Константин Костенечки: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pl:Konstantyn Kostenecki
Ред 16: Ред 16:
Учи при Андрей (Андроник) в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на [[патриарх]] [[Евтимий Търновски]], Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Палестина|Светата Земя]]. След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.
Учи при Андрей (Андроник) в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на [[патриарх]] [[Евтимий Търновски]], Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Палестина|Светата Земя]]. След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.


Константин Костенечки' намира прибежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
Константин Костенечки' намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].


Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].

Версия от 15:10, 11 януари 2010

Константин Костенечки
Български духовник
Роден
около 1380
Починал
след 1431

Константин Костенечки, в Сърбия известен и като Константин Философ, е средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа.

Биография

Според Иречек, Константин Костенечки е роден в град Костенец, откъдето идва ѝ второто му име, а според Ватрослав Ягич - той е роден в Кюстендил, т.к. последното име на града идва от името на най-известния владетел на Велбъждското деспотство - Константин Драгаш, а оттук ⇒ Константинова баня ⇒ Костендил (Костенечки) ⇒ Кюстендил.

Учи при Андрей (Андроник) в Бачковския манастир. Тъй като от своя страна Андрей е ученик на патриарх Евтимий Търновски, Костенечки се счита за непряк възпитаник на Евтимий. По време на обучението си посещава манастирите в Атон, Константинопол и Светата Земя. След падането на Търново през 1393 година под османско владичество, Константин се отправя около 1402 година към т.нар. Моравско деспотство, чийто владетел е деспот Стефан Лазаревич.

Константин Костенечки' намира убежище и е добре приет в двора на сръбския властел, където е назначен за учител. Като ръководител на манастира Манасия, той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството на Лазаревич. Костенечки е един от радетелите на Евтимиевата правописна и езикова реформа.

Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ - име с което е известен в Сърбия и до днес. Участва в редица дипломатически мисии до различни източни владетели, сред които са Тамерлан, Баязид I и Мехмед I.

След смъртта на Стефан Лазаревич през 1427 година, и последвалото предаване на крепостта Белград на унгарците, Константин напуска града и се заселва при владетеля Углеш, където умира. Кога точно е починал не е известно, но се смята че е било след 1431 година.

Творчество

Едни от най-известните му творби са житието на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1431) и Сказание о писменах.

Житието представлява биография на покровителя на Константин Костенечки - Стефан Лазаревич. Това най-значимо негово произведение е пълно с исторически подробности, както и с географски сведения. По сравнителния метод, житието (биографията) се доближава до съвременните исторически съчинения, като бележи единствен опит в това направление през онова време.

Константин Костенечки освен създавайки я, дава ѝ огромен принос за развитието на Ресавската книжовна школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Евтимий Търновски. От произведенията личи начетеността на автора Костенечки и широкото ползване на класическите за онова време византийски източници. Тези качества му дават прозвището "Философ".

Едноеровият ресавски правопис става норма за българските преписвачи в Западна и Средна България през XVI-XVIII в., и особено за книжовниците от Етрополския манастир.

С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература. Със своите произведения за Стефан Лазаревич, Константин Костенечки е смятан за един от основоположниците на ранния ренесанс в Моравско, който заради османското нахлуване никога не се доразвива.

Вижте също

Външни препратки

Литература

  • Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. С., 1986.
  • Goldblatt, Harvey. Orthography and Orthodoxy: Constantine Kostenecki's Treatise on the Letters (Skazanie iz'yavleno o pis'menekh). Florence, 1987, ix, 428 p. (Studia historica et philologica, 16).
  • Тотоманова, Анна-Мария. За “сърбизмите” в лексиката на Константин Костенечки. - В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. Съст. А. Милтенова и А. Ангушева-Тиханова. Ред. А. Милтенова. С., 1998, 429-434.
  • Petrova, M. An Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. - Byzantinoslavica, 59, 1998, № 2, 255-270.
  • Кабакчиев, Кирил. Познавал ли е Константин Костенечки историята на старозаветния превод от еврейски на елински език? – Старобългаристика, 2001, № 1, 92-101.
  • Кабакчиев, Кирил. Библейска алюзия и исторически факт (Два примера от Цамблаковото слово за Евтимий и Сказанието на Константин Костенечки). - В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 69-74.
  • Кабакчиев, Кирил. Търновска книжовна школа. Преводи и тълкувания. Велико Търново, Фабер, 2001, 167 с.
  • Лукин, П. Е. Письмена и православие. Историко-филологическое исследование "Сказания о письменех" Константина Философа Костенецкого. М., 2001.
  • Кабакчиев, Кирил. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон. – Старобългаристика, 2002, № 3, 77-94.
  • Гагова, Н. Деспот Стефан Лазаревич, Птолемей Философ и кариерата на придворния философ Константин Костенечки. - Старобългарска литература, 35-36, 2006, 97-124.