Имидж

Имидж означава образ, представа, която е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек, група хора, институция или държава; репутация. Думата произхожда от английски: image, което буквално означава „образ“, „изображение“. В публичната комуникация обаче думата получава по-богата семантика на комплекс от представи, характеристики, отношения, нагласи – видими и невидими, осъзнавани и неосъзнавани.

Имиджът не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката.

Реализирането на проекти, направени дарения и жестове са само част от корпоративната отговорност. Целта на корпоративния PR е да създава, доказва и поддържа легитимността и доверието към света на бизнеса. Ценности като доверие, отговорност и съпричастност към обществените проблеми са печеливши и са във фокуса на всяка комуникационна стратегия при разработването и реализирането на ефективна програма за връзки с обществеността. Всекидневната практика на PR дейността включва прилагането на различни техники, които изграждат комуникацията с важните публики, улеснявайки общуването с потребителите.

Постигането на доверие и съпричастност сред целевите аудитории, стимулирането на добра воля и разбирателство в бизнеса са усилия, които потребителите оценяват и свързват трайно с името на организацията.

Доверието на различни публики (клиенти, акционери, партньори, служители) към дейността или продуктите на компанията в бизнеса винаги се влияе от нейния имидж, от информация за нея в публичното пространство. Истината за реално съществуващия имидж трудно може да се скрие – компанията постоянно излъчва своеобразни сигнали – информация за своята история, репутация, култура за начина на общуване със своите клиенти и служители. Корпоративната идентичност се състои от десетки видими и невидими константи, които включват фирмената култура, безпогрешното разпознаване на марката, поддържането на постоянно качество, мениджърския стил на работа, грижата къ потребителя...

Имиджът не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката.

Имиджът като една "втора реалност", изкуствено сътворена от пиармена, в същността си е обобщена представа за дадена организация (или личност), която включва поне три компонента:

• реални характеристики на организацията;
• актуални социални ценности;
• очаквания на публиката.

Отсъствието на който и да е от тези компоненти прави неефективен конструирания от пиармена имидж.

Имиджът не може да бъде измислен или полиран, макар че би могъл да бъде променен. Ако вследствие на лоша организация, некачествени продукти или услуги, се оформи отрицателно мнение в обществото, то може да се промени към по-добро, само ако заслужи с по-добра организация, по-качествени продукти или услуги. Не може да се претендира, че едно нещо е добро, ако то не е, тъй като измамата рано или късно ще бъде разкрита. Имиджът може да се промени, когато се променя политиката или дейността на дадена организация. И накрая, имиджът може да се развива, като хората научават все повече и повече за неговия субект. Една широко разпространена грешка е да се свързват PR със създаването на благоприятен имидж. Това подхранва убеждението, че PR специалистите съобщават само добрата информация, което пък води до заблудата че PR информацията е изкривена и ненадеждна.

Социалната отговорност и ангажираност към обществените проблеми са факт не само в PR стратегията на компанията, но и в професионалното реализираните програми за връзки с обществеността, чиито резултати са част от корпоративния и имидж.

Видове имидж

• Огледален имидж – отразява представата на организацията и нейните лидери или ръководители за нея, резултат е от недостатъчната информация, нереалистичен, неточен.

• Множествен имидж – обединява най-разнообразни мнения на служителите на организацията за самата нея, възникнали под въздействието на вътрешната организационна среда и контактите с външни публики.

• Корпоративен имидж – представлява сборен образ между огледалния и текущия имидж на организацията, основаващ се на нейната репутация и поведение в обществото, интегриран образ от цялостното развитие и състояние на организацията.

• Желан имидж – той се отнася до новите организации, които все още нямат изграден образ и заявяват своето желание за неговата позитивна същност.

• Текущ имидж – изразява представата на външните публики за организацията в даден момент като резултат от тяхната информация, познания, впечатления и опит, чрез него се изследва текущата ситуация при съставянето на PR програмите.

• Оптимален имидж – предава оптимално вярно мнението, разбирането на публиките за същността на организацията.

Източници

• Соня Алексиева, Пъблик Рилейшънс, НБУ, София, 2008