Иван Попхристов

Иван /Ванката/ Райчев поп Христов е изявен габровски военен и революционер, борил се за освобождението на България от турско робство.

Биография

Роден на 25 септември 1843 г. в Габрово.

Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на Тодор Бурмов и е един от най-изявените му ученици.

Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат Райчо Попхристов /също революционер/ в Плоещ /Румъния/, за да продължи образованието си.

Неговият брат го изпраща в Москва като стипендиант на Московския славянски факултет. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.

По препоръка на неговия вуйчо Иван Грудов постъпва като извънреден юнкер в Александровския сиротски кадетски корпус и завършва военно училище в Москва със звание прапорщик.

Постъпва на военна служба в ХVІ Драгунски Нижегородски полк. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в походи и боеве за покоряването на Кавказ. Награден е със сребърен медал.

През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за Цариград. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише д-р Петър Цончев, като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в Габрово. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.

В началото на 1869 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.

Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник "Народност", орган на Tайния революционен комитет в Букурещ. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов.

Други трудове

• Написал е брошурата "Раните на Българско", издадена от Тайния революционен комитет и преведена на френски език.
• "Военно съчинение за воденето на боя", което не е отпечатано.
• Заедно с Хаджи Димитър и Стефан Караджа влиза в състава на Привременното правителство в Балкана и подписва прокламация към българския народ, историческото писмо до Султан Абдул Азис и това до представителите на Великите сили в Цариград от от м. юли 1868 г.

Последните дни от живота му

• На 04 юли 1868 г. Ванката п. Христов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума.
• На 05 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на Отечеството. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.
• На 09 юли 1868 г. е ранен в крака при боевете край Вишовград, но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
• На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен.

Ванката п. Христов остава в историята на България като първият български поручик на първата българска войска преди Освобождението.

Както пише д-р Петър Цончев, след като научил за геройската смърт на своя приятел от Москва, Любен Каравелов му посвещава следните строфи:

        "Ти реши, о брате,            Ти изпълни вече     
         Отвъди да стъпиш,            Длъжностите свои
         Майка да избавиш,            И показа пътя
         Народ да откупиш.            На другари твои.

         Ти умря юнашки               Скоро щат тия
         За своето племе              Да ти бъдат гости
         И посея редом                И щат да положат
         За свобода семе.             И своите кости."

Източници

• Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996,с.701-704;
• Енциклопедия България, т.5,С,1986г.,с.377;
• Славейков П.Р., Габр.учи,с48;
• Бобчев Ил. "По кървавите дири"С.1928г.,с.36;
• Гл.в-к "Дунавска зора", бр.35,юли 1868г.,Браила;