Графема: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
====Съдържание на графемата в азбуките==== |
====Съдържание на графемата в азбуките==== |
||
| ⚫ | Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случай. Например в българската азбука се наблюдава явлението [[дифония (езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението [[афония (езикознание)|афония]] пък се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]]. |
||
| ⚫ | |||
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за [[монография (езикознание)|монография]] (един звук е представян от една графема), [[диграфия (езикознание)|диграфия]] (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), [[триграфия (езикознание)|триграфия]] (посредством три графеми) и [[полиграфия (езикознание)|полиграфия]] (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук). |
|||
| ⚫ | |||
==Изобразяване на графемата== |
==Изобразяване на графемата== |
||
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени |
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени [[алографи]]. Например буквата ''я'', напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата ''я''. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича [[глиф]]. |
||
====Изобразяване на графемата в азбуките==== |
|||
| ⚫ | Понятията графема и [[буква]] не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като [[монограма (езикознание)|монограма]], [[диграма (езикознание)|диграма]], [[триграма (езикознание)|триграма]] или [[тетраграма (езикознание)|тетраграма]]. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема. |
||
==Вижте също== |
==Вижте също== |
||
| Ред 17: | Ред 20: | ||
* [[Фонема]] |
* [[Фонема]] |
||
==Източници== |
|||
==Библиография== |
|||
* Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), ''Увод в езикознанието''. София: Наука и изкуство |
* Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), ''Увод в езикознанието''. София: Наука и изкуство |
||
Версия от 10:41, 24 януари 2010
Графемата (от гр: γράφω, gráphō, "пиша") е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.
Съдържание на графемата
В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с азбуките), сричка (при сричковите писмености) или цяла дума (както е при логографическите писмености). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите 4 и 2, обозначаващи цели думи, а не звукове.
Съдържание на графемата в азбуките
Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случай. Например в българската азбука се наблюдава явлението дифония: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението афония пък се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича монофония.
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за монография (един звук е представян от една графема), диграфия (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), триграфия (посредством три графеми) и полиграфия (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).
Изобразяване на графемата
Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.
Изобразяване на графемата в азбуките
Понятията графема и буква не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като монограма, диграма, триграма или тетраграма. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
Вижте също
Източници
- Москов, М., Бояджиев, Ж. (1977), Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство