Клавесин

Италиански клавесин

Клавесин (от френски clavecin) или чембало (от италиански cembalo) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти.

Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.

Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога - три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често - форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.

Историческо развитие

Клавесинът се счита за предшественик на пианото. Най-използван е в произведенията от епохата на Барока — от 16 до края на 18 век. Клавесинът може да има един или два мануала, клавишите на които опъват различни по дължина струни. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на тембъра. Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква.

Разновидности

• Вирджинал
• Спинет - малък клавесин, с един мануал, употребяван преди всичко в домашна музика през XV - XVII век.

Вижте също

• Клавиорганум - инструмент, комбиниращ чембало и орган

Шаблон:Link FA