Бром

Шаблон:Химичен елемент начало Шаблон:Химичен елемент край Бром (от гръцки βρῶμος, „зловонен“) е химичен елемент от периодичната система, който има символа Br и атомен номер 35.

Бромът е халогенен елемент, който при стайна температура представлява червена леплива течност. Той е по-реактивен от йода и по-малко реактивен от хлора. В течно състояние разяжда човешките тъкани, а неговите пари дразнят очите и дихателните пътища. Бромните пари са силно отровни при вдишване.

История

Бромът е открит от Антуан Балар в Монпелие през 1825 г., но не е получен в голямо количество до 1860. Френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак предлага името „Бром“ заради характерната миризма на пáрите му.

Съединения

• алуминиев бромид (AlBr₃),
• амониев бромид (NH₄Br),
• бромен монобромид (BrF),
• бромен пентабромид (BrF₅),
• бромен трифлуорид (BrF₃),
• тетрабромометан (CBr₄),
• бромо водород (HBr),
• железен бромид (FeBr₃),
• литиев бромид (LiBr),
• фосфорен пентабромид (PBr₅),
• фосфорен трибромид (PBr₃),
• калиев бромид (KBr),
• калиев бромат (KBrO₃),
• сребърен бромид (AgBr),
• натриев бромид (NaBr),
• натриев бромат (NaBrO₃).

Приложения

Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.

Бромът е открит през 1825 г. Поради химическото сходство с йода, солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слизестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство. Особено широко приложение в миналото имала монобромната камфора като анафродизиак (потискане на половата възбуда).