваща всичко. И ако небето е негов трон, по какъв начин той го е измерил с педя? [169] Как той седи на престол? „Небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми.” [170] Къде седи той? Както се знае [171], звездите са под твърдта, а водата е над нея. Затова, ако седеше [172] отгоре, той би седял във водата, или той [седи] не на това небе, а на горното. Ако седи, нозете му [трябва] да висят до земята. В такъв ли образ искаш да представиш ти безобразния? Не е ли безчестно да се мисли така? И още: ако неговите нозе ходят по земята, как тогава ние ще сеем, как ще жънем, как ще минаваме покрай тях, без да се спъваме. Как той е измерил небето с педя? Има ли той съответствуващи на неговата божественост големи пръсти? Как той с тези пръсти е написал малките скрижали [именно] с такива пръсти, а не с други.

276

Ние пишем с три пръста, а останалите помагат. Бог е писал с един пръст. Ти виждал ли си някой да пише с един пръст? Това са по-скоро мисли, отколкото данни, които дават представа [за Бога]. [173]

„Да сътворим човека по наш образ.” Бог иска от нас да му подражаваме в добрите дела. Какво означава да бъдем „по образ”? Бог е свят. Ако и ние бяхме святи, щяхме да бъдем „по образ божий”. „Бъдете святи, защото аз, вашият Бог, съм свят.” [174] Бог е праведен; ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем „по образ божий”. „Господ е праведен и обича правдата.” [175] Ако ние бъдем човеколюбиви и милостиви, тогава ще бъдем „по образ божий”. Христос казва: „бъдете милостиви, както е милостив вашият Отец, който е на небесата” [176]. Ако ние сме съвършени, ще бъдем „по образ божий”. Спасителят казва: „бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец небесен” [177]. Виждаш ли в какво се състои образът? И Павел ти разкрива този образ, като казва: „съблечете стария човек и се облечете в новия, който е създаден от Бога, за да познаете истината; който е по образ на този, който го е създал” [178]. Виждаш ли, че това „по наш образ” той приписва на добрите дела.

И в какво още се изразява това „по образ”? — във властта. „Да владеят над морските риби и над птиците небесни, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка, и над цялата земя.” [179] Колко чуден е божият ред и колко точни са неговите думи!

Защо той споменава първо морските риби, птиците небесни и [после] земните животни? Последователността на изброяването е според реда на създаването. [180] Защото първо са се появили рибите в морето и след тях птиците, а от земята — четвероногите и останалите животни, и той ги споменава според реда на създаването им.

„Да владеят над рибите и над птиците, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка.” [182] Затова и тримата младенци в [огнената] пещ, благославяйки според този ред, казвали: „благославяйте господа моря и реки; благославяйте го китове и всичко, що се движи във водите; благославяйте всички птици небесни; благославяйте зверове и добитъци; благославяйте синове човечески” [183]. От тези думи могат да се направят и други изводи, но ние искаме да се върнем отново [към] темата.

„И създаде Бог човека.” Бог не е създал нищо неподходящо, [а всичко, което е създал, е] потребно и полезно.

277

Човекът има две очи, които са му необходими и го красят, защото [окото] гледа, прави лицето светло и виждавсичко. Ухото също е необходимо и с външната си форма краси животното. Също така необходимо е и обонянието на носа. [Външно] той [при човека] повече, отколкото при животните е издаден напред, сякаш е междинна стена, и в този си вид изпълнява своето предназначение. [И това] е един от белезите, които отличават човека от другите същества. Никое друго живо същество няма такъв нос. При животните той е плосък и незабележим. За да се различават, Бог ги е създал така. И затова Давид казва: „който е насадил ухото, няма ли да чуе? и който е създал окото, няма ли да види?” [184]. Така той е създал и небето, и земята за полза и за красота. Но аз няма да посочвам още други хубави неща, само едно ще ти кажа, преди да продължа. На мъжа между другото Бог е дал за украса и гърди. На мъжа за какво му са гърдите? На жената те са необходими поради естествена нужда, за да може да кърми, а на мъжа за какво са? — за украса. Както в една сграда едно е поради необходимост, а друго е за украса, така и Бог украсил човека и го създал съвършен. Той го създаде, като взе пръст от земята. Блажени ще бъдем ние, християните, в своите надежди, ако разбираме това, което чуваме. Защо [Мойсей] не казва: „Бог взе от земята буца пръст”? Той е създал такова тяло, за което не се нуждае от буца, а [само] от пръст. Бог, който знае предварително всичко, като да е сякаш вече станало, отнапред е знаел, че това живо същество ще умре и ще се превърне в пръст, [затова] още при създаването искал да вдъхне в него надеждата за възкресението. Той е взел пръст, за да [можеш] ти, като видиш пръстта в гроба, да кажеш: „който го е създал, той ще го и възкреси”.

„Той създаде човека, като взе от земята пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот.” [185] Погледни каква е разликата между човека и животните! Когато Бог създавал безсловесните, той дал битие едновременно на тялото и на душата. Забележи, моля те, при плаващите той е създал едновременно тялото и душата. „Да произведе земята живи същества.” [186] Едновременно с тялото се появила и тяхната душа. На човека той е създал [първо] тялото и после душата. Поради каква надежда? — каквото е създаването, такова е и разрушаването. Животните поради това нямат възкресение, защото умират, както са били създадени. При тях душата и тялото са се появили заедно и заедно.

278

изчезват. Тялото на човека той е взел от земята, а душата му дал, след като създал [тялото]. Бог я е сътворил, без да загуби нещо от своята същност, та когато тялото на човека умре, да не се съмняваме в природата на душата. Макар тялото да е погребано в гроба, ти не смятай, че и душата е там. Тя не е взета от земята и не се връща обратно в земята. Той следователно ни е дал надеждата, затова и чрез Йезекиил рисува и предсказва възкресението, казвайки: „мъртвите кости станаха тела”. И пак казва: „от четирите ветрове ще дойде дух, ще влезе в мъртвите и те ще оживеят” [187]. Също и Давид казва: „ще отнемеш тяхння дух и те ще изчезнат и ще се върнат в пръстта. Ти изпращаш своя дух и те биват създадени и ти обновяваш лицето на земята.” [188] Виждаш ли каква е същността на духа на твореца; виждаш ли съдействието на Бога?

Но да се върнем отново на темата. „Той вдъхна.” С думите „той създаде” е означена сложността на тялото. А като казва: „той вдъхна”, се има пред вид простотата на душата, т. е. това, че тя не е сложна. [189] Обърни внимание на това. Когато творението овехтя, Христос чрез въплъщението си го обнови. Адам бе създаден от пръст. Христос дари очи на слепия, като забърка кашица от пръст, за да разкрие [онзи], който бе създал [човека], взимайки пръст от земята. И Бог вдъхна в лицето на Адам. Бог духна в лицето на Адам. Христос духна в лицето на апостолите и каза: „приемете духа святаго” [190]. Духа, от който Адам се лиши, Христос върна на човека и той стана отново жива душа. Обърни внимание каква последователност има тук. Макар езикът ми да изнемогва, но устремен към крайната цел и подтикван от молбите на братята, аз вярвам, че ще ми бъде позволено да поговоря още не защото съм достоен да говоря, а поради очакванията на слушателите. Макар и да сме недостойни за светиите, [трябва да кажем], че и те са страдали от същото, понеже са били облечени в плът. [Затова] свидетелствува Давид с думите: „изнемощях да викам; засъхна гърлото ми” [192]. По-добре с пресъхнало гърло да кажем нещо хубаво, отколкото да притежаваш хубав глас, но душата ти да е извратена.

