Никола Станчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
{{БОШ}} |
{{БОШ}} |
||
[[Категория:Български борци|Станчев, Никола]] |
|||
[[Категория:Български олимпийски шампиони|Станчев, Никола]] |
|||
{{спортист-мъниче}} |
|||
Никола Станчев - първият |
|||
Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56 |
|||
Първият винаги |
|||
се помни. Неза- |
|||
висимо дали |
|||
става дума за |
|||
изобретение, научно |
|||
или географско откри- |
|||
тие, литература или |
|||
спорт. Затова България |
|||
винаги ще помни своя |
|||
първи герой. Този, от |
|||
когото започна златното |
|||
ни олимпийско броене. |
|||
Този, който направи не- |
|||
мислимото в Мелбърн |
|||
през 1956-а и взе злато- |
|||
то, когато почти всички |
|||
го бяха отписали. |
|||
Борецът Никола Стан- |
|||
чев и неговият подвиг |
|||
на тепиха в Мелбърн в |
|||
кат. 79 кг на свободния |
|||
стил сложиха началото |
|||
на златния летопис на |
|||
българските олимпийци. |
|||
Станчев е роден на |
|||
11 септември 1930 г. в |
|||
село Твърдица, Бургас- |
|||
ко. Според неговия тре- |
|||
ньор в Мелбърн - мла- |
|||
дия тогава Райко Пет- |
|||
ров, Никола Станчев е |
|||
самобитен талант, нау- |
|||
чил техниките, наблю- |
|||
давайки многобройните |
|||
народни борби в Стран- |
|||
джанския край. |
|||
Началото в Мелбърн |
|||
е повече от добро за |
|||
юначния странджанец. |
|||
Той печели срещу гру- |
|||
зинеца Схиртладзе, от |
|||
когото три пъти е губил |
|||
преди това. Самият |
|||
Станчев обаче разкри- |
|||
ва, че последната побе- |
|||
да на Схиртладзе срещу |
|||
него направо му е била |
|||
подарена от съдиите. |
|||
Това се случило по вре- |
|||
ме на Световната купа в |
|||
Москва. |
|||
И когато всички в на- |
|||
шия лагер в Мелбърн |
|||
очакват след успеха |
|||
срещу грузинеца побед- |
|||
ната серия да продъл- |
|||
жи, следва студеният |
|||
душ - поражение с туш |
|||
от японеца Кацурамото. |
|||
Тази загуба като че ли |
|||
слага край на всички на- |
|||
дежди, защото, за да |
|||
стигне до финала и да |
|||
стане шампион, Стан- |
|||
чев трябва да бие всич- |
|||
ките си съперници с |
|||
туш. |
|||
Трите му схватки след |
|||
двубоя с Кацурамото |
|||
(или Куцото рамо, както |
|||
го нарича тогава Петко |
|||
Сираков, мир на праха |
|||
му) влизат в митология- |
|||
та. |
|||
Силата, волята и |
|||
майсторството на стран- |
|||
джанеца, както и такти- |
|||
ката в отделните срещи, |
|||
изработена от Райко |
|||
Петров, донасят първо- |
|||
то златно олимпийско |
|||
отличие на България. |
|||
Пръв усеща плещите |
|||
си залепени за тепиха |
|||
западногерманецът |
|||
Щер, същата съдба спо- |
|||
летява след това и шве- |
|||
да Лимбланд. Не се раз- |
|||
Някои чуждестранни |
|||
журналисти дори ги на- |
|||
рекоха “големите артис- |
|||
ти”. И с право. Защото |
|||
противниците, които ос- |
|||
таваха, бяха невероятно |
|||
силни. Срещу тях не бе |
|||
достатъчно само да си |
|||
силен и да гориш от же- |
|||
лание. Можеха да бъдат |
|||
победени единствено с |
|||
тактика. |
|||
И тази тактика бе раз- |
|||
работена и изпълнена |
|||
блестящо от тандема |
|||
Райко Петров-Никола |
|||
Станчев. |
|||
В двубоя си срещу за- |
|||
падногерманеца Щер |
|||
Никола Станчев играе |
|||
хитро. Като че ли изпол- |
|||
зва тактиката “умрялата |
|||
лисица”. От неговата |
|||
борбеност, от стръвта |
|||
му към атаката няма и |
|||
следа. Изглежда дори |
|||
уплашен - като че ли се |
|||
пази. От светкавичните |
|||
му гмуркания няма и по- |
|||
мен. За всички специа- |
|||
листи изходът от този |
|||
двубой е повече от |
|||
ясен. С такава борба |
|||
загубата на българина е |
|||
неизбежна, мислят си |
|||
те. |
|||
Минутите текат, но |
|||
промяна няма. |
|||
Та това е лесна пляч- |
|||
ка, сякаш в този момент |
|||
си мисли Щер, защото в |
|||
тактиката му на задър- |
|||
жане, която му осигуря- |
|||
ва достатъчната за него |
|||
равна среща, започва |
|||
да се проявява стремеж |
|||
към активност. Защо да |
|||
не премачка бързо уп- |
|||
лашения си съперник? |
|||
Изкушението е наис- |
|||
тина голямо. И германе- |
|||
цът не издържа и тръгва |
|||
да атакува. Никола |
|||
Станчев дори го поощ- |
|||
рява в това му намере- |
|||
ние, като отстъпва. |
|||
Но българинът чака |
|||
точно това. Отклонил |
|||
вниманието си от защи- |
|||
тата, Щер отново се |
|||
хвърля да атакува. Това |
|||
е мигът на истината - ка- |
|||
то мълния българинът |
|||
се впуска в краката му. |
|||
Секунда по-късно гър- |
|||
бът на Щер изплющява |
|||
върху тепиха, затиснат в |
|||
могъщата прегръдка на |
|||
великия странджанец. |
|||
Сам зашеметен от ус- |
|||
пеха или може би в же- |
|||
ланието да изиграе ро- |
|||
лята си докрай, той про- |
|||
дължава да държи ту- |
|||
ширания вече против- |
|||
ник. Съдията със знаци |
|||
трябва да го убеждава, |
|||
че всичко е свършило, |
|||
че победата е негова... |
|||
Прологът към златния |
|||
медал, режисиран от |
|||
Райко Петров и изпъл- |
|||
нен със забележителна |
|||
артистичност и майстор- |
|||
ство от Никола Станчев, |
|||
завършва с невероятен |
|||
успех. И овации. Но “пи- |
|||
есата” има още две |
|||
действия. Главна роля в |
|||
първото, разбира се, е |
|||
на шведа Линдблад. |
|||
Ето какво пишат пра- |
|||
тениците на “Народен |
|||
спорт” за тази схватка: |
|||
“Такава изтощителна |
|||
борба малцина бяха |
|||
виждали. Накрая и два- |
|||
мата бяха изчерпали си- |
|||
лите си до такава сте- |
|||
пен, че само ако имаше |
|||
някой да ги побутне, |
|||
щяха да рухнат на тепи- |
|||
ха. Само искрица сила |
|||
бе нужна за победата! |
|||
Искрица само!... Намери |
|||
я Станчев! Кой знае от |
|||
кое кътче на коравата |
|||
му странджанска душа |
|||
се появи тя, за да плам- |
|||
не последното усилие. |
|||
Шведът бе туширан! |
|||
Двамата борци лежаха |
|||
в изнемога и само по си- |
|||
яещото от щастие изпо- |
|||
тено лице на българина |
|||
можеше да се познае |
|||
кой е победителят...” |
|||
Финалът срещу аме- |
|||
риканеца Ходж е една |
|||
неповторима схватка. |
|||
За да бъдеш победител |
|||
в нея, трябва да прите- |
|||
жаваш не само сила и |
|||
техника. Трябва да |
|||
имаш и |
|||
стоманена |
|||
воля, и |
|||
непреклонен дух |
|||
Има ги обаче само |
|||
един от двамата борци - |
|||
българският. В този дух |
|||
и тази воля се блъскат |
|||
могъщите вълни на не- |
|||
отразимите атаки на |
|||
Ходж и се превръщат в |
|||
облаци воден прах. С |
|||
тях Никола Станчев на- |
|||
мира пролуките в отбра- |
|||
ната на съперника. За |
|||
да го облее накрая |
|||
златният блясък на по- |
|||
бедата. Първата във ве- |
|||
ликата спортна история |
|||
на България. |
|||
“В Мелбърн българс- |
|||
ките борци бяха още не- |
|||
познати на света - ще |
|||
разказва по-късно проф. |
|||
Райко Петров. - Те оба- |
|||
че не се смутиха от |
|||
гръмката слава и титли- |
|||
те на своите съперници, |
|||
от необичайните усло- |
|||
вия на големите състе- |
|||
зания. Примерът на на- |
|||
шите пионери заслужа- |
|||
ва да се припомня вина- |
|||
ги. Най-високия връх |
|||
достигна Никола Стан- |
|||
чев. След неприятната |
|||
загуба с туш от Кацура- |
|||
мото той трябваше да |
|||
побеждава само с туш. |
|||
Такава възможност съ- |
|||
ществува само в теория- |
|||
та. Вярата и дързостта |
|||
на могъщия странджа- |
|||
нец бяха толкова силни, |
|||
че |
|||
превърнаха |
|||
невероятното |
|||
във факт |
|||
Пътят до първата |
|||
олимпийска титла ще |
|||
остане за България ви- |
|||
наги един от най-ярките |
|||
примери в спортната ни |
|||
героика... Българските |
|||
борци в Мелбърн не бя- |
|||
ха по-силни и по-школу- |
|||
вани от именитите си |
|||
противници. Те обаче |
|||
носеха в себе си силата |
|||
на духа, закален в на- |
|||
родните борби.” |
|||
Олимпиадата в Мел- |
|||
бърн роди двама изклю- |
|||
чителни тактици - боре- |
|||
ца Никола Станчев и |
|||
треньора Райко Петров. |
