Захарий Доспевски: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
'''Захарий Димитров Доспевски''' е български художник-живнописец, представител на [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син е на [[Димитър Зограф]], при когото заедно с братята си [[Иван Доспевски|Иван]], [[Никола Доспевски|Никола]] и [[Станислав Доспевски|Станислав]] учи иконопис и чиракува.
 
Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в [[Щип]]. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско. След [[Априлското въстание]] бяга в [[Солун]], където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в [[Йерусалим]], където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири. През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.
 
След [[Априлското въстание]] бяга в [[Солун]], където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в [[Йерусалим]], където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.
 
През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.
 
Негови ученици са Г. Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев (от Самоков) и Коце Стоименов (от Банско).
Анонимен потребител

Навигация