Ергативно-абсолютивен строй

Всички езици в света според това, как се построява в тях изречението, се разделят на две основни групи- номинативни (или езици с номинативен строй) и ергативни.

Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латински. За номинативните езици като основа се явява агенсът(вършителят). Той в повечето от случаите е подлог, стои в "основен" падеж, принципно лишен он предлог. «Вася лови риба». Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. В негово противоречие, ергативният строй предполага построение около пациенса.Той се явява подлог, в повечето от случаите започва със себе си изречението, стои в "абсолютен" падеж или "абсолютив"-основен, лишен от предлог. «Рыба ловится Васей» или на БГ "Рибата е ловена от Вася". Примери от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: Ергативен падеж(-a — определен артикул), а ергативът- окончание -k,идващо след след артикула hiztariak otsoa harrapatu du (Ловецът хвана вълка, дословно На ловеца му попадна вълк, абе на руски ще те ориентира по-добре- «Охотнику попался волк») пРЕДВИД ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА ЕРГАТИВА В руския език, налага се да се замини с дателен падеж, но смисълът на структурата е запазен. Обърни внимание - основата на изречението се явява пациенсът, стоящ в абсолютен падеж. Агенсът като такъв в ергативните конструкции точно започва да се развива и затова се противопоставя на пациеса като нещо вторично, несамостоятелно и слабо. Впрочем, той излиза на преден план при непреходните глаголи, където пацияенс, по определение не може да бъде. Otsoa etorri da (Вълкът дойде).

Предполагаема история на ергативните системи В науката няма единна гледна точка за причините за появявнето на ергативния строй. Една от съществуващите теории предполага,че е във връзка с развитието на пасивната конструкция («Дом построен рабочими» или домът е построен от работниците), тя е могла постепенно да утесни или значително да ограничи употребата на актива- което е могло в частност да се случи в много от индоевропейските езици. Друга теория счита ергативния строй за исторически по-древен, оповавайки се на това, че той се е съхранил основно в ареалиите, географски или политически изолирани от съседите им. Така ергативността се проявява при баския, грузинския, австралийските езици (частично- в тибетския). В този случай се предполага,че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е получилпървично и по-пълно развитие. От тази гледна точка, ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.

Следи от ергативни форми в съвременните езици Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език като такива служат структури като «Мне нравятся цветы»(Харесват МИ цветята) или «У меня есть собака» (Имам куче). Агенсът Агенсът е в косвените падежи, предвид пълното изчезване на ергативната форма (Хммм, щом е изчезнала, значи я е имало все пак), а пациенсът - в именителен(Става въпрос за горните два примера). За френския или испанския език това са структури с глагола "харесвам(нрави ми се)". Me gustan flores(исп.) и Les fleures me plaisent(фр.) което означава "Харесват МИ цветята". В японския език ергативната следа дсе наблюдава в структурата за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — досл. Имам куче. където ину- куче стои в именителен падеж а аз- ватаси, в "дателен", пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.