Астероиден пояс: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Робот Промяна: ru:Основной пояс астероидов |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
{{Link FA|en}} |
{{Link FA|en}} |
||
{{Link FA|th}} |
|||
[[als:Asteroidengürtel]] |
[[als:Asteroidengürtel]] |
||
Ред 80: | Ред 82: | ||
[[pt:Cintura de asteroides]] |
[[pt:Cintura de asteroides]] |
||
[[ro:Centura de asteroizi]] |
[[ro:Centura de asteroizi]] |
||
[[ru: |
[[ru:Основной пояс астероидов]] |
||
[[simple:Asteroid belt]] |
[[simple:Asteroid belt]] |
||
[[sk:Pásmo planétok]] |
[[sk:Pásmo planétok]] |
||
Ред 87: | Ред 89: | ||
[[sv:Asteroidbältet]] |
[[sv:Asteroidbältet]] |
||
[[te:ఆస్టెరాయిడ్ పట్టీ]] |
[[te:ఆస్టెరాయిడ్ పట్టీ]] |
||
[[th:แถบดาวเคราะห์น้อย]] |
[[th:แถบดาวเคราะห์น้อย]] |
||
[[tr:Asteroit kuşağı]] |
[[tr:Asteroit kuşağı]] |
||
[[uk:Пояс астероїдів]] |
[[uk:Пояс астероїдів]] |
Версия от 07:46, 14 януари 2010
Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер. За нея е характерна най-голямата концентрация на астероиди. Поясът бива наричан още основен пояс, за да се разграничи от области с множество малки планети, като пояса на Кайпер например.
Произход
Счита се, че планетите в Слънчевата система са се формирали през първите няколко милиона години от съществуването ѝ чрез "кондензация" на материал от първичната слънчева мъглявина в протопланети. Впоследстивие голяма част от протопланетите са се сблъскали и формирали значително по-големи тела, като например съвременните земеподобни планети и ядрата на газовите гиганти.
В областта на астероидния пояс силната гравитация на Юпитер е попречила на протопланетите да формират голямо тяло и те са останали в слънчева орбита. Поясът може да се разглежда само до известна степен като остатък от ранната Слънчева система, поради измененията на физическите условия, които е претърпял. Според някои хипотези астероидния пояс е остатък от планетата Фаетон, която е била разрушена. За разлика от астероидния пояс, за поясът на Кайпер се счита, че се е променил много малко от зараждането на Слънчевата система.
Условията в астероидния пояс
В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от научнофантастичните произведения), че астероидният пояс е "гъсто населен" с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем.
Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 km. Най-големият известен е 1 Церера, чийто диаметър е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3×1021 килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), по-малка от масата на Плутон.
Астероидния пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, със чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта, с които два астероида се сблъскат, един или двата от тях могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки астероидно семейство) при сблъсък с висока скорост или могат да се слеят в по-голям астероид при нискоскоростен сблъсък.
Поради огромните разстояния между астероидите в пояса не съществува опасност за сблъсък с космически апарати, преминаващи през пояса. От друга страна, апарати, чиято е мисия е изследване на астероиди, трябва внимателно да се насочат към целта си, за да я открият.
Астероидният пояс в киното
- Филмът на Стенли Кубрик от 1968 г. "2001: Одисея в космоса" се отличава с изключително точното си научно представяне на Слънчевата система, както и на астероидния пояс. Космическият кораб Дискавъри, преминавайки през астероидния пояс, се сближава само с един единствен астероид и то на хиляди километри.
Виж още
Външни препратки
|
|