„Насади Бог рай в Едем на Изток.” [193] Какво е това Едем? Едем означава храна. Все едно някой да каже: Бог насади рая на тучно и добро място. [194] Затова накрая е казано: „и изгони [Бог] Адама и го засели срещу изобилието на рая” [195]. „И насади Бог рай в Едем на Изток.” [196]

279

Защо [раят] не е бил създаден на друго място, а на Изток? (Защото] оттам, откъдето изгрява светлината, оттам трябваше да започне своето начало и животът на човека. Бог знае предварително всяко бъдеще. [197] Той е поставил човека на Изток в рая, за да покаже, че както тези [небесни] светилници изгряват [оттам] и се движат на Запад и залязват, така и на човека е определено да се движи от живот към смърт и подобно [198] на светлината да залезе и чрез възкресението от мъртвите да се появи отново. [199] Адам отиде на Запад и слезе в гроба. Земните неща го последваха и те бяха погребани с него. Дойде Христос и оживи мъртвия. Затова за него Писанието казва: „ето мъж, името му е Изток и чрез него всеки, който е в гроба, ще възкръсне” [200]. Чрез Адам [човекът] залезе, а чрез Христа той отново изгря. Затова свидетелствува и Павел: „както В Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” [201].

„И взе Бог човека, когото създаде, и го постави в рая.” [203] Той го въвел в готов дом. Така както някой, като кани на гощавка, предварително приготвя [своя] дом и тогава въвежда поканения, така и [тук]; той [първо] приготви и създаде рая, подходящо за него жилище, и тогава въведе поканения. Къде [Бог е] създал [човека]? — на земята, извън рая. Както светилата са били създадени на друго място [204] и след това са поставени на небето, така и Адам е бил създаден на друго място на земята и след това бил заведен в рая. Откъде [се знае това]? [За това] говори Писанието, когато накрая Адам бе изгонен [от рая]. „И изгони Бог Адама от рая на изобилието, за да обработва земята, от която бе взет.” [205] Той го бе поставил в рая на изобилието, за да работи и да пази рая. [206] [Какво] да работи? Какво е липсвало в рая? И ако е бил необходим работник,откъде е [взел той] лопата и рало и откъде останалите, необходими за един земеделец, инструменти? Тогава още не е имало такъв занаят, нито пък е [съществувало] ковашкото изкуство, не са съществували [никакви] земеделски инструменти. Да работи [означава] да пази божията заповед и да вярва в заповедта — в това се състояла работата на [Адам]. Спасителят казва: „делото божие е това — да повярвате в този, когото той е изпратил” [207]. Както е [работа да се вярва в Христа, така също е работа] да се вярва и в заповедта. Ако някой я наруши, той ще умре; ако пък я спазва — той ще бъде жив. Работата се състояла

280

в спазване на заповедта. В какво се състояла работата на [апостол] Павел? Нима той е бил земеделец? Или се е занимавал с някаква друга [физическа] работа? Не беше ли словото негово дело? Не проповядваше ли той? [Та нали] Павел каза на своите ученици: „вие сте моето дело в Господа” [208]. Той му наредил да работи и да пази. От какво да пази? [Тогава] разбойници не е имало, не е имало и кой да премине [покрай рая], не е имало злосторници. [209] От какво да пази? Той трябвало да бди над самия себе си, за да не се погуби сам, като наруши [закона], но чрез спазване на заповедта да запази за себе си рая. Заедно с гласа се труди и мисълта. Но нека се опитаме да разберем смисъла на казаното.

