Козарника (община Димово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + кат.
Ред 11: Ред 11:
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
[http://gallery.belogradchik.biz/en/belogradchik/kozarnika/ Снимки от пещерата "Козарника"]

[[Категория:Пещери в България]]
[[Категория:Пещери в България]]
[[Категория:Археологически обекти в България]]
[[Категория:Археологически обекти в България]]

Версия от 22:31, 6 август 2009

Козарника е пещера в Северозападна България, разположена между град Белоградчик и Гара Орешец.

Археологически разкопки

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

Източници

  • Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004
  • Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571

Снимки от пещерата "Козарника"