Никифор I Константинополски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Никифор I''' е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.
'''Никифор I''' (гръцки:Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.


Роден по времето на император [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копроним]], той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица [[Ирина (Византийска империя)|Ирина]] през [[787]] г. [[църковен събор]]. След това напусна своята служба, основава [[манастир]] и се оттегля в него.
Роден по времето на император [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копроним]], той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица [[Ирина (Византийска империя)|Ирина]] през [[787]] г. [[църковен събор]]. След това напусна своята служба, основава [[манастир]] и се оттегля в него.

Версия от 13:05, 10 ноември 2009

Никифор I
Πατριάρχης Νικηφόρος
патриарх на Константинопол

Роден
предполагаемо около 758
Починал
ПогребанСвети Апостоли, Истанбул, Турция

Религияхристиянство
Никифор I в Общомедия

Никифор I (гръцки:Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.

Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.

След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.

Патриарх Никифор изпраща прошение до император Михаил II за възстановяване на иконопочитанието

През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.

Литература

  • Никифор, патриарх Константинопоски; Кратка история след царуването на Маврикий, 1997 г., книгоиздателство „Зограф“
  • ИБИ, т.VI (т.е. ГИБИ, т.III)
  • Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86
  • Творения святого отца нашего, Никифора,архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.