Той го постави в рая. [210] По-нататък [Писанието] набелязва бъдещето чрез миналото. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” [211] От това трябва да разбереш, че раят не е бил малък по размер. Реката, която го напоявала, била толкова голяма, че от нея се отделяли [други] четири реки. [212]

„От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” След като е напоила рая, тя се разделила на четири реки — Тигър, Нил, Ефрат и онази, която в Писанието е наречена Фисон, [213] за която мнозина сега смятат, че е Дунав. [214] Виж [какво] величие! Една река, която се разделя на четири еднакви части, успява да напои рая. Защото той е бил толкова голям? Адам бил сам. Защо тогава е било необходимо раят да бъде толкова голям? — Той не бе създаден само за него, а бе приготвен за всички до свършека на света: за патриарси, за пророци, за апостоли, за евангелисти, за мъченици, за изповедници, за светии, за вярващи, за православни, за онези, които живеят благочестиво, за всички вярващи. Ако Спасителят обеща да въведе в рая разбойника, който в последния час изповяда истината, като му каза: „още днес ти ще бъдеш с мене в рая” [215], [колко повече могат да се надяват онези], които от детски години до дълбока старост са се трудили — Авраам, Исаак, Яков, толкова патриарси. . . [216] И преди всички тях разбойникът е удостоен да влезе в рая. [217] При творението Бог е имал пред вид не само настоящето, но и това, което ще настъпи по-късно. Защо той е създал земята толкова голяма — заради Адама или заради онези, които сега живеят [на нея]?

„Оттук водят началото си четири реки.” [218] Не е казано

281

четири разклонения, а четири реки, т. е. споменатите вече четири извора. Единият се нарича Фисон, за който вече споменахме. След това идва Геон. Това е Нил. [Геон] е първоначалното му име. За това свидетелствува Йеремия, когато казва на юдеите: „Защо ще отивате в Египет, за да пиете вода от Геон?” [219] От това разбери, че раят е нещо, което по вид е много по-голямо, отколкото може да се предаде с думи. [220]

Извира голяма река с много вода и напоява рая. Оттам се стича надолу и се скрива под земята [и тече] по незнайни пътища, които само господарят знае, който ги е приготвил. Скрит е нейният ход и като извива по различни места, извира [отново]. Една река се появява в Етиопия, друга — на Запад, трета пък — на Изток, при което Бог така направлява водите през бездните, че [новите] извори прави чужди на първата река. Защо това е така? Не затова ли, за да не може, като се тръгне по брега, да се намери рая, но той да остане недостъпен за човеците. Ако би било възможно да се отиде дотам, то никой не би намерил рая преди богатите. Но Бог го е скрил и за бедните, за богатите, за да търсят пътя към него само в добрите дела. Колко много са искали да видят рая патриарсите, пророците и светиите, и не са го намерили. Разбойникът намери пътя, без да е вървял по него. Вярвайки искрено в този, който каза: „аз съм пътят” [221], той наистина намери пътя, намери отворен рая, който някога непослушанието бе затворило. Аз искам да открия причината защо Мойсей, като говори за първата река, е казал: „там има добро злато и антракс, и зелен камък” [222]. Ако той е имал пред вид всички места по земята, би трябвало да посочи кое богатство [223] на кое място се намира — на кое място смарагд, на кое иакинт, на кое топаз, на кое нескъпоценните камъни. Той споменава [само] за златото и за два скъпоценни камъка, които са отличие [224] за свещеническото достойнство, тъй като ние знаем, че свещеникът е носел табличка от чисто злато, на която е било написано името на Бога.

Дванадесет били [скъпоценните] камъни на гърдите на свещеника: сардий, топаз, смарагд, антракс, сапфир, яспис, лигур, ахат, аметист, хрисолит, вирил и оникс. [225] От тези дванадесет камъка зеленият бил даден за белег на свещеническия род, антраксът (рубинът) — за белег на царския [род]. Защо това е така? Понеже на огъня е присъщо да свети и да гори, а и за царя е присъщо да прави

