Формална логика

Формална логика е термин на Кант, с който традиционната логика — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традициата с учението за понятието и учението за съждението, — се различава от развитата от самия Кант т.нар. "трансцендентална логика", в която се обръща внимание не само на логическата "форма", но и на предмета, т.е. "съдържанието" на познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия Аристотел. (При Хегел в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша "спекулативна" или "съдържателна" логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб Фреге обаче довеждат до революция — и неподозирани дотогава разширения — на "формалната логика" в края на ХІХ век. За да се различава тази "нова" логика (модерната логика) от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за "формална логика", но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са "символна логика", "математическа логика" и "логистика" (последното обаче не се изпозва вече).

Всички тези наименования имат, разбира се, своето основание, но те съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на "стерилността" на старата логика, те създават впечатлението за наличието на принципна граница между предметната област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение "математически логици" (Шолц, Лукашевич, Бохенски) се налага на свой ред да доказва, че създадената от Аристотел и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логическите изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката "модерна" и "традиционна" логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своите приложимост, точност, обоснованост и ред други неща, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на т.нар. силогистика, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: класическата пропозиционална и предикатна логика.

Самото традиционно говорене за "логическа форма" (включително и Кантовото) обаче е най-малкото дотолкова проблематично от съвременна гледна точка, доколкото понятието за логическа форма получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез приложението на т.нар. метод за формализация (който се състои, най-общо казано, в един метод за заместване на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на променливи и употребата на специални символи за получаващите се при този анализ логически константи).

Източници

• Полименов, Т.: "Същинската разлика между традиционната и модерната логика", в: сп. Философия 3 (2007), с. 50–58.
• Bocheński, J. M.: Formale Logik. Freiburg / München, 1956 (⁵1996).
• Scholz, H.: Abriß der Geschichte der Logik. Freiburg / München, 1931 (²1959).