Докузюк: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
==История== |
==История== |
||
В [[19 век]] Докузюк е село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.]</ref> |
В [[19 век]] Докузюк е село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.]</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война| |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в село [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]]. |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 19:48, 18 септември 2009
Шаблон:Селище в Регион Мармара Докузюк или Докуз Юк (Шаблон:Lang-tr, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
В 19 век Докузюк е село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в село Архиянли.
Личности
- Родени в Докузюк
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 38-39.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.