Одоакър

Одоакър.

Царството на Одоакър, 480 г.

Ромул Августул предава короната 476 г.

Одоакър или Одоакер (Одоакер, Odoacer, Odovacer, Odoacar, Odovacar, лат. Odovacrius; * ок. 433, † вер. 15 март 493 в Равена) е западноримски офицер (вероятно от германски произход) и след премахване на Ромулус Аугустулус през 476 г. крал на Италия (lat: Rex Italiae).

Одоакър е син на Едекон (Edekon, Edika), който е на служба, в най-блзкия кръг, при хунския крал Атила и жена му от племето на скирите. Одоакър ръсте в двора на Атила. Той е арианец и изглежда неграмотен.

Одоакър служи в охраната на западноримския император Антемий (Anthemius).

След като генерал Флавий Орест през 475 г. изпъжда последният легитимен император на Западен Рим Юлий Непот и издига своя син Ромул Августул за император, варварските помощни трупи (федерати) с водач Одоакър се бунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.

Понеже почти няма регулерни западноримски трупи и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на 22 август 476 г. Одоакър за крал.

Одоакър убива края на август 476 г. Орест, малко след това и неговия брат. Смъква Ромул като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в Константинопол, че западът няма нужда от свой Август и се подчинява на източно римския император. Веднага се обявява сам за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източно римският император Зенон го признава като независим управител на Италия под източно римска защита.

Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите германи (преди всичко херули, скири и тюринги), оставя обаче римската правна и данъчна система, римското управление и сената непокътнати (интакт). Той сече монети.

През 477 г. Одоакер взема под наем от вандалите Сицилия. 481 г. завоюва Далмация и 488 г. разрушава царството на ругите в Норик. Неговият брат Хунулф преселва романското население от северните граници.

От 488 г. Одоакър има стълковления с настъпващите от Балкана остготи, които са подпомагани от Източен Рим, където не харесват завоюването на Далмация от Одоакър. Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига своя син Тела през 490 г. за антиимператор („Цезар“).

След неуспехи през 489 г. на Изонцо, след това при Верона и на 11 август 490 г. на Ада) и дълга обсада в Равена, сключва с след Гарвановата битка през 493 г. с остготския крал Теодорих Велики на 27 февруари 493 г. примирие, най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в Галия, убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.

Вижте също

• Herwig Wolfram: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd. 21, S. 573–575.
• Odoacer