Стефан Банах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: la:Stephanus Banach
м fixing masked redirect
Ред 25: Ред 25:
Банах е сред основателите на две полски математически издания. През 1929 година заедно с Щайнхаус започват да публикуват ''„Студия Математика“'', а през 1931 година те двамата съвместно с [[Бронислав Кнастер|Кнастер]], [[Казимеж Куратовки|Куратовски]], [[Стефан Мазуркевич|Мазуркевич]] и [[Вацлав Серпински|Серпински]] започват серията ''„Математически монографии“''. През периода 1927—1934 година Банах и Куратовски, които били колеги и в университета, пишат голям брой съвместни математически статии.
Банах е сред основателите на две полски математически издания. През 1929 година заедно с Щайнхаус започват да публикуват ''„Студия Математика“'', а през 1931 година те двамата съвместно с [[Бронислав Кнастер|Кнастер]], [[Казимеж Куратовки|Куратовски]], [[Стефан Мазуркевич|Мазуркевич]] и [[Вацлав Серпински|Серпински]] започват серията ''„Математически монографии“''. През периода 1927—1934 година Банах и Куратовски, които били колеги и в университета, пишат голям брой съвместни математически статии.


В годините преди началото на [[Втората световна война]] Стефан Банах активно си сътрудничи със съветски математици. Това му помага след окупацията на Полша от [[СССР]] да си запази поста в Лвовския университет и да стане декан на математическия факултет. През 1939 година Банах е избран за председател на Полското математическо общество и удостоен с голямата награда на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]]. През 1941 година обаче Лвов попада под нацистка окупация и Банах е арестуван и подложен на унижения: принуден бил да гледа животни и да храни с кръвта си [[пиявица|пиявиците]] в немския институт за изследване на тифуса. Животът му обаче бил пощаден, за разлика от много други полски учени, включително и дипломния му ръководител Ломницки, разстрелян в нощта на 3 юли 1941 година. Три години по-късно съветските войски слагат край на нацистката окупация на Лвов и Банах се завръща към преподаването и отново става декан на факултета. Скоро след това обаче е диагностициран с [[рак на белите дробове]] и умира на 31 август 1945 година.
В годините преди началото на [[Втората световна война]] Стефан Банах активно си сътрудничи със съветски математици. Това му помага след окупацията на Полша от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] да си запази поста в Лвовския университет и да стане декан на математическия факултет. През 1939 година Банах е избран за председател на Полското математическо общество и удостоен с голямата награда на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]]. През 1941 година обаче Лвов попада под нацистка окупация и Банах е арестуван и подложен на унижения: принуден бил да гледа животни и да храни с кръвта си [[пиявица|пиявиците]] в немския институт за изследване на тифуса. Животът му обаче бил пощаден, за разлика от много други полски учени, включително и дипломния му ръководител Ломницки, разстрелян в нощта на 3 юли 1941 година. Три години по-късно съветските войски слагат край на нацистката окупация на Лвов и Банах се завръща към преподаването и отново става декан на факултета. Скоро след това обаче е диагностициран с [[рак на белите дробове]] и умира на 31 август 1945 година.


== Приноси и признания ==
== Приноси и признания ==

Версия от 10:27, 24 септември 2009

Стефан Банах
Stefan Banach
полски математик

Роден
Починал
ПогребанЛвов, Украйна

Учил вЯгелонски университет
Лвовски университет
Работил вЛвовски университет (1922 – 1941)
НаградиОрден на Белия орел (6 ноември 2018)
Стефан Банах в Общомедия

Стефан Банах (Шаблон:Lang-pl) е един от най-изтъкнатите полски математици, признат за основоположник на съвременния функционален анализ и основател на Лвовската математическа школа.

Биография

Банах е роден в Краков. Баща му Стефан Грецек — единственият роднина, който Стефан познавал, не сключил брак с майка му Катарина Банах, която изчезнала няколко дни след раждането на детето. В кръщелното свидетелство Стефан бил записан с фамилията на майка си и когато пораснал, правил опити да я намери, но безуспешно, тъй като и бащата пазел тайната на самоличността на майката. От баща си Стефан никога не срещнал финансова подкрепа или родителска обич.

