Рамсарски места: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: no:Liste over ramsarområder i Norge
м препратка
Ред 12: Ред 12:
* [[Атанасовско езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
* [[Атанасовско езеро]] – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
* Езеро [[Вая]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
* Езеро [[Вая]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
* Пода (Защитена местност [[Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
* Пода (Защитена местност [[Пода (Бургас)|Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
* Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
* Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха



Версия от 11:48, 8 януари 2010

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 хектара.[1][2] В края на 2002 г. страната удвои броя на своите места и разшири границите на три от предишните.

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2]

Гърция

В Гърция има 11 Рамсарски места.

Бележки

Литература

  • Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31