Жътва: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
* В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните стебла се отрязват посредством [[сърп]] или [[Коса (инструмент)|коса]] и се връзват на [[сноп]]ове. Следва операцията [[вършитба]], при която се отделя зърното от класа.
* В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните стебла се отрязват посредством [[сърп]] или [[Коса (инструмент)|коса]] и се връзват на [[сноп]]ове. Следва операцията [[вършитба]], при която се отделя зърното от класа.


* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи също става механизирано с т. нар. '''сноповръзвачки'''. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от [[кон]]е, от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от [[трактор]], който също така ги задвижва чрез дълъг ремък.
* През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. '''сноповръзвачка'''. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от [[кон]]е, от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от [[трактор]], който ги задвижва чрез дълъг ремък.


До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
Ред 26: Ред 26:
Image:Agriculture 1.jpg |Механизирана жътварка задвижвана от коне
Image:Agriculture 1.jpg |Механизирана жътварка задвижвана от коне
Image:Agriculture 2.jpg |Механизирана жътварка приготвена за транспортиране
Image:Agriculture 2.jpg |Механизирана жътварка приготвена за транспортиране
Image:Agriculture 3.jpg |Сноповръзвачка
Image: |
Image: |
</gallery></center>
</gallery></center>


Ред 34: Ред 34:


{{Общомедия|Category:Harvest}}
{{Общомедия|Category:Harvest}}
[[Категория:Селско стопанство]]
[[Категория:Земеделие]]
[[Категория:Земеделие]]



Версия от 15:30, 13 ноември 2009

Жътва на ръка в Индия

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

Комбайн, жънещ царевица

История

  • В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните стебла се отрязват посредством сърп или коса и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.
  • През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. сноповръзвачка. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от коне, от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който ги задвижва чрез дълъг ремък.

До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.

  • Последната операция последваща жътвата е вършитбата. Посредством многократно отвяване на натрошените с диканя (дървена плоскост с размери 1 на 2 метра и набити парчета от кремък влачена от кон завързан за кол в средата на хармана подкарван от човек качен на диканята) части от стеблата, класа и отделеното зърно се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина веялка с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. От началото на 20 век се използва и една друга сранително проста машина - цилиндра, която се задвижва ръчно или с двигател. При т. нар. операция цилиндрене чрез вентилатор се отделят леките примеси, а зърнената маса се очиства от зърната на плевели и се сортира по големина.

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене и почистване на зърното. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

  • Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“
  • Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.

Галерия

Вижте също