Никола Станчев

Никола Станчев
български борец
Роден	11 ноември 1930 село Твърдица, България
Починал	13 юли 2009 (на 78 г.) София, Република България

Медали

Олимпийски игри
	Мелбърн 1956	борба свободен стил

Никола Станчев Николов е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.

Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас).

През 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг. Печели и сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул. Никола Станчев е балкански шампион през 1959 година в Истанбул, а в кариерата си е бил 11 пъти шампион на България - 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.

Никола Станчев - първият Юначният странджанец извърши немислимото и грабна златото в Мелбърн’56

Първият винаги се помни. Неза- висимо дали става дума за изобретение, научно или географско откри- тие, литература или спорт. Затова България винаги ще помни своя първи герой. Този, от когото започна златното ни олимпийско броене. Този, който направи не- мислимото в Мелбърн през 1956-а и взе злато- то, когато почти всички го бяха отписали. Борецът Никола Стан- чев и неговият подвиг на тепиха в Мелбърн в кат. 79 кг на свободния стил сложиха началото на златния летопис на българските олимпийци. Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургас- ко. Според неговия тре- ньор в Мелбърн - мла- дия тогава Райко Пет- ров, Никола Станчев е самобитен талант, нау- чил техниките, наблю- давайки многобройните народни борби в Стран- джанския край. Началото в Мелбърн е повече от добро за юначния странджанец. Той печели срещу гру- зинеца Схиртладзе, от когото три пъти е губил преди това. Самият Станчев обаче разкри- ва, че последната побе- да на Схиртладзе срещу него направо му е била подарена от съдиите. Това се случило по вре- ме на Световната купа в Москва. И когато всички в на- шия лагер в Мелбърн очакват след успеха срещу грузинеца побед- ната серия да продъл- жи, следва студеният душ - поражение с туш от японеца Кацурамото. Тази загуба като че ли слага край на всички на- дежди, защото, за да стигне до финала и да стане шампион, Стан- чев трябва да бие всич- ките си съперници с туш. Трите му схватки след двубоя с Кацурамото (или Куцото рамо, както го нарича тогава Петко Сираков, мир на праха му) влизат в митология- та. Силата, волята и майсторството на стран- джанеца, както и такти- ката в отделните срещи, изработена от Райко Петров, донасят първо- то златно олимпийско отличие на България. Пръв усеща плещите си залепени за тепиха западногерманецът Щер, същата съдба спо- летява след това и шве- да Лимбланд. Не се раз- Някои чуждестранни журналисти дори ги на- рекоха “големите артис- ти”. И с право. Защото противниците, които ос- таваха, бяха невероятно силни. Срещу тях не бе достатъчно само да си силен и да гориш от же- лание. Можеха да бъдат победени единствено с тактика. И тази тактика бе раз- работена и изпълнена блестящо от тандема Райко Петров-Никола Станчев. В двубоя си срещу за- падногерманеца Щер Никола Станчев играе хитро. Като че ли изпол- зва тактиката “умрялата лисица”. От неговата борбеност, от стръвта му към атаката няма и следа. Изглежда дори уплашен - като че ли се пази. От светкавичните му гмуркания няма и по- мен. За всички специа- листи изходът от този двубой е повече от ясен. С такава борба загубата на българина е неизбежна, мислят си те. Минутите текат, но промяна няма. Та това е лесна пляч- ка, сякаш в този момент си мисли Щер, защото в тактиката му на задър- жане, която му осигуря- ва достатъчната за него равна среща, започва да се проявява стремеж към активност. Защо да не премачка бързо уп- лашения си съперник? Изкушението е наис- тина голямо. И германе- цът не издържа и тръгва да атакува. Никола Станчев дори го поощ- рява в това му намере- ние, като отстъпва. Но българинът чака точно това. Отклонил вниманието си от защи- тата, Щер отново се хвърля да атакува. Това е мигът на истината - ка- то мълния българинът се впуска в краката му. Секунда по-късно гър- бът на Щер изплющява върху тепиха, затиснат в могъщата прегръдка на великия странджанец. Сам зашеметен от ус- пеха или може би в же- ланието да изиграе ро- лята си докрай, той про- дължава да държи ту- ширания вече против- ник. Съдията със знаци трябва да го убеждава, че всичко е свършило, че победата е негова... Прологът към златния медал, режисиран от Райко Петров и изпъл- нен със забележителна артистичност и майстор- ство от Никола Станчев, завършва с невероятен успех. И овации. Но “пи- есата” има още две действия. Главна роля в първото, разбира се, е на шведа Линдблад. Ето какво пишат пра- тениците на “Народен спорт” за тази схватка: “Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и два- мата бяха изчерпали си- лите си до такава сте- пен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепи- ха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!... Намери я Станчев! Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да плам- не последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемога и само по си- яещото от щастие изпо- тено лице на българина можеше да се познае кой е победителят...” Финалът срещу аме- риканеца Ходж е една неповторима схватка. За да бъдеш победител в нея, трябва да прите- жаваш не само сила и техника. Трябва да имаш и стоманена воля, и непреклонен дух Има ги обаче само един от двамата борци - българският. В този дух и тази воля се блъскат могъщите вълни на не- отразимите атаки на Ходж и се превръщат в облаци воден прах. С тях Никола Станчев на- мира пролуките в отбра- ната на съперника. За да го облее накрая златният блясък на по- бедата. Първата във ве- ликата спортна история на България. “В Мелбърн българс- ките борци бяха още не- познати на света - ще разказва по-късно проф. Райко Петров. - Те оба- че не се смутиха от гръмката слава и титли- те на своите съперници, от необичайните усло- вия на големите състе- зания. Примерът на на- шите пионери заслужа- ва да се припомня вина- ги. Най-високия връх достигна Никола Стан- чев. След неприятната загуба с туш от Кацура- мото той трябваше да побеждава само с туш. Такава възможност съ- ществува само в теория- та. Вярата и дързостта на могъщия странджа- нец бяха толкова силни, че превърнаха невероятното във факт Пътят до първата олимпийска титла ще остане за България ви- наги един от най-ярките примери в спортната ни героика... Българските борци в Мелбърн не бя- ха по-силни и по-школу- вани от именитите си противници. Те обаче носеха в себе си силата на духа, закален в на- родните борби.” Олимпиадата в Мел- бърн роди двама изклю- чителни тактици - боре- ца Никола Станчев и треньора Райко Петров. ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ... l Освен олимпийската титла Никола Станчев е балкански шампион в Истанбул през 1959 година. Той има и 11 републикански титли, 8 от които са в свободния стил, а 3 в класическия. l “Ти си Гагарин на българския спорт”, пише до него проф. Райко Петров през 2006-а, когато се навършиха 50 години от олимпийската му титла в Мелбърн. По време на тържествата в Твърдица Никола Станчев е с патерици, защото единият му крак е счупен. Стефка Костадинова му връчва златна значка на БОК. l След края на състезателната си кариера Ни- кола Станчев е помощник на Райко Петров в на- ционалния тим за период от 2-3 години. l Станчев твърди, че от настоящите борци лю- бимец му е Серафим Бързаков.