Учил в краковската гимназия „Хенрих Сенкевич“, където негов съученик и приятел е Витолд Вилкоц (Witold Wilkosz), по-късно станал професор по математика. Математиката се харесвала и удавала и на двамата, но при завършването си те решили, че тя е вече толкова добре разработена област, че няма да им предложи възможност за по-нататъшна реализация. Така Вилкоц избрал да продължи с източни филологии, а Банах — с инженерство.

През 1914 година Банах завършва Лвовския технически университет, като междувременно давал частни уроци по математика, за да се издържа. През същата година избухва Първата световна война, но той бил освободен от служба поради слабо зрение. По време на войната се прехранвал като строял пътища и преподавал в училища в Краков, но намирал време и да слуша лекции в Ягелонския университет. През пролетта на 1916 година случайна среща между Банах и математѝка Хуго Щайнхаус се отказва съдбовна: Щайнхаус споделя с Банах един математически проблем, който го занимавал от известно време и след няколко дни Банах му представя решението. Двамата пишат съвместна статия, която бива публикувана в бюлетина на Краковската академия едва след края на войната, през 1918 година. Банах обаче вече е осъзнал перспективите си на изследовател и започва усилено да описва резултатите си. Щайнхаус изиграл и друга важна роля в живота на Банах, като го запознал с Луся Браус, с която Банах сключва брак през 1920 година в Закопане.

По инициатива на Щайнхаус, през 1919 година било основано Краковското математическо общество, което година по-късно прераства в Полско математическо общество. Банах изнася доклади пред членовете му и получава покана да води упражнения в Лвовския технически университет. Въпреки че не е завършил университетско образование по математика, Банах успява да си издейства да се яви на процедура за доцент с дисертация върху операциите над абстрактни множества и техните приложения в интегралните уравнения, с научен ръководител Антони Ломницки. За тази дисертация, защитена през април 1922 година, понякога се казва, че бележи началото на функционалния анализ.

През 1924 година Банах става пълен професор и прекарва академичната 1924/25 година в Париж.

Банах е сред основателите на две полски математически издания. През 1929 година заедно с Щайнхаус започват да публикуват „Студия Математика“, а през 1931 година те двамата съвместно с Кнастер, Куратовски, Мазуркевич и Серпински започват серията „Математически монографии“. През периода 1927—1934 година Банах и Куратовски, които били колеги и в университета, пишат голям брой съвместни математически статии.

В годините преди началото на Втората световна война Стефан Банах активно си сътрудничи със съветски математици. Това му помага след окупацията на Полша от СССР да си запази поста в Лвовския университет и да стане декан на математическия факултет. През 1939 година Банах е избран за председател на Полското математическо общество и удостоен с голямата награда на Полската академия на науките. През 1941 година обаче Лвов попада под нацистка окупация и Банах е арестуван и подложен на унижения: принуден бил да гледа животни и да храни с кръвта си пиявиците в немския институт за изследване на тифуса. Животът му обаче бил пощаден, за разлика от много други полски учени, включително и дипломния му ръководител Ломницки, разстрелян в нощта на 3 юли 1941 година. Три години по-късно съветските войски слагат край на нацистката окупация на Лвов и Банах се завръща към преподаването и отново става декан на факултета. Скоро след това обаче е диагностициран с рак на белите дробове и умира на 31 август 1945 година.

Приноси и признания

Стефан Банах е основоположник на съвременният функционален анализ и трудовете му са станали класически и се включват във всеки учебник по тази дисциплина. Основните му приноси са към теорията на топологичните векторни пространства, теория на мярката, теория на множествата и интегралното смятане.

В дисертацията си от 1920 година дефинира важен клас абстрактни пространства, наречени от Морис Фреше в негова чест „банахови пространства“. Резултатите му в тази посока представляват обобщения на работите върху интегрални уравнения на Вито Волтера, Ерик Ивар Фредхолм и Давид Хилберт.

Банах има резултати и в теорията на обикновените диференциални уравнения и теорията на функциите на комплексни променливи.

Няколко понятия са наречени на негово име:

В чест на Банах е наречена улица в Лвов, а Полското математическо общество е учредило награда на негово име.

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за