Христо Иванов – Малкия

Христо Иванов Хаджикирков - Малкия е роден в Сопот,в доста заможно и богато семейство през 1851г.Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите.Така Христо става глава на семейството и волю-неволю,трябва да поеме търговските дела на баща си.Заминава за Букурещ,където постъпва на работа в търговска кантора.В Букурещ той попада сред политическата емиграция,и макар и твърде млад е сред най-изявените ѝдейци.Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия,наречен Големия,тъй като бил с по-едър ръст и по възрастен,а той получил прозвището Христо Иванов-Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята.Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове.Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в "Немили-недраги".Негови са знаменитите думи, казани от Странджата:"Тук гладни може да стоите,но от глад няма да умрете!".Пословично добри били връзките между Христо Иванов-Малкия и Васил Левски,когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно.Много тежко изживял смъртта на Дякона.През 1876 Христо се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството.Участвува във всички битки на четата до разгрома ѝ на Околчица.Спасява се във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877г.Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България.Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в: Самоков,Шумен,Разград,Пазарджик и др.Пенсионира се през 1895г поради влошено здравословно състояние,и през 1904 умира в гр.Пловдив,където се е установил да живее в последните години от живота си.