Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Vartop-Ustav.jpg|дясно|мини|220п|Устав на ВЗРО]]
{{без източници}}
'''Вътрешната западнокрайска революционна организация''' известна и като '''„Въртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] националноосвободителна организация в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Източна Сърбия]]. Организацията съществува в [[период]]а [[1924]] - [[1934]] години, т.е. между [[деветоюнски преврат|деветоюнския]] и [[деветнадесетомайски преврат|деветнадесетомайския преврат]] в [[България]].<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/|year= 1995 |publisher= АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6 }}</ref>
{{обработка|форматиране, препратки, енциклопедизиране}}
[[Картинка:Vartop-Ustav.jpg|дясно|мини|250п|Устав на ВЗРО]]
'''Вътрешната западнопокрайненска революционна организация''' известна и като '''„Въртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] революционна организация в [[западни покрайнини|Западните покрайнини]], в днешна [[Сърбия]], съществувала между [[1921]] и [[1941]] година.


== Причини за възникване и по-значими актове ==
ВЗРО е основана в отговор на терора, на който е подложено българското население в Западните покрайнини и [[Поморавие]]то и въплъщава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на областта към [[България]]. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и [[Поморавие]]то - [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], както и в столицата [[Белград]]. Географското название Западни покрайнинни възниква като последица от Ньойския договор. То засяга невинното население от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, което попада под сръбско господство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища. Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата организацията се противопоставя на сърбите. През 1926 година активността на четите на Вътрешната организациа на западните покрайнини се разширява извънредно много. Като пръв помощник на революционното движение се изявява вестник, започнал да излиза от началото на годината.
ВЗРО е основана в отговор на [[тероризъм|терор]]а на който е подложено българското население в Западните покрайнини след [[окупация]]та им на [[8 ноември]] [[1920]] година от [[сръбска армия|сръбската армия]]. Организацията е въплащение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български [[територия|територии]] към [[Царство България]].


Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в т.нар. Западни покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, [[Поморавие]]то - [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], включително и в столицата [[Белград]].
Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ извършват много полезна дейност, като изваждат на показ имената на предателите от покрайнините. Сред дейците на западнокраинската организация личат имената на [[Емануил Попдимитров]], [[Стилян Чилингиров]], Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.


Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.
ВЗРО Въртоп организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските жестокости. Известни са атентатите на Нишката и Белградката гара, през тридесетте години ВЗРО "Въртоп" придприема няколко успешни акции съвместно със ВМРО. Част от имената на извършилите тези погроми срещу белградските укопатори са Асен Северинкин, Наум Илиев от село [[Петърлаш]], Царибродско, Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия, [[Евтим Полски]], Георги Спанчевски, Андрейчо Манов, Милан Филипов, Добри Иванов, [[Йордан Чкатров]], Захари Янакиев от село Долна Лисина Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са: "Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам!"


По същността си тези [[акт]]ове се явяват защитна реакция срещу [[сърбошовинизъм|сърбошовинистична]]та [[политика]] на властите в страната, провеждащи принудителна [[сърбизация]] на българите в тези насилствено откъснати от царството [[българско землище|български земи]]. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на [[българи]]те в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|кралството на сърби, хървати и словенци]], впоследствие [[кралство Югославия]].
На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като едната от тях избухва недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети.


== Въртоп в Западните покрайнини ==
В средата на септември 1932 г. започват сражения между една българска чета в Западните покрайнини и цял полк на сръбската армия, битките се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на поробителите е вдигнато населението на Дерекуле, Звонци, Одоровци, Ясенов дол, Драговитово и Поганово. То трябвало да върви напред като параван пред "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са най-високия връх в борбата на революционната организация срещу денационализаторите, в защита на българите от Западните покрайнини.
Географското название Западни покрайнини възниква като последица от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. По силата на клаузи от договора се откъсват части от [[Кула|Кулско]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско и [[Босилеград]]ско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.
През 1934г.е забранена в услуга на Белград от дошлите на власт с преврат в България сърбофили Деветонадесетомайци.

Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.

В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.

== Печатни органи, сътрудници, дейци, акции ==
Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините - сътрудници на сръбските власти.

Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на [[Емануил Попдимитров]] и [[Стилиян Чилингиров]].

Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО "Въртоп" организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на [[20 век]] ВЗРО "Въртоп" придприема няколко съвместни акции с [[ВМРО]], които са успешно осъществени. Сред извършителите са Асен Северинкин; Наум Илиев от село [[Петърлаш]], Царибродско; Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия; [[Евтим Полски]]; Георги Спанчевски; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; [[Йордан Чкатров]]; Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са : {{цитат|Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !|}}

На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.

В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население на Дерекуле, Звонци, Одоровци, Ясенов дол, Драговитово и Поганово. То е принудено да върви пред сръбските части - като параван на "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори - в защита на българите от Западните покрайнини.

