Христо Белчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
и
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Христо Минчев Белчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Христо Белчев е женен за поетесата [[Мара Белчева]].
'''Христо Минчев Белчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Като поет използва псевдонима '''Чебел'''. Христо Белчев е женен за поетесата [[Мара Белчева]].


Христо Белчев е роден през 1857 година в [[Търново]]. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в [[Загребски университет|Загребския университет]], но прекъсва следването си и работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881), след което завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
Христо Белчев е роден през 1857 година в [[Търново]]. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в [[Загреб]] (1872-1876), където публикува стихове на [[хърватски език]]. Учи около година в [[Загребски университет|Загребския университет]], но прекъсва следването си и работи като чиновник в [[Севлиево]], Търново и [[София]] (1878-1881), след което завършва икономика в [[Париж]] (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става [[министър на финансите]] в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].


През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.<ref>{{ташев}}</ref> На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия.
През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.<ref>{{ташев}}</ref> На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният [[Петко Каравелов]], който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е [[Трайко Китанчев]]<ref>Иван Богаднов: ''Критика и антикритика: литературни въпроси'', Народна просвета, 1967 стр. 221</ref>.

През 1905 Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съочинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).<ref>БОРИС АНГЕЛОВ [http://www.litclub.com/library/kritika/borgis/debat/zakl.htm ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА]</ref>


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 13:14, 14 ноември 2009

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).

Христо Белчев
български политик
Роден
Починал

Учил вЗагребски университет
Семейство
СъпругаМара Белчева
Христо Белчев в Общомедия

Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел. Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.

Христо Белчев е роден през 1857 година в Търново. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет, но прекъсва следването си и работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881), след което завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.

През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1] На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2].

През 1905 Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съочинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).[3]

Литература

Външни препратки

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
  3. БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА


Георги Живков министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) Григор Начович