|||
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... |
|||
l Освен олимпийската титла Никола Станчев е |
|||
балкански шампион в Истанбул през 1959 година. |
|||
Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в |
|||
свободния стил, а 3 в класическия. |
|||
l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до |
|||
него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се |
|||
навършиха 50 години от олимпийската му титла в |
|||
Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица |
|||
Никола Станчев е с патерици, защото единият му |
|||
крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва |
|||
златна значка на БОК. |
|||
l След края на състезателната си кариера Ни- |
|||
кола Станчев е помощник на Райко Петров в на- |
|||
ционалния тим за период от 2-3 години. |
|||
l Станчев твърди, че от настоящите борци лю- |
|||
бимец му е Серафим Бързаков. |
|||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
||
Версия от 11:50, 15 юли 2009
Никола Станчев | |
български борец | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
Мелбърн 1956 | борба свободен стил |
Никола Станчев Николов е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.
Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас).
През 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.
Никола Станчев - първият Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56
Първият винаги се помни. Неза- висимо дали става дума за изобретение, научно или географско откри- тие, литература или спорт. Затова България винаги ще помни своя първи герой. Този, от когото започна златното ни олимпийско броене. Този, който направи не- мислимото в Мелбърн през 1956-а и взе злато- то, когато почти всички го бяха отписали. Борецът Никола Стан- чев и неговият подвиг на тепиха в Мелбърн в кат. 79 кг на свободния стил сложиха началото на златния летопис на българските олимпийци. Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургас- ко. Според неговия тре- ньор в Мелбърн - мла- дия тогава Райко Пет- ров, Никола Станчев е самобитен талант, нау- чил техниките, наблю- давайки многобройните народни борби в Стран- джанския край. Началото в Мелбърн е повече от добро за юначния странджанец. Той печели срещу гру- зинеца Схиртладзе, от когото три пъти е губил преди това. Самият Станчев обаче разкри- ва, че последната побе- да на Схиртладзе срещу него направо му е била подарена от съдиите. Това се случило по вре- ме на Световната купа в Москва. И когато всички в на- шия лагер в Мелбърн очакват след успеха срещу грузинеца побед- ната серия да продъл- жи, следва студеният душ - поражение с туш от японеца Кацурамото. Тази загуба като че ли слага край на всички на- дежди, защото, за да стигне до финала и да стане шампион, Стан- чев трябва да бие всич- ките си съперници с туш. Трите му схватки след двубоя с Кацурамото (или Куцото рамо, както го нарича тогава Петко Сираков, мир на праха му) влизат в митология- та. Силата, волята и майсторството на стран- джанеца, както и такти- ката в отделните срещи, изработена от Райко Петров, донасят първо- то златно олимпийско отличие на България. Пръв усеща плещите си залепени за тепиха западногерманецът Щер, същата съдба спо- летява след това и шве- да Лимбланд. Не се раз- Някои чуждестранни журналисти дори ги на- рекоха “големите артис- ти”. И с право. Защото противниците, които ос- таваха, бяха невероятно силни. Срещу тях не бе достатъчно само да си силен и да гориш от же- лание. Можеха да бъдат победени единствено с тактика. И тази тактика бе раз- работена и изпълнена блестящо от тандема Райко Петров-Никола Станчев. В двубоя си срещу за- падногерманеца Щер Никола Станчев играе хитро. Като че ли изпол- зва тактиката “умрялата лисица”. От неговата борбеност, от стръвта му към атаката няма и следа. Изглежда дори уплашен - като че ли се пази. От светкавичните му гмуркания няма и по- мен. За всички специа- листи изходът от този двубой е повече от ясен. С такава борба