Литературна теория: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30: Ред 30:


==Библиография==
==Библиография==
* Тери Игълтън, Теория на литературата, УИ, 2001
* Тери Игълтън, Теория на литературата, УИ, 2001, [http://www.litclub.com/library/kritika/eagleton.htm Увод на книгата онлайн]
* Тери Игълтън, Увод в литературната теория, изд. Агата-А, 2006
* Тери Игълтън, Увод в литературната теория, изд. Агата-А, 2006
* Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева, Теория на литературата: oт Платон до постмодернизма, 2005
* Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева, Теория на литературата: oт Платон до постмодернизма, 2005

Версия от 15:03, 16 октомври 2009

Литературната теория е в най-стриктен смисъл систематично изучаване на литературата като изкуство, нейните характеристики, качесва, производство, продукция, т.е. творчески процес, както и изучаване на методите за анализиране на литературата.[1] В действителност обаче от 19 век насам изучаването и анализирането на литературата са интердисциплинарни полета - ако през 19 век изучаването на литературата става по отношение на историческите и социални процеси в едно общество, то от 70-90 на 20 век психоанализата се намесва в литературната теория, а през 21 век това е когнитивната наука - това са само отделни примери за мисленето, изучаването и анализирането на литературата. Това разнообразие от интелектуални традиции и приоритети в литературната теория е понякога причена различните типове литературна теория да са дори радикално различни, като намирането на общи черти между тях за основа на някакво сравняване може да бъде трудно. Тъй като на запад литературната теория започва да се развива в истинския, модерния смисъл на думата през 1950, може да се каже, че у нас пръсъстват някои от школите на литературната теория, които са изброени по-долу (означени са с флагче), но реално доминиращата литературна теория, преподавана в училищата и университетите у нас принадлежи на по-стари от тези традици, а именно литературната теория, такава каквато е била през 19 век [2], тоест през романтизма с примеси на структурализъм от 50-те на 20 век. Школите на литературната теория, които са намерили почва у нас най-често биват означавани като "модерни подходи към литературата" или модерни интерпретативни подходи[3].

Школи в литературната теория

Четенето е и анализиране на творбата
  • Естетизъм Да bg
асоциира се с романтизма, определя естетическата стойност като основна цел на разбиране на литературата.
  • Американски прагматизъм
  • Културни изследвания
ролята на литературата в ежедневието
  • Сравнителна литература
  • Деконструкция
  • Джендър изследвания
  • Формализъм
  • Германска херменевтика и филология
  • Марксизъм (70 на 20 век)
  • Модернизъм
  • Нова критика
  • Нов историцизъм
изследва текста чрез други основни текстове на периода

Библиография

  • Тери Игълтън, Теория на литературата, УИ, 2001, Увод на книгата онлайн
  • Тери Игълтън, Увод в литературната теория, изд. Агата-А, 2006
  • Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева, Теория на литературата: oт Платон до постмодернизма, 2005

Източници

  1. Culler 1997, стр.1
  2. проф. Росица Димчева (СУ, Теория на литературата), Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата, Литературна мисъл: 2 / 2004
  3. Българска академия на науките, Институт за литература, звено Теория на литературата, Български литературен процес. Проблеми на поетиката Ръководител: ст. н. с. д-р Радосвет Коларов.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Literary theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​