Ихтиман

Ихтиман е град в Западна България. Намира се в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманско поле, по р. Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори.

Ихтиман
Ихтиман 42.437377, 23.816363 Ихтиман
Общи данни
Население	13 579 души (15 март 2024 г.) 149 души/km²
Землище	90,89 km²
Надм. височина	658 m
Пощ. код	2050
Тел. код	0724
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	32901
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Ихтиман Калоян Илиев (ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
ул.”Ц. Освободител” 123 тел.: 0724/ 23 81, 23 43 факс: 0724/ 25 50
Уебсайт	www.ihtiman-obshtina.com
Ихтиман в Общомедия

География

Ихтиман се намира в котловина в Ихтиманска Средна гора, Югозападна България. На север котловината е оградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, Белишката планина), а на юг са северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от Еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски - 1186м. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650м. Климата е умерено континентален.

Покрай града минава автомагистрала "Тракия" и железопътна магистрала София-Пловдив-Свиленград. Град Ихтиман е на 48 км. от град София и на около 95 км от град Пловдив (по магистралата).

История

Крепост Траянови врата

Преди сегашното си име, градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Става и византийска и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянови врати. Според Борстой с това може да се обясни и бойния характер на местните жители, наследници на римски, византийски и български войни. След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди разказващи, че при завземането турският паша виждайки гъстата мъгла над котловината възкликва "Их таман", което трябвало да значи "брей, че мъгла". В сегашния турски език, мъгла означава pus или sis. Има няколко възможности за името:

• бъл. от народното име за Петльовден, Ихтим, Ихтима, който също е и празника за почитане на Патриарх Евтимий (Евтим -> Ивтим -> Ихтим -> Ихтима ?!? ).
• тур. ihtimam - усилие, грижа (положени при превзаменето на града). Възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман.
• тур. ihaman - възможност + ih+aman/их-аман/ - Естественото възклицание на свеки преминаващ през града, поради гъстата мъгла, калта и ромите. Като името би могло да се развило до съкратената му форма днес.
• рус. их туман - превежда се като ех че мъгла.

Религии

Традиционно, жителите на Ихтиман са източноправославни християни, ромите в града също са източноправославни християни. Има малък процент на български турци, които изповядват ислямa.

Политика

В Ихтиман присъстват всички основни политически сили. На последните парламентарни избори като първа политическа сила според волята на избирателите се наложи ПП "ГЕРБ", следвана от "Коалиция за България"( благодарение на подкрепата на Движение "Евророма") и АТАКА. Десните политически сили СДС И ДСБ имат малко поддръжници най вече заради слабите им общински ръководства. "Коалиция за България",Движение "Евророма" и СДС работят заедно и в Общинския съвет и имат мнозинство от 11 съветника.

Жителите, които имат право на глас, са 14 905 разпределени в 29 избирателни секции.

Икономика

По времето на "Социализма" в околността на града бяха построени "Завод за електроди" и "Чугунолеярен комбинат" днес "Чугунолеене" АД, които представляваха основния поминък на населението на общината към края на 20-ти век.

През последните години много производствени предприятия бягат от скъпата работна ръка в столицата, а също и от по-сериозните наеми там и се насочват към Ихтиман.

В града работят няколко шивашки цеха, цех за тъкане на "родопски" одеяла, няколко сладкарски цеха (Софкао, Триади, "Жана Динкова"), цех за производство на козметика (Марките "Билка и баба знае" и "Красная линия"), два цеха за печени и сушени ядки и плодове (семки "Вуйчо Ваньо") и дори цех за рециклиране на тонер касети за лазерни принтери, които са изградени в голяма степен с външни инвестиции.

ЖП линията свързваща София и Пловдив минава само на два километра от града, а около четирилентовия път до гарата се е оформила промишлена зона.

Обществени институции

Обществените институции в град Ихтиман работят бавно, апатично понякога некомпетентно и често с умисъл за далавера. Достъпът до институциите за граждните може да се подобри като услугит прдедлагани от институциите се качат в интернет. По този начин ще се избегне възможността за корупция, ще се спестят време, транспортни разходи, нерви и ще бъде намалeн броят на служителите по гишетата.

