Гореме: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42: Ред 42:
== Личности ==
== Личности ==
* {{BGR-флаг}} [[Борис Цветков]] (1941 - 1996), български археолог
* {{BGR-флаг}} [[Борис Цветков]] (1941 - 1996), български археолог
* {{BGR-флаг}} [[Васе Горемчето]] (1941 - 1996), български революционер
* {{BGR-флаг}} [[Васе Горемчето]], български революционер


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 13:49, 2 януари 2010

Гореме
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
0,2 души/km²
Землище282 km²
Надм. височина670 m
Пощ. код2834
Тел. код074346
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ16033
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(Обединени земеделци; 2011)

Гореме е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, Област Благоевград.

География

Село Гореме се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Разположено на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат Цапаревска река и нийният приток Горемска река. Преобладават излужени канелени горски почви.

История

В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на 12 и първата половина на 13 век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне. През първата полвина на 17 век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.

С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 16111617, 1650 и 1660. Поминък на населението през 19 век са животновъдството (овце, кози, свине) и земеделието (царевица, ръж, ечемик). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църквата „Свети Димитър“ (паметник на културата).

През Възраждането Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (Gorémi) е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители българи.[2]

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов. В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878).

През 1890 година е открито начално училище. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на 19 век Васил Кънчов в известната си статистика („Македония. Етнография и статистика“) споменава селото под името Гореме с 800 жители българи-християни[3]. .

В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от Гоце Делчев. Тук той научава новината за Солунската афера. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.[4] Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов, войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.[5]

По време на Балканската война 19121913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на Седма Рилска дивизия, която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие. След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци. През 1958 година е основано ТКЗС, от 1968 — към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство) в село Цапарево. След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански, Струмяни и Благоевград.

Културни и природни забележителности

Църквата Св.Димитър е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с 2 „слънца“ върху централния таван, рисуваният иконостас.

Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено. Началното училище Гоце Делчев от 1948 до 1986 е основно.

Личности

Литература

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.

Външни препратки