Теория на обектните отношения: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Нова страница: {{психоанализа}} '''Теорията на обектните отношения''' е психодинамична теория вътре в [[Психоан… |
SilvonenBot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fi:Objektisuhdeteoria |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
[[en:Object relations theory]] |
[[en:Object relations theory]] |
||
[[es:Teoría de la relación de objeto]] |
[[es:Teoría de la relación de objeto]] |
||
[[fi:Objektisuhdeteoria]] |
|||
[[fr:Théorie de la relation d'objet]] |
[[fr:Théorie de la relation d'objet]] |
||
[[he:תאוריית יחסי אובייקט]] |
[[he:תאוריית יחסי אובייקט]] |
||
Версия от 17:04, 16 юни 2009
| Част от статиите на тема |
| Психоанализа |
|---|
| Концепции |
| Важни личности |
| Важни произведения |
| Училища на мисълта |
Теорията на обектните отношения е психодинамична теория вътре в психоаналитичната теория. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като изристваща в отношениеята между реалните други в обкръжаващата среда. "Обектите" в името на теорията се свързват с и с реалните други в света на някой, и с интернализираните образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени с опит, но често продължават да упражняват влияние по време на живота. Терминът "обектни отношения" е формално измислен от Фейърбеърн през 1952,[1] но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък.[2] Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50те от британските психолози Роналд Феърбеърн, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Хари Гънтрип и други.
Обектите отначало са схващани в детската психика чрез техните функции и се обозначават като "частични обекти". Гърдата, която храни гладното бебе е "добрата гърда". Гладното бебе, което не намира гърда е във връзка с "лошата гърда". Чрез повторяемо преживяване вътрешните обекти са формирани от модели, изплуващи в нечие субективно преживяване на грижата от страна на обкръжаващата среда. Тези интернализирани образи може да бъдат или да не бъдат точни изображения на сегашните, външни други.
Теория на обектните отношения на Клайн
Несъзнателна фантазия
Клайн нарича психологическите аспекти на инстинктивно несъзнателно "фантазия" (на английски с "phantasy", за да го разграничи от думата "fantasy"). Фантазията е даден психичен живот, който се движи навън към света. Тези образи-потенциали са дадени априори с нагони и евентуално позволяват развитието на по-сложни състояния на душевния живот. Несъзнателната фантазия на изплуващия душевен живот на детето е модифициран от околната среда като детето има контакт с реалността[3].
От момента, когато детето започне да взаимодейства с външния свят, то е заето в тестването на своите фантазии в реална обстановка. Искам да подскажа, че произхода на мисленето лежи в този процес на тестване на фантазията срещу реалността; това е, такова мислене, което не само е контрастирано с фантазията, но е основано и произлиза от нея.[3]
Ролята на несъзнаваната фантазия е същността в развитието на капацитета на мисленето. В термините на Уилфред Бион образа на фантазията е предварителна представа, която не е мислене докато преживяването не се комбинира с реализацията в света на опита. Предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да заемат форма като концепция, която може да бъде мислене.[4][5][6] Класически промер за това се крие във вглеждането на детето в зърното в първите часове на живота. Обезпечаването на зърното доставя реализацията в света на опита и чрез това време, чрез повторяемо преживяване, предварителната представа и осъзнаването се комбинират, за да създадат концепция. Капацитета на душевността строи върху предишни преживявания като обкръжаваща среда и детето взаимодействат.
Източници
- ↑ Fairbairn, W.R.D., (1952). Psychoanalytic Studies of the Personality. London: Routledge and Kegan Paul, 1981.
- ↑ Ogden, T. (2005). This Art of Psychoanalysis: Dreaming undreamt dreams and interrupted cries. NY: Routledge. (p. 27).
- ↑ а б Segal, Hanna. The work of Hanna Segal: A Kleinian approach to clinical practice. New York, NY, Jason Aronson, 1981. ISBN 9780876684221.
- ↑ Bion, W. (1962) "A theory of thinking". In Second thoughts: Selected papers on psycho-analysis (pp. 111–119). London: Karnac. 1967
- ↑ Bion, W. (1977). Two papers: The grid and caesura. Karnac: London.
- ↑ Ogden, T. (1990). The matrix of the mind: Object relations and the psychoanalytic dialogue. Lanham, MD: Aronson.
Външни препратки
- Object Relations Theory, Psychology Department, Sonoma State University
- Object Relations Theory and Therapy
- Melanie Klein Obituary
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Object relations theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.
