Никола Станчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:


{{БОШ}}
{{БОШ}}

[[Категория:Български борци|Станчев, Никола]]

[[Категория:Български олимпийски шампиони|Станчев, Никола]]

{{спортист-мъниче}}
Никола Станчев - първият
Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56

Първият винаги
се помни. Неза-
висимо дали
става дума за
изобретение, научно
или географско откри-
тие, литература или
спорт. Затова България
винаги ще помни своя
първи герой. Този, от
когото започна златното
ни олимпийско броене.
Този, който направи не-
мислимото в Мелбърн
през 1956-а и взе злато-
то, когато почти всички
го бяха отписали.
Борецът Никола Стан-
чев и неговият подвиг
на тепиха в Мелбърн в
кат. 79 кг на свободния
стил сложиха началото
на златния летопис на
българските олимпийци.
Станчев е роден на
11 септември 1930 г. в
село Твърдица, Бургас-
ко. Според неговия тре-
ньор в Мелбърн - мла-
дия тогава Райко Пет-
ров, Никола Станчев е
самобитен талант, нау-
чил техниките, наблю-
давайки многобройните
народни борби в Стран-
джанския край.
Началото в Мелбърн
е повече от добро за
юначния странджанец.
Той печели срещу гру-
зинеца Схиртладзе, от
когото три пъти е губил
преди това. Самият
Станчев обаче разкри-
ва, че последната побе-
да на Схиртладзе срещу
него направо му е била
подарена от съдиите.
Това се случило по вре-
ме на Световната купа в
Москва.
И когато всички в на-
шия лагер в Мелбърн
очакват след успеха
срещу грузинеца побед-
ната серия да продъл-
жи, следва студеният
душ - поражение с туш
от японеца Кацурамото.
Тази загуба като че ли
слага край на всички на-
дежди, защото, за да
стигне до финала и да
стане шампион, Стан-
чев трябва да бие всич-
ките си съперници с
туш.
Трите му схватки след
двубоя с Кацурамото
(или Куцото рамо, както
го нарича тогава Петко
Сираков, мир на праха
му) влизат в митология-
та.
Силата, волята и
майсторството на стран-
джанеца, както и такти-
ката в отделните срещи,
изработена от Райко
Петров, донасят първо-
то златно олимпийско
отличие на България.
Пръв усеща плещите
си залепени за тепиха
западногерманецът
Щер, същата съдба спо-
летява след това и шве-
да Лимбланд. Не се раз-
Някои чуждестранни
журналисти дори ги на-
рекоха “големите артис-
ти”. И с право. Защото
противниците, които ос-
таваха, бяха невероятно
силни. Срещу тях не бе
достатъчно само да си
силен и да гориш от же-
лание. Можеха да бъдат
победени единствено с
тактика.
И тази тактика бе раз-
работена и изпълнена
блестящо от тандема
Райко Петров-Никола
Станчев.
В двубоя си срещу за-
падногерманеца Щер
Никола Станчев играе
хитро. Като че ли изпол-
зва тактиката “умрялата
лисица”. От неговата
борбеност, от стръвта
му към атаката няма и
следа. Изглежда дори
уплашен - като че ли се
пази. От светкавичните
му гмуркания няма и по-
мен. За всички специа-
листи изходът от този
двубой е повече от
ясен. С такава борба
загубата на българина е
неизбежна, мислят си
те.
Минутите текат, но
промяна няма.
Та това е лесна пляч-
ка, сякаш в този момент
си мисли Щер, защото в
тактиката му на задър-
жане, която му осигуря-
ва достатъчната за него
равна среща, започва
да се проявява стремеж
към активност. Защо да
не премачка бързо уп-
лашения си съперник?
Изкушението е наис-
тина голямо. И германе-
цът не издържа и тръгва
да атакува. Никола
Станчев дори го поощ-
рява в това му намере-
ние, като отстъпва.
Но българинът чака
точно това. Отклонил
вниманието си от защи-
тата, Щер отново се
хвърля да атакува. Това
е мигът на истината - ка-
то мълния българинът
се впуска в краката му.
Секунда по-късно гър-
бът на Щер изплющява
върху тепиха, затиснат в
могъщата прегръдка на
великия странджанец.
Сам зашеметен от ус-
пеха или може би в же-
ланието да изиграе ро-
лята си докрай, той про-
дължава да държи ту-
ширания вече против-
ник. Съдията със знаци
трябва да го убеждава,
че всичко е свършило,
че победата е негова...
Прологът към златния
медал, режисиран от
Райко Петров и изпъл-
нен със забележителна
артистичност и майстор-
ство от Никола Станчев,
завършва с невероятен
успех. И овации. Но “пи-
есата” има още две
действия. Главна роля в
първото, разбира се, е
на шведа Линдблад.
Ето какво пишат пра-
тениците на “Народен
спорт” за тази схватка:
“Такава изтощителна
борба малцина бяха
виждали. Накрая и два-
мата бяха изчерпали си-
лите си до такава сте-
пен, че само ако имаше
някой да ги побутне,
щяха да рухнат на тепи-
ха. Само искрица сила
бе нужна за победата!
Искрица само!... Намери
я Станчев! Кой знае от
кое кътче на коравата
му странджанска душа
се появи тя, за да плам-
не последното усилие.
Шведът бе туширан!
Двамата борци лежаха
в изнемога и само по си-
яещото от щастие изпо-
тено лице на българина
можеше да се познае
кой е победителят...”
Финалът срещу аме-
риканеца Ходж е една
неповторима схватка.
За да бъдеш победител
в нея, трябва да прите-
жаваш не само сила и
техника. Трябва да
имаш и
стоманена
воля, и
непреклонен дух
Има ги обаче само
един от двамата борци -
българският. В този дух
и тази воля се блъскат
могъщите вълни на не-
отразимите атаки на
Ходж и се превръщат в
облаци воден прах. С
тях Никола Станчев на-
мира пролуките в отбра-
ната на съперника. За
да го облее накрая
златният блясък на по-
бедата. Първата във ве-
ликата спортна история
на България.
“В Мелбърн българс-
ките борци бяха още не-
познати на света - ще
разказва по-късно проф.
Райко Петров. - Те оба-
че не се смутиха от
гръмката слава и титли-
те на своите съперници,
от необичайните усло-
вия на големите състе-
зания. Примерът на на-
шите пионери заслужа-
ва да се припомня вина-
ги. Най-високия връх
достигна Никола Стан-
чев. След неприятната
загуба с туш от Кацура-
мото той трябваше да
побеждава само с туш.
Такава възможност съ-
ществува само в теория-
та. Вярата и дързостта
на могъщия странджа-
нец бяха толкова силни,
че
превърнаха
невероятното
във факт
Пътят до първата
олимпийска титла ще
остане за България ви-
наги един от най-ярките
примери в спортната ни
героика... Българските
борци в Мелбърн не бя-
ха по-силни и по-школу-
вани от именитите си
противници. Те обаче
носеха в себе си силата
на духа, закален в на-
родните борби.”
Олимпиадата в Мел-
бърн роди двама изклю-
чителни тактици - боре-
ца Никола Станчев и
треньора Райко Петров.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...
l Освен олимпийската титла Никола Станчев е
балкански шампион в Истанбул през 1959 година.
Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в
свободния стил, а 3 в класическия.
l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до
него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се
навършиха 50 години от олимпийската му титла в
Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица
Никола Станчев е с патерици, защото единият му
крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва
златна значка на БОК.
l След края на състезателната си кариера Ни-
кола Станчев е помощник на Райко Петров в на-
ционалния тим за период от 2-3 години.
l Станчев твърди, че от настоящите борци лю-
бимец му е Серафим Бързаков.

