Явление: Разлика между версии
Cat |
{{сливане|явление}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{сливане|явление}} |
|||
[[Image:Space Fire.jpg|250px|thumb|right|Сравнение между пламък на свещ на [[Земята]] (ляво) и в [[микрогравитация|микрогравитационна]] среда, каквато има в [[МКС]] (дясно).<br> |
[[Image:Space Fire.jpg|250px|thumb|right|Сравнение между пламък на свещ на [[Земята]] (ляво) и в [[микрогравитация|микрогравитационна]] среда, каквато има в [[МКС]] (дясно).<br> |
||
Един и същ феномен, който е наблюдаван, има различни проявления.]] |
Един и същ феномен, който е наблюдаван, има различни проявления.]] |
Версия от 12:48, 13 януари 2010
Предлага се тази статия да се обедини със страницата явление. |
Феномен (от гръцки: φαινόμενoν (феноменон), мн.ч. φαινόμενα (феномена) - явяващо се, явление) е всяко наблюдаемо явление [1].
Значения
Основна статия: Феноменология.
В естествените науки
Феномен — физическо явление, факт, потвердимо собитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие.
Във физиката феноменът е обекта във всички наблюдения. Феномен може да е свойство на веществата, енергия или пространство-времене, както и други. Например, Исак Нютон е наблюдал феномена лунна орбита.
Във философията
Средни Векове: Феномен — обектът на чувственното съзерцание, чувственно постижимо явление.
Модерна философия: Феномен — явление, което е възможно да се постигне, чрез научен или ежедневен, преимуществено чувствен опит (Кант). Ноумен — обект на интеллектуалното съзерцание, умопостижимо явление (вж Кант).
Феноменът носи в себе си пълното съдържание, цялото знание за предмета: и явление, и същност.
В съвременната философия: Феномен — вътрешен опит, който бива осъзнан, даденото, полученото от личния опит. Това значение е отразено в хусерловата феноменология.
Източник
- ↑ Нов оксфордски американски речник (2-ро издание)