Комарно: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:49, 17 септември 2009

Тази статия е за града в Словакия. За градчето в Украйна вижте Комарно (Украйна).

Шаблон:НМ

Комарно (Шаблон:Lang-sk; Шаблон:Lang-de; Шаблон:Lang-hu) е град в окръг Комарно, Нитрански край в Словакия. Градът е разположен в южната част на страната, лежи при сливането на река Вах в Дунав, а територията му се простира и върху големия речен Житни остров. Надморската височина е между 108 и 115 м.

Комарно е исторически град на двата бряга на Дунав. Такъв остава до края на Първата световна война, когато новата граница разделяща Унгария и новата държава Чехословакия разделя града на две и създава два отделни нови града. По-малката част на основаваща се главно на квартала Ужони (Шаблон:Lang-hu), остава на територията на Унгария и става днешният град Комаром (истприческото унгарско име на целия град). Комарно и Комаром са свързани чрез мост през Дунав който е и гранично-контролно пропускателен пункт между Унгария и Словакия, днес с доста отслабен режим тъй като и двете страни са членки на ЕС и са в шенгенската зона.

Комарно е основното пристанище на Дунав за Словакия. Тъй като от над 37 хилядното население на града болшинството са унгарци Комарно е център и на унгарската общност в Словакия (най-значимото етническо малцинство около 10% от цялото население на страната).

Име

В исторически извори днешният град се споменва от векове с множество форми на името си в документ от 1075 г. е Камарум. По-сетне се споменава селището Камарн(иенсис) / Комарн(иенсе) (1218), Камарум (Kamarum; 1266), Камарум (Camarum; 1268), Камар (1283) и редица други, например Камарон, Комарон (между 1372-1498). Вила Камарун е едно от 23^-те селища принадлежащи на имението на Комаромската крепост.

История

Археологическите находки в града и околностите му датират от неолита, енеолита, бронзовата ера и ранния славянски период. По-късно към края на 1 век след н.е. и келтите се заселват в района.

През 1 век римляните завладяват региона и го присъединяват към създадената провинция Панония (днес Трансдунавия). Тук на южния бряг на Дунав, римляните създават военният лагер и селище Бригетио. Издигната е верига от фортификационни укрепления по дунавския бряг защитаващи селището. Римляните имат контрол над Панония до 4 век когато са постепенно изтласкани усилващите се атаки на варварски племена.

От късния 8 век до ранния 10 век днешните околности на Комарно принадлежат на Нитранското княжество и Великоморавия. В ранни 10 век тези земи попадат под контрола на маджарските племена.

Обсадата на Комарновската крепост от османските турци през 1594 г.

Крал Бела IV в своя грамота от 1 април 1265 г., дава на селището градски статут и привилегии. Тези привилегии допринасят за развитието на средновековно Комарно, подпомагайки разцвета на търговията и занаятчийството. Средновековно Комарно изживява голям разцвет по време на управлението на Матияш Корвин. Той издига ренесансов дворец в крепостния комплекс, който посещава за отмора и развлечения. Матияш Корвин създава кралска флотилия в Дунав, която използва Комарно като основна база по време на войните с Османската империя. През 16 век става един от отбранителните центрове на Хабсбургската империя срещу експанзията на Османската империя. Все пак градът и крепостта попадат под контрола на османците за кратко между 1594-1599 г. През 18 век, когато османците на-сетне са отблъснати от региона започва отново период на разцвет за Комарно, един от най-големите градове в това време в империята. В своя грамота от 16 март 1745 г. Мария Тереза Австрийска дава на Комарно статутът и привилегиите на свободен кралски град.

