Кръвен данък: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ar:دوشيرمة |
добавки |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска гравюра]] |
|||
'''Кръвният данък''' (девширме) се изразява в периодичното насилствено събиране на деца от мъжки пол от подчинените християнски народи в [[Османска империя|Османската империя]] през 5 или по-малко години. Той бива въведен по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]] през 14 век и продължава до началото на 18 век ([[1703]] г.). |
|||
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодичното събиране в [[Османска империя|Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|Еничарския корпус]] и на други държавни служби. |
|||
Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 г., но често пъти се събират и деца на 5-6-годишна възраст. След насилственото им отнемане се изпращат в [[Анадола]], където ги настаняват в мюсюлмански семейства. Там се подлагат на изключително силна [[ислям]]ска пропаганда, както и на тежък физически труд. Избрани от тях се изпращат в казармите на [[Цариград]], [[Одрин]] и [[Бурса]]. |
|||
Първоначално Еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (район)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36-40}}</ref> |
|||
| ⚫ | |||
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък.<ref name="снегаров"/> |
|||
След насилственото им отнемане децата се изпращат в определени за тази цел центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на две групи - [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за Еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях става еничари.<ref name="снегаров"/> |
|||
| ⚫ | |||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
[[Категория:Данъчно облагане]] |
|||
[[Категория:Османска империя]] |
[[Категория:Османска империя]] |
||
Версия от 16:37, 4 август 2009
Кръвният данък (девширме) е периодичното събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в Еничарския корпус и на други държавни служби.
Първоначално Еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[1]
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък.[1]
След насилственото им отнемане децата се изпращат в определени за тази цел центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на две групи - ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за Еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях става еничари.[1]
Кръвният данък се счита за един от най-тежките аспекти на Османското иго от поробените народи. Свидетелство за това са множеството народни песни и предания, разказващи за него.[1]
Бележки
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 36-40.