== Разтуряне на ВЗРО ==
През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който [[акт]] се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.

Дошлите с [[преврат]] на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг "[[Звено]]" започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.<ref>{{cite book |last= Петров |first= Методи |authorlink= Методи Петров |title= Въртопъ |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-250-5 }}</ref>

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Западни покрайнини]]


{{Български революционни организации след 1878}}
{{Български революционни организации след 1878}}

Версия от 20:50, 15 септември 2009

Устав на ВЗРО

Вътрешната западнокрайска революционна организация известна и като „Въртоп“, съкратено ВЗРО, е българска националноосвободителна организация в Западните покрайнини, Източна Сърбия. Организацията съществува в периода 1924 - 1934 години, т.е. между деветоюнския и деветнадесетомайския преврат в България.[1]

Причини за възникване и по-значими актове

ВЗРО е основана в отговор на терора на който е подложено българското население в Западните покрайнини след окупацията им на 8 ноември 1920 година от сръбската армия. Организацията е въплащение на идеята за национално освобождение чрез въоръжена борба за възвръщане на тези изцяло български територии към Царство България.

Когато репресиите на югославските (сръбските) власти срещу мирното българско население в т.нар. Западни покрайнини достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват в отговор на гнета към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини, Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, включително и в столицата Белград.

Начина на извършването на атентатите показва, че те нямат за цел отнемането на човешки животи и тероризиране на мирното население.

По същността си тези актове се явяват защитна реакция срещу сърбошовинистичната политика на властите в страната, провеждащи принудителна сърбизация на българите в тези насилствено откъснати от царството български земи. Същевременно атентатите са зрелищни, като основната им цел е привличане на вниманието на световното обществено мнение към тежкото и обезправено положение на българите в кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие кралство Югославия.

Въртоп в Западните покрайнини

Географското название Западни покрайнини възниква като последица от Ньойския договор. По силата на клаузи от договора се откъсват части от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, които са придадени към новоучреденото сърбо-хърватско-словенско кралство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища.

Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата съществува организация противостояща на насилствено провежданата политика на сърбизация в тези изцяло български краища. През 1926 година активността на четите на тази вътрешна организация в Западните покрайнини се разширява извънредно много.

В помощ на освободителното движение започва да излиза и вестник от началото на 1926 година.

Печатни органи, сътрудници, дейци, акции

Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ вършат много полезна дейност, като вадят на показ имената на предателите от покрайнините - сътрудници на сръбските власти.

Сред сътрудниците на западнокрайската организация изпъкват имената на Емануил Попдимитров и Стилиян Чилингиров.

Видни нейни дейци са Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО "Въртоп" организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските репресии срещу мирното българско население в тези насилствено откъснати от царството български земи. Най-известни са атентатите на Нишката и Белградката гара. През 30-те години на 20 век ВЗРО "Въртоп" придприема няколко съвместни акции с ВМРО, които са успешно осъществени. Сред извършителите са Асен Северинкин; Наум Илиев от село Петърлаш, Царибродско; Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия; Евтим Полски; Георги Спанчевски; Андрейчо Манов; Милан Филипов; Добри Иванов; Йордан Чкатров; Захари Янакиев от село Долна Лисина, Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са :

Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмъстят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам !

На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като една от тях е взривена недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932 година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети. Тези действия, които с явяват отговор на сръбските репресии срещу мирното българско население, разтревожват извънредно много управляващите в Белград.

В средата на септември 1932 година се завързва сражение на една българска чета от Западните покрайнини с полк на сръбската армия. Сражения се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на сръбската армия е вдигнато българското население на Дерекуле, Звонци, Одоровци, Ясенов дол, Драговитово и Поганово. То е принудено да върви пред сръбските части - като параван на "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са своеобразен пик в борбата на освободителната организация срещу сръбските денационализатори - в защита на българите от Западните покрайнини.

Разтуряне на ВЗРО

През 1934 година заедно с ВМРО е забранена и ВЗРО, който акт се явява в услуга на сърбошовинистичната политика на Белград.

Дошлите с преврат на власт в България деветнадесетомайци от политическия кръг "Звено" започват да провеждат сърбофилска политика. Повечето от изявените членове на ВЗРО са изпратени в лагери.[2]

Източници

  1. Петров, Методи. Национално-освободителното движение в Западните покрайнини /1919-1934/. АИ "Проф. Марин Дринов", ISBN 954-430-359-6, 1995.
  2. Петров, Методи. Въртопъ. Военно издателство, ISBN 954-509-250-5, 2003.

Вижте също

Шаблон:История-България-мъниче Шаблон:ВМОРО-мъниче Шаблон:Сърбия-мъниче