Методи Андонов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 85.255.175.14 (б.), към версия на Ilikeliljon |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име=Методи Андонов |
| име=Методи Андонов |
||
| портрет |
| портрет=dot.png |
||
| описание=български режисьор |
| описание=български режисьор |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Методи Андонов''' е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[кино|филмов]]режисьор. |
'''Методи Андонов''' е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[кино|филмов]] [[режисьор]]. През [[1955]] завършва [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ със специалност [[театрална режисура]]. |
||
Място на раждане - Калище, България. |
|||
Методи Андонов е роден на 16.03.1932 г. в Калище, Пернишко. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955. Работил е като режисьор в Бургаския театър, където е бил и директор. Безспорни са обаче заслугите му за най-добрите години на Сатиричния театър, в който започва работа през 1959 година. |
|||
Именно Методи Андонов завежда на театралната сцена големия ни автор Йордан Радичковq „тъй както едно дете се хваща за ръка и се въвежда в църквата, за да му бъдат показани нейните тайни, нейните светци, както и рая и ада й” , по думите на самия писател. Андонов поставя първата му пиеса, „Суматоха”: „Мисля, че точната или по-вярна дума е „свещенодействаха”, а не работеха, защото тези актьори, възпламенявани и водени от Методи Андонов, наистина свещенодействаха”, добавя Радичков. |
|||
На комедийната ни сцена режисьорът е поставял „Предложение. Сватба. Юбилей” от Антон Павлович Чехов, „Чичовци”, „Михаил Мишкоед”, „Смъртта на Тарелкин”, „Ревизор”, „Мистерия Буф”, „Старчето и стрелата” и много други. През 1967 г. получава званието заслужил артист. Става и преподавател по режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". |
|||
През 1968 с първия си игрален филм „Бялата стая” Методи Андонов печели голямата награда „Златна роза” във Варна и първа награда на кинофестивала в Делхи. „Бялата стая” е пронизано от тъга повествование за несправедливостите на живота и това, което не сме успели да свършим. Героят (Апостол Карамитев в една от най-силните си роли) умира в този момент, когато трудът на живота му, книгата, най-накрая получава разрешение за публикация. През 1971 и 1973 Андонов екранизира две произведения на Богомил Райнов – „Няма нищо по-хубаво от лошото време” и „Голямата скука”. |
|||
Междувременно заснема и филма, с който завинаги ще остане в златния фонд не само на българското, но и на европейското кино - „Козият рог” (1971), с Катя Паскалева и Антон Горчев. Андонов превръща разказа на Николай Хайтов в епична драма. Действието се развива по време на турското робство и е едно от най-ярките свидетелства, че в началото на 70-те години българското кино вече е достигнало високо професионално ниво. Филмът печели награди от кинофестивалите във Варна, Карлови Вари, Чикаго и Сантарен (Португалия). |
|||
Методи Андонов умира внезапно на 12.04.1974 г. |
|||
На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получи наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена. |
|||
==Филмография== |
==Филмография== |
||
* ''[[Бялата стая]]'' ([[1968]]) |
* ''[[Бялата стая]]'' ([[1968]]) |
Версия от 17:23, 25 август 2009
- За македонския политик със същото име вижте Методи Андонов-Ченто
Методи Андонов | |
български режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Семейство | |
Съпруга | Цветана Гълъбова |
Деца | Милена Андонова |
Уебсайт | |
Методи Андонов в Общомедия |
Методи Андонов е български театрален и филмов режисьор. През 1955 завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура.
Филмография
- Бялата стая (1968)
- Няма нищо по-хубаво от лошото време (1971), по романа на Богомил Райнов
- Козият рог (1972), по разказа на Николай Хайтов
- Голямата скука (1973)