{{българи-мъниче}}
{{българи-мъниче}}



Версия от 11:50, 15 юли 2009

Никола Станчев
български борец

Роден
Починал
13 юли 2009 (на 78 г.)
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Мелбърн 1956 борба свободен стил

Никола Станчев Николов е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас).

През 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.


Никола Станчев - първият Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56

Първият винаги се помни. Неза- висимо дали става дума за изобретение, научно или географско откри- тие, литература или спорт. Затова България винаги ще помни своя първи герой. Този, от когото започна златното ни олимпийско броене. Този, който направи не- мислимото в Мелбърн през 1956-а и взе злато- то, когато почти всички го бяха отписали. Борецът Никола Стан- чев и неговият подвиг на тепиха в Мелбърн в кат. 79 кг на свободния стил сложиха началото на златния летопис на българските олимпийци. Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургас- ко. Според неговия тре- ньор в Мелбърн - мла- дия тогава Райко Пет- ров, Никола Станчев е самобитен талант, нау- чил техниките, наблю- давайки многобройните народни борби в Стран- джанския край. Началото в Мелбърн е повече от добро за юначния странджанец. Той печели срещу гру- зинеца Схиртладзе, от когото три пъти е губил преди това. Самият Станчев обаче разкри- ва, че последната побе- да на Схиртладзе срещу него направо му е била подарена от съдиите. Това се случило по вре- ме на Световната купа в Москва. И когато всички в на- шия лагер в Мелбърн очакват след успеха срещу грузинеца побед- ната серия да продъл- жи, следва студеният душ - поражение с туш от японеца Кацурамото. Тази загуба като че ли слага край на всички на- дежди, защото, за да стигне до финала и да стане шампион, Стан- чев трябва да бие всич- ките си съперници с туш. Трите му схватки след двубоя с Кацурамото (или Куцото рамо, както го нарича тогава Петко Сираков, мир на праха му) влизат в митология- та. Силата, волята и майсторството на стран- джанеца, както и такти- ката в отделните срещи, изработена от Райко Петров, донасят първо- то златно олимпийско отличие на България. Пръв усеща плещите си залепени за тепиха западногерманецът Щер, същата съдба спо- летява след това и шве- да Лимбланд. Не се раз- Някои чуждестранни журналисти дори ги на- рекоха “големите артис- ти”. И с право. Защото противниците, които ос- таваха, бяха невероятно силни. Срещу тях не бе достатъчно само да си силен и да гориш от же- лание. Можеха да бъдат победени единствено с тактика. И тази тактика бе раз- работена и изпълнена блестящо от тандема Райко Петров-Никола Станчев. В двубоя си срещу за- падногерманеца Щер Никола Станчев играе хитро. Като че ли изпол- зва тактиката “умрялата лисица”. От неговата борбеност, от стръвта му към атаката няма и следа. Изглежда дори уплашен - като че ли се пази. От светкавичните му гмуркания няма и по- мен. За всички специа- листи изходът от този двубой е повече от ясен. С такава борба загубата на българина е неизбежна, мислят си те. Минутите текат, но промяна няма. Та това е лесна пляч- ка, сякаш в този момент си мисли Щер, защото в тактиката му на задър- жане, която му осигуря- ва достатъчната за него равна среща, започва да се проявява стремеж към активност. Защо да не премачка бързо уп- лашения си съперник? Изкушението е наис- тина голямо. И германе- цът не издържа и тръгва да атакува. Никола Станчев дори го поощ- рява в това му намере- ние, като отстъпва. Но българинът чака точно това. Отклонил вниманието си от защи- тата, Щер отново се хвърля да атакува. Това е мигът на истината - ка- то мълния българинът се впуска в краката му. Секунда по-късно гър- бът на Щер изплющява върху тепиха, затиснат в могъщата прегръдка на великия странджанец. Сам зашеметен от ус- пеха или може би в же- ланието да изиграе ро- лята си докрай, той про- дължава да държи ту- ширания вече против- ник. Съдията със знаци трябва да го убеждава, че всичко е свършило, че победата е негова... Прологът към златния медал, режисиран от Райко Петров и изпъл- нен със забележителна артистичност и майстор- ство от Никола Станчев, завършва с невероятен успех. И овации. Но “пи- есата” има още две действия. Главна роля в първото, разбира се, е на шведа Линдблад. Ето какво пишат пра- тениците на “Народен спорт” за тази схватка: “Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и два- мата бяха изчерпали си- лите си до такава сте- пен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепи- ха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да плам- не последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по си- яещото от щастие изпо- тено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...” Финалът срещу аме- риканеца Ходж е една неповторима схватка. За да бъдеш победител в нея, трябва да прите- жаваш не само сила и техника. Трябва да имаш и стоманена воля, и непреклонен дух Има ги обаче само един от двамата борци - българският. В този дух и тази воля се блъскат могъщите вълни на не- отразимите атаки на Ходж и се превръщат в облаци воден прах. С тях Никола Станчев на- мира пролуките в отбра- ната на съперника. За да го облее накрая златният блясък на по- бедата. Първата във ве- ликата спортна история на България. “В Мелбърн българс- ките борци бяха още не- познати на света - ще разказва по-късно проф. Райко Петров. - Те оба- че не се смутиха от гръмката слава и титли- те на своите съперници, от необичайните усло- вия на големите състе- зания. Примерът на на- шите пионери заслужа- ва да се припомня вина- ги. Най-високия връх достигна Никола Стан- чев. След неприятната загуба с туш от Кацура- мото той трябваше да побеждава само с туш. Такава възможност съ- ществува само в теория- та. Вярата и дързостта на могъщия странджа- нец бяха толкова силни, че превърнаха невероятното във факт Пътят до първата олимпийска титла ще остане за България ви- наги един от най-ярките примери в спортната ни героика... Българските борци в Мелбърн не бя- ха по-силни и по-школу- вани от именитите си противници. Те обаче носеха в себе си силата на духа, закален в на- родните борби.” Олимпиадата в Мел- бърн роди двама изклю- чителни тактици - боре- ца Никола Станчев и треньора Райко Петров. ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... l Освен олимпийската титла Никола Станчев е балкански шампион в Истанбул през 1959 година. Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в свободния стил, а 3 в класическия. l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се навършиха 50 години от олимпийската му титла в Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица Никола Станчев е с патерици, защото единият му крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва златна значка на БОК. l След края на състезателната си кариера Ни- кола Станчев е помощник на Райко Петров в на- ционалния тим за период от 2-3 години. l Станчев твърди, че от настоящите борци лю- бимец му е Серафим Бързаков.