282

добрини и да наказва. Като белег на Ровимовия род Бор е дал сардия, на Симоновия род [е дал] топаза, на Левиевия — зеления камък, на Юдиния, от когото трябваше да произлезе Христос, [той е дал] антракса. Затова и след много години Исайя се обръща към Йерусалим с думите: „ето, казва Господ, на ръката си съм начертал твоите стени и ти си винаги пред мене” [226]. „Ето аз подготвям антракса — твоя камък.” [227] Той има пред вид Христа. Казано е: „ето аз полагам в Сион камък крайъгълен, избран, скъпоценен и който вярва в него, няма да се посрами” [228]. И така антраксът е белег за царския род, а зеленият — за свещеническия. Да се прави добро подобава на свещеническото достойнство. От онази река са се отделили изворите на четирите реки. Защо тогава тяхната вода не е еднаква? Любознателните искат да узнаят това. Ако те [изтичат] от една река и от един извор, защо тогава качеството и сладостта [на водата] не е еднаква за всички? Как това е станало така? Не зависи ли тя от почвата и не приема ли [нещо] от качеството на мястото, през което минава? Защото сама по себе си водата има определена природа и качество, но ако в нея се налее пелин, нейното качество се променя. Ако се прибави копър, тогава се получава друго качество. Ако пък се прибави лиган, [т. е. седефче], тя пак се променя. Природата на [водата] е една и съща, но примесите я променят. Така [и при реките] [229], които преминават през различни [230] места. Една тече през едни места и има едни качества, друга преминава през други места и [има други]. След като създал реките и чрез разположението им — вкуса на тяхната вода, [Бог] създал в рая всякакви дървета, красиви на вид и добри за ядене. [231] Той предварително осуетил отговора на онзи, който щеше да престъпи [заповедта]. И тъй като тогава за жената е казано: „и видя жената, че е красиво на вид и добро за ядене” [232], за да не помисли някой, че онова дърво е било по-хубаво от всички други, затова той засвидетелствува качествата на [всички] дървета, че са добри, красиви на вид и много полезни, за да разбереш, че [заповедта] не е престъпена поради някаква липса, но макар и да притежавал цялото изобилие, [Адам] се отвърнал [от Бога]. Казано е [също, че той е създал] и „дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на доброто и злото” [233]. Има три вида дървета: едните му били дадени да живее, другите, за да живее добре, а третият вид — да

283

живее вечно. Всички дървета му били дадени да живее. А дървото на познанието му било дадено да живее добре, дървото на живота пък — да живее вечно. Адам е имал живот от това, което му бе позволил Бог, а добър живот е имал от това, което му бе забранил. Добре е можел да живее този, който яде това, което [Бог] е позволил, и който не яде, каквото той е забранил. Защото добре живее този, който вярва в Бога. Дървото на живота [234] се намирало като венец [посред рая], а дървото на познанието е било като пречка, като изпитание. Ако при съществуването на това дърво заповедта бъде опазена, то ти ще получиш венец. Виж колко красиви са били всички дървета в рая, които растели навсякъде иа него всички били натежали от [плодове] и само две по средата били поставени за изпитание и за награда, а всички останали наоколо служели за храна. Но разказа за престъплението и за дървото нека оставим за друг път. Сега да поговорим за това, което следва по нататък.

„Бог заведе всички животни при Адам.” [235] Нека еретиците слушат! Ти не се учудвай, дето всяка дума и всеки звук от речта са насочени към еретиците, [защото] по всяко време трябва да бъдат изобличавани тези, които въстават срещу царството на славата. „Камъните от стените ще завикат.” [236] Нито една дума от Писанието, казвам аз, или йота, или една чертица не оставя непорицани еретиците. Онези, които са се отметнали от владетеля на всичко, трябва да бъдат всячески оборвани. Забележи прочее колко чудна е била гледката! Адам стои и Бог подобно на слуга довежда [животните] при него.

„И доведе Бог животните.” [237] Тук обърни внимание не иа думата, а на нейния смисъл. Бог стои, а Адам дава наименованията. Бог довежда лъва и казва на Адам: кажи ми как мислиш ти да бъде наречен този? — да се нарича лъв. И казано е: Бог прие това. И после: това как да бъде [наречено]. То, казва [Адам], да се нарича бик. Добре го нарече. И така всяко едно от повиканите Бог нарече по същия начин. Защото Писанието казва: „той ги заведе при Адам, за да види как ще ги нарече, и както [човекът] ги назова, така да им бъде името” [238]. Забележи, като го създал по свой образ, дал на лицето му и чест, и ло този начин показва, че той наистина е образ на неговата премъдрост.

