Рамсарски места

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 хектара. В края на 2002 г. страната удвои броя на своите места и разшири границите на три от предишните.

• Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
• Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха
• Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха
• Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
• Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
• Комплекс Поморие (Поморийското езеро и устието на р. Ахелой) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
• Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
• Езеро Вая – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
• Пода (Защитена местност Пода и залива Форос) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
• Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.

Гърция

В Гърция има 11 Рамсарски места.

• Делта на Марица (Δέλτα Έβρου) 9 267 км²
• Делта на Места (Δέλτα Νέστου) 21 930 км²
• Бутковско езеро (Λίμνη Κερκίνη) 10 996 км²
• Езеро Анагьол (Λίμνη Μητρικού) и
• Езеро Буругьол (Λίμνη Βιστωνίδα) 24 396 км²
• Езерата Бешичко и Лъгадинско (Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια) 16 388 км²
• Делта на Вардар-Караазмак-Бистрица (Δέλτα ποταμών Αξιού - Λουδία - Αλιάκμονα) 11 808 км²
• Амбракийски залив (Αμβρακικός κόλπος) 23 649 км²
• Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико (Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου - Αιτωλικού) 3 387 км²
• Лагуна Котихи и Строфилийска гора (Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς) 6 302 км²
• Малко Преспанско езеро (Λίμνη Μικρή Πρέσπα) 5 078 км²

Литература

• Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31