Шумата

Шумата е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Област Габрово.

Шумата
Шумата 42.921345, 25.073968 Шумата
Общи данни
Население	952 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	399 m
Пощ. код	5468
Тел. код	067390
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	83497
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Шумата Румен Йорданов (РЗС)

История

Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите “Могили” и “Аговото” (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост две късноантични крепости: на местността “Имането” - над днешната махала Енев рът и на местността “Града” над с. Батошево. Животът в тези крепости продължил и през българското Средновековие, като тази при село Батошево е била седалище на феодал, а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир “Св. Богородица. В периода на робството в днешните шумненски земи турските спахии поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на XVIII в. започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността “Шумака” до “Илощица”. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купил 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като платил в натура: черна кобила с бяло конче. Този български имот е на покойния Димитър Костадинов, който фактически се явява наследник на стария батошевски род “Попските”. Колю Попилев заварил други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият бил дядото на Вълко Недюйчин и се числял към махала Енев рът, която възникнала преди Шумата. Вторият му съсед бил Печо Гергев - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се били установили около “Калаенския дол”. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община. Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели (от гр. темелиос в тур. темел - основа), т. е. положил темелите (основите) на същинското селище. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н. Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - “онези там в шумата”, “живущите в шумата” (т. е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”. През 1857 г. от “махала Шумата” на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов. До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват, на по-големите празници “отскачали” и до близкия Батошевски манастир. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето. През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавали Апостолът на свободата Васил Левски, отец Матей Преображенски - Миткалото, Ангел Кънчев и др. революционни дейци. И когато през пролетта на 1876 г. въстанало масово Батошево, дигнала се и близката махала, в която не живеел нито един турчин. Но славното Априлско въстание било удавено в кръв и пепелища. От Шумата под турския ятаган погинали пет души. На следващата 1877 г. Русия обявила война на Турция - вековния поробител на българския народ. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за Севлиево и пътя за махала Мачковци. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак “Казашкото”. От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останала махала, подчинена на съседното с. Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В махала Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков - някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски кметувал непрекъснато цели 15 години. Тежко било на шумненските деца, особено на най-малките. До 1907 г. те ходели на училище в Батошево. Едва през 1907 г. било открито първоначално училище с една паралелка (І-во отделение). То се помещавало в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се преместило в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. по стопански начин била построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни - Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станало през 1914 г. Тогава били открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се водело в слети класове. Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и 27 свидни синове, съпрузи и бащи никога не се завърнали. Малко била обработваемата земя, а семействата - многодетни. През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името “Помогни си сам”. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата. Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент. Някои се завърнали без пукнат грош, други оставили костите си в далечни и чужди земи. Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от с. Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация “Зора”. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г. До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е било Батошевското читалище “Напредък”, основано през 1881 г. От 1921 г. прогресивната и будна младеж на махалата основала свое читалище, носещо същото име “Напредък”. Най-активна дейност провеждала театралната група, която изнасяла и забранени от фашистката власт пиеси, като младежите надхитрявали полицейската цензура представяйки за преглед пиеса с друго начало или с подменени корици. Дълго време шумненци се черкували в с. Батошево. Едва на 28.II.1932 г. избрали църковно настоятелство, което определило и двора на бъдещата църква. На 2.III.1938 г. било избрано ново църковно настоятелство, което решило храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000.лв. Назначили арх. Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8. XI. 1938 г., а на 8. XI. 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. Топлеш, Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г. В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България. На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността “Осеникова поляна” геройски загива Митко Трифонов Палаузов и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и Спас Драшков Иванов - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от Средногорска бригада “Христо Ботев”. Като партизанин в Македония загива и Братован Петров Братованов. Съдбата на народен партизанин споделя и Атанас Дянков Татев. В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право “майката на отряда”, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др. След 9-ти септември 1944 г. миграционните процеси ярко се проявиха с индустриализацията на градовете. Много млади хора, цели семейства, а дори и някои родове потърсиха препитание по първите социалистически строежи. Така хората от селото се разпиляха по разни краища на България. Тежък беше животът в селото дори и до средата на 50-те години на ХХ в. Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са били безимотни, болшинството са притежавали между 15 и 40 дка и само трима имали над 100 дка. На 3 октомври 1957 г. бе кооперирана земята и в Шумата. През социалистическия период селото беше водоснабдено - прокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото - 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформи модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построиха се нови просторни магазини, сладкарница, ресторант, фурна. В сградата на кметството през 1972 г. се откри пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. Обновиха се и стопанските сгради на ТКЗС - построиха се обори за едър рогат добитък и овчарници, сеновали, машинотракторен парк, микроязовири и др. През пролетта на 1972 г. се откри ново и просторно училище “Митко Палаузов” (сега “Васил Левски”) с интернатно обучение до 8 клас, в което учеха средно по 130 деца годишно. Интернатът разполага със столова и модерна кухня. През 1977 г. се откри и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление и модерно обзавеждане. През същата 1977 г. се построи и откри механичен цех, който спомага за задържане на младежта. До 1923 г. в Шумата имаше три влашки семейства, които живееха на местността “Митьови гръсти”, на общинската мера. През 1923 г. те бяха заселени до селото в местността “Минчево”. До 1944 г. те живееха от просия, в крайна мизерия: в коптори, полувкопани в земята, нямаха нито имоти, нито домашни животни. В годините на социализма, когато започна да се изгражда пътната мрежа в България, власите започнаха кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си. И понеже са работливи, дружни и сговорни, напечелиха пари и си накупиха къщи, парцели и днес са доминираща част от населението на селото. След като кампанийните чукания на камъни по пътищата свършиха - те заработиха в новия цех, в ДИП “Митко Палаузов”, в ТКЗС-то, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Измени се коренно и техният бит. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно съседна Гърция.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шумата е доброволец в Македоно-одринското опълчение.