Испанско Мароко

Знаме на Испанско Мароко

Испанско Мароко (арабски: الاحتلال الاسباني للمغرب‎)е територия от днешно Мароко, попаднала под колониалната власт на Испания, установена от Договора във Фес и приключила през 1956 г., когато Испания и Франция признават независимо Кралство Мароко.

Граници

Карта на северните части от испаския протекторат в Мароко

Териториите на Испанско Мароко включват Северно Мароко - териториите между Сеута и Мелиля, ивицата Тарфая и територията Ифни. Столицата на Испанско Мароко е град Тетуан. Останалата част от Мароко е под контрола на Франция.

Испански претенции

Сеута е вече испанска територия преди установяването на протектората. Тя е приманала в испански ръце преди два века от португалците. Мелиля също е испанско владение от 1497 г. Тези владения карат Испания да предявява непрестанни претенции и към останали територии от региона. Останалите територии са предадени на Испания една след Танжерската криза от 1905 г. Региона има и християнско присъствие от 15 век, когато след Реконкистата, освен множество евреи, идват покръстени араби.

През 19 век испанската кралица Изабела II Испанска насърчава благородниците от Южна Испания да насърчават изселването на бедняци в испанските територии в Северна Африка.

Протекторатът

Основата на протекторатната система в Испанско Мароко е поставане по времето на Втората Испанска република. Основните инстинтуции на арабските са запазени.

Евреите в Испанско Мароко са притежатели на основните икономически ресурси. Съществува негласно разделение между християни, мюсюлмани и евреи.

Интересен е фактът, че в Испанско Мароко свободите на отделните личности били по-добре застъпени, отколкото в Испания по времето на Франко. В страната същесвували политически партии.

Възвръщане

През 1956 г. Френско Мароко придобива независимост. Испания последва примера на Франция и предава към независимата държава всички земи на Испанско Мароко, като запазва владение само на Сеута и Мелиля, ивицата Тарая и територията Ифни. Кралство Мароко възстановя властта си над тези територии, като отпрява претенции към Испанска Сахара, която е отделно владение от Испанско Мароко. Това е призив на мароканския владетъл към Велико Мароко. През 1958 г. Испания предава Тарая на Мароко, а Ифни през 1969 г. Испания запазва владание и днес над Сеута и Мелиля.