Личности

Мор Йокай (1825-1904), един от най-значимите унгарски писатели
Ханс Селие (1907-1982), биолог
Иван Рейтман (1946-), филмов продуцент и режисьор, роден тукere, но израстнал в Канада
Франц Лехар (1870-1948), композитор

Побратимени градове

Източници

Външни препратки

Шаблон:En икона Официална уеб страница на Комарно

@@ Ред 91: / Ред 91: @@
 От късния 8 век до ранния 10 век днешните околности на Комарно принадлежат на [[Нитранско княжество|Нитранското княжество]] и [[Великоморавия]]. В ранни 10 век тези земи попадат под контрола на маджарските племена.
-[[Image:Komarno1594.jpg|right|thumb|Обсадата на Комарновската крепост от османските турци през 1594 г.]]
+[[Файл:Komarno1594.jpg|дясно|мини|300п|Обсадата на Комарновската крепост от османските турци през 1594 г.]]
-Крал [[Бела IV]] в своя грамота от 1 април 1265 г., дава на селището градски статут и привилегии. Тези привилегии допринасят за развитието на средновековно Комарно, подпомагайки разцвета на търговията и занаятчийството. <!--  Medieval Komárno prospered, especially under the reign of [[Mathias Corvinus]]. He built a renaissance palace within the castle complex and frequented it for rest and pleasure. Mathias Corvinus also established the royal Danube flotilla, which used Komárno as its main base during the [[Ottoman wars in Europe|Ottoman wars]]. In the 16th century Komárno became one of centers of defense for the [[Habsburg Empire]] against the expansion of the [[Ottoman Empire]]. During the middle of the 16th century, under the reign of [[Ferdinand I, Holy Roman Emperor|Ferdinand I]], the medieval castle was rebuilt into a well-defensible fortification. However, it was occupied by Ottomans between 1594-1599. The rebuilt fortification became known as the Old Fortress when in the 17th century it was enlarged and expanded to form the New Fortress. Both the Old and New Fortresses successfully resisted the attacks of the Turkish army during the course of the Turkish wars. In the 18th century, after the end of the Turkish wars and expulsion of the Turks from the region, Komárno, one of the biggest towns in the country, again began to flourish. [[Maria Theresa of Austria|Maria Theresa]]'s charter of the March 16, 1745 granted Komárno the status and privilege of a free royal town. Komárno was soon influenced by the Baroque styles that represented and characterized the Habsburg Empire and its territories. The local nobles and burgers built palaces and the newly arrived [[Trinitarians]], [[Franciscans]] and [[Jesuits]] built churches.
+Крал [[Бела IV]] в своя грамота от 1 април 1265 г., дава на селището градски статут и привилегии. Тези привилегии допринасят за развитието на средновековно Комарно, подпомагайки разцвета на търговията и занаятчийството. Средновековно Комарно изживява голям разцвет по време на управлението на [[Матияш Корвин]]. Той издига ренесансов дворец в крепостния комплекс, който посещава за отмора и развлечения. Матияш Корвин създава кралска флотилия в Дунав, която използва Комарно като основна база по време на войните с [[Османска империя|Османската империя]]. През 16 век става един от отбранителните центрове на [[Хабсбургска империя|Хабсбургската империя]] срещу експанзията на Османската империя. Все пак градът и крепостта попадат под контрола на османците за кратко между 1594-1599 г. През 18 век, когато османците на-сетне са отблъснати от региона започва отново период на разцвет за Комарно, един от най-големите градове в това време в империята. В своя грамота от 16 март 1745 г. [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза Австрийска]] дава на Комарно статутът и привилегиите на свободен кралски град.
-During the 18th century Komárno experienced many natural disasters including floods, fires, earthquakes, and cholera and plague epidemics. Most notable of these natural disasters were the two [[earthquake]]s that completely destroyed the town in 1763 and 1783. Despite these calamities, Komárno continued to be an important center for trade and crafts until the middle of the 19th century. Beginning in the early 19th century, the fortifications surrounding Komárno underwent extensive reconstruction. The reconstruction was interrupted by the [[Revolutions of 1848 in the Habsburg areas|Revolution of 1848]]. Komárno played a significant role in the revolution, remaining the last bastion of the Hungarian resistance against the Austrians until 1849, when the fortress and town were finally surrendered. The town was completely destroyed by the Austrian bombardment and left destitute. During the years of Austrian absolutism, Komárno quickly became a strategic military base of [[Austro-Hungary]]. Various military buildings were constructed and in 1876 reconstruction of the fortification system was completed. The town itself only slowly recovered from the destruction during the revolutionary war. It lost its former economic importance and influence as a major town of the region.
