Аритмия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: sv:Arytmi
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
[[lt:Aritmija]]
[[lt:Aritmija]]
[[new:कार्डियाक अरिदमिया]]
[[new:कार्डियाक अरिदमिया]]
[[nl:Hartritmestoornis]]Аритмия е нарушение на сърдечния ритъм. Усеща се като сърцебиене. Много хора, почти всички, на моменти усещат сърдечните си удари. Трябва ли да се безпокоим от това? Зависи. Аритмията за сърдечните заболявания е като температурата за други заболявания. Колко е опасна една температура зависи не от нея, а от заболяването на което е проява. Например температура от детска инфекция е обикновено невинна, докато същата температура, но причинена от тумор е опасна. Същото е с аритмиите. Ако сърцебиенето е на фона на органично здраво сърце, то е невинно. Ако сърцебиенето е на фона на остър миокарден инфаркт, то е много опасно.
[[nl:Hartritmestoornis]]

Напълно здрави хора могат в отделни моменти да имат сърцебиене. То не показва, че са болни, то показва, че са живи. Не случайно поетите описват любовните вълнения като сърдечни (дай боже всекиму). Дори здравите новородени могат да имат прескачания на сърцето.

Как един отделен човек да разбере колко е опасна неговата аритмия? Ако този човек има запазен функционален клас, рискът е по – нисък. Под добър функционален клас се разбира пациентът да може да извършва физически усилия без оплаквания. Например ако болният може да изкачи повече от 3 етажа по стълбите без почивки неговият функционален клас е добър и неговото сърцебиене е по-малко опасно. Ако не може да изкачи и един етаж без почивка, функционалният му клас е лош и неговата аритмия е опасна.

Друг критерии по който се ориентираме е наличието на гръдна болка преди или по време на сърцебиенето. Тя показва, че това сърце не е здраво.

При поява на сърцебиене е добре да обърнем внимание колко пъти в минута бие сърцето ни в този момент. Някои хора усещат сърцебиене, когато сърцето им бие по-бързо, други усещат сърцебиене когато сърцето им бие по-бавно, а при трети сърдечната честота не е променена, а те усещат само по-силни удари.

Сърцето на здравите хора бие от 50 до 100 пъти в минута. Ако бие по-бързо от 100 удара в минута, това се нарича тахикардия. Ако бие по-бавно от 50 пъти в минута, се нарича брадикардия.

Когато пациентът има тези оплаквания пред лекаря, ме се прави обикновена електрокардиограма и на нея се вижда за какво се касае. Ако обаче пациентът получава пристъпи от тази аритмия в случаен момент, например късно вечер, рано сутрин, то тогава се слага Холтер ЕКГ. Това е апарат, голям колкото уокмен, които като него се носи на колана на кръста. Само че жиците, които излизат от него не отиват в слушалки на ушите, а отиват в електроди залепени на гърдите. Арата се носи един или понякога два дни и записва непрекъснато сърдечната активност. Така може да се види в моментите на сърцебиене каква е електрокардиограмата. Така че Холтер ЕКГ е апарат за регистриране на стандартна електрокардиограма в нестандартен момент. Записът от апарата се разчита с помощта на компютър, така че 24 часовия електрокардиографски запис да бъде видян от лекаря за половин – един час.

Трябва ли всяка аритмия да се лекува? Не! Много от лекарствата за лечение на аритмиите са по-опасни от самата аритмия! При невинните аритмии е най-добре пациентът да бъде успокоен, а не да му се дават хапчета.

Обратно при някои от опасните аритмии, само лекарствата не стигат. Тогава под кожата на пациента се имплантират устройства на батерия, от които тръгват жици до сърцето. Електрониката на тези устройства подава ток от батерията към сърцето по нужния начин, така че сърдечния ритъм да е нормален.
[[no:Arytmi]]
[[no:Arytmi]]
[[pl:Zaburzenia rytmu serca]]
[[pl:Zaburzenia rytmu serca]]

Версия от 19:00, 17 юни 2009

Аритмията е силно нарушение на сърдечния ритъм. Понякога при силно отклонение от нормите се налага поставяне на изкуствен стимулатор на сърдечната дейност - пейсмейкър, изпращащ слаби електрически импулси.

Шаблон:Медицина-мъничеАритмия е нарушение на сърдечния ритъм. Усеща се като сърцебиене. Много хора, почти всички, на моменти усещат сърдечните си удари. Трябва ли да се безпокоим от това? Зависи. Аритмията за сърдечните заболявания е като температурата за други заболявания. Колко е опасна една температура зависи не от нея, а от заболяването на което е проява. Например температура от детска инфекция е обикновено невинна, докато същата температура, но причинена от тумор е опасна. Същото е с аритмиите. Ако сърцебиенето е на фона на органично здраво сърце, то е невинно. Ако сърцебиенето е на фона на остър миокарден инфаркт, то е много опасно.

Напълно здрави хора могат в отделни моменти да имат сърцебиене. То не показва, че са болни, то показва, че са живи. Не случайно поетите описват любовните вълнения като сърдечни (дай боже всекиму). Дори здравите новородени могат да имат прескачания на сърцето.

Как един отделен човек да разбере колко е опасна неговата аритмия? Ако този човек има запазен функционален клас, рискът е по – нисък. Под добър функционален клас се разбира пациентът да може да извършва физически усилия без оплаквания. Например ако болният може да изкачи повече от 3 етажа по стълбите без почивки неговият функционален клас е добър и неговото сърцебиене е по-малко опасно. Ако не може да изкачи и един етаж без почивка, функционалният му клас е лош и неговата аритмия е опасна.

Друг критерии по който се ориентираме е наличието на гръдна болка преди или по време на сърцебиенето. Тя показва, че това сърце не е здраво.

При поява на сърцебиене е добре да обърнем внимание колко пъти в минута бие сърцето ни в този момент. Някои хора усещат сърцебиене, когато сърцето им бие по-бързо, други усещат сърцебиене когато сърцето им бие по-бавно, а при трети сърдечната честота не е променена, а те усещат само по-силни удари.

Сърцето на здравите хора бие от 50 до 100 пъти в минута. Ако бие по-бързо от 100 удара в минута, това се нарича тахикардия. Ако бие по-бавно от 50 пъти в минута, се нарича брадикардия.

Когато пациентът има тези оплаквания пред лекаря, ме се прави обикновена електрокардиограма и на нея се вижда за какво се касае. Ако обаче пациентът получава пристъпи от тази аритмия в случаен момент, например късно вечер, рано сутрин, то тогава се слага Холтер ЕКГ. Това е апарат, голям колкото уокмен, които като него се носи на колана на кръста. Само че жиците, които излизат от него не отиват в слушалки на ушите, а отиват в електроди залепени на гърдите. Арата се носи един или понякога два дни и записва непрекъснато сърдечната активност. Така може да се види в моментите на сърцебиене каква е електрокардиограмата. Така че Холтер ЕКГ е апарат за регистриране на стандартна електрокардиограма в нестандартен момент. Записът от апарата се разчита с помощта на компютър, така че 24 часовия електрокардиографски запис да бъде видян от лекаря за половин – един час.

Трябва ли всяка аритмия да се лекува? Не! Много от лекарствата за лечение на аритмиите са по-опасни от самата аритмия! При невинните аритмии е най-добре пациентът да бъде успокоен, а не да му се дават хапчета.

Обратно при някои от опасните аритмии, само лекарствата не стигат. Тогава под кожата на пациента се имплантират устройства на батерия, от които тръгват жици до сърцето. Електрониката на тези устройства подава ток от батерията към сърцето по нужния начин, така че сърдечния ритъм да е нормален.