И виж чудното! Бог беше оформил предварително име-

284

ната [на животните], но ги заведе при Адам и по този начин показва, че решението на Адам отговаря на божията мисъл. Затова Писанието, като иска да покаже, че той ги нарекъл със същите имена, които са били определени предварително от Бога, казва: „и всяка жива душа, какта я беше нарекъл Адам, така ѝ беше името” [239], т. е. както той ги е нарекъл, такава е била и божията воля.

Но нека се върнем към [нашата] тема. Адам стои там, а Бог довежда при него животните и с това господарят не си нанася безчестие, макар Адам да е негов слуга. На когато еретиците чуят, че Христос ни довежда при Отца, веднага казват: „виждаш ли, че той е слуга”.

„Той доведе животните при Адам.” Слугата стои и решава, а господарят ги води. И Бог, довеждайки ги при Адам, не си нанася никакво безчестие. А като слушат, че Христос ни води при Отца, те бързат да го наричат слуга. Когато Спасителят казва: „никой не идва при Отца освен чрез мене” [240], еретиците веднага наострят ушите си или, по-вярно казано, ги изкривяват. Това, че Бог довежда животните при Адам, не означава, че му е слуга, а когато Бог довежда [човека] при Бога, трябва ли да бъде смятан заслуга? Но за да не би непознаването на думите [на Словото] да засили твоето объркване, аз искам да ти обясня [някои неща]. Аз зная, че както Синът [може] да доведе при Отца, така и Отец [може да доведе] при Сина. Защото, който е казал: „никой не идва при Отца ми, освен чрез мене”, той на друго място е допълнил: „никой не идва при мене, ако моят Отец небесен не го привлече” [241]. Но това, което казах и преди това, повтарям: че думата има значение поради своето съдържание. И тъй като на мнозина може да се е случило тогава да не са слушали, затова сега ще повторя. Помисли върху това: колко четвероноги има и не само четвероноги. Помисли за питомните, а след това и за дивите [животни], които са в планината, в равнината,за тези, които са в Галия и в Индия, и във всички страни на земята. [Помисли] за различните змии, за видовете и родовете птици, за всички пълзящи и плаващи, за всичко, което е в моретата и в езерата, и в реките — всичко е било заведено и на всичко Адам е дал име. На Бога е било така угодно и той одобрил всичките и безбройни имена. Само едно име е дадено от Бога, което той съобщи от небето. „Този е моят син възлюбен.” [242] Но еретиците не приемат този глас, който свидетелствува чрез това единствено име.

285

Тази е гласът, който е приел безброй [многото] имена и не ги е отхвърлил. Животните били доведени и им били дадени имена. [Адам] е стоял като цар. Когато се подбират коне за война, те се бележат с царския печат. Тъй като [на Адам] предстоеше да бъде предадена властта [над животните, Бог] го оставил сам да им даде имена, сякаш той е господарят.