-== 20th century ==
-[[Image:Komarno city centre.JPG|right|thumb|Komárno town centre]]
-Komárno's recovery began at the end of the 19th century and beginning of the 20th century, when construction of iron bridges across the Danube and Váh began as well as the first railway lines linking Komárno to the rest of Austro-Hungary. Komárno soon became an important transport junction, attracting industry and trade. In 1896 the town of Újszőny on the south side of the Danube was combined with Komárno, allowing the town to expand its territory and development across the Danube.
-With the disintegration of the Austro-Hungarian Monarchy after [[World War I]], Komárno again found itself under new rule. The forming of [[Czechoslovakia]], whose natural border in the south became the Danube River, separated Komárno from its southern half. In 1919 (confirmed by the [[Treaty of Trianon]] in 1920), the territory to the north of the Danube was ceded to Czechoslovakia with the territory to the south of the Danube remaining in Hungary. Following the territory reorganization the town officially became known as Komárno (its [[Slovak language|Slovak]] name, which had been in use for centuries{{Fact|date=April 2008}} besides the Magyar, Latin and German names{{Fact|date=April 2008}}) and in 1923 it was reduced from a county seat to a district seat. In the 1920s the newly founded tobacco business and the construction of the Danube harbor and shipyard created employment opportunities for the local inhabitants as well as bringing an influx of newcomers. Although this resulted in a dramatic change in the national composition of Komárno, the majority remained Hungarian.
-In fact Komárno became the center of cultural and social life of the "new" Hungarian minority in Czechoslovakia. In 1938, under the [[First Vienna Award]] of that year, Komárno (now again as Komárom) was annexed to Hungary. Its former name and status of town and county seat of the [[Komárom county]] was restored. At the onset of [[World War II]] Komárom/Komárno became a military center for the [[Germany|Germans]] and eventually the frontline for the Germans defending the oil refineries to the south. Although there was no heavy fighting in the Komárno area, it was bombarded several times. The bridges connecting the two territories were destroyed and most of the territory lying on the south bank of the Danube lay in ruins. On March 30th 1945 the territory on the north bank of the Danube became part of Czechoslovakia again. After the war, large-scale reconstruction of Komárno's industries began. The reconstruction of the shipyard, the town's largest industrial facility, was completed in 1950 and greatly promoted the economic development of the town. New factories were constructed in the west side of town near the shipyard creating a new industrial district. An urban development plan was implemented as well. Residential districts were created with new housing estates and wide roads were laid across the town.
-== Sights ==
-[[Image:Komárno - Castle.jpg|right|thumb|Komárno Fortress]]
-The majority of the historical and cultural sites, including the town center of the former Komárno, were well preserved and remain to this day. The county and town halls, the courthouse, St. Andrews Church, the Danube Museum, and other buildings are examples of some of the many historical structures still standing today. Klapka Square (named after [[György Klapka]], the Hungarian general who defended Komárno against the Austrians in the War of Independence) and the well preserved remains of the fortification structure are Komárno's main historical monuments symbolizing both the pride and resilience of this historical important town. The Europe Square, built in 2001 (pictured here) is a Disney-like area in the center, purporting to represent buildings from all parts of Europe. The buildings function as shops and restaurants.
-== Demographics and culture ==
-In 2001, the town had a population of 37,366. 60% of the inhabitants are [[Magyars|Hungarians]], the second-highest proportion in the country after [[Dunajská Streda]]. [[Slovaks]] made up 34.7%. In 2004 the first Hungarian-language university in Slovakia since 1919, the [[J. Selye University]] was established in Komárno.
--->
 == Личности ==
 * [[Мор Йокай]] (1825-1904), един от най-значимите унгарски писатели