Долно Уйно: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица]] и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци |
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица]] и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци . |
||
== Население == |
== Население == |
Версия от 15:22, 11 декември 2009
Долно Уйно | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 16 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 692 m |
Пощ. код | 2560 |
Тел. код | 07938 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 22862 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Долно Уйно в Общомедия |
Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния и приток - река Ломница. През селото минава шосето Кюстендил - Босилеград.Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийска, Селище, Янковци .
Население
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
Население | 209 | 346 | 525 | 550 | 494 | 273 | 240 | 138 | 120 | 25 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка посища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници.Развити са домашните занаяти; има воденица.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В селото е открито училище през 1906 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. е учредено читалище "Пробуда".
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.
Религии
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
Исторически, културни и природни забележителности
- Оброк "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.
Редовни събития
Личности
Литература
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
- Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
- Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
- Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
|