Внимавай по-нататък. Едни от имената е дал Бог, а други — Адам. Бог е дал име на небето, на земята, на морето, на твърдта, на деня, на светлината, на нощта, на плода, на тревата, на сеното, на дървото. Той е назовал родовете, а не отделните форми. [243] Бог казва „птици”, [т. е. назовава] целия род, а Адам посочва имената: орел, теле, овца — единият формите, а другият родовете, за да не лъже словото на този, който е казал: „да сътворим човека по наш образ” [244]. Бог е дал имена на звездите — зорница или вечерница, плеади и орион, [245] всичко това е назовано от Бога. За това свидетелствува Давид, като казва: „който брои множеството звезди и на всички дава имена” [246]. Бог дава имена на небесните, а Адам — на земните неща. Бог назова небето, земята и всичко останало; той дава име на Адам, на огъня, той назовава и човека. А какво е назовал Адам? — животните. Адам използува необикновени [247] имена: кост, плът — когато говори за жената. „Това е кост от моите кости и плът от моята плът.” [248] Когато Бог го създаде, не е казано, че го е създал от кости и от плът. Бог казва арен [249], а Адам казва мъж; Бог казва тили, а Адам казва жена. И това е чудно, че той бе изпълнен със св. Дух и нещастникът не беше престъпил още закона, а беше изпълнен с даровете [на св. Дух]. Пророческият дух, за който говорих преди няколко дни пред вас, е бил изцяло в него. Той е знаел миналото, знаел е настоящето, знаел е и бъдещето, като да е вече настъпило. Костите не са вън от тялото. Но тъй като той е притежавал Духа, [е можел] да каже: „това сега е кост от моите кости” [250]. Адам е изрекъл това, което не беше видял. Какво означава това „сега?” Не това ли, че като вижда изведнъж жената, казва „сега” и познава, че това е ново дело и че тя е от него [взета]?

„Кост, казва той, от моите кости.” Откъде е можел да знае , ако това не му е бил разкрил св. Дух? И защо той [казва] първо кост и след това плът? Защото [Бог] е взел лърво реброто от него. Това е казано: „да се нарича жена,

286

понеже е взета от мъжа” [251]. Той известява миналото, разкрива настоящето и предсказва бъдещето. „Ще остави човек баща си и майка си.” [252] След като не е имало още женитба, как тогава [се говори] за бащи и майки? Нека еретиците отново да чуят! Бог искал да създаде жена на Адам. „[Тогава] той му даде дълбок сън и той заспа.” [253] Всяка божия дума е вечен закон за природата. От самото начало ни дава да разберем, че човекът трябва да бъде отделен от творението. „И Бог даде на Адама сън.” Чудно нещо! Така той посочва времето, когато се е състояла женитбата. Сънят е означен като изстъпление, понеже човекът [в това състояние] като че е извън себе си. Душата е в него и в същото време не е в него, не чува и не разбира, чува и не чува [нищо]. Както казахме днес, когато [човекът] бъде обхванат от дълбок сън, той като че ли е извън действителността, така и душата, когато е в екстаз, не чувствува нищо.

Казано е: „и той заспа и Бог взе едно от неговите ребра”. Нека да попитаме еретиците: как Бог е взел [реброто]? Как Адам не е почувствувал болка? Нали и един косъм да бъде откъснат от тялото ни, ние изпитваме болка. Макар сънят ни да е дълбок, болката ни събужда. [А от него] се взима такава част, изважда се цяло ребро и въпреки това той не се събужда. Бог не го е взел със сила, за да не събуди [спящия]; и не е разтворил [гърдите] му. Писанието, като подчертава бързината на твореца, казва: „той взе”. Нарушено било естественото цяло, но той не почувствувал нищо. [Творецът] е взел от него реброто така, както бе взел и пръстта. Ако един бе дал реброто, а друг го вземаше, тогава би се получило разногласие. Щом пък цялото е разрушено от този, който го е създал, то той след като е знаел как да го създаде, е знаел и как да го раздели.

„Той взе реброто и на негово място постави плът.” Откъде е взел плът, за да го запълни? От друго тяло ли е изтеглил той плътта? Но всяка плът, която се взима по този начин, става по-тънка. Как е запълнил той [това място]? За плът говорим и въпреки това не разбираме [въпроса]; за Бога говорим, а се опитваме с всички средства [да го изследваме].

