Евтропий (консул 387 г.): Разлика между версии
м Робот Изтриване: en:Eutropius |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Евтропий''' (Eutropius; † [[390]] г.) е [[Римска империя|римски]] [[историк]] от [[4 век]] сл.н.е. |
'''Евтропий''' (Eutropius; † [[390]] г.) е [[Римска империя|римски]] политик и [[историк]] от [[4 век]] сл.н.е. |
||
Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''. |
Евтропий е ''magister epistularum'' при император [[Констанций II]]. През 363 г. участва в [[Сасанидско царство|персийския поход]] на император [[Юлиан Апостат|Юлиан]]. При [[Валент (Римска империя)|Валент]] служи като ''magister memoriae''. |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.gottwein.de/Lat/eutrop/eutrop01.php Breviarium (латински и немски) ] |
*[http://www.gottwein.de/Lat/eutrop/eutrop01.php Breviarium (латински и немски) ] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Имперски римски консули]] |
||
[[Категория:Римски историци]] |
[[Категория:Римски историци]] |
||
Версия от 14:39, 20 януари 2010
| Евтропий Eutropius | |
| римски историк | |
 | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | |
| Евтропий в Общомедия | |
Евтропий (Eutropius; † 390 г.) е римски политик и историк от 4 век сл.н.е.
Евтропий е magister epistularum при император Констанций II. През 363 г. участва в персийския поход на император Юлиан. При Валент служи като magister memoriae. През 380 г. е преториански префект на Илирия и през 387 г. консул заедно с император Валентиниан II.
Евтропий пише на латински Breviarium ab urbe condita в 10 кратки книги по времето на Валент. Произведението е за римската история от митичното създаване на Рим през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.). Евтропий използва за произведението си Livius Epitome на Тит Ливий, Светоний, Полибий и личните си наблюдения.
През 380 г. произведението е преведено на гръцки. Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на Epitome de Caesaribus и Historia Augusta. Йероним, Касиодор и Йорданес. Павел Дякон и Ландулф Сагакс продължават Breviarium в средновековието (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.