Демократическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:20, 18 юни 2009

Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История

Краят на 19 век и началото на 20 век

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.

Периодът между двете световни войни

През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.

След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство забранява партията.

Възстановената Демократическа партия

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 - Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991-1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997-2001).

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Участия в правителства

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 — 3 януари 1902) — коалиция с Прогресивнолибералната партия

Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 — 18 септември 1910) — самостоятелно

Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 — 29 март 1911) — самостоятелно

Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 — 17 октомври 1918) — коалиция с Радикалдемократическата партия

Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 — 28 ноември 1918) — коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 — 7 май 1919) — коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 — 22 септември 1923) — коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП

министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Янко Стоянчов

Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 — 12 октомври 1931) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 — 7 септември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 — 31 декември 1932) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 — 19 май 1934) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 — 9 септември 1944) — коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия

Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 — 30 декември 1992) — в състава на коалицията СДС

Правителство на Иван Костов (21 май 1997 — 24 юли 2001) — в състава на коалицията ОДС

Лидери

1886-1903: Петко Каравелов
1903-1938: Александър Малинов
1938-1947: Никола Мушанов
1989-1990: Борис Кюркчиев (* 1908 - † 2002)^[1]
1990-2000: Стефан Савов
2000-...: Александър Праматарски

Видни дейци

Източници

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]

↑ Биография на Борис Кюркчиев

Външни препратки

[1] Биография на Борис Кюркчиев

[1]

@@ Ред 177: / Ред 177: @@
 [[Категория:Либерални партии]]
-[[de:Demokraticeska Partija]]
+[[de:Demokratitscheska Partija]]
 [[en:Democratic Party (Bulgaria)]]
 [[fr:Parti démocrate (Bulgarie)]]