Парламент на Англия

Английският парламент пред краля, c.1300.

Английският парламент е бил законодателният орган на Кралство Англия. той води началото си от англо-саксонския Witenagemot. През 1066, Уилям Завоевателя налага феодална система, чрез която той се е съветвал от главните васали и свещеници при правенето на закони. През 1215 васалите се подсигуряват с Магна Харта от Крал Джон, според която кралят няма право да налага и събира данъци (с изключение на феодалните данъци, събирани до този момемт), без знанието на кралския съвет, който постепенно се превърнал в парламент.

През вековете Английският Парламент прогресивно ограничава правата на английските монарси, което ограничаване стига до своята кулминация по време на Английската революция с процеса и екзекуцията на Чарлз I през 1649. След възстановяването на монархията с Чарлз II, върховенството на парламента вече е установено и следващите английски, а в последствие - британски, монарси се задоволяват с ролята на конституционни монарси с ограничена изпълнителна власт. След обединението на Английския Парламент с Шотландския Парламент през 1707 се формира Парламента на Великобритания. През 1801 и членовете на Ирландския Парламент се присъединяват към парламента, познат днес като Парламент на Обединеното Кралство. Това прави днешния Парламент, един от най-старите законодателни органи в света. Поради историята и влиянието на Британската империя, Британският парламент е станал модел на много други национални законодателства. Този модел е наричан Уестминстърска система, тъй като Парламента се намира в Уестминстър.