Втора френска империя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: vi:Đế chế thứ hai
м Робот Добавяне: lt:Antroji imperija
Ред 31: Ред 31:
[[ja:フランス第二帝政]]
[[ja:フランス第二帝政]]
[[ko:프랑스 제2제국]]
[[ko:프랑스 제2제국]]
[[lt:Antroji imperija]]
[[nl:Tweede Franse Keizerrijk]]
[[nl:Tweede Franse Keizerrijk]]
[[pl:II Cesarstwo Francuskie]]
[[pl:II Cesarstwo Francuskie]]

Версия от 12:51, 7 ноември 2009

С названието Втора империя (на френски: Le Second Empire) се обозначават френската държава и периодът от 1852 до 1870 г. в историята на Франция.

Втората империя (наричана така за разлика от Първата, съществувала по времето на Наполеон Бонапарт, през 1804-1815 г.) възниква сравнително скоро след Февруарската революция от 1848 г., в резултат на която крал Луи Филип I е принуден да абдикира. При последвалите социални размирици и политическа нестабилност през ноември същата година е приета републиканска конституция. Тя задава държавна уредба начело с еднокамарен парламент и президент. За такъв през декември е избран Луи Бонапарт, племенник на Наполеон I. Три години по-късно (декември 1851 г.) той извършва държавен преврат, като разтуря камарата на депутатите, която отказва да му даде нов управленски мандат. След още една година (декември 1852 г.) Луи Наполеон е провъзгласен с плебисцит за император под името Наполеон III[1].

При Наполеон III във Франция се развиват търговията, промишлеността и финансите. Столицата Париж се разраства вследствие на мащабно строителство. Въпреки икономическото засилване на страната, социалното напрежение от предходните години се запазва заради тежките условия за труд на работническата прослойка[2].

Втората империя води мащабна колониална политика в Северна Африка (Алжир), Близкия и Далечния изток (Сирия, Китай, Индокитай). Опитът за подчиняване на Мексико (1861-1867 г.) завършват с поражение. В първите години на управлението си Наполеон III води почти непрекъснати войни в Европа. През 1854-1856 г. в Кримската война Франция воюва заедно с Османската империя , Великобритания и Кралство Сардиния срещу Русия. През 1859 г. помага на Сардиния (Пиемонт) да победи Австрия. Тази война води до обединение на голяма част от Италия под ръководството на Пиемонт. Франция получава от Австрия областта Ломбардия (Североизточна Италия), но я предава на Италия в замяна на Ница и Савоя.[2]

Въпреки тези победи Наполеон III не успява да попречи на постепенното обединяване на Германия под ръководството на Прусия. Скоро след избухването на Френско-пруската война френската армия е разгромена при Седан, а императорът е пленен. Само два дни след това поражение, на 4 септември 1870 г., властта във Франция е поета от правителство на националната отбрана. Обявена е република, с което е сложен край на Втората империя.[2]

Източници

  1. Киндер, Х., Хилгеман, В. Атлас „Световна история“, Том 2: От Френската революция до наши дни, Изд. „Летера“, Пловдив 1999, ISBN 954-516-159-0, стр. 333
  2. а б в Киндер, Х., Хилгеман, В. Атлас „Световна история“, Том 2: От Френската революция до наши дни, Изд. „Летера“, Пловдив 1999, ISBN 954-516-159-0, стр. 349