Дупнишки говор

Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната и шопската група югозападни говори. Говори се в района на Дупница - в котловините на Рила по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.

Характерни особености

• • Застъпник на стб. ъ е предимно o и а: дож (дъжд), пèток (петък), даскà (дъска), ваздѝшам (въздишам), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжем (лъжа).
  • предимно гласната a — маж (мъж), пат (път), рàка (ръка), , плèтем (плета).
  • изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам), жът (жълт)
  • след п или б — и наличие на преход ъ⇒у: бу̀гарин (българин), йàбука (ябълка)
  • Подвижното ъ при сричкотворното р се изговаря винаги като ръ: бръс (бърз), дръво (дърво).
  • Членна форма за мъжки род единствено число -о: градò (градът), денò (денят), кòно (конят), крàйо (краят).
  • изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
  • изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
• Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт).
• Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -а: òдим (ходя), плèтем (плета).
• Частица за бъдеще време ЧЕ (сравни с книжовното ЩЕ).
• Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
• При съобщаване на имена: Минчò, Денò, Фильò, Цецò

КОДЕКС НА ШОПА

• 1. Най-мразим да мислим. Най-мразим да мислим, оти катo мислим - се грешим. • 2. Кога ми се прибачка, седaм и чекам да ойде. • 3. Кога ми се руча, не ми се бачка. Кога се наручам, ми се приспи. • 4. Питат ме що моеш да работиш? - Можем да копам. - Друго? - Епа можем и да не копам. • 5. Я че си запалим кащата, та да изгори на Вуте плевняко. • 6. Я не сакам на мене да ми е арно. Я сакам на Вуте да не му е арно. • 7. Никога не моат ми платат токо манко, коко я съм изработил. • 8. Никога нема да ме осадат токо, коко я сам крал. • 9. И по десет лева да напраат бензино, я па че си карам колата; и без пари да е - я па че го краднем. • 10. И сам у трамвайо да сам, па че се ръгам. • 11. И сам на опашка да сам, па че се пререда. • 12. Най-обичам да сам змия - ем си лежим, ем си одим. • 13. И сам да съм на острово, па че се заграда. • 14. Я не помним кръчмаро дека има да ми дава нещо. • 15. Я не помним да е имало ден дека ми се е работило и дека не ми се е кръкало. • 16. Я одим на работа да си починем. Че си го отработим дома. • 17. Коко и да се вратиш, газо ти се че е отзаде. • 18. Какви беме - какви станаме. • 19. Оти да се косим, като че ми мине. • 20. Они ми плащат коко да не умрем, ама я работим коко да не заспим. • 21. Що е законно? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него. • 22. - Каде одиш ма, Нане? - Па те, тука сам яз. Тебе фана ли те яд? • 23. - Вуте, оти копаш седнал? - Оти пробвах легнал, ама не може.

Вижте също

• Преходни говори
• Кюстендилски говор
• Врачански говор
• Самоковски говор
• Врачански говор
• Благоевградски говор

Източници

• Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.