И Бог от реброто, което бе взел от Адама, създаде жената! Откъде у реброто дойдоха очите; откъде сърцето с неговия гняв; откъде езикът с неговия говор. Как е могло от реброто да бъде направен стомахът; как от ребро-

287

то е бил създаден дробът — как е станало това, ти не можеш да проумееш, а се опитваш да познаеш твореца. Във всичкото това ти трябва да откриваш образа [255] на Христа. Бог не е взел реброто, преди да приспи Адама. Защо? Защото от реброто щеше да дойде грехът,който чрез жената влезе в човека. Спасителят дойде и от реброто си даде вода и кръв [256] — водата, която измива греховете, и кръвта, чрез която ни разкрива тайната. Виж [каква] тайна! Когато Адам спеше, бе взето [едно от неговите] ребра. Когато настъпи времето за сън на Христовото тяло, реброто се разтвори, та чрез [това разтваряне] да се изкупи старата скръб чрез новата вест. Имам пред вид съня на кръста, [т. е. смъртта на Христа].

[Бог] от реброто създаде жената и я доведе при Адам. [257] Какво човеколюбив! Колко неща той твори и създава и върши добрини! При Адам довежда животните, при него довежда и жената. Понеже Адам е сирак, т. е. няма баща и майка, и Ева като девица не е имала нито баща, нито майка, които да сторят това, то Бог изпълнява ролята на баща и на майка. Обърни внимание на закона! Всяка божия дума още от самото начало е била закон за природата. Бог довежда жената при мъжа и това става закон. И до ден днешен жената бива водена при мъжа, а не мъжът при жената. Той ги събра двамата. И „те бяха голи и не се срамуваха” [258]. Правилото остана, законът зове. Мъжът се срамува от всички освен от собствената си жена; от всички се срамува жената освен от собствения си мъж. И това казвам според закона. Причината, поради която те не се срамуват, е следната: те бяха обвити в безсмъртие и облечени в слава. Славата не им позволявала да видят своята голота. Тя покривала голотата им. Но къде сега мога да видя гол човек, който да не се срамува? — Ще го намеря в Христа. Петър и Йоан отишли при гроба да търсят тялото и не го намерили. Те намерили дрехите свити, за да стане явно, че след възкресението на Христа се връща първоначалният образ на Адам — остава без дрехи, но не е гол, а облечен. Христос възкръсна и съблече дрехите, з които се бе облякъл Адам. Той бил гол и въпреки това не изглеждал да е гол. След възкресението жените виждат съблечените дрехи. Марта и Мария го виждат и познават и се втурват към него, но гол не го виждат. Откъде е взел той дрехите, в които се е облякъл? [Та нали едните] бяха в гроба, а първите бяха разделили [помежду си] войниците?

288

Откъде бе взел той дрехи да се облече? Как може да бъде гол и в същото време да не е гол?

И те видяха дрехите и покривалото му, поставени на едната страна, а кърпата, с която бе покрита главата на Спасителя, поставена настрана, за да се види, че възкресението не е станало с шум. И понеже юдеите искали да разпространят мълвата, че той е бил откраднат от учениците му, говорят, че уж затова е оставил дрехите си в гроба. Който краде мъртвец, той го краде заедно с дрехите. Вижда се, че Спасителят е излязъл из гроба, както Йосиф из къщата на Потифар [259]. Но забележи, че има и разлика. След възкресението гол бе Христос, но гол бе и Петър. Но единият беше безсмъртен, а другият — смъртен. Иисус стоеше гол край морето, но облечен в своята слава. „И рече, чеда, имате ли нещо за ядене.” На това те му отговориха: „нямаме нищо, но не го познаха.” И той каза: „хвърлете мрежата отдясно на кораба.” Те я хвърлиха и уловиха много (риба). Тогава Йоан го позна и каза на Петър: „това е Господ.” [260]

О велико чудо! По гласа те не го познаха, а по делата му го познаха . И казано е: „и Петър взе своята дреха, защото беше гол.” [261] Смъртното тяло познава срама, а безсмъртното не познава срам.Но този, който ни е облякъл в слава,който е облякъл целия свят в нетление,него молим ние да ни облече с вяра и надежди, в спасението и в славата Христова. Нека го прославим заедно с Отца и св. Дух сега и всякога и през всички векове — Амин.