Български орел: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„Български |
'''„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“''' <ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref> или на кратко ''Български орел'' е първият <ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref> [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]]. |
||
Излиза в [[Лайпциг]] на [[20 април]] и [[20 септември]] [[1846]] г., и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Стилът на писане е близък до говоримия народен език. |
Излиза в [[Лайпциг]] на [[20 април]] и [[20 септември]] [[1846]] г., и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Стилът на писане е близък до говоримия народен език. |
||
Версия от 09:17, 2 януари 2010
„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“ [1] или на кратко Български орел е първият [2] български информационен и общообразователен вестник.
Излиза в Лайпциг на 20 април и 20 септември 1846 г., и на 1 януари 1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Стилът на писане е близък до говоримия народен език.
Броеве
Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.
Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.
Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "Цариградски вестник". Този вестник става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
Източници
- ↑ Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
- ↑ Вестникът като учебник, Елена Гетова