Забележителности

Музеи

В града има исторически музей. Намира се в центъра на града, срещу сградата на Общината. На фотоси в него могат да се проследят различни етапи от историята на града. Сред експонатите, които могат да се видят са съдове за бита, народни носии характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои участвали в Първата и Втората световна война. Няма входна такса, но обиновено събота и неделя музеят не работи. Директорът на музея изпълнява функциите и на уредник и екскурзовод.

Интересна и забележителна е експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия, помещаваща се в реставрираната неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се и автентични и запазени битови съдове. Намира се в центъра на града, на улица "Св. Патриарх Евтимий" в близост до Автогарата и сградата на РУ на МВР.

Редовни събития

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство — дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традционния празник на град Ихтиман. Обикновено е два дни. Освен обичайните сергии с дрехи, лакомства и други стоки (които могат да се видят всяка събота), в града се монтират най-различни въртележки за малки и големи. На специална сцена вечерта се изнася и концерт-спектакъл на гостуващи и местни фолклорни и естрадни състави, както и младежките рок и поп групи от града.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота (7.00-13.00 часа).

От 2006-та година, в края на месец май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман. Идеята е, празникът на града да бъде изместен от 15 август към края на май. Началото на празниците поставиха "Ъпсурт", хор "Йоан Кукузел", балета на Нешка Робева, а края на празниците отбеляза концерт на Лили Иванова.

Личности

• • Димитър Попов, финансов министър на България от 1962 до 1976 г.
  • Димитър Златанов, олимпийски отборен вицешампион по волейбол от олимпиадата в Москва през 1980 г.
  • Милан Коприваров, футболист от ПФК Левски
  • Станоя Балабанов, инициатор и ръководител на борбата за независимост от османците.
  • Отец Генадий Ихтимански, сподвижник на Васил Левски. Заедно с него той взема участие в Първата българска легия на Раковски. Член е на Софийския таен революционен комитет. Взема дейно участие и при създаването на тайни революционни комитети в Софийско.
  • Цвятко Панев, учител и общесвеник. Три десетилетия след откриването на Габровското новобългарско училище, даскал Цвятко Панев поставя началото на светското образование в Ихтиман.
  • Михаил Сестримски, виден учител и общественик. Организатор на борбата на ихтиманци за Съединение. Прочел прочуствено слово пред съгражданите си на 6 септември 1885-та година и обявил Съединението.
  • Магдалина Царчинска, учител. Поставила началото на девическото образование в Русе. Допринесла за развитието на образователното дело в Ихтиман.
  • Д-р. Бичев, ветеринарен лекар. Основател на ветеринарното дело в България.
  • Димитър Милчев, учител. Организатор и ръководител на Септемврийското въстание през 1923-та година в Ихтиман.
  • Проф. Радулски, юрист.
  • Д-р. Спас Дупаринов, юрист. Министър на правосъдието в правителството на Александър Стамболийски.
  • Маргарита Дупаринова, актриса.
  • Пенка Икономова, актриса.
  • Гьончо Белев, белетрист. Близък приятел на Димчо Дебелянов. Доброволец в Първата Балканска война. Творби: “Случки из живота на Минко Минин”, ”Иглата се счупи”, ”Нови хора”, ”Действие първо”, ”Какво видях в Америка” и др. След неговата смърт, съпругата на Белев дарява богатата му библиотека на музея в гр. Ихтиман.
  • Стоян Геров - Стенди, група Айсберг.
  • Деян Статулов, кинокритик и сценарист.
  • Тодор Ташев, писател.
  • Алисия, певица

Други

Изглед към града от голф игрището

Вековния парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага освен това и конна езда. Пак там можете да отморите във вътрешността на вградения в едно заведение самолет.

Кухня

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известен е Ихтиманския зелник, както и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Външни препратки

• Радио и телевизия в Ихтиман
• Сайт на община Ихтиман
• Времето в Ихтиман