Оса (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Робот Добавяне: uk:Осса (Фессалія)
Ред 35: Ред 35:


[[Категория:Планини в Гърция]]
[[Категория:Планини в Гърция]]

[[ca:Mont Ossa]]
[[ca:Mont Ossa]]
[[de:Ossa (Berg)]]
[[de:Ossa (Berg)]]
Ред 40: Ред 41:
[[en:Mount Ossa (Greece)]]
[[en:Mount Ossa (Greece)]]
[[es:Monte Osa]]
[[es:Monte Osa]]
[[fi:Ossa]]
[[fr:Mont Ossa]]
[[fr:Mont Ossa]]
[[it:Monte Ossa]]
[[it:Monte Ossa]]
[[nn:Ossa]]
[[nn:Ossa]]
[[pl:Ossa (góra w Grecji)]]
[[pl:Ossa (góra w Grecji)]]
[[uk:Осса (Фессалія)]]
[[fi:Ossa]]

Версия от 23:03, 27 септември 2009

О̀са планина (Гърция)
Карта
Местоположение в Тесалия, Tempi Municipality
Общи данни
Надм. височина1978 метра m
О̀са планина (Гърция) в Общомедия

Планината О̀са (гр.: Όσσα), също известна като Кисавос (гр.: Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.

Природа

Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в Северна Гърция и южната част на Република Македония и Югозападна България:

  • Бряст (Ulmus sp.),
  • Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
  • Българска ела (Abies borisii-regis)
  • Дрян(Cornus mas sp.),
  • Дъб (Quercus sp.),
  • Ерика (растение) (Erica sp.),
  • Лешник(Corylus sp.)
  • Липа (Tilia)
  • Сладък кестен (Castanea sativa)
  • Филирея (Phillyrea sp.),
  • Явор (Acer sp.),
  • Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.

Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други[4]. [5]

Туризъм

Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса.

В митологията

Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]

Източници