загубата на българина е неизбежна, мислят си те. Минутите текат, но промяна няма. Та това е лесна пляч- ка, сякаш в този момент си мисли Щер, защото в тактиката му на задър- жане, която му осигуря- ва достатъчната за него равна среща, започва да се проявява стремеж към активност. Защо да не премачка бързо уп- лашения си съперник? Изкушението е наис- тина голямо. И германе- цът не издържа и тръгва да атакува. Никола Станчев дори го поощ- рява в това му намере- ние, като отстъпва. Но българинът чака точно това. Отклонил вниманието си от защи- тата, Щер отново се хвърля да атакува. Това е мигът на истината - ка- то мълния българинът се впуска в краката му. Секунда по-късно гър- бът на Щер изплющява върху тепиха, затиснат в могъщата прегръдка на великия странджанец. Сам зашеметен от ус- пеха или може би в же- ланието да изиграе ро- лята си докрай, той про- дължава да държи ту- ширания вече против- ник. Съдията със знаци трябва да го убеждава, че всичко е свършило, че победата е негова... Прологът към златния медал, режисиран от Райко Петров и изпъл- нен със забележителна артистичност и майстор- ство от Никола Станчев, завършва с невероятен успех. И овации. Но “пи- есата” има още две действия. Главна роля в първото, разбира се, е на шведа Линдблад. Ето какво пишат пра- тениците на “Народен спорт” за тази схватка: “Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и два- мата бяха изчерпали си- лите си до такава сте- пен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепи- ха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да плам- не последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по си- яещото от щастие изпо- тено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...” Финалът срещу аме- риканеца Ходж е една неповторима схватка. За да бъдеш победител в нея, трябва да прите- жаваш не само сила и техника. Трябва да имаш и стоманена воля, и непреклонен дух Има ги обаче само един от двамата борци - българският. В този дух и тази воля се блъскат могъщите вълни на не- отразимите атаки на Ходж и се превръщат в облаци воден прах. С тях Никола Станчев на- мира пролуките в отбра- ната на съперника. За да го облее накрая златният блясък на по- бедата. Първата във ве- ликата спортна история на България. “В Мелбърн българс- ките борци бяха още не- познати на света - ще разказва по-късно проф. Райко Петров. - Те оба- че не се смутиха от гръмката слава и титли- те на своите съперници, от необичайните усло- вия на големите състе- зания. Примерът на на- шите пионери заслужа- ва да се припомня вина- ги. Най-високия връх достигна Никола Стан- чев. След неприятната загуба с туш от Кацура- мото той трябваше да побеждава само с туш. Такава възможност съ- ществува само в теория- та. Вярата и дързостта на могъщия странджа- нец бяха толкова силни, че превърнаха невероятното във факт Пътят до първата олимпийска титла ще остане за България ви- наги един от най-ярките примери в спортната ни героика... Българските борци в Мелбърн не бя- ха по-силни и по-школу- вани от именитите си противници. Те обаче носеха в себе си силата на духа, закален в на- родните борби.” Олимпиадата в Мел- бърн роди двама изклю- чителни тактици - боре- ца Никола Станчев и треньора Райко Петров. ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... l Освен олимпийската титла Никола Станчев е балкански шампион в Истанбул през 1959 година. Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в свободния стил, а 3 в класическия. l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се навършиха 50 години от олимпийската му титла в Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица Никола Станчев е с патерици, защото единият му крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва златна значка на БОК. l След края на състезателната си кариера Ни- кола Станчев е помощник на Райко Петров в на- ционалния тим за период от 2-3 години. l Станчев твърди, че от настоящите борци лю- бимец му е Серафим Бързаков.