Манасиева летопис: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Манасиевата летопис'' е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател [[Константин Манасий]]. Оригиналният текст е [[поезия|в мерена реч]] и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития [[от сътворението на света]] до началото на управлението на византийския император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). |
'''Манасиевата летопис''' или '''Манасиевата хроника''' е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател [[Константин Манасий]]. Оригиналният текст е [[поезия|в мерена реч]] и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития [[от сътворението на света]] до началото на управлението на византийския император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). |
||
Преводът е направен в немерена реч, в периода [[1335]]-[[1345]] година по заповед на цар [[Иван Александър]] (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 [[препис]]а. |
Преводът е направен в немерена реч, в периода [[1335]]-[[1345]] година по заповед на цар [[Иван Александър]] (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 [[препис]]а. |
||
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]] |
||
== Известни |
== Известни преписи == |
||
=== Московски препис === |
=== Московски препис === |
||
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в [[Москва]]. |
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в [[Москва]]. |
||
Версия от 12:18, 11 юни 2009
Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118).
Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Известни преписи
Московски препис
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в Москва.
Ватикански препис
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. Една трета от миниатюрите са посветени на събития от българската и руската история, на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите две трети са заети от изгубения днес византийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.
Тулчански препис
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция. Днес се намира в Санкт Петербург.
