Йордан Тренков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Йордан Христов Тренков''' е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], а по-късно на [[Върховен македоно-одрински комитет-Върховния македоно-одрински комитет]].
'''Йордан Христов Тренков''' е [[българи|български]] учител и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], а по-късно на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза във ВМОРО и в 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69.]</ref>
Роден е в 1880 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]] и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в [[Българско тайно революционно братство|Революционното братство]] в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от [[Петър Ацев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.]</ref>
В 1903 година е делегат на [[Смилевски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]], който го определя за член на Прилепското горско началство.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/5_4.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_9.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.]</ref> През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69.]</ref>


През 1905 - 1906 година е секретар в четата на поручик [[Любомир Стоенчев]] в Петричко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.</ref>
През 1905 - 1906 година е секретар в четата на поручик [[Любомир Стоенчев]] в Петричко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.</ref>
Ред 30: Ред 32:
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
[[Категория:Дейци на Българското тайно революционно братство]]

Версия от 12:19, 3 януари 2010

Йордан Тренков
български революционер

Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
ДецаХристо Тренков
Йордан Тренков в Общомедия

Йордан Христов Тренков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а по-късно на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. В 1898 година завършва българската гимназия в Солун и от 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[1]

В 1903 година е делегат на Прилепския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[2][3] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[4] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот.[5]

През 1905 - 1906 година е секретар в четата на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година Треков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[7]

Бележки