Графема

Графемата (от гр: γράφω, gráphō, "пиша") е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.

Съдържание на графемата

В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с азбуките), сричка (при сричковите писмености) или цяла дума (както е при логографическите писмености). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите 4 и 2, обозначаващи цели думи, а не звукове.

Съдържание на графемата в азбуките

Въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука, последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви.

В българската азбука се наблюдава друго явление (наричано дифония): една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението афония пък се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век.

Изобразяване на графемата

Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Конкретното изобразяване на графемата се нарича глиф.

Вижте също

• Буква
• Глиф
• Фонема

Библиография

• Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство