Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Външни препратки |
|||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
* [[Ят]] |
* [[Ят]] |
||
* [[Ą]] |
* [[Ą]] |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/golyam_yus.html Употрѣба на Ѫ] в ''иванчевския правопис''. |
|||
{{Лингвистика-мъниче}} |
{{Лингвистика-мъниче}} |
||
Версия от 09:33, 6 октомври 2009
| |||||||||||||||||||||||
Ѫ, ѫ или голям юс или голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата.
Голям юс в старобългарски
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палталният изговор - КъНде греНдеш, мило чеНдо?
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и "широко ъ", графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.